КНИГИТЕ НА СТРАШНИЯ СЪД – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С КНИГИТЕ НА ОПРАВДАНИЕТО, ИЗКУПЛЕНИЕТО И СПАСЕНИЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Подложен на върховно изпитание от чудовищния натиск на дявола, аз чак сега осъзнавам колко дълбока може да бъде думата “превъзмогване”. Защото след видението с Книгата на Живота усетих над сърцето си струпване от демонични сили. Струпване, по-голямо от когато и да било. Струпване, при което по тялото ми започнаха да пробягват нервни рефлекси, водещи ме до внезапни тикове, а очите ми и слепоочията ми затрепериха, сякаш по тях протичаше електрически ток. Сам можеш да се досетиш, че в такова състояние не е възможно да се мисли, а камо ли да се описват видения с Дух на Мъдрост и на откровение. Причината за тази ярост на дявола аз можех да обясня и обяснявам именно с факта, че в дълбокото на сърцето ми Исус вече беше потвърдил всяка от шестте книги, освен Книгата на Живота. Както тези отдясно, които светеха, а лъчите им търсеха кориците на Божията Книга, така и другите три, които бяха тъмни и изглеждаха зловещо.
Но нека, преди да ти разкрия видението с първите три книги, да размишлявам върху един факт, който е нужно всички да помним.
И така, братко мой, аз ще разширя пред сърцето ти кръгозора на Истината, която касае вярата в Господ Исус Христос. Мнозинството от християните виждат във вярата само предмета на Спасението на човешките души. Вярата в Исус е Спасение! – казват мнозина и наистина са прави. Защото Вярата в Божия Син спасява! Но аз сега ще прибавя още едно определение за вярата, което гласи че:
Вярата в Господ Исус Христос е състезание!
Тук вече можеш да очакваш много и различни реакции. Едни ще ти кажат, че не им е до състезание и им стига факта, че са спасени, понеже са повярвали в Исус. Други пък ще ти зададат въпроси, на които никой не дава отговор, а именно:
Защо вярата в Господ Исус Христос трябва да бъде състезание, след като Спасителят е умрял на Кръста за всичките човеци?
И така – как да разширим кръгозора на Истината, за да приемем вярата като състезание? Отговорът е, че трябва да разсъждаваме върху един, на пръв поглед, парадокс на постоянната нужда от Спасение.
Какво представлява този парадокс? Ето какво:
Господ заяви на последователите Си в “Евангелието от Матея” следните думи:
“Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в Името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. Амин…” (Матея 28:19-20) 
Исус е заповядал да отидем при всичките народи и да ги кръщаваме в Името на Отца, Сина и Святия Дух. Но едновременно с това Той ни е предупредил и за нещо, което мнозина пропускат да осмислят:
“…и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века…”
Както и да прочетем тези Христови думи, е видно, че свършек на века, сиреч на света, има. В противен случай Исус би казал, че дните ще се проточат до безкрайност. И ето тук се появява парадоксът на постоянната нужда от Спасение. Защото човеци на земята постоянно се женят, постоянно им се раждат потомства, и Христовата заповед за благовестието трябва постоянно да действа. Но ако тя действа постоянно, то и свършекът на света би се отлагал постоянно, защото винаги ще има хора, които се нуждаят от Спасение. Но може ли да има какъвто и да било парадокс или конфликт в думите на Оня, Който е Пътят, Истината и Животът?
Разбира се, че не! Парадоксът е само на пръв поглед, а конфликт няма никакъв. И ето тук идва второто определение за вярата, а именно, че освен Спасение, тя е и Състезание. Защото този свят няма вечно да бъде спасяван, а числото на спасените, които ще обитават в Славата и пред Престола на Бога, е точно определено.
Разбираш ли, братко мой, че става дума за число?
Сам Апостол Павел ни споделя тази тайна в “Посланието към Римляните”, говорейки ни, че закоравяването на Израил е частично и продължава само докато в Господното Спасение влезе “пълното число на езичниците”. Ето тези стихове:
“Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците…” (Римляни 11:25) 
Но ако някъде има число, то е обречено да намалява и намалява, докато напълно се стопи и изпълни.
Какво е тогава това число? Как да си го обясним?
