КНИГИТЕ НА СТРАШНИЯ СЪД – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С КНИГИТЕ НА ПРОКЛЕТИЯТА И ВЕЧНОТО ОСЪЖДЕНИЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
При всичкото злострадание и страшно угнетение на душата ми, аз отново ще отворя устните си, за да благословя Името на моя Господ Исус Христос. Ще Го благословя с думите на сърцето си, защото Той употреби младостта ми за битката против дявола и против религиозното царство Вавилон. Ще Го благословя, че не ми спести нито една от раните Си, и нито една от сълзите на божествената Си Скръб. Ще Го благословя, че ме спусна до дълбочините и ме издигна до височините. Ще Го благословя, че беше Верен и Истинен, за да ме опази от яростта на дявола и от съпротивленията на помрачените духом. Ще Го благословя, че снабдяваше нуждите ми и никога не останах гладен и жаден, нито гол и изоставен.
Вярно е, че приятелите ми останаха малцина в Пътя Господен, но затова пък те бяха опитани във всяко изпитание и проверени във всякакви обстоятелства. За да заблестят като скъпоценни камъни, съградили стените си върху Неговите Стени, и приближили сърцата си до Неговото Сърце.
Не мога да започна с други думи и по друг начин това последно видение в тази последна пророческа книга. Защото след нея библейското познание вече излиза вън от писаното в Свещеното Писание и преминава в измерението на Вечността.
Да, братко мой!
Страшният Съд е последната Божия бариера пред стария и прогнил свят! Тази бариера, с която Бог Отец ще попречи на всичко грешно, тъмно, нечисто, скверно, съблазняващо и проклето да премине в новия свят на Господното Обновление, сиреч, в новото небе и новата земя, на които ще царува Божията Правда.
Днес ние все още живеем в стария свят. И то в последните години преди Пришествието на Господ Исус Христос и възцаряването на Милениума. Каквото и да кажем за света, в който живеем, думите ще бъдат слаби, за да опишат мерзостта, в която е затънал, и беззаконието, с което прави пропастта между себе си и Бога толкова дълбока и страшна.
В последните сто и петдесет книги, които написах, Святият Дух ме употреби да говоря по всякакъв начин на Божиите хора да напуснат Вавилон и да осветят сърцата си заради наближаващата среща с Господ Исус Христос. Без да имам претенции, че писането ми и свидетелството ми са били Съвършени или без недостатък, аз се покорих на Святия, за да не утая нито едно от божествените послания на Спасителя. Без да имам амбициите да правя шедьоври и да отпечатвам книгите си в някоя добра печатница, аз просто започнах с усърдие да си върша работата, като отпечатвах книгите си на личния си принтер и ги подарявах на братята и сестрите си в Господа. И стана така, че колкото повече пишех Божиите слова, толкова по-ревностен ставах аз за Исус и Той за мене. Така, под Неговото Свято водителство се родиха паметни книги и Съвършени видения. Книги, които Благостта и Милостта на моя Спасител, превърнаха във Вино и Масло за всеки странник, пребит и поругаван от слугите на Вавилонското нечестие.
Както можеш да предполагаш, Вавилон мобилизира всички възможни религиозни ресурси, за да даде отпор на пророческото благовестие. Цялата сатанинска организация, от най-високите етажи на религиозната йерархия та чак до последните дребни Вавилонски събрания, реши да даде отпор на служение “Мория” и на книгите на Божия слуга Стефан Главчев. В този Вавилонски отпор отпаднаха стотици и хиляди от общение с мен. Те просто послушно наведоха главите си, за да не бъдат изгонени и низвергнати от пасторите си и така да изгубят личния си престиж да ходят на църква. И сякаш в цялата тази дългогодишна агония нещата бяха сведени до лукавата сметка:
“А бе вие с Главчев ли ще вървите, или с нас, църковните лидери, които сме научени и дипломирани, за да ви водим?”
В такава сметка едва ли някой би предпочел да го води някакъв Главчев, след като може да довери сърцето си на “учени”, “надеждни” и “проверени” църковни кадри. Но в цялата шумотевица и пукотевица само малцина намериха сили да попитат:
“А бе ние с продажни и платени наемници ли ще вървим, или ще послушаме свидетелството на Божия слуга, който положи живота си за Църквата и за Господа?”
