МЪДРОСТТА, КОЯТО Е ОТГОРЕ – X ГЛАВА

10. СТЪЛПЪТ НА ИСКРЕНОСТТА

Ето, че Господ вече ме водеше към последният стълп на Мъдростта. Но миг, преди аз отново да го докосна с ръцете си, очите ми срещнаха Исусовите. А така забелязах, че дълбоките и прекрасни зеници на Господ бяха пълни със сълзи. Това ме смути и аз съвсем тихо Го попитах:
“Исусе! Наскърбих ли Те? Защо очите Ти са пълни със скръб?”
А Господ ми отговори:
“Когато Отец Ми докосне сърцето ти с този последен стълп, тогава непременно ще разбереш и скръбта на Лицето Ми. Затова докосни сега този стълп на нелицемерието, който е стълпът на Искреността…”
Със свито сърце аз изпълних заповедта на моя Спасител, като не можех дори да предположа какво ще видя. И ето, че и този път духът ми се вля в самия мрамор, а само след миг Небесната Сила на Отца разкри пред сърцето ми видение. Видяното от очите ми наистина разтърси сърцето ми. Защото виждах един студен и противен свят, сграбчен от ледените ветрове, които свистяха навсякъде по земята. Гледката беше такава, сякаш, че бях участник в експедиция на северния полюс. Самите къщи на човеците покрити от дебел сняг и с прозорци, сковани от лед, допълваха ужасната гледка. Тогава Исус ми каза:
“Не се учудвай на онова, което сега вижда сърцето ти. Защото това е погледът на Моя Бог и Отец върху последното духовно състояние на погиващия свят. Това е светът във времето, за което предупредих всички ви, като ви казах:
“…понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен…” (Матея 24:12-13)
Виж тогава какво ще стори Небесната девойка, която сега ще слезе отгоре…”
След думите на Исус аз забелязах как Мъдростта се появи на самото студено място и ледените вихри задухаха в лицето й като развяваха встрани косите й. Така Мъдростта тръгна напред, а ние с Исус след нея. И ето, че не след дълго девойката се приближи до дом, който беше сграбчен от властната прегръдка на студа. И въпреки, че очаквах да видя прозорците изпотени поради топлината отвътре, то бях изненадан, че домът стоеше неотопляем, въпреки кучешкия студ на самото място. Но Божията Мъдрост протегна бялата си ръка, като открехна самата врата на дома и влезе вътре. А Исус ми даде знак да я последваме. Така прекрачихме входната врата на самата къща. И ето, че очите ми видяха нещо, което беше твърде трагично. Защото в една от стаите на къщата стояха десетина човека, отворили библиите си и опитващи се да четат. Лицата на самите човеци бяха посинели от студ, а ръцете им с мъка разгръщаха страниците поради настъпващото вкочанясване. И ето, че Мъдростта мина покрай всичките човеци, като се опитваше да ги стопли с ръцете си, но това никак не й се удаде. Напротив – усетили духовното й присъствие човеците започнаха раздразнено да си крещят един на друг, като викаха:
“Трябва да се молим! Това е! Дайте да се молим и всичко ще е наред…”
Гледах на посинелите устни, които изговаряха тези думи и разбирах, че нищо не е наред. Затова с болка в сърцето си попитах Господ:
“Исусе, как да разбирам това ужасно видение? Защо Мъдростта на Отца не успя да стопли самите човеци? Най-малкото – защо не запалят печката, след като с удивление виждам, че е пълна с дърва?”
А Исус ми каза:
“Ти гледаш, но не всичко забелязваш. Защото, ето, Мъдростта докосваше всеки от човеците, като искаше да му даде от самата себе си. Но те не я пожелаха и затова са обречени да стоят на студа…”
Все още не разбирах думите на Исус и затова отново Го запитах:
“Та как е възможно, Господи? Как е възможно да умираш от студ и да не пожелаеш да се стоплиш?”
