КНИГИТЕ НА СТРАШНИЯ СЪД – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
С всичката вяра в сърцето си зная, че не ти е било леко през времето, докато си чакал продължението на пророческите видения от Скритата Манна на нашия Господ Исус Христос. Същото в пълна степен се отнася и за мен, понеже преживях злострадание и угнетение, сгъстени до степен на агония и страшен кошмар. Усещайки колко много е наближил Съдът над омразните му духове, Сатана вкопчи ноктите си в душата ми, а крясъкът му се опита да ужаси всичките ми вълнения и размишления. Но както не е възможно творението да стане Творец, а Творецът да стане творение, така също не е възможна дяволска съпротива, която да спре намисленото от Бога и заповяданото от устните Му. А намисленото в тази последна пророческа книга е именно това:
Да стане явен Страшният Съд при края на времето, когато старото небе и земя ще преминат и изчезнат в огнено опустошение, а всичките мъртви ще се съберат пред Божия Престол, за да бъдат съдени – всеки според делата си и според написаното в книгите.
Преди да ти разкрия най-разтърсващите видения, които съм получавал от Исус в сърцето си, аз искам да поговоря малко с теб за Страшния Съд. Виждаш ли, братко мой, мнозина изпадат в погрешно тълкувание, когато чуят двете думи “Страшен Съд”, смятайки, че те са употребени, за да ги сплашват. В смисъл – внимавай какво вършиш и как живееш, щото има Страшен Съд…
Всъщност – Истината се оказва много по-различна и аз искам тук да размишлявам върху нея. Още помня как преди десет години Исус ми изговори едни твърде ясни и точни думи в третата част на книгата за “Изгони търговците от Храма”. Тези думи гласяха:
“Кажи на братята Ми и сестрите Ми да копнеят за Божието изобличение, защото така Бащата ще ги измие съвършено. Кажи на братята Ми и сестрите Ми, че най-страшното не е изобличението, защото това е Моят съд за оправдание. Най-страшното е липсата на изобличение, защото това е Моят съд за осъждение… “
И виждаш ли сега, приятелю, че в отношението към Съда сърцата на човеците тръгват в два различни пътя. Тези, които копнеят за Божието изобличение, приемат да преминат през Христовото Съдилище приживе, за да бъдат очистени, изкупени и оправдани. Но има едни други човеци, които никога не искат тайните на сърцата им да стават явни, защото така биха изгубили престижа си, честта си, уважението и респекта, който са създали пред човеците. Виждайки острото на Меча, изпратен да ги прободе и изобличи, те бетонират сърцата си с измамна гордост и себелюбие, готови да лавират и да се промъкват по всякакъв начин, но никога да не станат прицел на изобличение, а камо ли на осъждение. Такива гледат на църковната анатема, като на възможно най-страшната гилотина, която би им отсякла главите. Но аз тук нека да ти кажа, че не е страшно църква да те отлъчи от Бога. Тя просто ще спретне една църковна декларация и ще те обяви за еретик, съблазнител, антихрист и с всякакви други епитети, каквито й дойдат наум. Но дори и анатемосан, ти все още ще живееш в Божието присъствие, понеже “в Него живеем, движим се, дишаме и съществуваме…” Дори и анатемосан, ти все още ще имаш надеждата в сърцето си, че ако и в човеците няма Милост, то в Бог я има. И дори в църквите да няма братско опрощение, то в прободените ръце на Спасителя Исус опрощението се излива като река. За теб е станало болезнено и скръбно в такъв момент. Ти си грешник в очите на праведното християнство. Ти си нечист в помислите на тщеславните старейшини, “младейшини”, дякони, презвитери и пр. Да, но ти имаш една съществена преднина в съдбата си:
Тайните дела на сърцето ти са станали явни, за което си носиш и последствията, каквито и да са те!
При все, че вече си станал като белязана черна овца за църквите, ти завинаги си напуснал съдбата в думите от Апостолския стих, които гласят:
“…в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие…” (Римляни 2:16) 
Защо си напуснал съдбата в горенаписаните думи? Именно защото си бил изобличен, тоест, Мечът е влязъл в теб и е осветил сърцето ти. Но онова, което е осветено, вече не е тайна, понеже е явно. И ако веднъж е било осветено, то непременно е било и опростено, за да се сбъдне писаното, че:
“Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости…” (Матея 12:31) 
Значи за теб наистина има надежда. Но ти виж как Исус казва, че “хулата против Духа няма да се прости”. По какво тогава се различава твоят простен грях от хулата против Святия Дух, която е непростима?