Отговорът е в това, че при бунта си против Отец, Сина и Святия Дух, Сатана завлече от Небето една трета от Небесните ангели. Тези ангели не опазиха своята Святост и достойнство и “напуснаха вечното си жилище”, както ни напомня Апостол Юда в посланието си. Знай тогава, че с вярата си в Господ Исус Христос ние запълваме това число. Всеки Небесен дом, който е останал празен след падането на ангела, който го е обитавал, се превръща във вечен дом за Христовия Светия, който ще го наследи. Така непременно идва ден, в който и последният празен дом в Небето ще намери притежателя си.
Тук естествено следва справедливият въпрос:
“А какво ще стане с всички човешки души, които приживе не са познали Исус, или не са се подвизавали в Състезанието, за да се удостоят с Небесни домове?”
Отговорът е, че при Обновлението на всичко, Бог Отец създава ново небе и нова земя. И ако за новото Небе обитателите ще бъдат Христовите Светии в Небесния Ерусалим, то за новата земя обитателите ще бъдат изкупените и оправданите във времето на Страшния Съд, когато и смъртта и адът ще явят мъртвите си пред Божия Престол. Точно тук е твърде важно разбирането, че душите на мъртвите, дошли от смъртта, ще бъдат съдени според написаното в светлите книги, а душите на мъртвите, дошли от ада, според написаното в тъмните книги.
И така, братко мой, предстои ти да видиш разпечатването на една от най-дълбоките тайни в Божието Слово, а именно – тайната на книгите, с които ще се осъществи Страшният Съд. Точно тук личните ми размишления свършват, за да продължа с видението, което изпълваше дълбочините на духа ми и сърцето ми.
Аз все така гледах моя Господ, като седях на трона, посочен от Него, когато Исус вдигна ръка към светлите книги, поставени отдясно на Книгата на Живота. И тогава Той ми проговори, казвайки:
“Пристъпи до Вечния Съдия, слуго Мой! Защото сега ще ти дам диамантения Си писец и лично ще разтворя пред очите ти всяка от трите книги, които служат за Оправдание, Изкупление и Спасение на мъртвите души…”
С огромно благоговение аз пристъпих след Господа, като застанах до Него, а очите ми вече гледаха трите светли книги, поставени отдясно на Книгата на Живота. И ето, че Исус бръкна в мантията Си и извади диамантения Си писец, като ми казваше:
“Докосни с писеца Ми всяка от трите книги, за да видиш как са наречени те от Вечния Съдия!”
Хванал диамантения писец, аз прострях слънчевия му връх към първата от трите книги. А тогава тя просия. И думи, сътворени от Божия Дух, се появиха върху корицата й. Думите гласяха:
“Книга на Невинността”
Погледнал Господ, аз разбрах, че трябва да докосна и втората книга. Така и направих, като прострях острието на диамантения писец върху корицата й. А тогава и тя също просия. И думи, отново сътворени от Божия Дух, се появиха върху нея. Думите гласяха:
“Книга на Добрите Съкровища”
Ето, че за трети път получих подтик от Исусовия поглед, за да докосна третата от светлите книги. Така и този път слънчевият връх на диамантения писец докосна корицата на книгата. И думи, за трети път сътворени от Божия Дух, се появиха върху нея. Думите гласяха:
“Книга на показалите Милост”
Едва видял знаменията върху кориците на трите книги, Исус ми даде знак да Го гледам, като посочи към океана от човешки души, който беше пред Престола на Съдията. И тогава ми каза:
“Гледай към океана, за да разбереш кои от душите идват от смъртта, и кои от душите идват от ада!”
Погледнах към океана с човешки души, когато той видимо се раздели на две. Раздели се толкова категорично, колкото водите при Червеното море, при прострения жезъл на пророк Мойсей. И ето, че Святият Дух изпълни погледа ми и ме придвижи напред – към милиардите души, за да ги видя отблизо. Така видях, че тези, които бяха застанали от дясната страна на разделения океан, просто спяха. Това бяха спящи души и върху лицата им имаше печат на Небесен покой. Но не така изглеждаше лявата страна на разделения океан. Там виждах всичкия възможен ужас, който може да бъде запечатан върху образа на човешка душа. Това бяха димящи, изгарящи и съсипани души, всяка от която помнеше наказанието си в ада, и с неистов крясък и ридание гледаше към огненото езеро, което я очакваше с кипнали от огън и жупел вълни. В следващия миг погледът ми отново се върна при Исуса и при трите светещи книги. А Господ ме попита:
“Какво видя в океана на човешките души?”