През всичките години на моето слугуване към Исус, Вавилонските наемници чакаха Божият слуга да се прояви според техните религиозни стандарти. Да си регистрира църква, да започне да ходи по събрания и конференции, да развърти търговия със и без това стотиците книги, които написа. “Няма начин да не ни падне в ръчичките!” – шепнеха лукавите фарисеи. “И тогава непременно ще му поставим шапка и ще го притиснем за регистрация! Ще го подгоним за данъци и ще надникнем в личния му живот по всякакъв начин!”
Да, ама не! Аз не живеех в техния религиозен свят, за да действам с техните сатанински принципи и модели. Аз просто пребъдвах в Присъствието на Господ Исус и раздавах даром книгите си, за да не хвърля никакъв укор или сянка върху пророческото благовестие.
Не създадох църква, защото само Исус може да създава Църквата Си!
Не се регистрирах на земята, защото Бог е, Който е записал името ми в Книгата на Живота и там е единствената регистрация, която вълнува сърцето ми!
Не отидох в нито едно религиозно събрание или конференция на регистрирана от света църква, защото не е възможно на едно място да проповядват слугите на Бога и слугите на лукавия.
Аз просто направих това, за което имах Дух и Сила, както и точно предопределена съдба от Алфата и Омегата – заселих се в пещерата на пророк Илия и при тихо течащите Силоамски води. За да бъда близо до Исус и Той да бъде близо до мен. И ето така се изнизаха четиринадесет години от живота ми.
Можеш ли да си представиш, братко мой, колко осъждение и проклетия натрупаха Божиите отстъпници през тези четиринадесет години? Можеш ли да регистрираш до каква мерзост и низост стигна светът през тези години? Не започна ли тщеславна Америка кръвопролитни войни срещу Афганистан и Ирак? И не потърси ли България всякакъв начин, за да стане политически придатък на блудницата Вавилон? Не стана ли член на НАТО? Не влезе ли в кулата на Европейския съюз? Не прати ли войници в услуга на престъпния войнолюбец Джордж Буш, както в Афганистан, така и в Ирак? А какво правеха през това време църквите в България? Оплакваха падението на великата блудница ли? Или ридаеха, че американските рейнджъри дъвчат дъвки и стрелят по беззащитни майки и деца?
Нищо подобно, братко мой! Църквите в България пееха и танцуваха, падаха по гръб и се кикотеха, въртяха търговия с християнски бестселъри, радваха се на купища от помощи и подаръци, снимаха се с камери и фотоапарати и всячески се успокояваха, че са невести на Исус.
“Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя!”
Едва ли има нужда да ти давам препратка на този стих от Откровението, след като Исус ми даде многократно да го употребя в изобличението срещу блудницата. Но тук и сега искам да ти кажа, че непременно идва времето, когато Бог Отец чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците.
Нека да поразсъждавам върху това. Ти знаеш и виждаш в какво време живееш. Време на технически прогрес и всякакъв бум на комуникации и информационни технологии. Пуснеш ли телевизора вечер – заливат те оферти за мобилни телефони и фотоапарати, телевизори и камери. Изобщо – наблюдението на личната ти свобода става повече от страшно. Лицето ти се записва, когато влизаш в учреждение, следят те хиляди невидими технологични очи…
Какъв е ефектът от всичко това? Именно този, който очаква дяволът!
Защото той иска да внуши на човеците, че когато са следени от толкова много места, то трябва още повече да се скрият в тайните си, за да не бъдат явни. Този обратен ефект още повече ще засили чувството в човека, че трябва да пази личната си неприкосновеност. И не просто от някакви камери или от някакво наблюдение, но в действителност – да се крие от Бога и от Святия Дух. Точно по същия начин, по който Адам и Ева се скриха между смокиновите дървета, когато съгрешиха пред Бога.
А докъде ще доведе всичко това? Отговорът е:
До Страшния Съд!
