ТРАПЕЗАТА НА МЪДРОСТТА – III ГЛАВА

3. ЖЕРТВЕНИЯТ ЮНЕЦ НА МЪДРОСТТА

И така, скъпи ми братко, аз и Мъдростта отново стояхме пред самото Божие Светилище. И там, сред Светлината, примесена с огън, сърцето ми отново чу Гласът на Отец, Който ми казваше:
“Ето, че сега Аз ти давам най-благословения и помазан достъп до Моето Светилище. Защото трябва да видиш със сърцето си и да вкусиш с духа си от Моя Обяд, който Аз съм заповядал за всичките Си посветени. Понеже Аз съм Този, Който привеждам много синове в Слава и Мъдростта Ми е слугинята Ми, чрез която въвеждам Моите при Мен. Затова последвай сега стъпките на Мъдростта Ми и нека тя те въведе пред Моя Свят Олтар…”
След последните думи на Бог Отец аз погледнах към Мъдростта. И така забелязах, че очите й бяха станали твърде дълбоки и властни. А тя ми каза:
“Божий пратенико! Последвай ме! Защото сега ще те заведа при Юнецът, Който вдъхновява всичките Божии юнци…”
След тези свои думи Мъдростта тръгна напред, а аз я последвах. И ето, че само след миг Небесната девойка вече влизаше в огромна зала, която бе извор на Светлина и Любов. Вътре в самата зала имаше огромна маса, разположена във формата на буквата “П”, която беше застлана с покривка от злато, което беше прозрачно, тъй че под самата покривка се виждаше красив планински кристал. Но докато искрено се възхищавах на красотата на огромната маса, очите ми се вдигнаха от нея, за да видя как в края на самата маса бе издигнат жертвеник, който пламтеше. И ето, че Мъдростта вдигна ръката си и ми посочи към жертвеника, като ми казваше:
“Нека се приближим, за да видиш Божият Юнец, Който е бил заклан и принесен на Бога и Отца, за да Му бъде Вечна Слава и благоухание…”
Така Мъдростта започна да се приближава към жертвеника, а аз я последвах с огромно вълнение в сърцето си. Колкото повече приближавах Юнеца, толкова повече вълни на Любов и Светлина изпълваха духа ми. Накрая Небесната девойка се спря, като ми каза:
“А сега протегни ръцете си към Божия Юнец. И виж с очите си Онзи, Който те призовава…”
Погледнах жертвеника и видях как там беше положено Агнето, Което беше заклано за греховете ми. Изпод Него пламтеше Огънят на Отца, който Го гореше, но То не изгаряше. И онзи прекрасен дим, който се въздигаше от Господната Жертва, влизаше в сърцето ми, тъй че сълзи на благоговение, преклонение и възторг започнаха да премрежват очите ми. Колкото повече димът от Господната Жертва навлизаше в мен, толкова повече чувствах, исках и копнеех да се съединя с Агнеца. Да, братко мой! Защото всред благоуханния дим, който навлизаше в сърцето ми, аз виждах как животът ми все още не беше напълно съединен със Сърцето на Бога. Виждах хиляди дни, които бяха преминали като сянка, без да мога в самите тях да покажа колко много любя моя Спасител. Виждах стотиците си провали и падения, виждах как Мечът и Огънят на Отца са стояли пред мен, готови да ме принесат на Олтара, а аз съм бягал от тях, обзет от жалки човешки страхове и представи. Гледайки все така на закланата и горяща Жертва, аз паднах с ридание в нозете на Мъдростта, като извиках:
“Възлюбена и Всевечна слугиньо на моя Отец! Вдигни Меча си и го стовари над мене! Защото, докато не бъда заклан за Моя Господ и Агнец, аз никога няма да изживея дори частица от Живота Му! Моля те, слугиньо! Направи ме да се уподобя във всичко на тази прекрасна Небесна Жертва! Защото искам Нейните рани да станат мои, Нейният Огън – мой, Нейното благоухание – мое!”
