ДЕНЯТ НА СТРАШНИЯ СЪД – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Събрал всичкото си духовно усилие и разпалил докрай ревността си, аз отново заставам в присъствието на Святия Дух и в дълбоко посвещение за моя Господ и Бог. Няма да ти казвам, че ми е било лесно през изминалото време, нито ще заблудя когото и да било, че съм гледал на дяволските отмъщения като на незначителни драскотини. Тъкмо обратното. Реакцията на дявола беше една отмъстителна вихрушка, заредена с твърде жестоки и болезнени стрели, които се забиха в корема ми, гърдите ми, главата ми, бъбреците ми и костите ми. С тези стрели Сатана не просто се опита да ме убие, но поиска да превърне ужаса в съветник на всичките ми мисли и вълнения. Ден след ден змията забиваше отровния си зъб в мен и аз трябваше да преживявам постоянни агонии от болки и спазми, бодежи и изтръпвания по цялото ми тяло. Всяка стрела се стремеше да ме излъже, че е най-жестокият проблем на тялото ми. Тези в сърцето отровиха мислите ми, че ще бъда покосен от инфаркт. Тези в гърдите и ребрата – че пневмония е превърнала дробовете ми в кървава каша. Тези в корема и бъбреците – че съм получил вътрешно разкъсване, изсипване или оплитане на важни органи. А тези в главата – че нямам добро оросяване на мозъка и ме чака инсулт.
Всъщност инфаркт, спазми и инсулт непременно са ударили по духовен начин дявола, а жалкият лъжец е решил да прехвърли собствените си усещания върху мен. За да ми отмъсти за последните книги, родени от Скритата Манна, в които Господният Меч заблестя като светкавица, а остротата му наистина доказано превъзхождаше всичките предишни пророчески видения.
И така – набоден като селски игленик с всичките възможни болезнени стрели на дявола, аз просто ще продължа призванието си. Защото онази Златна Стомна в Господното обиталище е пълна с още Скрита Манна, нужна за войните и победителите в Името на Исус.
Както виждаш от заглавието на тази пророческа книга, то в нея Господ ще ни говори за Деня на Страшния Съд. Този Ден, който Милостивия и Свят Отец е отмествал година след година, век след век и хилядолетие след хилядолетие. За да простира през всичкото това време ръцете Си, пълни с Благост и Милост. Този Ден, за който са натрупани Божий Гняв и Божия Ярост против целия род на нечестивите, били те демони или човеци.
Аз нямам за цел да те убеждавам за ужасната сетнина на чедата на лукавия, просто защото последната пророческа книга, свързана с огненото езеро, е най-категоричното свидетелство от Святия Дух за сериозността на темата. Но точно тук и сега искам да споделя с теб поредната си погнуса от демоничния спектакъл в България, който имаше за цел да излъже българите, (а и целия свят) че религията обслужва само и единствено Божия интерес.
И така, братко мой, идва един определен ден в годината, който светът е нарекъл Великден, защото на него се празнува Възкресението на Исус Христос. А тогава човеци, които и през ум не им е минавало за Бога в останалите седмици и месеци от годината, бързат да си омесят козунаци, да си сварят яйца, и да впрегнат максимално езика си във въодушевеното произнасяне на следния възглас:
“Христос возкресе!”
А когато собствените им уши дочуят този възглас от други празнуващи, да го подкрепят с автоматичния отговор:
“Воистина возкресе!”
Аз не зная дали някога си бил предизвикан, за да потърсиш в библията си стихове, говорещи за “Возкресението” на Исус, та “воистина” да се убедиш, че религиозният поздрав следва неотлъчно библейската правда. Но със сигурност в теб би се намерил разум, та да разсъдиш, че този поздрав следва единствено традицията, предавана от едно религиозно поколение на друго религиозно поколение. Но днешните хора, които отглеждат децата си и общуват в домовете си, не говорят на черковно-славянски помежду си. Те не си казват:
“Ехе, воистина се развеселихме и хапнахме!”