Виждаш ли, братко мой, най-голямата измама, на която можеш да повярваш, е тази, че е възможно да се скриеш от Бога. Без да осъзнаваш, че не се криеш ти, а грехът, който те сплита. Но когато грехът се крие, той всячески иска да покаже, че желае да бъде таен. Но има ли нещо тайно, което да не стане явно? И замислят ли се човеците, че в духа, който им е даден от Бога, има съвършен записващ механизъм, който помни и запечатва всяка секунда от началото до края на човешкия живот? Аз не ти говоря за плътския човешки мозък, който е само инструмент за спомени, нужен на човешкия дух. Не! Аз ти говоря за самия дух, който наистина пази и съхранява като информация целия човешки живот. А сега си представи, че тази информация я има не само личният ти дух, но и Бог Отец в Сърцето Си, понеже цял живот те е наблюдавал през клепачите Си и знае всяка твоя секунда. Така е и писано за Него:
“Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада…” (Псалми 11:4)
Нужно ли е да те убеждавам, че свидетелите на целия ти живот стават поне двама? Това са твоят личен дух и Божият Дух. А сега си припомни какво гласи Законът:
“Само един свидетел да се не подига против някого за какво да е беззаконие или за какво да е престъпление, с каквото престъпление би съгрешил; а чрез думите на двама свидетели, или чрез думите на трима свидетели, да се установява всяко дело…” (Второзаконие 19:15)
Има ли ги поне двамата свидетели? Разбира се, че ги има? Но не са само двама. Много повече са. Защото Словото ни казва, че всякога сме наблюдавани от облак от Небесни свидетели, а Исус нарече Себе Си в Откровението “Амин, Верният и Истинен свидетел”. Знай тогава, че ако свидетелите са налице, то налице ще бъде и Страшният Съд, който предстои. И ако ти би ме попитал защо този Съд е страшен, то аз ще ти отговоря, че е Страшен по една единствена причина:
Заради трите тъмни книги, които стоят поставени отляво на Книгата на Живота!
Така вече преминавам към видението, свързано с тях. Аз все така стоях пред моя Господ, и гледах към Престола на Вечния Съдия, където бяха поставени трите тъмни книги. И ето, че Исус отново ми проговори, като казваше:
“Пристъпи до Съдията, слуго Мой! Защото дойде времето да те направя свидетел на трите тъмни книги, които стоят поставени отляво на Книгата на Живота. И сега, като държиш в ръката си Моя диамантен писец, докосни с него корицата на всяка от трите книги…”
С вълнение, което не мога да опиша, аз протегнах диамантения писец, като докоснах с него корицата на първата от книгите. И ето, че тя лумна от огън, подобно на взрив, тъй щото от изненада отскочих назад. А когато отново се приближих, видях как върху самата корица се появи зловещ надпис, написан от потъмняла мед:
“Книга на празните думи”
Погледнах към Господ, а Той ми даде знак да докосна с диамантения писец и втората книга. Така и сторих. Прострях писеца в ръката си и докоснах корицата й. А тя, подобно на първата, също избухна като взрив, а върху повърхността й се явиха думи, написани този път с димящо желязо:
“Книга на пропуснатите добрини”
Ето, че за трети път Господ ми даде знак, за да докосна и третата книга. И аз, прострял диамантения писец, я докоснах. А тогава стана чудо. Защото от писеца излезе величествена мълния, която се заби в корицата, тъй щото дим и мирис на сяра се вдигнаха всред нея. А когато погледнах надписа, той вече не беше от димящо желязо, а от кипящо олово. И самият надпис гласеше:
“Книга на демоничните изповеди”
Едва приключил с докосването на книгите и изявяването на надписите им, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Как си обясняваш знаменията с надписите върху книгите, слуго Мой? Защо надписът върху “Книгата на празните думи” е от потъмняла мед?”
“О, Исусе! Това със сигурност касае беззаконията на плътта и нейното най-страшно оръжие – беззаконният език, който говори празни думи. Защото езикът в това си беззаконие е като мед, що звънти…”
Исус поклати одобрително глава, слушайки отговора ми. А след това отново ме запита:
“А защо надписът върху “Книгата на пропуснатите добрини” е от димящо желязо?”