Мъдростта ме погледна с дълбоките си и чисти очи. А след това каза:
“За да влезеш в Живота на Вечно Живия трябва да вкусиш от Смъртта на Вечната Жертва!”
“А какво ще рече да вкуся от Смъртта на Вечната Жертва?”
В отговор на въпроса ми Небесната девойка каза:
“Онзи, който вкуси от Смъртта на Агнеца, е завинаги съединен в Смърт, подобна на Неговата. С такава Смърт показваш на Небесния Си Баща, че оставаш завинаги между жертвените Му юнци! А тези юнци показват, че завинаги са предали Живота Си, за да го живеят другите, защото с тяхната Смърт се увеличава Живота на смъртните. И нима Христос би спасил целия човешки род, ако не стоеше все така като Вечна Жертва, заклана за да даде всичкия Си Вечен Живот на онези, които го нямат? Сега разбираш ли какво ще рече да вкусиш от Смъртта на Вечната Жертва?”
“Да, сестро моя! Сега разбирам, че в жертвените юнци действа Смъртта, за да се яви в мнозина Животът. И един от тези жертвени юнци писа за това, като каза:
“Всякога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса. Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът. Така щото смъртта действа в нас, а животът във вас…” (II Коринтяни 4:10-12) 
“Виждаш ли тогава, че докато Смъртта действа в юнците, то Животът се явява сред мнозина други? На това дело кой е способен? Защото по-велика привилегия от това да живееш за Отца и Делото Му, е да умираш за Отца и Делото Му. Защото ти живееш тогава, когато друг е предал живота си за тебе, а умираш тогава, когато сам предаваш живота си за другите.
Виж този дим от Господната Жертва! Виж как това благоухание се издига пред Сърцето на Небесния Отец! И отново си припомни какво записаха за поколенията онези Божии юнци, които сами пожертваха себе си, за да станат Божието благоухание…”
Думите на Небесната девойка така докоснаха сърцето ми, щото вътре в мен заблестяха стиховете от посланието на Апостол Павел, които гласяха:
“Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?” (II Коринтяни 2:15-16)
А Мъдростта продължи да ми говори, като казваше:
“Ако някъде има благоухание, то там няма ли Огън? И ако има Огън, то няма ли жертвени юнци? И ако има жертвени юнци, то няма ли тяхното благоухание да докара на едни живот, а на други – смърт? Но, ето, виж и приеми, че жертвата на Божиите юнци е постоянна и неизменна. И ако някой положи живота си за Бога, тъй че Отец да го раздаде на другите, то тогава такъв носи всякога от Господните рани, за да се уподоби във всичко на Божия Свят Агнец.
А ти искаш ли да се уподобиш на Този Агнец? Искаш ли Той да оживее вътре в теб?”
Слушах думите на Мъдростта и някъде из дълбочините на духа ми се надигна непреодолим копнеж. Затова с огромно вълнение отговорих:
“Да! Аз искам да се уподобя на Този Агнец! Аз искам Той да оживее вътре в мен…”
След думите на устата си аз коленичих и очаквах Небесната девойка да извади Меч от мантията си и така да ме посече. Но за мое искрено учудване тя извърши нещо друго. Защото се приближи до Божия Агнец и като простря белите си ръце към Огъня, в който гореше Вечната Жертва, повдигна Я с ръцете си и тръгна към мен, като казваше:
“Когато Агнецът оживее в сърцето ти, тогава и ти ще преживееш онова, което е преживял Той…”
След тези думи Мъдростта се надвеси над мен и в следващия миг Божият Агнец нахлу в самия ми дух, като изпълни всичките ми вътрешности. Изпитах такова огнено присъствие и изпълване, каквото никога преди това не бях имал. И някак като в просъница отново чух гласът на Небесната девойка, която ми казваше:
“Остави се на копнежите на Агнеца. Защото Той знае къде да те заведе…”
Действително – пред сърцето ми се появи Живото Евангелие. Този път усещах Живота на Господ вътре в себе си много по-реален и въздействащ, отколкото когато и да било. Но колкото и да се оглеждах пред себе си – никак не виждах Исус. Напротив – в самото видение към мен се приближиха човеци, от чиито зеници надничаха демони. И като се приближиха към мен, започнаха да ме блъскат и удрят по цялото тяло. Изпитах ужасна болка, която започна да пронизва вътрешностите ми. А човеците още повече ме заблъскаха, тъй че трябваше да тръгна натам, накъдето те искаха. Колкото повече вървях, толкова повече разбирах, че Агнецът ме бе завел в онази част от Живота Си, когато Той Самият беше разпнат на мястото, наречено Голгота. Така аз виждах как нозете ми вървят по същата каменна настилка, която водеше към Кръста. И онова шумно множество край мен беше толкова осезаемо, щото вече усещах по лицето си и храчките на човешката злоба и презрение. Тогава с недоумение се запитах:
“Къде си, мой Господи? Защо не Те виждат очите ми? Защо аз вървя вместо Теб по Пътя Ти?”
