ТРАПЕЗАТА НА МЪДРОСТТА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Искам да знаеш, че от мига, в който Господ Исус разкри на сърцето ми стълповете на Божията Мъдрост, моят живот се промени. Оня жадуван и бленуван път към Божието Светилище вече имаше съвършено ясни контури пред сърцето ми. Аз разбрах от Господ, (а вярвам, и ти) че всяко Божие създание, което е било докоснато, новородено и изпълнено с живите води на Святия Дух, непременно трябва да потърси любовна среща със сестрата на Мъдростта, която е Смиреността. И преди очите ни да погледнат нагоре, та да бъдем възвисени с мощната ръка на Отца, всички ние трябва да смирим душите си до смърт. Казвам – “до смърт” и искам да знаеш, че тази смърт е съдбоносна за всички ни. Защото Бог оживява тогава, когато светът умре. И пътят към Небето става толкова по-ясен и сигурен, колкото повече мисли по земното бъдат погребани завинаги с целия стар свят, който ги заобикаля и ражда.
При цялото ми ходене с Господ аз имах нагласата и представата, че Той винаги ме вдига и издига нагоре. Затова в пророческите книги, които написах, ти ще видиш и прочетеш именно за такива свидетелства на моята вяра. Но знаех ли, че всяко вдигане нагоре е било предшествано от слизане надолу? Знаех ли, че всеки съвършен плод на Пророческия Дух в небесните места непременно е бил раждан в часове на мъка и слизане надолу? Знаех ли, че тази везна на Божията Спасителна Мощ винаги изисква Исус да расте, а ние да се смаляваме? Бих казал, че чистите и искрени думи на пророк Йоан Кръстител са възможно най-голямото изпитание и стремеж за всички нас. Затова и радостта на сърцето ми стана пълна, когато от най-високото Исус ми показа тази, която е най-ниско. За да я потърся и намеря. За да предам посланието й на всички, които любят Бога с цялото си сърце.
През изминалите седмици, докато Исус подготвяше сърцето ми за посланията на тази книга, аз преживях в духа си нещо, което е трудно да се опише с думи. Това беше едно продължително потъване и слизане надолу. Това бе едно духовно пътуване до Смиреността, откъдето щеше да започне най-възхитителната и прекрасна среща със Създателя и Твореца на нашите души и сърца. През времето на самото духовно пътуване стана така, щото започнах да усещам вкуса на една невъзвратима загуба, която ставаше толкова по-голяма, колкото повече се приближавах до Смиреността. Това бе едно откъсване от света, от всичките ми човешки мечти, с които исках да намеря моето лично кътче от човешко щастие и пълноценна реализация. С всеки изминал ден аз все повече се чувствах като сирак, сякаш, че против волята си се отказвах от всичко, което ме прави човешко същество. Нещо повече – виждах пред сърцето си гневния показалец на света, който сякаш ме обвиняваше, че искам да се отделя от него и да го предам. Но вътре в мен гореше копнеж, по-силен от реакцията на света. Този копнеж ми даваше сила да продължа самото духовно пътуване. И ето, че в един момент, когато вече живеех с усещането, че не просто съм на дъното, но копая надолу в него, усетих нежен допир зад гърба си. И като се обърнах, аз видях Смиреността. Тя, подобно на Божията Мъдрост, беше уподобена на нежна девойка, от чието същество се излъчваха вълни на чистота и огромна Божия Любов. Така, от допира с ръцете на девойката, аз погледнах към нея и в сърцето си знаех, че тя ще ми проговори. А тя, като се усмихна на търсещите ми очи, каза:
“Ти много пъти си идвал до мен, но никога аз не съм била така реална за теб. И сега, след като Моят Отец ти показа стълповете на Мъдростта, Той иска да довърши докрай делото Си. Затова в духа и сърцето ти беше положен огънят на онова търсене и отричане от света, с който да стигнеш до самата мен.
И сега, когато аз гледам на теб и ти гледаш на мен, знаеш ли с какво иска да те дари Всемогъщият?”
Погледнах на девойката и очите ми забелязаха, че тя беше облечена в твърде груби и неприветливи дрехи. Затова й казах:
“Всевечна слугиньо на Отца! Аз вече зная, че ти си сестра на Мъдростта. И от много видения, които моят прекрасен Господ ми е давал за Небесното Си Царство, аз съм имал привилегията да видя как угодните на Бога и Отца винаги са били обличани с твоите дрехи. Но никога преди тази среща аз не съм знаел, че пътят до теб е толкова труден и дълъг. Винаги преди срещата с теб съм мислел, че най-труден е пътят към високото. А сега разбирам, че никой не би зърнал нищо от високото, ако преди това не се срещне с теб…”
Небесната девойка се усмихна на отговора ми и продължи да ми говори, като казваше:
“Думите ти са добри и пълни с благоволението на Моя Отец. Затова и аз сега ще ти подаря от дрехите на Божиите избрани. За да имаш онова скъпоценно благочестие, с което посочените от Отца Ми се явяват пред Святия Му Олтар в Неговата Слава…”
След последните си думи девойката тръгна напред, а аз я последвах. Ето, че Смиреността влезе в твърде малка и схлупена къщурка, в която гореше златен светилник. И там, под светлината на светилника, аз видях дървен сандък. А девойката се приближи до сандъка и го отвори пред очите ми, като каза:
“Виж сега какво съдържа този сандък. Защото тук Отец Ми държи от вечните Си съкровища…”
Погледнах в сандъка и очите ми се изпълниха с изумление. Защото вътре в него имаше два ката дрехи, както и обикновена торба, каквато носят овчарите. Докато първият кат дрехи бяха съвършено бели и фини, вторият кат приличаше досущ на самите дрехи на девойката. А Смиреността, като гледаше на изумлението ми, каза:
“Кой от двата ката дрехи избираш? Погледни ги! Хвани ги в ръцете си и избирай!”