“О, Господи мой! Желязото е преобраз на закоравяването на сърцата поради измамата на греха. А който закоравява сърцето си, той пропуска да върши доброто, което Бог очаква от него…”
И този път Исус кимна с глава, а в очите Му се четеше одобрение на отговора ми. Но ето, че Той за трети път ме попита, казвайки:
“А защо надписът върху “Книгата на демоничните изповеди” е от кипящо олово?”
“О, Господи мой! Грехът на демоните е твърде тежък пред Лицето на Бога и Отца! А оловото е един от най-тежките метали! Ето защо духовете на нечестието и беззаконието държат върховенството по проклетия и проявявано зло!”
“Точно така е, слуго Мой! И тук отговори правилно на твоя Господ. Но не би могло и да бъде другояче, понеже сърцето ти е просветено от Святия и ти държиш здраво Меча Ми. А сега погледни към лявата част на океана от човешки души. И като я гледаш, виж колко близо са тези души до огненото езеро, което ги очаква в яростните си пламъци…”
Погледнах към лявата част на океана от души, когато видях, че привличането между тях и огненото езеро ставаше все по-неудържимо. И в този миг знаех, че ако има причини за привличането между езерото и душите, то тези причини бяха грехът и беззаконието. И докато гледах на неописуемият ужас, който предстоеше за грешниците, Исус отново ми проговори, като казваше:
“Именно тук ще стане възкресението на нечестивите. И те ще получат тела за огненото езеро, според както вече ти показах в пророческите видения за Венера. Но ти сега виж що ще рече Гняв на Всемогъщия. Защото Отец Ми ще простре десницата Си, пълна с ярост и ще чака осъдените от Съдията, за да ги запокити в огнените пламъци…”
Отново гледах във видението, когато забелязах как към душите на нечестивите, избълвани от ада, се приближи огнената десница на Всемогъщия Отец. Тя беше свита като шепа, а вътре в нея се разгаряше огън, нагорещен до синьо. Видели простряната Божия ръка, грешниците закрещяха, тъй щото вълни на страх и върховен ужас разлюляха лявата част на океана. А тогава Исус отново ми проговори, като казваше:
“Никой Божий слуга никога не е идвал на това място, което сега ти се показва. И никой никога не е свидетелствал за Страшния Съд, както ще свидетелстваш ти. Но това е, понеже Отец Ми те възлюби, избра и посочи – за да бъдеш пророкът на Сион и един от Божиите съдии. И сега, слуго Мой, какво друго да ти река, освен да ти кажа да отвориш първата от трите тъмни книги, която е “Книгата на празните думи”. Ето, повелявам ти да разтвориш книгата…”
С огромен трепет и страх аз се приближих до “Книгата на празните думи” и хванах корицата й, за да я отворя. А когато го направих, видях как върху първата от тъмните й страници се появиха думи, написани с огън. Тези думи бяха Глас от Гласа на моя Господ, понеже гласяха:
“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш…” (Матея 12:36-37) 
Докато още четях Исусовите думи, Господ с властен Глас ми проговори, казвайки:
“Отвори книгата на произволно място, и докосни с диамантения Ми писец едно от имената, които ще видиш…”
С вълнение изпълних заповяданото от Исуса, като отворих книгата по средата. Така видях върху тъмната страница имена, изписани с черна смола. И като прострях писеца, докоснах едно от имената. И ето, че огнен лъч излезе от писеца, като вдигна името от страницата. Така в следващия миг името беше изпепелено. А когато отново се запечата върху страницата, то вече не съществуваше. А наместо него пишеше думите:
“Осъден и проклет за вечни векове!”
