ДЕНЯТ НА СТРАШНИЯ СЪД – III ГЛАВА

3. ДЕНЯТ НА ХРИСТОВОТО СЪДИЛИЩЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Искам да гледаш на времето, което Господ ни е отредил на тази земя, като на велик кредит, даден ни от Него. Защо кредит? Именно защото ни е дал да се родим, да бъдем човеци, и да изживеем живот, който Му е угоден. Понеже все някога ще дойде часът и мигът, когато ще трябва да отговаряме пред Бога за всички дела, които сме вършили в тялото – били те за добро или зло.
Преди да ти разкрия видението, касаещо тази тема, искам да споделя с теб, че години наред съм живеел в пълно неведение относно Христовото Съдилище. Нещата се объркваха още повече в ума ми, понеже нямах просвещение от Господ, та да разделя Съдът над Божието домочадие от Страшния Съд, който е обещан за нечестивите. Уж четях думите на Апостол Петър от “Първото съборно послание”, но те някак си се изплъзваха на моето разбиране. Нека сега да ти напомня тези апостолски думи, преди да продължа нататък:
“Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас откъм тях се хули, а откъм вас се прославя. Никой от вас да не страда като убиец, или крадец, или злодеец, или като такъв, който се бърка в чужди работи. Но, ако страда някой като християнин, да се не срамува, а нека слави Бога с това име. Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие? И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят? Затова и тия, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро…” (1 Петрово 4:14-19) 
Виждаш ли как още преди близо две хиляди години Петър заявява, че “дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие”?
След като един от най-просветените слуги на Исус заявява, че това време е дошло още тогава, ние не трябва да подлагаме на съмнение думите му. Тъкмо обратното – трябва да продължим да внимаваме върху това, за което Апостолът предупреждава:
“…и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие? И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?”
Ето, че Петър наистина е способен да ни стресне с думите си. Той не казва, че Спасението е лесна работа, нито че Христовото Съдилище е като Триумфалната арка в Париж. Друго казва той, а именно, че “праведният едвам се спасява”. Но едновременно с това Апостолът ни задава страшния въпрос:
“…нечистият и грешният где ще се явят?”
Ясно е, че чедата на лукавия ще се явят на друг Съд, който не касае праведните, но нечестивите. Но тук и сега аз искам да разсъждаваме най-вече за Христовото Съдилище. И не просто да разсъждаваме, но да вникнем в дълбочината на следващите думи, изречени от Господ Исус Христос:
“Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант…” (Матея 5:25-26) 
И така, братко мой! Кой е противникът, с който трябва да се спогаждаш, когато си на пътя с него към Христовото Съдилище?
Не мисли, че това е дяволът, понеже Бог няма никакво споразумение със Сатана, и изричната Божия заповед е да се противим на дявола, а не да се спогаждаме с него. Но ето, че в евангелските стихове се говори за спогодба с противник. Нещо повече – Господ ни предупреждава, че ако не се спогаждаме с този противник, то той непременно ще ни предаде на Съдията, а Съдията на Свой ред ще ни хвърли в тъмницата, докато не изплатим и последния кодрант. Аз зная, че съвсем разумно ти тук би ми напомнил за пророческата книга “Закхей”.
Да, така е! За същото става дума! Но и за нещо много по-дълбоко. Защото противникът, с който трябва всички да се спогаждаме, е първият Меч на Господния Съд, който проговори на сърцето ми в предишното видение. Там аз го видях забит в камък, за да изпита твърдостта на Божиите чеда.
Но какво значи да се спогаждаме с този Меч?
Истината е, че когато той ни прободе, ние не трябва да роптаем, нито да бягаме от острието му, но да се смирим и да го оставим докрай да ни прониже. Именно смирението ни и търпението ни, когато сме прободени от Меча, е нашето спогаждане с противника. Защото именно с този Меч Съдът започва от Божието домочадие, тоест, Бог ни пронизва и посича, за да умре старият ни човек, тлеещ по измамителните страсти, и да се обновим с Новия Човек, създаден по Образа на Исус, в Правда и Святост на Истината.
Започва ли вече да ти става по-ясно какво е Христовото Съдилище?
Започваш ли да проумяваш, че това Съдилище действа постоянно през последните две хиляди години на тази земя?