Не! Те биха казали:
“Ехе, наистина се развеселихме и хапнахме!”
Защо тогава за тях Божият Син Исус трябва да е “возкресен”, а не “възкресен”?
Нито повече, нито по-малко – за да потърсят земен църковен храм, да си купят земна свещ, да застанат пред земен идол, рисуван от земни ръце, да се прекръстят пред него и да го целунат. Да застанат пред земен амвон, да подишат земен тамян, да послушат земна литургия и с това да приключи двадесет и четири часовото избрано време от цялата година, когато с нещо могат да бъдат длъжни на Бога. И как няма нито един разумен и ревностен за Исус между тези религиозни поклонници, който като чуе възгласа им “Христос возкресе”, да ги попита:
“Е, и какво от това, че Христос е възкръснал? Вие възкръснахте ли заедно с Него, за да бъдете преселени духовно в Небето? Исус по-малко ли ще бъде възкръснал, ако престанете да се поздравявате помежду си? И няма ли на всички вас, които на думи се опитвате да се приближите до Него, а в сърцата си сте лицемери, Господ да каже правдивите Си думи от Евангелието:
“Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете…” (Йоан 7:34) 
Защо вие, които си давате вид на много набожни и много начетени, нито веднъж не отворихте устните си, за да заявите пред Небето и земята един друг поздрав, който се защитава не един ден в годината, а един цял живот на колене пред Бога? Защо не възкликнахте пред целия свят и пред всичките празнично украсени църкви:
“Ние, Исус Христовите последователи напуснахме смъртта на греха, и преминахме в Живота на Святия Дух! Ние възкръснахме за Исус със Силата, с която и Той възкръсна за всеки един от нас! Да, ние наистина преминахме от тъмнината в Светлината, и от смъртта в Живота!”
Скъпи мой братко! Бъди убеден, че ако този свят трябва да преживее още хиляда години с празнуване на Великден, то през тези хиляда години хилядократно ще се боядисват яйца, хилядократно ще се месят козунаци, хилядократно ще бият камбани, хилядократно ще се крещи на поразия:
“Христос возкресе!”
Но никога в помътнелите от религия глави и сърца няма да се роди простичката мисъл:
“Ако Исус е възкръснал, то Той не желае ли да ми подари Вечния Си Живот? Не желае ли аз да бъда една от Неговите овце, а Той да бъде моят Пастир? Не желае ли да ме заведе при тихите води и зелените пасища на Святия Дух? Какво ме възпира, за да не отида при Него? Не е ли този религиозен поздрав, на който целият свят се усмихва? Не иска ли светът винаги да има на разположение един възкръснал Исус, за да може да Му се поругава и отново да Го разпне и убие? И не е ли по-важно за мен да зная къде е отишъл Исус, след като е възкръснал? Не е ли по-благодатно за мен да зная, че след като Божият Син е бил възкресен, Той е преживял и възнасяне в Небето, където е увенчан с Вечна Слава и великолепие? Не е ли по-важно за мен, вместо да казвам, “Воистина возкресе!”, да падна на коленете си и да възридая към Бога, казвайки Му:
“О, Небесни мой Отче! Аз повярвах в Благата Вест за Твоя Син! Аз повярвах, че Ти искаш да ме осиновиш и да ми дадеш Вечен Живот! Моля Те, Боже! Вземи сърцето ми от тъмнината на света, и го пренеси в Славната Светлина на Твоя Син! Дари ме с кръщението и благодатното присъствие на Святия Дух! Запечатай ме за Спасение и запиши името ми в Книгата на Живота! Нека бъда духовно възкресен и преселен от тъмнината в Царството на Светлината!”
