1. ВИДЕНИЕТО С ГОСПОДНИЯ ДЕН

Братко мой! Верни ми приятелю!
Точно сега аз се моля с най-горещите думи на сърцето си и прося от Господ всичката Благодат и Сила, които са нужни на вярващото сърце. Защото ние имаме живите води на Отца не само, за да вярваме в Неговия Син. Ние имаме тези живи води, за да Му се покланяме с всичкия си трепет и благоговение, с цялата си любов и възхищение, с всичките си помисли и копнения, с всеки атом на телата ни и всяка фибра от духа ни. Понеже в мига, когато Мъдростта отвори златната Врата и нозете ми стъпиха навътре в Божието Светилище, ме заля такова присъствие от Светлина и Огън, щото аз вече не се намирах в себе си, а в Него. Това беше удивително и необяснимо разтваряне на духа ми в Божията Святост и съвършенство. Само и единствено останалата в сърцето ми мисъл, че Отец ме вика при Себе Си с определена мисия ме държеше все още, като един, който може да преживява лично. Защото там, пред Божието Светилище, изчезва всичко лично. Там ти си в Бога и Бог е в теб. Там самата Божия Светлина размива границите и очертанията на всичко, което се осветява, тъй че няма разлика между Осветяващ и осветен.
Докато духът ми плуваше в Отеческата прегръдка, стана така, че от самото Светилище към мен дойде Гласът на Отец, Който ми казваше:
“Сега си с онези дрехи, които Сърцето Ми люби и иска за себе си. Сега очите Ми се радват да виждат слугата Ми, понесъл позор, страдание и презрение заради Мене. Но ето, казвам ти, че не си самотен, защото Аз съм с теб и всичките Мои ангели бдят над служението ти. И много от Моите отдавна искат и се молят със сърцата си да им дам пътя към Сърцето Си. Те също носят дрехите на Смиреността и твоето въздигане при Мене се заплаща и от техните въздишки и сълзи. Те, които съм опазил и покрил от всяка мерзост и беззаконие, познават Гласа Ми и отдавна са влезли в Деня Ми. И Аз съм Този, Който съм наредил за Святото Си дело на слугите Си, пророците. Затова внимавай в думите на Моята Мъдрост и запиши на книга всичко, което тя ще ти покаже. Защото тук са Моят Ден и Моята Трапеза, приготвени за Моята Слава…”
Миг след като Гласът на Отец спря думите Си, аз вече можех отново да видя Небесната девойка. А тя, като вдигна белите си ръце и посочи към Божието Светилище, ми каза:
“Някога Отец Ми създаде Светлината и я нарече Ден. Този Ден Господен се яви на света, за да спаси всичките чеда на Светлината. А онова светло Слънце, Което изгря на света, за да го дари с лъчите на Вечния Живот, извърши всичко, което Сърцето на Отец ми поиска от Него. Ти, който сега си под мощното благоволение на Всемогъщия, трябва да видиш с моите очи Животът на това Слънце, Което дари на света Господния Ден. Защото онзи, който познава Слънцето, той ще познае и Трапезата Господна, наредена за угодните и любящите Бога. Затова тръгни сега след мен, за да видиш как Денят Господен се яви на света и какви бяха белезите на Неговото светене…”
След последните си думи Мъдростта протегна ръцете си към лицето ми, като докосна очите ми. А миг, след допира от белите й ръце, пред сърцето ми се появи видение. Аз и Мъдростта стояхме на висок хълм, обърнати към самия хоризонт. И там девойката ми каза:
“Виж сега, че лицето ти е обърнато към хоризонта. Гледай към него, защото Отец Ми ще извърши знамения на този хоризонт, за да яви Собственото Си Слънце…”
Послушал гласа на Мъдростта, започнах да се взирам в самия хоризонт. И ето, че над самото смълчано и тихо небе се появи звезда, която имаше твърде силен блясък. За разлика от другите звезди, които хвърляха лъчите си в кръг, тази звезда имаше само един лъч и той сочеше към самата земя. Гледах онемял на красотата, която се раждаше пред очите ми, а в сърцето ми напираха твърде много думи, които не можех да удържам. Затова, като посочих напред, попитах Мъдростта:
“Всевечна слугиньо на Бог Отец! Не е ли тази звезда предвестник на изгряването на Слънцето? И ако за естественото слънце това е Зорницата, то тук очите ми не виждат ли Витлеемската звезда, с която Отец възвести раждането на Сина Си?”