Виж отговора и го запомни:
По това, че Бог прощава явните грехове и хули на човеците, но ще осъди тайните грехове, които рано или късно се превръщат в хула против Святия Дух!
Усещаш ли как влизаме на много дълбоко в размишленията? Усещаш ли, че ако някъде има тайни грехове, то те непременно ще са се родили зад онова чело, на което пише:
“Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята…” (Откровение 17:5) 
Защо е тайнствена блудницата Вавилон?
Именно защото никога не е пожелала да извади наяве тайните грехове на сърцето си!
Какво да направи Исус тогава? Да стои ли да гледа тайните грехове на тщеславната проститутка или да ги направи явни?
Естествено е, че ще направи второто!
Как ще го направи? – ще попиташ ти. А аз ще те помоля да си спомниш видението от предишната книга, когато Съдията изпрати пророка Си, за да призове всички да преминат през Христовото Съдилище. Точно тогава и Сатана изпрати лъжепророците си. Словото на Божия пророк, сиреч, Тръбата му, призоваваше човеците да преминат през изобличението, освещаването и изкуплението. Докато заблудата на лъжепророците им предлагаше евтина слава, просперитет и църковна кариера. Тези, които поискаха тайните на сърцата им да станат явни, преминаха през Вратата на Святия Дух, за да бъдат посечени, прободени, и наказани дори. Но в крайна сметка – изкупени. Другите, които поискаха да запазят тайните в сърцата си, а именно – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, преминаха през измамливата дяволска врата. Ето, че отново стигам до понятието “Страшен Съд”. И сега ти споделям думите, които Господ ми напомня от Евангелието:
“А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, Който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от Него да се боите…” (Лука 12:4-5) 
Когато се боиш от някого, той наистина е страшен. Ето така и нашият Бог е Страшен. За да вървим със страх и трепет пред Него и да пазим всякога учението Му и пътищата Му.
Кои са тогава човеците, които неизменимо не се боят от Бога? Не са ли това помрачените духом, сиреч, измамените от дявола? И не затова ли последният Съд на Бог Отец е наречен “Страшен”?
Ето, думи от Святия Дух напират в сърцето ми и аз ще ги запиша, а ти ги запомни:
Страшният Съд е за всички онези човеци, които приживе не са ходили със страх и трепет пред Бога, но са задържали тайните грехове в сърцата си и не са ги направили явни в изповед пред Него!
Ето така ти вече разбираш, че не е страшно нещо да бъдеш анатемосан, отхвърлен и намразен от църковното тщеславие заради греховете на плътта си. Защото греховете ти са станали явни и явно си получил наказанието си. Но истински страшно е да станеш със сърцето си част от онази блудница, наречена “Тайна, великий Вавилон”. Защото в нейните дела няма страх от Бога, нито мисъл за сетнината, която й предстои, когато се изправи пред Вечния Съдия. Ето затова до самия свършек на стария свят и до явлението на човека-Антихрист, блудницата ще повтаря едни и същи думи, които се явяват като изповед на оскверненото й сърце:
“Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя…” (Откровение 18:7) 
Аз нямам никакво намерение да изваждам доводи за печалта, която ще сполети тщеславната проститутка. Но тук и сега искам да ти напомня да бъдеш разумен и трезвен пред Бога. И като такъв никога повече да не употребяваш думата “безнаказаност”, но да я замениш с други две думи – отлагане и натрупване. Защото отлагането на въздаянието върху нечестивите е трупане на Гняв за Съда на Великия Ден. И понеже Отец на нашия Господ Исус Христос е твърде Свят и Превъзвишен, то далеч да бъде от Него да прояви Гнева Си хаотично и да блъска с юмрук, където Му видят очите…
Нищо подобно, братко мой! Този, Който държи в Съвършен контрол атомите на цялата Вселена и ги подчинява на Волята на Сърцето Си и на повеленията на Разума Си, не ще ли да бъде абсолютно прецизен, когато упражнява въздаянията Си? И ако наистина ние чакаме Денят на Божието възмездие над Злото, който е изявен като Страшен Съд, то няма ли пред Божия Престол да бъдат поставени божествените аргументи на Спасението и осъждението?