В отговор на въпросите ми усетих огън в гърдите си. И от самият огън дочух Гласа на Исус, Който ми казваше:
“Сега Аз не съм до теб. Сега Аз съм вътре в теб. И ето затова не Ме виждаш. Защото Божият Агнец е влязъл в сърцето ти, за да изживееш и ти Живота Му…”
Почувствах прекрасно блаженство от думите на Исус. И едно неземно и необяснимо щастие започна да изпълва всичките ми вътрешности, въпреки болката от ритниците и скръбта от храчките. А моето ходене в Живото Евангелие продължаваше, тъй че отдалеч очите ми вече виждаха Голгота и кръстовете на двамата разбойници, поставени отдясно и отляво на мястото, където щеше да се положи Господния Кръст. Някъде до себе си усещах и тежкото пъшкане на Симон Киринееца, който носеше Кръста на Исус. И ето, че накрая очите ми видяха група от римски войници, която взе кръста от Симон, а двама от войниците се приближиха до мен, като започнаха да влачат тялото ми към самия Кръст. И моят Господ отново проговори от сърцето ми, като ми казваше:
“А сега, момчето Ми, стисни зъби и мисли за Сърцето на Отца Ми, а не за гвоздеите, които тези тук ще забият в Божия Агнец. Защото ето, това разпятие е за Мен, Който съм в теб и за теб, който си в Мен. Моята болка ще стане твоя болка, и Моите рани – твои рани…”
След думите на Господ аз вече виждах как тялото ми се полага на Кръста. И като затворих очи, отправих мислите си към Небесния ми Отец. А от сърцето ми излязоха думите на молитвата ми, като казвах на моя Баща:
“Отче мой! Дай ми Силата Си, за да издържа Живота на Господ в сърцето си. Дай ми Силата, за да мисля за предстоящата радост и никак да не се уплаша от яростта на дявола…”
В отговор на молитвата ми пред сърцето ми се яви знамение. Защото от Небето се появи стълба, която слизаше до самия Кръст Господен. И на самия край на стълбата очите ми виждаха отворена Небесна Врата…
В този миг цялото ми същество потръпна, тъй че дочух удари на чук и отворих очите си. Така видях как в собствените ми нозе се забиваше огромен черен гвоздей. А болката нахлу към главата ми, като внезапен вихър. Тя беше по-ужасна, отколкото бях очаквал. С всеки следващ удар на чука, вихърът ставаше все по-жесток и непоносим, тъй че не издържах и изревах от болка. Миг след това вече виждах как войниците отстрани на гърдите ми хващаха ръцете ми и ги опъваха върху самото дърво. И същият ужасен вихър дойде към главата ми, както отляво, така и отдясно, тъй че отново изревах от непоносимата болка. А очите ми вече виждаха как Кръстът се възправя на мястото си, а тялото ми – приковано към него – трепереше и агонизираше от ужаса на мъчението. Миг след изправянето устата ми започнаха да стенат и призовават Исус. Гледах надолу и виках към Господ:
“Исусе! Помогни ми! Няма да издържа…”
В отговор на викането ми Господ отново се обади от сърцето ми, като казваше:
“Това е път без връщане назад! И в тази война няма уволнение! Затова гледай на стълбата към Дома на Отца, за да претърпиш, както претърпях и Аз!”