Мъдростта се усмихна на въпросите ми и каза:
“С моите очи непременно ще видиш всичко в Господния Ден. Защото тази звезда наистина е лъчът на Отец над Витлеем. И както от раждането на Исус във Витлеем до явяването Му при Кръстителя на Йордан премина време, така и в това видение Слънцето ще изгрее след време. Затова продължи да наблюдаваш видението…”
Отново продължих да гледам хоризонта. А там, където лъчът на звездата докосваше земята, се появи червена светлина, която видимо започна да преминава в огненожълта. Така хоризонтът започна да се обагря от лъчите на звездата, а така цялото небе започна да пламти в огненожълти проблясъци. Тогава Мъдростта ме попита:
“Кажи ми, Стефане! С каква дума можеш да определиш онова, което виждаш на хоризонта?”
Имаше само една дума, която изпълваше устните ми в този момент. И аз прекрасно знаех, че Мъдростта я вижда. Затова й казах:
“Всевечна слугиньо на Отца. Ти виждаш сърцето ми и знаеш всичките ми мисли. Ти знаеш, че това е Зората. Защото сега очите ми наблюдават най-прекрасната Зора в Божието творение…”
“Точно така е! Именно “зора” е думата, с която можеш да обясниш онова, което виждаш. Спомни си тогава как Отец се обръщаше към Сина Си чрез слугите Си, пророците. Спомни си как Исайя написа за Христос:
“Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, и славата Господна те осия. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак племената; а над тебе ще осияе Господ, и славата Му ще ти се яви. Народите ще дойдат при светлината ти, и царете при бляскавата ти зора…” (Исайя 60:1-3)
Спомни си и думите на свещеника Захарий, който, пророкувайки на рожбата си Йоан, също заяви за Сина Господен:
“3а да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване греховете им, поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира…” (Лука 1:77-79)
И според всичко, което наблюдават очите ти, знай, че Зората беше именно Животът на Христос, като Човешки Син. Именно това е Утрото на Господния Ден. Затова продължи да наблюдаваш самото видение…”
Отново погледнах хоризонта. Там вече се показваше слънчевият диск, от Който просия цялото Небе и се просветли цялата земя. А девойката, като вдигна ръка и посочи към Слънцето, ми каза:
“Продължи да наблюдаваш на видението. Защото сега ще видиш едно от най-важните знамения на Господния Ден…”
Докато Мъдростта ми говореше Слънцето твърде бързо изгря и започна да се издига над хоризонта. И ето, че когато То бе стигнало до една трета от небосвода, стана така, че Светлината Му мигом бе отрязана, сякаш, че някой препречи пътя на лъчите Му. Така земята потъна в мрак, въпреки, че Слънцето продължаваше да свети отгоре. В първия миг това ме изненада, но въпреки това реших да не задавам въпрос на Мъдростта, а да продължа да гледам. А някъде дълбоко в мен изплуваха стиховете на Евангелието, които гласяха:
“А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата. И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си. И това като рече, издъхна…” (Лука 23:44-46)
Затова с вълнение казах на Небесната девойка:
“Всевечна слугиньо на моя Бог! От видението и стиховете в сърцето ми разбирам, че земният Живот на Исус продължи само в Утрото – от изгрева до деветия час на Деня. А след това Слънцето продължи да свети, но някак изотгоре – в Святите места на Божия Дух…”
“Точно така е. И ето това Отец Ми иска да разберат всичките Негови чеда. Защото Животът на вашия Господ като Човешки Син на земята продължи само с Утрото. Но един Ден Господен не се състои само от Утро. Той има и Обяд, и Вечер. Затова продължи да наблюдаваш самото видение, за да видиш знаменията, свързани с Обяда и Вечерта…”