Докато стоях онемял от знамението, дошло чрез писеца, Господ с властен Глас ми заповяда, казвайки:
“Гледай към лявата част на океана от човешки души. Понеже сега диамантеният писец на Съдията извърши вечна съдба за вечни векове…”
Погледнах към лявата част на океана, когато видях как една душа всред него просто лумна от огън. Нещо повече – огънят се превърна в дълъг лъч, който стигна до огненото езеро и се стрелна във вълните му. Това накара останалите край пламналата душа да изреват от ужас. А тогава се появи могъщ Божий ангел, който закачи душата с кука, като я издърпа от океана и я понесе към огнената шепа на Бог Отец. И когато застана над шепата, пусна я от куката, тъй щото душата падна в Божия Гняв. А Святият Дух мигновено ми напомни недвусмислени Апостолски думи от “Послание към Евреите”:
“Страшно е да падне човек в ръцете на Живия Бог…” (Евреи 10:31)
И докато гледах възкресението на нечестивия, забелязах как Божият ангел отново се спусна с куката и закачи възкресеното тяло. А след това полетя към огненото езеро, за да го пусне в пламъците му. И през всичкото това време огненият лъч между душата и вълните на езерото прорязваше тъмнината на космоса. Но ето, че Исус отново ми проговори, като казваше:
“Можеш ли да си обясниш знамението? Можеш ли да Ми кажеш какъв е този огнен лъч, който свързваше душата на нечестивия с огненото езеро?”
“О, Исусе! Явно е, че има духовна връзка между нечестивия и някой демон от огненото езеро. Защото през Милениума ще бъдат съдени демоните, а Страшният Съд е след Милениума…”
“Точно така е, слуго Мой! Но за свидетелство на Моята Църква сега казвам:
Празните думи са огненият лъч между душата и демона!
Всяка празна дума, която тази душа е изговорила на земята, е обслужвала мисията на някой от демоните на Сатана! И ето затова при посочването от диамантения Ми писец, огненият лъч на празните думи потърси в огненото езеро оня демон, когото тези думи са обслужвали! Но именно така ви предупредих в Евангелието, че за всяка празна дума ще отговарят човеците в Съдния Ден. А като си помислите колко празни думи изговарят чедата на лукавия, то трябва да ви стане ясно, че тази “Книга на празните думи” е твърде дебела и имената в нея са едно огромно число.
Ето, Аз не ви оставих в неведение относно съдбата на празните думи. Защото още преди шест години ви говорих чрез пророка Си за огненото колело на живота, и за съдбата на празните думи.
Но колцина се покаяха за празните си думи? Не станаха ли празнодумците оттогава много повече? Не нарекоха ли Божия слуга “дяволски съблазнител”? Не го ли проклеха в името на един измислен Исус, който никак няма да ги ползва в Деня на Гнева? Не бяха ли устните им “мед що звънти и кимвал що дрънка”, за да се запечатат завинаги в “Книгата на празните думи” и под меденият надпис на осъждението?
Ето, строго заповядвам на всички да се покаят за празните думи, които са говорили. Нежели Съдията им покаже Милост и ги извади от осъдителния списък, в който са попаднали. Защото тук ще се намерят всичките присмиватели, хулители, клеветници, одумници, клюкари и шепотници. И най-вече тези, които напразно викаха “Амин”, “Алелуя” и “Братко и сестро”. Те никак няма да избегнат Съда, понеже огнените им връзки с демоните са станали силни и страшни…”
След тези Свои ревниви думи, Господ посочи към втората книга, като ми казваше:
“Сега ще разтвориш книгата, в която числото на осъдените и проклетите е възможно най-голямо. Това е най-дебелата осъдителна книга на Страшния Съд. Затова тук Вечният Съдия ще ти даде да докоснеш с писеца Му не едно, а шест имена. И нека този път писецът Ми сам избере имената, за да не би да се повтарят в беззаконията си…”
Послушал думите на Господ, аз отворих корицата на “Книгата на пропуснатите добрини”. И ето, че от първата й тъмна страница заблестяха огнени думи. Те бяха Глас от Гласа на моя Господ, понеже в тях се четеше следното:
“Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте…” (Матея 25:41-43) 
Едва бях прочел огнените думи, когато Исус властно ми заповяда:
“Отвори средата на книгата! И остави писеца Ми сам да посочи осъдени от списъка…”
Погледнах към най-дебелата от осъдителните книги, и с мъка успях да я разтворя по средата. А тогава диамантеният писец сам насочи ръката ми, като докосна шест имена на различни места от списъка. И ето, че и шестте имена пламнаха от огън, който започна да ги изпепелява, докато те напълно изчезнаха. А когато отново се запечатаха върху страницата, вместо имената се беше появил надписът:
“Осъден и проклет за вечни векове!”