“О, Исусе! Океанът се раздели пред очите ми на две половини – дясна и лява. В дясната половина аз видях души, излезли от смъртта. Обвити в Небесен покой, те просто спяха. А в лявата половина аз видях души, избълвани от ада. Те крещяха, ридаеха и димяха от наказанието си, с очи обърнати към огненото езеро…”
“Точно така е, слуго Мой! И сега ти казвам, че дясната страна на океана от души ще бъде съдена според написаното в светлите книги, а лявата страна – според написаното в тъмните книги.
Дясната страна на океана ще бъде изкупена, оправдана и спасена. А людете й ще се нарекат род на благословените от Господа, които ще наследят новата земя. Лявата страна на океана ще бъде осъдена, проклета и низвергната от Вечния Съдия. А людете й ще се нарекат род на вечно проклетите и ще наследят огненото езеро, приготвено за дявола и неговите ангели. Но ти сега, като държиш диамантения Ми писец, простри ръка, та отвори първата от светлите книги, която е “Книгата на Невинността”…”
Послушал Святите думи на Господ, аз се приближих до първата книга, като хванах корицата й и я отворих. И ето, че думи от чисто Небесно злато засияха върху първата страница. И самите думи бяха Глас от Гласа на моя Господ, понеже в тях се казваше:
“Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат Лицето на Отца Ми, Който е на небесата…” (Матея 18:10) 
Докато прочитах Исусовите думи, Той ми проговори, казвайки:
“Отвори “Книгата на Невинността” на произволна страница и докосни което и да е от имената, записани в нея, с диамантения Ми писец. А след това гледай какво ще се случи отсред дясната страна на океана от човешки души…”
Вълнението ми пред Исуса нарасна твърде много. И аз с трепереща ръка разгънах “Книгата на Невинността” някъде по средата й. А след това, намерил произволно човешко име, го докоснах с писеца на Съдията. И ето, че искрящ Дъх излезе отсред слънчевия връх на писеца. И като докосваше името, съвършено го освети. А тогава името се промени в Името Исус и се запечата върху страницата на книгата. Точно в този момент, Господ властно заповяда, казвайки:
“Гледай какво ще се случи всред дясната страна на океана, понеже писецът Ми задейства една вечна съдба от Съдията…”
Докато гледах към дясната част на океана, забелязах как душата на едно русо детенце просветля и се събуди. А над самата душа долетя Небесен ангел, който го прегърна и въздигна, за да го занесе в огнените и чудотворни шепи на Бог Отец. А там – в шепите на Твореца, детето възкръсна и получи благословено телце. И докато гледах възхитен на чудото, Исус отново ми проговори, като казваше:
“Напиши за свидетелство на Божиите чеда, че в “Книгата на Невинността” са записани душите на всички дечица, които не са доживели годините на земята, в които да познаят Доброто и Злото. Който приема едно такова детенце в Мое Име, Мене приема. И който преждевременно на земята е загубил детенцето си в малките и невинни години на живота му, нищо не е загубил. Защото душата на детенцето му е заспала, за да бъде възкресена във времето на Обновлението, и да наследи новата земя, която Отец Ми създава за рода на благословените.
Но ти сега простри ръка и към втората от светлите книги. Защото това е “Книгата на Добрите Съкровища”…”
С още по-голямо вълнение и благоговение от думите на Исус, аз прострях ръката си, като повдигнах да отворя корицата на втората книга. И ето, че и тук думи от чисто Небесно злато засияха върху първата страница. И самите думи бяха Глас от Гласа на моя Господ, понеже гласяха:
“Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща…” (Матея 12:35)
А докато аз още прочитах думите, Исус отново ми проговори, като казваше:
“Отвори сега “Книгата на Добрите Съкровища” на произволна страница и докосни с писеца Ми което и да било от имената. А след това отново гледай към дясната страна на океана от човешки души…”
Послушал Господната заповед, аз разтворих книгата на произволна страница. А след това докоснах едно произволно име, написано в нея. И ето, че отново искрящ Дъх излезе отсред слънчевото острие на писеца. И като докосваше името, съвършено го освети. А когато името вече се запечатваше върху страницата, то отново се промени в Името Исус. Докато гледах на знамението и не можех да откъсна очите си от книгата, Исус отново властно ми заповяда, казвайки:
“Гледай сега към дясната част на океана от човешки души, слуго Мой! Защото писецът на Съдията отново извърши вечна съдба…”
Погледнал към океана, аз видях как душата на един старец се просвети и заблестя, а той се събуди. И ето, че над него долетя Небесен ангел. И като го хвана и прегърна, въздигна го, за да го занесе в чудотворните шепи на Бог Отец. А там старецът мигновено се преобрази, понеже получи възкръснало тяло на младеж в зрелостта на силата си. А тогава Исус ми проговори, като казваше:
“Ако би Ме попитал кой е този човек с добро съкровище, то непременно ще ти кажа, че е бил лекар, който е излекувал даром много болни човеци и е извършил хиляди добрини и благодеяния през живота си на земята. Без да се е наричал вярващ или набожен, той е вършил по съвест всичките благословени дела на вярата, и е пазил Закона Господен в сърцето си. А Страшният Съд не може да осъди Закона Господен, понеже е Свят и чрез него се върши всяко дадено добро на земята и между човеците.