В отговор на въпроса ми Исус посочи с показалеца Си напълнената с дърва печка. И аз забелязах, че отстрани на печката имаше два остри кремъка. Това още повече удиви сърцето ми и аз пак попитах Господ:
“Исусе! Очите ми виждат два остри кремъка отстрани на печката. Какво им пречи на тези хора, та поне един от тях да не стане и да не удари кремъците, та да възпроизведе искра и да запали печката?”
А Исус с насълзени очи ми отговори:
“На тези тук им липсва нелицемерието, което е Искреността. Защото искри има само там, където има Искреност. Но ако някъде Искреността остава неприета, то за това си има причини. Виж тогава самите причини, момчето Ми. За да разбереш защо е студено не просто в тази къща, но в целия погиващ свят…”
След думите Си Господ се приближи към самите човеци. И като простря ръка към тях – осветли сърцата им. А очите ми видяха демони, лежащи привити на две в сърцата на човеците. Те бяха твърде доволни и щастливи, че имаха такъв приют и забраняваха на човеците всякаква помисъл, та да вземат кремъците и да произведат искра, която да запали печката. А Исус с твърд Глас ме запита:
“Ще поиска ли някой от тези религиозни демони да напусне мястото си? Ще поиска ли да блесне искрата, която да го освети и изгони? Ще поиска ли на това място да пламне Огънят на Божията Любов, който не може да се изтърпи от духовете на тъмнината? Сега разбираш ли защо Мъдростта, Която е отгоре, не може да докосне и освети сърцата на човеците?”
“Да, Господи!” – отговорих тихо аз и продължих:
“Сега разбирам, че това е бил дом на религиозни лицемери, в който всеки е готов да студува с останалите и да споделя с всички религиозния студ на сърцето си. Но докато всред тези човеци не хвръкнат искрите на Мъдростта, те никак няма да върнат Огъня…”
В отговор на думите ми Исус каза:
“Аз свидетелствам на всеки от Моите, че посветих пророка Си в тези най-дълбоки Небесни видения. За да разберете, че Мъдростта, която е отгоре, е нелицемерна и искрена. Ако някой е искрен в сърцето си, той непременно ще съумее да запали Огъня и да върне Божията Любов на охладнялото място. Но ако някой не послуша думите Ми и не се покае поради хладината си, то против такъв ще свидетелства Мъдростта на Отца. Защото тя неведнъж е простирала ръцете Си към люде бунтовни и непокорни. Но колкото охладнелите от тщеславие и сребролюбие църкви приеха досегашното слово от пророка Ми, толкова ще приемат Мъдростта, Която е отгоре. Защото, ето, стълпът на Нелицемерието е онази изява на Мъдростта, с която се запалва Огънят. Именно за този стълп напомни Апостолът Ми Петър, като записа за всички ви:
“Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце…” (I Петрово 1:22) 
Но ако някои от вас не са очистили душите си и са дали приют на бесове и демони в сърцата си, то такива да не мислят, че имат Огъня или искрите му. Защото сетнината на такива лицемери ще бъде студ и лъжа върху студ и лъжа, докато бъдат погълнати от огъня на Божието въздаяние.
Ето, дадох ви Небесните чертежи на Божия Храм! И посветих сърцата ви чрез слугата Си, за да видите седемте стълпа на Божията Мъдрост, която слиза отгоре! Смирете се, за да я познаете! Очистете сърцата си, за да ви използва Отец Ми за Святото Си Дело! Защото онези, които са станали угодни на Сърцето Му, непременно ще бъдат съработници на Мъдростта. И думите на Небесната девойка всякога ще горят в сърцата им:
“Сега прочее послушайте ме, о чеда, защото блажени са ония, които пазят моите пътища. Послушайте поука, не я отхвърляйте и станете мъдри. Блажен този човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти, и чака при стълповете на вратата ми, защото който ме намери, намира живот, и придобива благоволение от Господа; а който ме пропуска онеправдава своята си душа; всички, които мразят мене, обичат смъртта…” (Притчи 8:32-36) 
Ето, ида скоро! Блажени човеците, в чиито сърца Аз позная стълповете на Мъдростта! Те всякога ще пребъдват в Светлината на Лицето Ми! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s