Отново гледах на видението със Слънцето. То все така светеше над земята, но до лъчите Му достигаха само онези, които биваха издигани от Святия Дух над мрака на земята. И ето, че когато Слънцето вече светеше косо над самата земя, стана знамение. Понеже от самите слънчеви лъчи излязоха искри, които пробиха мрака на земята и се явиха на света, като осветяваха всяко място, където ги поставяше Божията Сила. Така, от действието на малките светила, на земята се появиха места, които светеха с Господната Светлина. А реакцията на мрака и тъмнината към действието на светилата беше твърде бърза. Понеже срещу самите светила въстанаха мнозина човеци, които искаха да ги угасят, като ги заливаха с кал и мръсотия. И понеже светилата продължаваха да светят, човеците побързаха да изкопаят дълбоки ровове, където започнаха да захвърлят светилата, тъй че да не бъдат дразнени и изобличавани. Така светлината на светилата беше ограничена до минимум, поради дълбоките ровове и цялата ярост на човеците, които дори физически ликвидираха много от светилата. Гледката изпълваше сърцето ми със скръб и аз вече прекрасно разбирах онова, което Мъдростта показваше пред сърцето ми. Затова й казах:
“Не са ли това пророците, които Отец изпраща на света? Не излязоха ли те от Дома на Отца, за да поканят всички в Дома на Отца?”
“Да, така е. Но ти погледни Слънцето и помисли в коя част от Господния Ден те се явиха на земята…”
Погледнах Слънцето, Което все така светеше косо над земята и затова отговорих на Небесната девойка:
“Виждам, че по положението на Слънцето в Господния Ден е настъпил Обяд. Защото лъчите Му греят косо над самата земя…”
Мъдростта се усмихна на отговора ми, а след това ми каза:
“Нека тогава двамата с теб слезем при самите светила. За да видиш какво е тяхното свидетелство пред земните царе и още по-земните им църкви. Защото именно такова е знамението на Обяда от Господния Ден…”
След последните думи на Небесната слугиня ние слязохме на земята, като се приближихме до един от Божиите пророци. Той беше пълен със Светлината на Отца и мракът се отдръпваше надалеч от него. И ето, че Божият пратеник тръгна напред, като приближаваше с нозете си църковно събрание, в което, за ужас на очите ми, нямаше и искрица от Божието присъствие. Така слугата на Отца влезе в самото събрание, като будеше недоумение и неприязън в човеците, поради светлината си. И като застана на амвона, вдигна ръцете си към вярващите и завика:
“Покайте се за нечестието си! Отвърнете се от лошите си пътища и си спомнете за първата си любов. Защото в първата си любов към Исус вие Му се обещахте във вярност и покорство. В първата си любов вие бяхте даващи, а не продаващи. В първата си любов нямахте много пастири, наставници и учители. Защото Той беше вашият Пастир, Наставник и Учител. В първата си любов вие бяхте пълни с щедрост към бедните и имахте милост за изгубените. Покайте се, защото светилникът ви отдавна е угаснал и няма масло в него. А Бог, Който е Небесният Отец, днес ви говори чрез слугите Си, като казва:
“Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба…” (Матея 22:5) 
Покайте се, люде! Обърнете се към Светлината на Отца и към Милостта Му, която днес изпраща дарове към Невястата на Христа! Елате на Обяда на Бог Отец! Не презирайте Онзи, Който ви призовава като жертвени юнци на Олтара Си! Защото Той е, Който ще благослови и венчае с ръцете Си Младоженеца и Невястата! И Неговата Отеческа благословия ще почива над всички, които участват на Обяда Му…”
Думите на пророка буквално объркаха човеците в събранието и те не знаеха какво да кажат. Но ето, че един от самото събрание, който по лъскавите си дрехи приличаше на пастор, се качи на самият амвон, като се изплю в лицето на пророка. А след това закрещя против него, казвайки:
“Кой си ти бе? Кой ти е пасторът на тебе? И откъде се взе? Кой те упълномощи да заставаш на моя амвон и да говориш на моята църква? За какъв обяд говориш на паството ми, когато сме призвани за Сватбената вечеря на Агнето и през седмица взимаме Господно причастие?”