Едва дочул позволението на Небесната девойка, аз вече протягах ръцете си към сандъка и бързах да взема ката със светлите и бели дрехи, като го поднесох към лицето си. А от самите дрехи ме лъхна прекрасна свежест и Небесен аромат. Сякаш, че вече бях готов в избора си, забравил за другите груби дрехи, които все така оставаха в сандъка. Но ето, че погледът ми срещна погледа на девойката и от очите й разбрах, че съм направил погрешен избор. Затова с огромна неохота оставих светлия кат дрехи, като взех ката с грубите дрехи и отново го поднесох към лицето си. А в обонянието ми дойде противна миризма на нафталин, която ме накара за момент да ги отдръпна от себе си. Всичко това ме обърка достатъчно, за да не мога да взема решение. Затова, като паднах в нозете на девойката, й казах:
“Всевечна слугиньо на Отца! Аз не мога да направя своя избор. Аз искам и двата ката дрехи, а ти не ми даваш такава възможност…”
Девойката отново се усмихна на думите ми и отговори:
“Не е така! Ти можеш да вземеш и двата ката. Но непременно трябва да облечеш единият, а другият да прибереш в торбата, която ти дава Господ. И за да разбереш какъв е съдбоносният изпит на Отец ми си спомни как Господ твоят Бог е казал на всички ви в притча:
“Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо…” (Матея 13:52) 
Ето, че сега в сандъка с Божиите съкровища ти виждаш един кат нови и един кат стари дрехи. Новите са бели и прекрасни. Ухаят приятно и грабват сърцето. Старите са груби и миришат на нафталин. А съдбоносният изпит на твоя Отец изисква християните да облекат единият кат от дрехи, а другият да приберат в торбите си. Затова остави отново двата ката с дрехите в сандъка и виж какво ще стори един от човеците, който вече се приближава към дома ми…”
След думите на Смиреността аз отново поставих двата ката дрехи в сандъка. Така забелязах как до схлупената къщурка наистина приближаваше човек. Той влезе вътре, като очите му не забелязаха мен и девойката, но отвореният сандък. Затова, като се наведе над сандъка, извика от възторг. А после твърде бързо грабна белите дрехи и побърза да ги облече на себе си. Това го въодушеви още повече и той, излизайки от къщурката, започна да подскача и да вика:
“Аз съм праведен, праведен, праведен! Алелуя! Алелуя! Алелуя!”
Така, облечен с новите дрехи, човекът заряза старите дрехи и торбата, като тръгна по пътя си. А Смиреността, като ме погледна с натъжени очи, каза:
“Ела след мен, за да видиш, че този човек направи погрешния избор…”
Така девойката излезе от дома, а аз я последвах. Вече приближавахме към облечения с белите дрехи, когато забелязах как рояци молци нападнаха белите му дрехи и започнаха да ги пояждат. И твърде скоро по самите дрехи се появиха дупки, отначало – малки, но с всеки изминал миг все по-големи и големи. Чувствах себе си твърде неловко, дори и ужасно. Защото и аз самият бях на път да допусна същата глупост, която човекът стори пред очите ми. И, като се обърнах към девойката, я попитах:
“Защо се случи всичко това с този човек? В какво сбърка той, като взе светлия висон, а забрави твоите груби дрехи? Защо светлият висон привлича молците, а твоите груби дрехи – не?”
Девойката погледна с тъга към проядените дрехи на човека, а след това ми каза:
“Нима не усети, че моите дрехи миришат на нафталин? И може ли молците да издържат на нафталина? Не ги ли държи той твърде далеч от дрехите ми? Но сега виж и разбери, че всеки, който облече грубите дрехи, ще съумее да задържи и светлите. Но онзи, който първом вземе светлите, губи грубите. Този човек, който видя във видението на Отец Ми, облече светлия висон, но се възгордя и така привлече към себе си молците на гордостта и високоумието. И понеже нямаше дрехите на Смиреността, отпадна от Спасението. Но всеки, който облече моите дрехи, ще съумее да се яви пред Господ с чисто сърце. Тогава Сам Бог ще го облече със светлия и чист висон, който му подобава. Защото само с моите дрехи вие ще бъдете съвършено защитени от духовете на лукавството и мрака…”
Докато Смиреността ми говореше, аз усетих твърде силната миризма на нафталин, която идеше от дрехите на девойката. Затова отново я попитах:
“Но нафталинът? Какво е той, слугиньо на Отца?”
