ТРАПЕЗАТА НА МЪДРОСТТА – II ГЛАВА

2. ОБЯДЪТ НА БОГ ОТЕЦ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз зная, че след виденията с Господния Ден сърцата на Божиите Верни чеда вече никога няма да бъдат същите. Защото дълбоко в тях Божията Мъдрост ще положи копнеж по Святите обиталища на Бога и Отца. И онази прекрасна дума, която ние наричаме “общение”, ще бъде напълнена с оня дълбок библейски смисъл, който ние сме длъжни да познаваме и да упражняваме. Някога Исус каза на самарянката, че Бог е Дух и онези, които Му се покланят, с дух и Истина трябва да се покланят. А да бъдеш духовен пред Лицето на Бог Отец ще рече да знаеш какво общение Той копнее да получи от всичките Си чеда. Защото, колкото до накълваните и назубрени библейски истини, то във всяка църква ще чуеш да се говори за Господна Вечеря. Къде по плът, къде по Дух вярващите ще се упражняват в самото Господно тайнство. Но когато слугите на Отец идват към църквите, за да им дадат Отеческото послание за Обяда, то тогава изненадата в мнозинствата ще е пълна.
Преди няколко години Исус дойде към сърцето ми, за да ми говори за свинете и тинята. Тогава с Неговото благодатно водителство аз видях, че в призива на Бог Отец, дошъл чрез слугите Му, се говореше за “юнци” и за “угоени”. Преди намесата на Господ аз слагах “юнците” до “угоените” и вярвах в сърцето си, че и едните и другите са под Божието благоволение. Но после трябваше да видя, че докато Божият Меч посичаше юнците пред Божия Свят Олтар, то същият този Меч заколваше угоените на земята. Така за пръв път разбрах колко голяма е разликата между “юнци” и “угоени”. Защото “юнците” бяха онези, чиито жертвени приноси Отец приемаше пред Святия Си Олтар в Небето, докато “угоените” бяха всички онези, за които Апостол Яков записа:
“Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи…” (Яков 5:5-6) 
Тези угоени свине, братко мой, които живяха на земята разкошно и разпуснато, в пълна степен отхвърлиха пророческото благовестие за Обяда с Отца пред Неговия Свят Олтар. И онзи нечестив служител в лъскавия си костюм от предишното видение, който се изплю в лицето на пророка и се поруга с призива за покаяние, в пълна степен е от убийците на Праведния. Защото собственият му живот и пример не е бил друг, но именно този – да бъде угояван от собственото си паство, за да прилича на тлъста и нечестива свиня, завела всичките си поклонници и угоители в калта и тинята на собственото си безумие.
Сега разбираш ли, че докато Отец е очаквал Обяда Си с Верните и жертвоготовните, в църквите на тщеславието вече са се подвизавали в един друг обяд? Обяд на затлъстели и опиянени от собствената си праведност. Обяд, при който висонът на Небесното Царство отдавна е станал на мазен парцал, покрит от лигите и бълвоча на едно поколение от църковни професионалисти, научени да богатеят за сметка на собствените си измамени стада.
Аз не мога да стоя безучастен при това тотално беззаконие. Аз не мога да ти говоря с възхищение за Обяда на Отца, когато сърцето ми препълва от погнуса и отвращение, поради нечестивите дела на угоените. И ако все още не разбираш защо се състоя този тотален сблъсък между пророческото благовестие и Вавилонската мерзост, то виж, че между многото прекрасни дела, които извърши Божията Мъдрост, е записано и делото, свързано със слугите й:
“Изпрати слугите си, вика по високите места на града: Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва: Елате, яжте от хляба ми, и пийте от виното, което смесих, оставете глупостта и живейте, и ходете по пътя на разума…”  (Притчи 9:3-6) 
Опитай се да си представиш това, братко мой!
Опитай се да видиш как Божии слуги, облечени в грубите дрехи на Смиреността, отиват по “високите места на града”, за да дадат Небесното послание на човеците. Какво се случва тогава? И какви са тези “високи места на града”, за които ти говори Словото? Не са ли това местата, където пребъдват всички, които имат твърде високо мнение за себе си? Не е ли това именно войнството на високопоставените, което попада под ударите на Божия гняв, според верните думи на пророка, които гласят:
“И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, и на земята земните царе. И ще бъдат събрани, както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, и след дълго време ще бъдат наказани…” (Исайя 24:21-22)
Не са ли това, най-вече, местата, където се подвизават дипломираните и гримираните с духа на Езавел? Не са ли това местата, където човешката измама и заблуда съградиха последните Синедриони, пълни с фарисеи и книжници? Виж тогава как ушите на дипломираните и гримираните чуват призива на Мъдростта:
“Който е прост, нека се отбие при Божиите пророци!”
Виж как същата тази Мъдрост отива при безумните човеци, насядали по столовете на шумните си конференции, като им казва:
“Оставете глупостта и живейте, и ходете по пътя на разума!”
Ще чуе ли някой призива на Мъдростта по високите места на Вавилон? Ще признаят ли дипломираните, че са прости и глупави? Ще признаят ли безумните, че всичките им конференции са били парад на човешка глупост и безплодни мъдрувания? Не се ли сбъдва с пратениците на Мъдростта именно онова, което Господ пророкува против Вавилон:
“А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат? Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте. Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има. Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците. Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада…” (Лука 7:31-35) 
И ако тази прекрасна Небесна девойка, слязла от свише, непременно се оправдава чрез чедата си, то не е ли днес мига, когато Отец те вика при Себе Си, за да бъдеш от чедата на Неговата Мъдрост? Не е ли днес мигът, когато трябва да оставиш нечестивите да вършат нечестието си, а ти да отидеш при поколението на праведните? Там, където очите ти никак няма да видят угоените, но непременно ще зърнат юнците на Божията Правда и Святост.
Истината, братко мой, е тази, че Отец твърде много люби Своите Си, за да ги остави без пророческо видение и прицел. И тази Отеческа Любов днес изпраща към сърцето ти покана за един Обяд, какъвто сърцето ти отдавна е чакало и жадувало. Един Обяд с Божията Мъдрост, който ще освежи и закрепи сърцето ти, за да устоиш и превъзмогнеш над всичката човешка и демонична измама. Затова те моля:
Последвай Духа на това пророческо слово и нека сърцето ти приеме с благоговение и трепет освежаването и докосването от Небесния ни Баща.
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s