Разбира се, че ще е така. И ето затова слугата Господен пише тази пророческа книга. Защото Божиите аргументи се намират именно в книгите, които се намират пред Божия Престол, според както е писано:
“Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите…” (Откровение 20:12) 
А сега забележи, братко мой, че преди да бъде разгъната Книгата на Живота, първо се разгръщат други книги – “и едни книги се разгънаха”. И едва след като се разгръщат книгите, идва миг да се отвори и Книгата на Живота. Това е ясно доказателство, че никой от събраните пред Божия Престол в онзи момент няма да бъде записан в Книгата на Живота, ако Бог не е намерил за това основание в другите разгънати книги. Така също никой от събраните пред Божия Престол няма да бъде хвърлен в огненото езеро, ако Съдията не е намерил основание за присъдата му в разгънатите книги. Едва ли е нужно да те убеждавам колко голяма е тайната на тези книги и с каква съпротива дяволът застана пред сърцето ми, за да ми попречи да ги изявя. Всъщност – от мига, когато Господ повторно ми даде да пия от Златната Стомна със Скритата Манна, аз вече имах знанието за тайната на тези книги. А една от тях стана явна за сърцето ти още в предишната книга, където разбра, че това е книгата на демоничните изповеди. И сега, за да продължа съвсем точно в Духа и виденията на тази книга, аз ще ти предам думите на моя Господ, Който отново беше дошъл към сърцето ми. Ето какво ми каза Исус:
“Слуго Мой! Укрепи сърцето си, понеже стигна както до върха, така и до края на пророческото си призвание и избиране. Всичко, което исках да кажа и дам на Моята Църква, като пълнота от Сърцето Си, Аз го казах и дадох чрез тебе. И ето затова сега натискът върху сърцето ти е толкова страшен и яростен. Понеже извървяваш последните метри от Сионовото състезание, а главата ти се увенчава с Венеца на неуморното подвизаване за Мене. В тази книга Аз ще те заведа в самия край на старото творение. При края на всичко старо и преди мига, когато Отец Ми ще каже:
“Ето, обновявам всичко!”
За подобна привилегия наистина си заслужава да претърпиш твърде тежката цена от гонение и угнетение, на които сега си подложен. Защото това е смисълът в служението на Божия пророк – да бъде зеница Господна, чийто поглед се простира от Началото до Края. А сега виж какво ще извадя от мантията Си…”
След последните Си думи Господ ми се усмихна и бръкна с десница в мантията Си, откъдето извади Златната Стомна със Скритата Манна. И като ми я подаваше, отново ми проговори, казвайки:
“Пий, слуго Мой! Пий от Скритата Манна и възрадвай Сърцето Ми! Пий от дълбочините на Божията тайнствена премъдрост и нека очите ти се просветят, за да видиш всичките книги пред Престола на Вечния Съдия…”
С вълнение аз протегнах ръцете си към Златната Стомна. И като я взех от ръката на Исуса, надигнах я, за да пия. А тогава в духа ми за сетен път се разля Светлина, която прониза и освети съвършено цялото ми сърце и всичкия ми ум. И ето, че Господ ми проговори с твърде Свят и съкровен Глас, като ми казваше:
“Ела с Мене, слуго Мой! Защото сега двамата с теб ще преминем през столетия, времена и цяла епоха, за да застанем пред Престола на Бога и Отца, когато старото творение вече е било унищожено, а огненото езеро е разпалило кипящите си вълни, за да погълне целият род на нечестивите…”
След тези думи на Исус, Той съблече мантията Си и ме загърна с нея, тъй щото духът ми се почувства невероятно преизпълнен от Господното присъствие. А тогава Господ покри с качулката на мантията Си и главата ми, като казваше:
“Бъди с ум Христов и сърце Христово, за да понесеш всичките видения, които ще ти се открият…”
Ето, че аз усетих как двамата с Господ полетяхме. Това беше особено преживяване за мен, понеже усещах как сърцето ми се измества, сякаш да напусне духа ми, а духът ми го настигаше и следваше. Не нагоре или надолу, нито наляво или надясно, но някак напред – в самия Вечен Живот на Бога. Някъде под нозете ми припламваха огнени искри и блясваха светкавични мълнии. Но аз усещах мощните и благословени ръце на Господ, хванали отстрани раменете ми. Ние просто летяхме напред през годините на Милениума и до самия им край. Така дойде миг, когато всичко под нозете ми утихна, а Исус хвана мантията Си и я вдигна от мен…
