6. СТЪЛПЪТ НА КРОТОСТТА

Едва отпуснал дланите си от допира със стълпа на Миролюбието аз с вълнение прекрачих до следващия стълп, който беше стълпът на Кротостта. И като гледах очите на Исус, които ме подканяха да докосна стълпа, аз вече допирах дланите си до Небесния мрамор. В този момент с мен се случи нещо чудно и необикновено. Защото, за изненада на очите ми и на цялото ми сърце, външният ми вид започна коренно да се променя. И ръцете ми с всеки изминал миг ставаха все по-малки, а същото ставаше с нозете ми и с цялото ми същество. Гледайки на необяснимото ми преобразувание аз бях като онемял, защото никога не бях преживявал подобно нещо. И ето, че в един миг, като погледнах на себе си, аз се разсмях с най-искрения смях, който някога бе излизал от устата ми. Защото цялото ми същество вече беше не на нормален тридесет и седем годишен мъж, а на петгодишно дете. Като отворих устата си, за да говоря на Господ, от езика ми излезе говор, който бе не моят естествен за годините ми, а като на малко момче. И ето какво запитах Исус:
“Господи мой! Какво стори този стълп с мен? Та аз станах толкова малък, сякаш, че някакво вълшебство ме върна в детските ми години…”
“Точно така, момчето Ми…” – отговори Исус и продължи:
“Сега разбираш ли защо твоят Господ толкова много обича да те нарича Свое момче? Именно защото Силата Божия те е съхранила, за да бъдеш кротък. И ако досега да не си се виждал по този начин, пак Аз съм Този, Който всякога съм наблюдавал сърцето ти и те виждам по-ясно, отколкото ти сам виждаш себе си…”
“Но това ли е кротостта, Господи мой?” – попитах отново аз. А Исус ми отговори:
“Таят ли злоба или питаят ли яд в сърцата си малките дечица? Имат ли те в сърцата си онзи съветник на себичната плът, която да иска зло за зло, зъб за зъб, око за око? Не казах ли Аз, че ако не се обърнете като дечицата, то никак няма да влезете в Небесното Царство? Сега разбра ли защо от допира с този стълп на Мъдростта ти се промени и заприлича на дете? Именно защото Кротостта на Мъдростта превръща Божиите чеда в дечица. И те, обърнати към Лицето на своя Небесен Баща, пазят сърцата си недокоснати от Злото на възрастните. Но тук има една по-дълбока тайна, която сега ще ти разкрия, за да я предадеш на Моите братя и сестри. Защото ако някой иска да е дете, той не може да е възрастен. И ако някой иска да е възрастен, той не може да е дете. Виж знамението на възрастта, което сега ще ти покажа…”
След последните Си думи Господ се наведе и докосна с показалец самата основа пред Дома на Мъдростта. И ето, че след допира на Исус от мястото, което Той докосна, започна да изниква едно растение. Ако в началото едва се виждаше кълнът му, твърде скоро то вече имаше ствол и продължаваше да расте. А Господ, като ми посочи растението, каза:
“Разбираш ли сега какво е възрастта? Разбираш ли, че възрастта е процес на растеж? И самата дума “възраст” не ще ли да рече, че нещо възрастява нагоре?”
“Точно това ще рече, Господи!”
“Виж тогава как ще се развият нещата с това растение. Защото пред Дома на Мъдростта нещата се виждат най-ясно…”
Отново погледнах към растението, което растеше с невероятна бързина. И ето, че в един момент то стана толкова високо, щото стволът му повече не можеше да го държи. Тогава, от самата си тежест, растението залитна и се прекърши. Така настъпи и същинската трагедия за растението. Защото колкото и да растеше, то вече имаше съдбата да лази по земята и никак да не може да се справи с прекършването. Гледайки на лазещото растение с прекършен ствол, аз си спомних и думите на Бог към змията, на която Той каза, че ще се влече по корема си и ще яде пръст… Защото това растение много повече приличаше на проклетата старовременна змия, отколкото на благословено от Отца създание. Затова погледнах Господ, като Го запитах:
“Исусе! Защо ми даваш това видение? Какво трябва да разбера от него?”
А Господ отговори:
“Трябва да разбереш именно онова, което видя. Защото ето това върши възрастта с човешките чеда на земята. Защото колкото повече растат, толкова повече расте и самочувствието им на знаещи, на можещи, на мъдри и разумни. И идва миг, когато претенциите им стават твърде големи, а духът им – твърде слаб, та да ги задържи изправени. И те биват прекършени именно от измамливата гордост на възрастта. Защото, ето, казвам ви:
Гордостта е сестра на възрастта! Когато расте едната, непременно расте и другата! А онзи, който расте, рискува да падне толкова по-непоправимо, колкото по-високо е поставил помислите си!
Какъв е изходът? Не е ли такъв, щото да растете в корените, а не в ствола?
Но ето, устата Господни отново ще се отворят, за да ви дадат живите думи на Мъдростта, Която днес ви казва:
Да се обърнете на дечица ще рече да растете в корените, а не в ствола! Защото кротостта е нисък ствол с дълбоки корени, а гордостта – висок ствол с плитки корени!
Сега разбираш ли защо всеки, който се допре до стълпа на Кротостта, заприличва на дете? Разбират ли сега Моите, че колкото са по-малки, толкова са по-угодни на Отец Ми? Нима сте забравили за кротостта на Давид, който бе мъж по Сърцето на Отец Ми? Нима сте забравили думите на неговия псалом, който говореше именно за допира със стълпа на Кротостта? Спомнете си го тогава! Защото Божият помазаник изяви копнежа си по Кротостта и Смиреността, като каза:
“Господи, сърцето ми не се гордее, нито се надигат очите ми, нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене. Наистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е при мене като отбито дете…” (Псалом 131:1-2) 
Успокойте и укротете душите си! И нека душите ви станат като дечица пред погледа на Моя Небесен Отец! Защото Кротостта обитава в дечицата, а не във възрастните. Да се обърнете на дечица ще рече да считате себе си за по-ниски от другите. А сега нека отидем при следващия стълп, който е стълпът на Умоляването…”