Девойката ме погледна с твърде благ и любящ поглед. А след това каза:
“Това е Примерът на Божият Син, който мнозина вече са счели за твърде старомоден. Този Пример изисква да приемете образ на слуги, когато всички край вас господаруват. Защото само с този Пример вие можете да съхраните Простотата и Чистотата, която дължите на Бога. Спомни си как Исус, твоят Господ, даде смирените Си дрехи на Своите последователи. Спомни си как им даде Примера, за който и каза:
“Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина…” (Матея 20:25-28)
Слушах Небесната девойка и сърцето ми просияваше все повече и повече. И аз отново й казах:
“Сега разбирам, че тези последни охладнели църкви не харесват старите и груби дрехи на Царя, защото миришат на нафталин. А никоя от тях не се замисля, че един от Апостолите на Исус ги предупреди, като каза:
“Богатството ви изгни, и дрехите са изядени от молци…” (Яков 5:2)
Слушайки думите ми, девойката добави:
“Ако някой е учил за Небесното Царство и слуша Гласа Господен, той непременно ще извади от съкровището си ново и старо. Не само новото, но и старото, за да изпълни верните думи на Господ:
“Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо…” (Матея 13:52) 
Но ето, понеже човеците харесаха новото, което е светлия висон на Вечния Живот, а забравиха за старото, което е Примерът на Исус, то и затова молците на дявола намериха доволно много дрехи, та да ги проядат и унищожат. А ти, Стефане? Как ще постъпиш? Кой от двата ката дрехи ще облечеш?”
Думите на Смиреността се забиха твърде дълбоко в сърцето ми. Затова, със сълзи на очите си, казах на Божията слугиня:
“Докато съм жив и докато сърцето ми тупти със силата на духа ми, аз искам да нося твоите дрехи. Защото само с тях Отец ще ме познае, като един от синовете Си…”
Девойката се усмихна на думите ми. И като вдигна ръката си и посочи към схлупената къщурка, ми каза:
“Иди тогава и облечи дрехите ми. И прибери светлия висон в торбата си. За да миришеш на всичко старо, което днешните са забравили и никак не понасят. И да бъдеш слуга на малкото стадо, което Исус пасе със Силата Господна…”
С огромно вълнение в сърцето си се затичах към дома на Смиреността. И като влязох в него и зърнах отворения сандък, ръцете ми се протегнаха и аз взех ката с грубите дрехи, като го облякох. А след това взех торбата и прибрах в нея светлия кат дрехи. Миг след обличането Небесната девойка се приближи до мен. И като докосна с ръцете си главата ми, каза:
“Сега излез оттук и погледни нагоре към Небето. Защото Отец ми, Всемогъщият, вече ти дава достъп до най-вътрешното на Своето Светилище…”
След думите на Смиреността аз излязох от схлупената къщурка като погледнах с очите си нагоре. Тогава един светъл лъч буквално заслепи очите ми и огромна Сила изпод мен ме изстреля като снаряд към самите висини. Аз все така усещах грубите дрехи върху себе си, когато пред очите ми се появи моят Господ Исус Христос. Той ме гледаше и се усмихваше, като ми казваше:
“Сега разбра ли защо беше потъването ти? Разбра ли защо беше загубата и страданието?”
Отворих устата си и с развълнуван глас казах на Исус:
“Господи мой! Бездна призовава бездна при шума на Твоите водопади. Благодаря Ти за най-прекрасната от всички привилегии – да се срещна лице в лице със сестрата на Мъдростта. А колкото до страданието, което Ти ми наложи, то никак не заслужава да се сравни с онова, което получих от слугинята на Отца…”
Слушайки думите ми, Исус добави:
“Точно така е. Сега, по благоволението на Моя Бог и Отец, ти ще влезеш в най-вътрешното на Божието Светилище. И водител пред всичките ти стъпки ще бъде Мъдростта. Затова погледни и виж, че отново си пред Божия Храм и седемте стълпа на Мъдростта. И всеки миг слугинята на Отца ще те въведе в Божието Светилище…”
Докато Господ ми говореше, пред сърцето ми отново се разкриваше цялата красота и привлекателност на Отеческия Храм. И ето, че златната Врата на Храма се отвори и от там се показа Мъдростта. Видяла грубите ми дрехи тя се усмихна и Небесната радост изпълни очите й. Така девойката се приближи до мен и Исус, като каза на Господ:
“Господарю мой! Нека заведа слугата Ти, за да види Господния Ден и Трапезата в Божието Светилище!”
Исус се разсмя с твърде сладък глас на думите на девойката. След това вдигна ръката Си и като посочи към Храма, каза на Мъдростта:
“Заведи го вътре! Защото Отец Ми отдавна чака този миг на посвещение за слугата Си…”
Девойката се поклони на Исус, а после хвана ръката ми и така двамата с нея тръгнахме към златната Врата на Божия Храм.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s