Преминалите през Съдилището биват одобрени и имената им се утвърждават в Книгата на Живота, а ония, които не се спогаждат с Меча, биват предадени на Съдията, и Той ги запокитва в тъмницата.
Нека да продължа още в Духа на тази дълбока и съдбоносна тема. Зная, че е възможно да реагираш с думите:
“Брат Стефане! Заглавието на книгата, която ми даде, е “Денят на Страшния Съд”, а сега виждам, че много разводняваш темата. Давай направо по същество! Говори ни сега за Деня на Страшния Съд, а не за Христовото Съдилище!”
О, приятелю мой! Нека те убедя, че не съм мръднал нито на йота от темата, но пиша всичко, което диктува Святият Дух в сърцето ми.
Виждаш ли къде попадат тези, които не се спогаждат с Меча?
Словото казва, че Съдията ги предава на служителя Си, а той ги хвърля в тъмница!
Там, в тъмницата, Ден ли е или е нощ?
Зная, че ще ми отговориш:
“Нощ е братко, понеже е тъмно!”
Виж тогава за какъв Ден и за каква нощ ни проповядваше Исус в Евангелието:
“Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи…” (Йоан 9:4) 
и още:
“Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива…” (Йоан 12:35) 
Сега разбираш ли, че Христовото Съдилище е Ден на Страшен Съд, не по-малко съдбоносен от този, който ще се случи след Милениума? Защо “Ден”? Именно защото Христовото Съдилище е Съдът на Святия Дух и Божието Слово, Съдът на Светлината над тъмнината. Именно защото Духът на Отца и Сина се изля на земята, за да се сбъдне писаното:
“И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; за грях, защото не вярват в Мене; за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден…” (Йоан 16:8-11) 
Как тогава трябва да живеем ние, за да избегнем обвинението на Святия Дух? Не трябва ли непременно да се спогаждаме с Меча, догдето сме с него на пътя към Съдилището? Не трябва ли, когато Мечът се забие в камъка, ние наистина да покажем и докажем, че сме скъпоценни камъни, свързани с Камъка от Сион?
Нека никой повече да не те заблуждава, за да гледаш на Христовото Съдилище, като мероприятие, за което е определена точна дата или посочен ден. Защото това Съдилище не е Страшният Съд за нечестивите, но е Съдът за Божието домочадие. И ако ти би си помислил, че през този Съд се преминава лесно, то аз ще ти кажа, че той напълно заслужава да бъде наречен “Страшен”. И нека видението, което след малко ще се разкрие пред сърцето ти, да те убеди в това.
И така, братко мой, аз отново стоях в присъствието на моя Господ, когато Той взе първия Меч в ръката Си и ми проговори, казвайки:
“Както вече обещах на сърцето ти, Аз непременно ще те посветя, за да видиш Съдът на Духа, Съдът на Сина и Съдът на Отца. Затова сега върви след Мене, за да видиш какво представлява Съдът на Духа…”
След тези думи Исус докосна главата ми, тъй щото двамата с Него се намерихме на Господния Хълм. И ето, че Исус вдигна Меча с двете Си ръце и го заби на самия Хълм, като казваше:
“Святи Душе! Яви Моето Съдилище на Хълма Ми! Изпълни го със Святото Си Присъствие и бъди обвинител на света – за грях за правда и за съдба! Нека към Господния Хълм да се отворят две врати! През първата нека влязат тези, които се спогаждат с Меча на Съдията! През втората нека влязат тези, които не желаят да се покоряват на Словото Ми, но мразят Образа Ми, Примера Ми и делата Ми!”
Докато Исус изговаряше думите Си, стана знамение. Защото Господният Хълм се покри от Светлина, подобна на Небесен похлупак. И ето, че в края на похлупака, който слизаше в долината под Хълма, се появиха две врати. А Господ, като ги посочи, ми проговори, казвайки:
“Нека слезем при двете врати на Моето Съдилище! За да ги видиш отблизо и да ги различиш!”
Така Исус тръгна, а аз Го последвах. И колкото повече приближавахме вратите, толкова повече подробности започнаха да се забелязват. Така аз видях, че първата врата на Съдилището се пазеше от мечове, подобни на Меча, който Исус заби на Хълма. А пред втората врата мечове нямаше, но затова пък върху нея бяха окачени златни корони, златни пръстени и златни верижки. И ето, че накрая Господ застана всред самото Съдилище. И като седна на мраморен Трон, приготвен за Него, простря дясната Си ръка към вратата с мечовете, а лявата към вратата със златните украшения. Така, обърнал Лицето Си надясно, Господ извика с властен Глас:
“Святи Душе, изпрати слугите на Съдията, за да призоват към Съдилището Ми цялото Божие домочадие! Нека през Вратата на Оправданието и Изкуплението преминат Моите овце, които написаха Завета Ми в сърцата си и решиха да Ми бъдат верни до смърт!”