Опитах се да вдигна главата си нагоре и да гледам сладкото видение от Отца, но тогава очите ми видяха ухилени и доволни физиономии на човеци, които познавах. Те не бяха от Живото Евангелие на Господ, но дяволът ги беше докарал, за да гледат мъчението ми. И ето, че тези човеци клатеха главите си и с ехидни усмивки ми казваха:
“Слез от кръста, ако си Божий служител! Избави се от яростта на дявола, ако имаш Силата Господна! Други избави с пророческите си книги, а себе си никак не можеш да избавиш. Извикай твоя Господ и нека Той те освободи от гвоздеите, за да ти повярваме, че си доктринален. Пророкувай сега! Пророкувай де…”
С огромно усилие повдигнах главата си, за да не гледам на самите подиграватели. И очите ми отново погледнаха към Небесната стълба, която светеше и стигаше до самия Кръст Господен. А някъде – дълбоко в сърцето си – вече разбирах, че аз угасвам за света и той самият угасва за мене. Това чувство се засилваше, защото край мен самата земя потъмняваше все повече и повече, а Небесната стълба просияваше и ставаше все по-светла и светла. А изпод самия Кръст Господен пламна Огън, който се въздигна по самото дърво, тъй че ръцете ми и нозете ми усетиха как пламъците на Отеческата Любов влизаха в самите ми рани, а оттам – до самото ми сърце. Но ето, че там отгоре – при самата Небесна Врата – се показа силуетът на Мъдростта. Тя тръгна надолу по самите стъпала на Небесната Стълба, като се приближаваше към мен. Така Небесната девойка вече беше пред самия Кръст, когато усетих себе си освободен от гвоздеите. А Мъдростта, като протегна към мен белите си ръце, каза:
“Сега си един от жертвените юнци пред Олтара на Отца Ми. Защото Господ, Който живее в сърцето ти, отново бе разпнат, тъй че и ти да съразпнеш себе си с Него…”
Слушах думите на Небесната пратеница и чак сега разбирах, че самото видение пред Кръста бе повторението на Христовия Живот вътре в мен. И както някога силите на мрака разпънаха Божия Син на Кръста, така това те правят на всяко време и място, стига да забележат Исус в сърцето на човека. Затова, като хванах белите ръце на Мъдростта, й казах:
“Сестро моя! Любов моя! Ти ли си тази, която въвеждаш жертвените юнци пред Олтара на Отца? Ти ли си тази, която е простирала ръцете си и към смирения Павел, когато той на същият Този Кръст записа:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20) 
“Да, Стефане! Аз съм тази слугиня Господна! Аз съм тази, която закла животните си, за да приготви Трапезата на Моя Отец, Бог и Господар. И ето, думите ми сега са към всичките човешки чеда, на които казвам:
Елате на обяда ми! Нека сърцата ви се влюбят в Олтара Господен, та да платите цената и да пребъдвате пред него! Защото, ето, Отец е дал на всички ви Обяда Си, за да познаете, че най-благословеното и помазано общение от сега и до века ще имате с жертвените юнци. Защото те са, в чиито сърца е живял Царят на Сион, за да се намерят в Неговото страдание, а след страданието – и в Славата Господна!
Елате на обяда ми! И нека сърцата ви пожелаят сладкото благоухание от Божия Огън, който гори в Божиите юнци! Защото тогава, когато приемете Небесната вяра на Божиите слуги, и самите вие ще станете жертвени приноси пред Божия Свят Олтар!”
След последните си думи Мъдростта докосна очите ми, тъй че само след миг двамата с нея отново стояхме пред Божието Светилище.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s