Но не само лекари ще намериш в тази “Книга на Добрите Съкровища”. В нея ще намериш всякакви спасители, всякакви самоотвержени и жертвоготовни хора. Добряци и странници, учители и мъдреци. Строители и занаятчии. Певци и композитори. Художници и писатели. Ще намериш всички, които през целия си живот са вършили добро и са слушали гласа на съвестта от сърцата си. Затова всички те в Деня на Страшния Съд ще бъдат изкупени, оправдани и спасени, за да населят новата земя и да бъдат род на благословените от Бога и Отца.
Но ти сега виж и третата книга, която е “Книгата на показаната Милост”. И като протегнеш ръка – разгърни корицата й…”
Пълен с всичката си любов и възхищение от Бога, аз прострях ръка към третата книга и разгънах корицата й. А тогава и върху нейната страница заблестяха думи, написани от чисто Небесно злато. И самите думи бяха Глас от Гласа на Исуса, понеже в тях прочетох следното:
“Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост…” (Матея 5:7)
и още:
“Но идете и научете се що значи тази дума: „Милост искам, а не жертви“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние…” (Матея 9:13) 
Докато още четях Исусовите думи, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Отвори “Книгата на показаната Милост” на произволна страница и докосни с писеца Ми което и да било име…”
И този път ръката ми затрепери, докато разгръщах книгата в средата й. А когато докоснах с писеца едно единствено име, искрящ Дъх излезе от писеца, като освети съвършено името. А когато отново го запечата върху страницата, това вече беше Името Исус. И ето, че и този път Господ властно ми заповяда да гледам към дясната част на океана от човешки души. Защото там за трети път една душа се просвети и се събуди. И над нея долетя Господен ангел и я вдигна, за да я занесе в чудотворните шепи на Бог Отец. А и този път очите ми съзряха чудото на Възкресението. Защото душата получи прекрасно тяло на младеж, който се усмихваше в зрелостта на силата си. А тогава Господ за сетен път ми проговори, като казваше:
“Ако би Ме попитал кой беше този човек, то Аз ще ти кажа, че това беше земен съдия, показал милост към много грешни и зли човеци, които Аз спасих и доведох до покаяние. Но не само съдии има в тази последна “Книга на показаната Милост”. В нея са всички, които на земята са имали дадена власт, за да владеят над човеците. Било то стражари или бирници, било началници или управители. Всички те не са се възгордели от властта си, нито са станали насилници. Но като са пазили Царския Закон в сърцата си, показвали са Божията Милост навсякъде и за всички. Без да се бият в гърдите, че вярват в Бога, те в действителност са изпълнявали Апостолският стих, който гласи:
“Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата. Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда…” (Яков 2:12-13)
И сега какво още да кажа за милосърдните и добротворците? Какво още да река за самаряните и гостилничарите? Или с какви думи да свидетелствам още на Църквата Си, че у Моя Бог няма неправда, но Съвършена справедливост?
Ето, казвам на всички ви, че във времето на Страшния Съд ще докосна всичките записани имена в светлите книги с диамантения писец на Верността и Истинността Си. А когато искрящият Дъх Господен освети съвършено човешките имена, те мигновено ще се прехвърлят, като записани в Книгата на Живота, за да бъдат род на благословените от Отца Ми за вечни векове. Род на тези, които ще наследят новата земя, за да бъдат царете, които ще носят на Небето своите велики и скъпоценни дарове!
А сега заповядвам на Моите да се укрепят във вяра и смирение преди следващото видение, което ще дам на слугата Си. Защото там пред сърцата ви ще бъде разкрит ужасът над всички ужаси, и проклятието над всички проклятия!
Аз, Вечният Съдия, изрекох това с устата Си!
Аз разкрих на пророка Си трите книги на Оправданието, Изкуплението и Спасението!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s