Едва изговорил тези думи, Исус обърна Лицето Си наляво, като извика с властен Глас:
“Яви се пред Вратата на Осъждението и проклетията, Сатано! И като мамиш, съблазняваш и привличаш, скоро събери козите си, които похулиха Завета Ми с устата си, стъпкаха Кръвта Ми с делата си, и се отрекоха от Мене във всичките си помисли!”
Слушах с благоговение думите на моя Господ, когато Той се изправи от Трона Си. И като извади от мантията Си златна тръба, даде ми я и заповяда, казвайки:
“Скоро пристъпи до дясната Врата на Съдилището! И като излезеш от нея, започни да надуваш тръбата и така да призоваваш Божието домочадие! А когато те попитат кой си, непременно да им кажеш, че служиш на Божия Пророчески Дух и идваш от Господния Хълм. Защото Святият Дух, Който спасява душите и сърцата, непременно се нарича Божий Пророчески Дух, когато служи на Съдията в Неговото Съдилище – било за да оправдае или да осъди!”
Послушал моя Господ, с всичката ревност на сърцето си, аз се затичах към дясната врата на Съдилището. А когато вече преминавах през нея, Сила и помазание нахлуха в духа ми. И Сам Святият Дух ми проговори, като казваше:
“От днес и до свършека на стария свят при Страшния Съд, ти си един от Божиите съдии, и един от пратените към Божието домочадие Божии пророци! Никак да не спреш да надуваш тръбата, дадена ти от Исус! Никак да не спреш да призоваваш човеците да напуснат блудницата Вавилон! Никак да не отпадне сърцето ти от яростното гонение на лъжехристите и антихристите! Никак да не отпадне душата ти от всичкото предателство и всичкото напускане, които ще преживееш. Защото праведните, според както ви писа Петър, наистина едвам се спасяват. Запомни това! Едвам се спасяват!”
Изпълнен от Святите думи на Духа, аз излязох покрай мечовете, и започнах да надувам тръбата. Но докато я надувах, забелязах как от другата врата дяволът мигновено събра лъжепророци около себе си. И като им даваше златните корони, пръстени и верижки, им изрева с всичката си ярост:
“Скоро да ми съблазните християните! Чувате ли! Раздавайте щедро корони, пръстени и верижки! Всеки, който иска благоденствие и лек живот на земята, нека премине през тази врата, от която ви изпращам! Никак да не споменете друго име в проповедите си и свидетелствата си, освен името на Исус! Нека човеците да приемат, че има един по-благодатен “Исус” от Оня, Който ще ги прободе с Меча Си като Съдия. Да видим тогава пред коя врата ще има повече посетители – пред Неговата или пред моята…”
Слушайки гнусните думи на духовното нищожество, ревността ми за Исус пламна, тъй щото засвирих гръмко с дадената ми тръба. И тогава, поради тръбния звук, пред дясната врата на Съдилището започнаха да се събират човеци. Отначало – малко, но след това все повече и повече. Видели тръбата в ръцете ми, те мигновено започнаха да ме питат:
“Кой си ти? Какъв си? Кой те е пратил да надуваш тази тръба?”
А аз им проговорих, казвайки:
“Аз съм слуга на Господ Исус Христос и пратеник на Божия Пророчески Дух! Господ ми даде тръбата и ми заповяда да ви събера при Неговото Съдилище! И ето сега – вратата е отворена! Преминете през нея и се погаждайте с мечовете й, за да бъдете оправдани!”
Послушали думите ми, човеците понечиха да преминат през вратата. Но точно тогава мечовете мигновено се развъртяха, като започнаха да ги посичат и бодат. Това накара всички да се дръпнат назад. И като се превиваха поради посичането и пробождането, те ми изкрещяха, казвайки:
“Кой ти е дал правото да ни съблазняваш? Как може тази врата да е Божия, след като там се чувстваме осъдени! Ние сме спасени християни и никой няма право да ни съди, чуваш ли? И какъв е Този Божий Пророчески Дух? Не сме чували нищо за Него, нито ни е било проповядвано от Него!”