Братко мой! Верни ми приятелю! Всяка представа и въображение, които бях имал за Небесните неща, просто избледняха в сърцето ми, когато пред мен се разкри Страшният Съд на Всемогъщия Отец. Аз виждах Велик и Преславен Престол, който сякаш висеше в нищото на космоса. Отстрани на Престола бяха разположени златни тронове на Небесни съдии. А в пространството пред Престола се простираше един огромен океан от човешки души, очакващи присъдата си от Вечния Съдия. Този океан се простираше докъдето ми видят очите. А някъде встрани от него аз видях и огненото езеро, нажежено и кипящо много повече, отколкото можех да си представя. Самият яростен грохот на вълните му караше океанът от човешки души да се вълнува и трепери, тъй щото милиарди викове и крясъци на ужас се предаваха от душа на душа, и от поколение на поколение. И ето, че Господ ми посочи Великият и Преславен Престол, като ми казваше:
“Слуго Мой! Нека сега да те възкача до Престола Си и да ти посоча мястото, където ще седнеш. Защото си един от Божиите съдии. А след това да видиш и книгите, които Съдията ще разгърне, за да съди мъртвите според написаното в тях…”
С трепет и благоговение, които ме заливаха отвътре и отвън, аз хванах ръката на Господ и Го последвах. Така ние стигнахме до Престола Му. Така сърцето ми видя и самите книги на Съдията. Първата от тях беше златна, а кориците й блестяха с всичкия възможен блясък на Господната Святост. Докато я гледах, Исус ми проговори, казвайки:
“Това е Книгата на Живота! В нея ще бъдат записани всички, които Съдията ще оправдае според написаното в другите книги. Но ти сега виж и останалите шест книги. Понеже три от тях са отляво на Книгата на Живота, а три от тях са отдясно…”
Отново гледах, когато видях и самите книги. И докато тези отляво бяха тъмни и изглеждаха зловещо, другите три книги отдясно бяха светли, а лъчите на светлината им се простираха към кориците на Книгата на Живота. Гледайки всичко това, аз силно стиснах ръката на моя Господ като Му казвах:
“О, Исусе! Толкова Твои думи сега оживяват в сърцето ми и го карат да се вълнува премного. Спомням си Твоята притча за овцете и козите, когато Царят рече на овцете отдясно Му:
“Дойдете вие, благословени от Отца Ми, и наследете Царството Ми!”
А след това рече на козите отляво Му:
“Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели!”
Спомням си още и Менората, която Ти ми показа преди години във “Вечните белези на Обновлението”. А ето, че сега Книгата на Живота наподобява именно Светилник. Но трите книги от едната й страна служат за Спасение, а трите книги от другата й страна – за осъждение…”
“Точно така е, слуго Мой! Правилно си забелязал нещата, които ти показвам. Но Аз сега нека да ти покажа мястото, отредено ти от Вечния Съдия. И като седнеш на него – да преживееш видения с всяка от седемте книги. Като започнеш от Книгата на Живота, и преминеш през трите светли книги, които са отдясно, а след това и през трите тъмни книги, които са отляво…”
След последните Си думи Господ се усмихна и посочи напред с ръка към трона, на който трябва да седна. А аз, изпитал вътрешно смущение, Му проговорих, казвайки:
“О, Святи мой Господи! Слугата Ти е недостоен да целуне дори крайчеца на мантията Ти! Как сега Ти ще ми даваш тази привилегия – да седя с Тебе в този Твой Съд?”
Слушайки думите ми, Исус се разсмя, а след това ме прегърна, като казваше:
“А няма ли ти да си един от съдиите Ми през Милениума? И не си ли един от съдиите Ми, който във времето на погиващия свят и преди Моето пришествие, осъди греховете в църквите, и изобличи мерзостта, която докарва запустение? Не си ли единственият от слугите, на когото Вечният Съдия даде видения от три съдебни процеса? Не си ли избраният и посоченият, който получи видения с веригата и присъдата на Сатана, и видения със съкрушаването и изпепеляването на свитъците на сатанинското беззаконие?
Никак не Ме питай кой си ти и дали заслужаваш съдбата си от Мене. Защото Господ, Който е Алфа и Омега, е заповядал живота ти за знамение и предвещание против рода на нечестивите, и за последно Отеческо благословение върху рода на праведните.
А сега седни на трона, който ти показвам. Защото Вечният Съдия непременно ще ти даде да разгърнеш седемте книги на Своя Страшен Съд и да докоснеш имена от тях чрез диамантения писец на Неговата Вярност и Истинност!
Блажени и Святи Божиите чеда, които имат сърца и вяра да пият от Скритата Манна, както сега я пиеш ти! Те наистина ще се нарекат род на благословените от Отца, Сина и Святия Дух!
Проклети до века дяволските чеда, които имат устни да кълнат и сърца да прокобяват, но не и ревност и смирение, за да се покаят!
Аз, Вечният Съдия на живите и мъртвите, говоря сега чрез един от съдиите Си и чрез пророка на Сион! Слушайте Ме, за да живеете и да бъдете изкупени и оправдани приживе!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s