Бъди убеден, братко мой, че една такава молитва, изречена на колене пред Бога и Отца, струва повече от религиозните възгласи на целия свят. Защото за този прогнил и прояден от червеи свят има официално два религиозни дни, в които да тържествува лицемерно. В първия ден светът се радва, че се е родил Спасител. А във втория ден светът се възхищава, че Спасителят възкръснал. Колкото до останалите триста шестдесет и три дни – те изцяло са посветени на дявола и на поклони пред духовете, с които той управлява и владее.
Мислиш ли, че за Сатана подобно статукво е стряскащо? Мислиш ли, че той е много разтреперан и ужасен, че два дни от една календарна година се споменава Името на Исус, а религиозните човеци жертват на идоли и бесове? Човек трябва да е морално изроден или изключително слабоумен, за да сметне, че религиозните празници смущават дявола.
Та може ли дяволът да се смути от майка, която ражда Младенец в утробата си, като предварително е решила да Го накърми само в деня на раждането Му, а след това да Го остави да умре без храна и грижа? Може ли Сатана да е обезпокоен, че Младенецът възкръсва в някое сърце на Великден, когато още в следващите дни смъртта Му и повторното Му разпъване непременно са предизвестени? Може ли дяволът да се уплаши от религиозни поклонници, които с удоволствие дъвчат и преглъщат поредния яйчен жълтък с внушителна хапка козунак, когато във Вечната и Свята Библия Апостол Павел говори за друг напън, който не е от дебелото черво:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20) 
Защото, без всякакво съмнение и със заключение от човешката физиология, козунакът и варените яйца ще се превърнат на фекалии и плътска гнусота. Но Святата саможертва, водеща до истинското чудо на Възкресението, ще остане мираж за религиозните сърца. За тях празниците, свързани с Христос, са само приятен момент да си начешат религиозната краста и да покажат на другите като тях колко много са набожни и религиозни. За тях Великден е състезание по боядисване на яйца и месене на козунаци. А още по-плътските им невръстни потомци ще вземат няколко яйца и ще ги занесат в училище, където ще се упражняват в чукане на яйца, за да се види кое яйце е “чукач” и кое “трепач”.
Какво следва след празника Великден ли?
Нищо друго и нищо повече от грях и съблазън, съблазън и грях, грях и съблазън, съблазън и грях.
Ето това е погнусата ми, братко мой! Ето тази е страшната болка на сърцето ми, че живея всред нация от човеци, развалени и покварени от всичко езическо, кулинарно, религиозно и окултно. Човеци, които обичат линията на най-малкото съпротивление. Човеци, които са готови да ходят там, където дяволът се усмихва. За да лекуват с религиозни възгласи раните му, и с делата си да го почитат като бог. Но аз нека да ти кажа, че краят на този свят е твърде близо. А там, в края, има сетнина и белези, които са заредени с безпределен ужас и величав страх.
Там, в края, идва Денят на Страшния Съд!
Съд, в който Бог ще извади наяве тайните дела на човеците. И няма никак да се трогне, нито да зачете явното им лицемерие, с което са Го презирали във времето на суетния си живот. Съд, за чието разбиране и проумяване трябваше да платя и продължавам да плащам цена от гонение и дяволско отмъщение, каквото на мнозина едва ли би им дошло наум. Съд, който започва с Божието домочадие, преминава през възмездието над демони и бесове, и приключва пред Божия Престол и разтворената Книга на Живота.
И като зная, че Светлината на разглежданите тук теми, не е била никога изобилна и изцяло разкрита, аз отдавам всичкото си благодарение на моя Господ Исус Христос – за водителството, закрилата и съвършената вярност, с които Той укрепяваше сърцето ми в дните на всичкото ми злострадание за Него.
И така, братко мой, пристъпи с вяра към пророческите видения в тази книга! Изпълни сърцето си със Святия Дух и се поклони доземи на Съдията на живите и мъртвите! Защото Той днес стои пред Вратата, за да улови определеното време и да провъзгласи Вечната Си Правда и Съвършената Си справедливост над целия свят! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s