В отговор на роптанията на човеците, аз им проговорих, казвайки:
“Този Исус, в Когото казвате, че сте повярвали, Той ме прати да ви напомня думите Му:
“Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден…” (Йоан 12:46-48)
Затова ви казвам:
Изберете да преминете през Христовото Съдилище сега, като се оставите на Господните изобличения – за да ви прободат и очистят. Защото който отхвърля Меча на Духа, ще го настигне Мечът на Отца!”
Думите ми имаха обратен ефект върху човеците. Защото те вкупом ми закрещяха, казвайки:
“Ти ли нещастнико, който си нямаш църква и пастир, ще ни обвиняваш като грешни? Ти ли, който не знаеш църковните доктрини и не си прочел един ред теология, ще ни пращаш в пъкъла? Да те слушаме ли още или тоз час да те прокълнем като съблазнител?”
“Прокълнете го, прокълнете го!” – завикаха слугите на дявола откъм другата врата. И като вдигнаха в ръцете си златните корони, пръстени и верижки, казаха на побеснелите човеци:
“Елате при нас и при Исус! Ние сме неговите слуги, а не този нещастник! Елате и вземете короните, които Исус ви дава, за да му бъдете царско свещенство! Елате и вземете пръстените, които той ви дава, за да бъдете венчани за него! Елате и вземете верижките, които той ви дава, за да се наречете избрана невяста!”
Обърнали поглед към дяволските слуги, човеците ме изгледаха с неописуемо презрение. И като се изхрачиха върху тръбата ми, дрехата ми и лицето ми, хукнаха към дяволските слуги, за да преминат през другата врата. А тогава Святият Дух отново проговори от вратата, като ми казваше:
“Надувай отново тръбата! Не спирай да я надуваш дори само заради един или двама! Защото е време на умножено беззаконие, когато числото на спасените твърде много намалява!”
Отново засвирих с тръбата, тъй че нови човеци започнаха да прииждат. Но и при тях се получаваше същият резултат. Мечовете ги пробождаха и те не желаеха да се спогаждат с противника. А когато вече бях изгубил надежда, че някой ще премине през вратата на Духа, се появиха хора, които ме прегърнаха. И като триеха сълзите си, казаха ми:
“Божий човече! Доживяхме Господ да ни прати пророка Си! Ние непременно ще влезем през вратата, каквото и да ни коства това. Понеже този свят не е нашият дом, а ние желаем да придобием Небесното отечество и светлините на Сион!”
Ето, че малцината Божии човеци вече влизаха през вратата, когато мечовете започнаха да ги посичат и пробождат. Но те, паднали на колене пред вратата, вкупом викаха към Исус:
“Господи наш! Наказвай плътта ни, но спаси сърцата ни! Пробождай ни, докато в нас не остане никаква причина против Тебе и в Тебе – никаква причина против нас!”
Мечовете продължаваха да се въртят и посичат още известно време. Но накрая те се спряха, а човеците преминаха през вратата. А тогава Святият Дух отново ми проговори, както казваше:
“Слуго Господен! Влез в Съдилището при Съдията! За да видиш какво ще се случи с тези които преминаха през Моята врата, както и с другите, които преминаха през вратата на дявола…”
С вълнение преминах през вратата, като тръгнах към моя Господ. А тогава Той с развълнуван Глас ми проговори, като казваше:
“Искаш ли да разбереш защо Моето Съдилище е не по-малко Страшен Съд, от оня величав Съд на Отца Ми, който предстои след Милениума?”
“Да, Исусе! Искам да разбера това!”
“Виж тогава и проумей, че човеците, които влязоха през вратата на дявола, вече са осъдени от Съдията, като богоотстъпници и антихристи! Но понеже дяволът е измамил сърцата им, те няма да чуят присъдата на Съдията, понеже в сърцата си чуват само и единствено гласа на старовременната змия…”
След тези думи Господ се изправи от Трона Си, като посочи с показалеца Си поклонниците на дявола. А в мига на посочването, тъмен мрак ги покри и обви изцяло. И Исус им проговори с пламенен Глас, казвайки:
“Горко ви, чеда на дявола! Вие не се спогаждахте с Меча Ми и Аз ви предавам на Сатана, понеже сте негови – в дух, душа и тяло! Останете в тъмницата, която толкова много обичате! За да дочакате Страшния Съд на Моя Бог и Отец!”