Докато гледах шестте места, където надписът беше оставил Божията присъда, Исус с властен Глас ми заповяда казвайки:
“Хвани ръката на Съдията и Ме последвай до лявата част на океана от човешки души. За да видиш знамението, което ще се случи. Понеже диамантеният Ми писец вече задейства вечните съдби на Съдията…”
С трепет и благоговение хванах десницата на моя Господ, като полетях с Него към океана. А там едновременно припламнаха шест души, карайки останалите да вият от ужас. И ето, че шест Божии ангела се снишиха над душите и ги закачиха с куки, като ги вдигнаха от океана, за да ги занесат в огнената Божия ръка. Точно в този миг Господ даде знак с ръка на ангелите Си, за да спрат с душите пред Него. И като гледаше душите, пламнали от огън, Лицето Му се изпълни с Гняв. А тогава им каза:
“Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте…” (Матея 25:41-43) 
Но досущ като в Исусовата притча, душите започнаха да крещят на Господа, и с диви крясъци да Му казват:
“Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?” (Матея 25:44) 
А тогава Исус докосна с ръка главата ми, като казваше на душите:
“Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили…” (Матея 25:45) 
И ето, че огнен двуостър Меч се появи от устните на Господ, тъй щото Той продължи да говори на душите, като им казваше:
“Не бях ли гладен за Благост и Милост в сърцето на един от слугите Си, а и в сърцата на всички останали скромни Мои братя и сестри? Защо тогава Ме отхвърлихте със закоравените си сърца? Не затова ли, понеже предупредих, че любовта на мнозинството ще охладнее поради умноженото беззаконие?
Не бях ли жаден за Живата Си Вода и за Виното на Завета Си в сърцето на слугите Си, а и в сърцата на всички останали скромни Мои братя и сестри? Защо тогава Ми предложихте демонична урина и води на нечестие? Не затова ли, понеже предадохте сърцата си на река Ефрат и на потопа на сатанинската мерзост?
Не бях ли странник, когато чрез слугата Си ви дадох даром Живите и Святи думи на Завета Си? Защо тогава го отхвърлихте като съблазнител и странен, а отидохте при търговските си вертепи и проклети сергии, за да обогатявате златните си идоли? Не затова ли, понеже в сърцата ви дрънкаха сребърниците на Юда, а умовете ви се поквариха от Мамон?
Не бях ли гол, понеже не исках да облека дрехите на първенствуването ви? Защо тогава не Ми предложихте ленената дреха на Смирението или кожуха на Илия? Не затова ли, понеже дяволът ви облече във Вавилонската дреха на всяко нечестие и ви обсипа с користи, за да поквари сърцата ви?
Не бях ли болен и в тъмница, като свидетел в сърцето на пророка Си, когато Ме предадохте на всякакво поругаване и опозоряване? Не бях ли Лазар, покрит от рани и струпеи? Защо тогава не Ме посетихте в тъмницата, нито покрихте раните Ми с Благост и Милост? Не затова ли, понеже никога не познахте двете монети на Самарянина, но презряхте Завета Му и подгонихте с ярост слугите Му? Но ето затова днес Мечът Ми ви изобличава, а диамантеният Ми писец ви осъжда!
Идете си от Мене, вие проклети! Огненото езеро ви очаква, за да ви изгаря с огън и жупел до вечни векове…”
След тези последни думи Исус даде знак на ангелите Си, за да вдигнат душите и да ги занесат в огнената шепа на Бог Отец, където щяха да получат вечни тела за вечното си наказание. И ето, че Той отново ми проговори, като казваше:
“Аз не напразно предупредих, че поради умноженото беззаконие любовта на мнозинството ще охладнее. Но най-голямата трагедия на последните църкви беше тази, че те се съгласиха с охладняването. Приеха го като нещо нормално, като част от средата, в която живеят. Така хиляди по хиляди изгубиха Огъня на Любовта Ми, за да се превърнат сърцата им в черни железни топчета, научени да търсят собствения си интерес и да се водят по собствения си егоизъм.