След това, като се обърна към самото събрание, костюмираният започна да ръкомаха, като казваше на човеците:
“Не слушайте тази гнила уста! И не допускайте да ви мамят фалшиви пророци, които не познават основите на теологията. Не вярвайте на тези недоктринални брътвежи. Вижте, че този е един от вълците, за който пише в библията. Вижте, че ви говори за неща, за които никой не ви е говорил, като ви отклонява от здравото учение. Нима ще му повярвате? Нима ще приемете в сърцата си думите на един огорчен и извратен, който се опитва да попречи на просперитета и на църковния ни бизнес, поради който благоденстваме…”
Дочули думите на лидера си, човеците изпълниха очите си с гняв. И като вдигаха юмруци над главите си, започнаха да викат против пратеникът на Отца:
“Махай се! Махай се! Проклети да са думите ти и Бог да накаже устата ти. Тръгнал той доктрини за обяд да измисля и да хвърля укор върху нашата праведност и спасение… Ти нямаш дял с нас, понеже хвърляш укор върху Божии помазаници и върху цяла църква, пълна със Святия Дух…”
Така човеците от събранието, скочили на крака, се качиха на амвона. И като задърпаха дрехата на Божия пророк започнаха да стоварват пестници и юмруци по главата му. А други, още по-вбесени от пророческия призив, започнаха да го ритат в нозете, тъй че цялата озверяла тълпа буквално изхвърли пророка навън… Гледах на видението и скръб започна да пълни сърцето ми. Затова попитах Мъдростта:
“Тези тук никак ли нямат Разум, та да прочетат в собствените си библии и да видят, че именно такова е посланието от Небесния Отец? Защото Той, приготвяйки Обяда Си, наистина кани всички пред Святия Си Олтар…”
В отговор на въпросите ми по очите на Небесната девойка се появиха сълзи. И тя с тъжен глас ми каза:
“Ако някой няма Мъдростта, то такъв би ли имал Разумът? Не каза ли Божият служител в притчите си:
“Кажи на мъдростта: Сестра ми си; и наречи разума сродник, за да те пазят от чужда жена, от чужда жена, която ласкае с думите си…” (Притчи 7:4-5) 
Виждаш ли, че не можеш да наречеш Разумът сродник, ако не си нарекъл Мъдростта своя сестра? Как тогава без мен или без присъствието ми човеците да разпознаят чуждата жена, която не е Невястата на Христос? Или как една чужда жена, отдавна отдадена в скверното ложе на дявола, да отиде на Обяда на Отец? Не разбираш ли, че такава невяста няма никога да дойде при Святия Олтар на Отец Ми. И именно затова Той изпраща слугите Си при всички чужди жени, та да се яви блудството им и нечистотата им и да бъдат справедливо осъдени в Деня на Божието възмездие. А колкото до Обяда на Отец Ми, то не затова ли Той те извика в най-вътрешното на Светилището Си? Защото трябва да дадеш на Божия верен остатък пътят към най-чистото и благословено общение:
Общението с Бог Отец на Неговата Свята Трапеза!
Общението с жертвените юнци и със смесеното вино!
