7. СТЪЛПЪТ НА УМОЛЯВАНЕТО

След последните думи на Исус тялото ми възвърна естествените си форми и аз с вълнение се приближих към следващия от стълповете на Мъдростта. Миг, преди да го докосна с ръцете си, Исус вдигна ръката Си, като ми каза:
“Този стълп, момчето Ми, е по-особен. Затова се приготви да изживееш едно ново видение, с което Отец Ми ще ти разкрие каква е Мъдростта, която умолява…”
След последните думи на Исус аз докоснах с дланите си самия стълп. Така цялото ми същество буквално се вля в самия Небесен мрамор, тъй че наистина пред очите ми се разкри ново видение. Аз стоях пред водите на река, чието пълноводие бе твърде голямо. Самите води на реката докосваха ръбовете на остра и неприветлива скала, която сякаш, че беше застанала на пътя на реката. И ето, че Исус се появи до мен, като ми каза:
“Наблюдавай внимателно всичко, което сега реката на Мъдростта ще стори пред очите ти. Защото това видение ти се дава, за да разбереш активната сила на Божията Мъдрост…”
След тези думи на Исус се отдели от мен, като започна да ходи по самите води на реката, като се приближаваше към ръбовете на скалата. Изведнъж Той се спря. И като вдигна ръцете Си против скалата, извика:
“Човекът простира ръката си върху канарите, превръща планините из корен. Разсича проломи между скалите; и окото му открива всичко, що е скъпоценно…” (Йов 28:9-10) 
След думите на Исус стана така, че във водите на реката се издигнаха огромни вълни. Те започнаха да се стоварват върху самата скала с твърде огромна сила. Колкото повече вълните се стоварваха над скалата, толкова повече пукнатини се появяваха в нея, докато накрая започнаха да рухват парчета, които падаха във водите. Но вълните на реката не намаляваха, а станаха още по-големи. И самата скала бе атакувана от вълните с още по-голяма сила и мощ. Вътре в самата скала се появи малък пролом, отначало колкото едва забележима дупка, но твърде скоро водите на реката вече започнаха да преминават през самия пролом и чак тогава вълнението на реката престана. А Исус, като се приближи отново до мен, ми каза:
“Ела и тръгни след Мене, за да видиш сетнината на тези непрестанни атаки от вълните върху острата и твърда скала. Защото сега ще преминем с теб през самия пролом, който реката успя да направи…”
След думите на Господ двамата с Него тръгнахме по водите на реката и съвсем скоро преминахме през пролома, направен от водите. А Исус, като сочеше напред с ръката Си, ми каза:
“Виждаш ли онзи желателен и скъпоценен бисер, който беше ревниво пазен от самата скала?”
Погледнах там, накъдето сочеше Божия пръст и забелязах един твърде огромен и превъзходен бисер, който блестеше в благородството си. А Исус, като се приближи до него и го взе в ръцете Си, отново каза:
“Ето заради този бисер беше и цялото вълнение на реката и непрестанните удари на вълните върху скалата. И сега Аз ще го занеса на Отец Ми, защото е посочен да стане част от Небесната съкровищница на Сион…”
Гледах скъпоценния бисер в ръцете на Господ, който сякаш, че беше жив и попитах Исус:
“Спасителю мой! Какъв е този бисер, който искаш да занесеш на Отца?”
А Исус ми отговори:
“Това е спасен и новороден човешки дух. И именно за него беше битката между реката и скалата. Става ли ти тогава ясно какво беше реката, какво – вълните и какво – скалата?”
Видението все още беше твърде живо пред очите ми, а Благодатта в сърцето ми – изобилна. Затова с развълнуван глас казах на Господ:
“Исусе! Реката беше самата Божия Мъдрост, а вълните й – Умоляването на Мъдростта. И тази река, като видя острата скала, направена от дявола и от неговата бесовска мъдрост, никак не се уплаши от скалата, но с вълните си започна да връхлита над бесовската мъдрост, докато я разруши на малки късове. А така се отвори пролом за водите на Мъдростта. И те нахлуха през пролома, за да докоснат и осветят и самия бисер, който Ти сега държиш в ръцете Си…”
“Разбираш ли тогава ти и Моите Верни що ще рече Умоляване на Мъдростта? Не е ли това онзи Благодатен натиск върху човешкото сърце, поради който рухват заблудите и измамите на дявола? Не е ли това да продължавате да умолявате и да изтръгвате човеците от твърдата прегръдка на мрака, докато сам Отец ви даде успеха и победата? Защото ако на вълните на света е дадено да атакуват Скалата в сърцата ви, Която съм Аз, то на вълните на Мъдростта е дадено да атакуват скалите на мрака и тъмнината. И да мислите, че вие сте първите, които посвещавам чрез слугата Си върху този стълп на Божията Мъдрост, то значи никак да не помните, нито да живеете думите на Апостола Ми Павел, който написа на Тимотей да се подвизава именно чрез вълните от реката на Мъдростта. И ето думите, които Моят Апостол записа за всички ви:
“Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването Му: проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си насъберат учители по своите страсти, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си…” (II Тимотей 4:1-5) 
Вижте тогава и запомнете, че:
Да проповядваш словото, да настояваш на време и без време, да изобличаваш, да порицаваш, да увещаваш и поучаваш с търпение и постоянство – ето това ще рече да се покориш на Мъдростта, която е умолима! Защото за тези скали от заблуда и нечестие, с които дяволът е пленил сърцата, ще ви е необходима всичката Божия Любов в сърцата ви и цялото търпение и постоянство в умоляването.
За да намерите изгубените и да възвърнете отпадналите. За да разрушите крепостите, които бяха въздигнати от учителите по човешките страсти. И да изпълните службата си пред Небето в делото на благовестието…”
След тези Свои думи Исус вдигна ръката Си, тъй че видението с реката на Мъдростта се прекрати, а аз и Господ отново се намерихме пред седемте стълпа на Мъдростта.