Да, слуго Мой! Затова измръзна душата ти, докато ходеше сред Вавилонските ледници, за да търсиш оцелели. Но сега ти казвам, че Аз ще се погрижа за душата ти и няма да я оставя да измръзне, понеже имам Верен остатък. Но на това гнусно и развалено поколение, което няма да повярва дори точките и запетайките от тази пророческа книга, наказанието му от Съдията е справедливо. Затова никак не ги жали, понеже са разпнали многократно Господ в сърцата си…”
След тези последни думи на Исус аз продължих да гледам във видението, където шестимата осъдени от Господ паднаха в Божия Гняв. И като се намериха във възкресени тела, бяха отново набучени с куки от Божиите ангели и хвърлени в огненото езеро. Така Исус отново ме върна при Престола Си и при последната от трите тъмни книги. И като я посочи с показалеца Си, попита ме:
“Знаеш ли по какво тази последна книга се различава от предишните две?”
“Да, Исусе! В нея са записани човешките имена, извадени от изповедите на всичките демони, които Ти и съдиите Ти ще съдите през Милениума…”
“Точно така е, слуго Мой! И сега отново ще ти кажа да оставиш писеца Ми да избере вместо теб имената! Защото той ще избере три имена, свързани с най-мерзостните и проклети духове на Сатана. А сега отвори корицата на книгата, надписана с кипящо олово…”
С трепет и вълнение, което не мога напълно да изкажа, нито да предам, аз разгърнах корицата на последната от осъдителните книги. И ето, че върху тъмната страница заблестяха думи от огън. Те бяха Глас от Гласа на Исус, понеже изявяваха Словото Божие с писаното:
“Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща…” (Йоан 8:43-44)
Докато прочитах огнените слова на Господ, Той отново с властен Глас ми заповяда, казвайки:
“Разтвори “Книгата на демоничните изповеди” откъм самия й край, или дори накрая. Защото там, в края, беззаконието най-много се умножи и преумножи. И като оставиш диамантения Ми писец да избере три имена, гледай какво ще се случи…”
Послушал Гласа Господен, аз хванах книгата и я разтворих почти в самия й край. И ето, че пред очите ми се появи тъмна страница, върху която имената бяха написани с черна смола или по-скоро змийска отрова. А диамантеният писец просто поведе пръстите ми, тъй щото докосна три имена от различни места по редовете. А тогава имената лумнаха като взривени. И като се изпепелиха, престанаха да съществуват като написани. А наместо тях се появиха три надписа, която гласяха едно и също:
“Осъден и проклет за вечни векове!”
Докато гледах знамението, Исус отново ми проговори, като казваше:
“Ела до Вечния Съдия, слуго Мой! И като гледаш лявата страна на океана, виж какво ще се случи с трите души, понеже върху тях вече е извършена съдба от Мене за вечни векове…”
След тези думи Господ ме прегърна с десницата Си, а аз започнах да гледам към океана. И ето, че там буквално се взривиха в пламъци три човешки души. А тогава от вълните на огненото езеро се плиснаха три гигантски гейзера от огън. И от всеки от гейзерите тръгна огнен лъч, който търсеше да докосне всяка от душите. А когато душите бяха свързани духовно с гейзерите, посредством огнените лъчи, Божиите ангели вече идваха, за да ги вдигнат с куки. И тогава Господ продължи да ми говори, казвайки:
“Последвай Ме, слуго Мой! За да чуеш присъдата, която Вечният Съдия ще произнесе към всяка от душите, които са предмет на Божия Гняв. Защото, ето, от самото огнено езеро се надигнаха демоничните изповеди на Езавел, Корей и Мамон. И тези три духа непременно познаха слугите си, с които са били свързвани във времето на умноженото беззаконие. Затова и огнени лъчи излязоха от сърцата им, за да се свържат със сърцата на вечните им пленници..”