Общението, за което Божият служител записа в притчите си:
“Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълпа, закла животните си, смеси виното си и сложи трапезата си, изпрати слугите си, вика по високите места на града: Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва: Елате, яжте от хляба ми, и пийте от виното, което смесих, оставете глупостта и живейте, и ходете по пътя на разума…” (Притчи 9:1-6) 
И ако Вечната слугиня на твоя Бог и Отец бе силна да заколи животните си и да смеси виното си, то не бяха ли такива и думите на Отец към всички църкви:
“Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба…” (Матея 22:5) 
Но ако Отец ми е видял, че чуждите жени ще похулят слугите Му и безсрамно ще ги наскърбят и отхвърлят, то не са ли такива и думите, с които продължава притчата на Исус:
“…но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им. Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба. И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости…”  (Матея 22:5-10)
Иди тогава и кажи на всички будни и разумни думите Ми! Иди и кажи на братята и сестрите си, че:
Никой, който няма общението с Отца, не пребъдва в Сина! Никой, който презира Обяда на Отца, няма никак да се яви на Сватбената Вечеря на Сина! Защото да презираш Обяда на Отца ще рече никога да не си бил осветяван от Слънцето Му Христос, та да знаеш в коя част от Господния Ден се намираш!
Днес е Обядът на Отец с всичките Му Верни, които слушат Гласа Му, изявен чрез слугите Му пророците! И аз непременно ще те заведа на този Обяд. Но сега нека отново се издигнем над земята, за да видиш и самата Вечер…”
След последните си думи Небесната девойка хвана ръката ми и така двамата отново се издигнахме над земята, в съвършената Светлина на Небесното Слънце. А то наистина започна да залязва, като клонеше на запад и вече се скриваше от лицето на земята. И ето, че в мига, когато слънчевият диск, вече заставаше на границата между Небето и земята, стана така, че пред Слънцето се явиха Небесни порти. И през тях почнаха да влизат всички онези човеци, осветени от свидетелството на Небесните пратеници. Колкото повече залязваше Слънцето, толкова повече осветени души и сърца преминаваха през портите. Така дойде миг, когато Слънцето се скри зад самия хоризонт, а Небесните порти се затвориха. И всичките човеци, събрани зад Небесните порти, мигом полетяха нагоре, като бели гълъби. А Небето се отвори и две Небесни ръце се простряха към летящите хора, като ги събраха в разтворените си длани. Това предизвика мигновен отзвук на земята, тъй че към мястото на Небесните порти заприиждаха стотици хиляди и милиони човеци, в чиито сърца нямаше дори и искрица светлина. Измежду тези човеци се явиха лидери в лъскави костюми, които заблъскаха с юмруци по Небесните порти, като крещяха:
“Господи Исусе! Отвори ни! Отвори ни! Ние вече признаваме слугите Ти. Ние разбрахме, че Отец ги е изпратил. Отвори ни сега, за да участваме на Твоята Сватбена Вечеря!”
В отговор на самото настоятелно блъскане и на неимоверния рев и шум, Господ се яви на небесата и се сниши при самите затворени Небесни порти, като им казваше:
“Кои сте вие? Не ви познавам! Какво искате от Мен?”
Въпросът на Исус беше страшен бич върху сърцата на човеците. И те отново закрещяха:
“Как така не ни познаваш, Исусе? Как така кои сме ние? Ние сме Твоите невясти. Ние сме църквите, които пихме от Кръвта Ти и ядохме от Плътта Ти! Ние сме, които винаги взимахме Господна Вечеря и се причестявахме, за да сме Святи…”
В отговор на крясъците Гласът на Исус стана твърде строг. И Той каза:
“Кой би вечерял, ако не е обядвал? И кой би обядвал, ако не е закусвал? Ако някои пропуснаха Закуската, то защо пропуснаха и Обяда? Ако пропуснаха Обяда, то как ще искат Вечерята? Ако вие не хванахте Изгрева на Слънцето, нито Го приехте през целия Ден Господен, то как сега Го искате след Залеза Му? Къде са между вас жертвените юнци на Моя Отец и Бог? Къде са между вас тези, които пиха с вярност и смирение не само Моята Кръв, но и от Кръвта на Авела до Кръвта на Захария, която Кръв беше Пророческият Дух, горял и живял и в последните пророци, пратени от Отец Ми до вас? Къде са между вас тези, които взеха за пример не само Моето страдание, но и злостраданието на пророците, които говореха в Господното Име?