“О, алелуя, алелуя!” – крещяха поклонниците, обвити в тъмнина. И като слагаха на главите си короните, на ръцете си пръстените, и на шиите верижките, продължаваха да танцуват. А Съдията продължи да им говори, казвайки:
“Горко ви, нечестиви, за всичкото нечестие, с което се поругахте с пророка Ми! Горко ви за храчките, с които се изплюхте върху тръбата му, дрехата му и лицето му! Защото тези храчки непременно ще се превърнат в огнени вълни, които ще ви изгарят във вечността!”
“Амин, Исусе! Амин, Амин!” – крещяха поклонниците. Но това не беше “Амин” на думите на Съдията, а на измамните обещания, с които дяволът лъжеше сърцата им. А Съдията пак продължи да им говори, казвайки:
“Горко ви, хулители! Понеже похулихте Святият Дух, и Го нарекохте дявол! За тези ваши хули няма да ви се прости нито в този свят, нито в бъдещия!”
“Слава, слава, слава!” – закрещяха още по-обладани поклонниците. А тогава мощни и страшни демони, подобни на червеи, изскочиха иззад мантията на Сатана, като се шмугнаха в сърцата им и ги задърпаха към дълбочините на ада. И докато аз гледах на страшното видение, вече напълно разбирах, че Христовото Съдилище е Страшен Съд за Божиите отстъпници. Страшен не по друга причина, а защото никой от осъдените нямаше сърце, нито разум да проумее, че вече е осъден.
Но ето, че Господ ми проговори, като казваше:
“Отвърни погледа си от мерзостните и проклетите. Защото току що Аз изтрих имената им от Книгата на Живота! Но вместо това погледни към тези Мои благословени братя и сестри, които имаха сърца да приемат, че наказанието от Съдията струва повече от поощренията на дявола! Защото твоят Господ наказва всяко чедо, което люби, и бичува всички онези, които приема! Докато дяволът обогатява всеки нечестив, когото мами, и дава корист на всички, които убива!”
Обърнах главата си към дясната врата, където вече бяха влезли моите братя и сестри. И ето, че Господ се изправи и се приближи до тях. А след това бръкна в мантията Си. И като изваждаше от нея бели дрехи, вече им казваше:
“Свалете старите дрипи, понеже Аз ви очистих с Меча Си! И като вземете от Мене – всеки бялата си дреха – облечете ги и пребъдвайте така пред Мене!
Аз, Съдията от Сион, вече ви оправдах!
И ви посветих, просветих и осветих в Деня на Моя Съд и пред Моето Съдилище! Блажени сте, че повярвахте на пророческото слово, назначено да ви доведе до покаяние и обръщане към Мене! Блажени сте, че преминахте през вратата на Божия Пророчески Дух, като не се съблазнихте в слугата Ми, нито се огънахте от дяволските съблазни!
Ето, люде Мои! Сега сте камъни, в които Твърдостта извършва делото си съвършено! Сега сте скъпоценни на Сион, и Мечът на Духа преминава през вас, за да ви изпълва със Светлината Ми и Благодатта Ми!”
След тези Святи и съкровени думи, изречени към оправданите и изкупените, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Даде ти се дълбоко и Свято видение от Скритата Манна! Скоро го напиши на книга – за свидетелство на цялата Ми Църква, и за предупреждение на Моя малък остатък в последното време!
Аз съм Съдията, Който призовавам всички да преминете през Моето Съдилище!
Да преминете с вярата и очакването, че ще бъдете прободени, посечени и преведени през всякакви изпитания заради Небесното Царство! Да преминете с вярата, че друг Съд за вас няма да има, освен преминаването през Моето Съдилище!
Да преминете с вярата, че Съдът започва приживе от Божието домочадие, поради преголямата Благост и Милост, които Отец Ми има за вас! Тъй щото дори и едвам да се спасите – да се намерите изкупени и оправдани! Колкото до тези, които не се спогаждаха с Меча Ми, но отхвърлиха Съдията и похулиха слугата Ми – то за тях остава Страшният Съд на Моя Бог и Отец при свършека на старото небе и старата земя!
Аз, Вечният Съдия от Сион, дадох това видение на пророка Си!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s