След тези Свои думи, Господ ме хвана със силните Си ръце, като се приближи до пламналите души и даде знак на ангелите да се спрат. А тогава двуостър светкавичен Меч излезе от устните на Исус. И с този Меч Господ проговори на първата душа, като й казваше:
“Харесваше ли ти грима на Езавел, душо проклета? Харесваше ли ти да чародействаш непрестанно и да омайваш по всички кътчета на света? Харесваше ли ти книгите ти да се продават по всичките църкви, а хонорарите ти да превишават възнагражденията на светските ти президенти? Харесваше ли ти да имаш телевизии и радиостанции, с които мерзостта ти да се разпръсква по целия свят? Е, дано сега ти хареса и огненото езеро, което гори с жупел! Защото, ето, древната чародейка, която поквари Ахаав, те вика със сърцето си! Древната блудница, която избиваше Божиите пророци на Израил, сега те желае ненаситно от пламъците си!
Душо нечестива! Бъди проклета за вечни векове!”
След тези думи към първата душа, Господ прониза с Меча Си и втората, като й казваше:
“Харесваше ли ти нечестието на Корей, душо проклета?
Харесваше ли ти да плюеш по Божия Суверенитет, и да учиш човеците да възроптават против Личния Избор на Моя Бог и Отец? Харесваше ли ти да насърчаваш вълци, които насилстват над Стадото Ми, а да онеправдаваш слугите Ми, пророците? Харесваше ли ти да погубваш сърцата човешки със завист и роптание, а никак да не внимаваш на Аароновия жезъл, който отвори земята под нозете ти? Ето, Вечният Съдия сега отваря не земята, но самото огнено езеро под нозете ти! И там те чака вълкът Корей, копоят на Луцифер, който всякога е бил личният ти съветник и демоничен покровител!
Душо нечестива! Бъди проклета за вечни векове!”
След тези думи към втората душа, Господ прониза с Меча Си и третата, като й казваше:
“Харесваше ли ти богатството на Мамон, душо проклета? Харесваше ли ти да проповядваш от амвоните с лице на ангел, с ръце на къртица, с нозе на лисица и със сърце на вълк? Харесваше ли ти да превръщаш финансовия просперитет в най-голямата църковна заблуда на последното време? Радваше ли се, когато Мамон те позлатяваше за всяка погубена душа, а църквите се превръщаха в ниви Акелдама? Не направи ли ти най-успешна жетвата за дявола в последното време? Но ето, тирският цар протяга ръцете си към тебе от огненото езеро! И връзката, с която те е вързал, никак не може да бъде скъсана, но ще бъде затягана в сърцето ти от година на година, и от век на век!
Душо нечестива! Бъди проклета за вечни векове!”
След тези последни думи на Исус, Той даде знак на ангелите да хвърлят душите в шепата на Божия Гняв. А когато те се намериха с възкресени тела, Божиите ангели ги вдигнаха с куки и ги занесоха всред вълните на огненото езеро, като ги пуснаха в тях. И ето, че самите гейзери се надигнаха, за да погълнат притежанията си. А тогава Господ за последен път ме прегърна. И с развълнуван Глас ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Аз съм твоят Господ и ти си слугата Ми! Аз стоя с тебе – тук, при края на времето и при свършека на всичко! Ти написа най-дълбоката пророческа книга в живота си! Книга, за която ще те облажават Небесните Светии и ще бъдеш на Вечна почит в Съвета на Господа!
А сега ти казвам да се закрепиш в Мене, защото Аз ще те утеша относно всичкото зло, което преживя в последните години, месеци и седмици заради Името Ми! А на всичките Мои, които прочитат последните страници на тази пророческа книга, казвам:
Люде Мои, осветете Се! Преминете през Моето Съдилище, за да не се налага да чакате времето на Страшния Съд!
Днес вие вече имате разтворени книгите на Страшния Съд! Изпитвайте духовете с тях, докато дойда! Закрепете се в смирение и Съвършено послушание към Святия Дух!
Не съдете, за да не бъдете съдени! Но като се покорите на пророческото благовестие – станете безукорни и чисти светила, които блестят сред опакото и извратено поколение!
Аз не ви искам осъдени, но спасени! Аз не ви искам наказани, но благословени с всичките Небесни блаженства на Сион!
Тази книга е вдигнатият показалец на Съдията – години преди Милениума и векове преди Страшния Съд! Изпълнете сърцата си с нея и бъдете осветени – сега и довека!
Аз Вечният Съдия на Страшния Съд дадох тези най-дълбоки и Святи видения на пророка Си! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s