Не, Аз наистина не ви познавам! И Моят Дух не е във вас, защото никога не разбрахте, че Исус ще рече Онзи, Който върши Волята на Отец Ми, Който е във небесата и Исусови се нарекоха онези, които слушаха Отец Ми и вършиха онова, което Му е угодно. Но ако считате себе си за пропуснати, то нека възлязат пред Небесните врати жертвените юнци измежду вас, както и всички, които приеха пророк в името на пророк, та да получат наградата на пророк…”
След думите на Исус сред множествата настъпи пълно мълчание. И не се намери ни един, който да застане пред портите и да поиска да влезе в Небесното Царство. Гледката на самото видение беше твърде страшна и ужасна. Защото едно огромно и неизброимо число от измамени и покварени вече трепереше и скубеше косите си при мисълта за участта и въздаянието си от Божия гняв. А миг, след като Господ се възнесе в небесата при Вярната Си Невяста, сред множествата се настаниха ужасът и яростта. Хиляди по хиляди започнаха да гонят и тъпчат с краката си всички онези фалшиви пророци и учители, на които се бяха кланяли. Това беше едно линчуване на Безвъзвратността и пълното отчаяние…
Погледнах към Мъдростта. И като паднах в нозете й, извиках:
“Сестро моя! Любов моя и копнеж мой! Мнозина не те познават и аз страдам за тях. Господ Исус отдавна е залязъл за мнозина. И ако Той, Който е Слънцето, днес е над земята, пак по самата земя е мрак и тъмнина. Аз сега моля със сълзите на сърцето си моя Отец да им покаже Благостта и Милостта Си, тъй че човеците да не се намерят в това последно видение…”
В отговор на риданието ми Мъдростта погали с ръка главата ми и каза:
“Онова, което Отец ми е видял, ще се сбъдне така, както Той го е видял. И тук никой не може да обърне думите Му, нито да промени заповяданото. Защото дори тогава, когато Слънцето залезе, пак Милостта Господна е имала знак за Своето участие над съдбите на човеците. Затова помисли и ми кажи какво става, когато залезе Слънцето?”
Слушах думите на девойката и отговорих простичко:
“Естествено е, че тогава настъпва нощта…”
“А какво говори един от слугите на Отец, чийто дух беше пълен с превъзходна мъдрост? Какво му споделиха Божиите ангели, та да го предаде на поколенията. Не казаха ли те на смиреният мъж думите, които гласят:
“Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове…” (Даниил 12:3)
И ако Божиите разумни люде намериха Светлостта на Простора, Която е твоят Господ Исус, то онези, които обръщаха мнозина в правда, не бяха ли пророците на Отца? Не се ли явяват пророците именно, за да обръщат и довеждат до покаяние всяко сърце? И ако тези светила на Отца, между които си и ти, не трогнаха и не докоснаха закоравените и извратените, то не разбираш ли тогава, че подобно поколение отдавна е било посочено на беззаконието и нечестието си? Защото ако някой няма Слънцето, то до такъв ще дойде свидетелството на звездата, та да го заведе при Слънцето. И ако при някой е залязло Слънцето, то при такъв ще дойде звездата, за да го възвърне при Слънцето. Но ако някой е приел мракът на сърцето си за светлина, то тогава такъв няма да приеме нито Слънцето, нито звездите. И ако светлината в него е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
Но ето, Отец говори чрез Мъдростта Си. И звездите на Небесния простор все още спасяват. Затова нека всички да последват слугата на Отец Ми. За да имате достъпа до най-вътрешното на Божието Светилище. И да участвате в онзи Обяд на Отца, без който никой няма да види Вечерята на Сина…”
След последните думи на Мъдростта видението с Господния Ден се прекрати и след миг ние отново се намерихме пред Божието Светилище.