МЪДРОСТТА, КОЯТО Е ОТГОРЕ – IX ГЛАВА

9. СТЪЛПЪТ НА ПРИМИРЕНИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
За много от пророческите книги, дадени ми от Исус, аз казвах, че са граница на всяко съвършенство. Но сега, след видението с пълнотата на Мъдростта вече зная, че Божието съвършенство няма граници. И ако устата Господни обещаха, че Божиите чеда ще шестват от Слава в Слава, докато се явят пред Царя на Сион, то приеми, че чрез тази книга Исус те призовава именно към такова шествие.
Моето дълбоко докосване от Божията Мъдрост и от силата на нейните думи ме оставиха задълго в плен на самото видение. Защото едва сега разбирах смисъла на всичко, което правя. Едва сега разбирах, че ако човек положи живота си, за да даде на ближните си поне един грозд, като пръчка от Лозата, пак това негово усилие ще му спечели едно прекрасно и неземно кътче от Вечността, където той ще е блажен да се възхищава на Царя и на Неговата Слава. А Същият Този Цар, като прекрати видението с чернозема и Лозата, ми каза:
“Разбираш ли сега колко много те е възлюбил Отец Ми? Разбираш ли, че макар по плът да живееш в една от най-бедните страни в света, пак по Дух никой няма да ти отнеме наградата в небесните места? И ако Отец Ми се обеща и закле, че бедните нямат дял в света, понеже Той е вечният им дял, то къде погледът Му да потърси човеци, угодни на Сърцето Му? Дали там, където са готови да продадат Името Му за една шепа сребърници и сърцата им се разтапят и от най-евтината оферта, или в онези места, където Божиите са разбрали, че светът не е достоен за тях, нито пък те са достойни за света? Но ето, казвам ти:
От сега и до свършека Божият Живот ще се излива там, където верните са изгубили живота си за Бога. Божията радост и мир ще се изливат там, където Божиите ходатаи са обливали със сълзи постелките си. Божията победа ще идва там, където Моите в дело и действителност са показали на света, че имат Небесно гражданство и са готови да живеят в Сион с цената на едничкия си живот.
Виж тогава и докосни с ръцете си и следващият от стълповете на Мъдростта. Защото чрез него Отец Ми ще изяви пред сърцето ти онази Слава, която само малцина са познали и преживели в живота си…”
След последните думи на Спасителя пристъпих към шестия от мраморните стълпове на Мъдростта, като положих длани върху гладката му повърхност. И ето, че по подобие на предишните стълпове, и този стълп буквално погълна духа ми, тъй че само след миг пред очите ми се разкри видение, което нямаше аналог с нищо, преживявано някога от сърцето ми…
Аз виждах моят Господ Исус, Който седеше на златен Трон в най-голяма Слава и великолепие. Гледайки на Господ и на Трона Му знаех в сърцето си, че Исус стоеше на покрива на Божия Храм. Тогава пред самия Трон се случи могъщо знамение. Защото зад самия Трон заблестя светлина, която беше многократно по-силна от слънчевата. А в самите краища на Небесния ореол, въздигащ се зад Трона, горяха огнени пламъци. И ето, че от мястото на Небесния ореол закънтя могъщият Глас на Бог Отец, Който казваше:
“Аз съм Вечният, Който примирих със Себе Си всички онези, на които показах Благостта и Милостта Си!
Аз съм Святият, Който поставих Единородния Си Син, за да служи за Примирение, като не вменявах на човеците греховете им, но ги изкупих чрез кръвта на Сина Си!
Аз съм Могъщият, Който чрез Мъдростта Си отсякох онези, които трябваше да се отсекат, и насадих онези, които трябваше да се насадят!
Аз съм Изпълващият всичко във всички, Който заповядвам от Святото Си място:
Поклонете се на Сина Ми всички, които живеете в Небесните, земните и подземните места! Изповядайте Името на Този, чрез Когото ви създадох и спасих! Изповядайте Името на Този, чрез Когото ви осъдих и плених!”
След последните думи на Отца Небесният ореол зад Трона на Исус заблестя още по-силно, а моят Господ се изправи, тъй че Светлината от Отца заблестя зад главата Му и рамената Му. А тогава от мястото на самия трон тръгна сянката на Господ, която бе като светло сияние, отразяващо Исусовата глава, рамена и гърди. Така самото сияние тръгна надолу от Небесния трон. И очите ми видяха множества от началства и власти, които завикаха в един глас:
“Слава на Небесния Бог и на Единородния Му Син!
Слава на Името на Вечно съществуващия!
Благословение и Слава, Сила и Почит – довека!”
А сиянието продължаваше все по-надолу, като стигна и до самата земя. И очите ми отново видяха неизброими множества, този път от човешки чеда и от земни бесове, които със страх и трепет завикаха в един глас:
“Слава на Небесния Бог и на Единородния Му Син!
Слава на Името на Вечно съществуващия!
Благословение и Слава, Сила и Почит – довека!”
Така сиянието буквално проби самата земя. И като слезе сред силите на ада и тъмнината, накара всичките им обитатели отново да извикат в един глас:
“Слава на Небесния Бог и на Единородния Му Син!
Слава на Името на Вечно съществуващия!
Благословение и Слава, Сила и Почит – довека!”
Очите ми се пълниха със сълзи на радост и възторг. Защото никога Божията Благодат не ми беше показвала колко категоричен и чудесен е триумфът на Господ. Затова и в самото видение, аз паднах на коленете си на онова място, където бях поставен и с твърде развълнуван глас извиках Святите думи, заповядани за Исусовата прослава:
“Слава на Теб, Небесни Боже и на Единородния Ти Син! Слава на Името на Вечно съществуващия! Благословение и Слава, Сила и Почит – довека!”
В следващия момент усетих как до мен пристъпи самата Божия Мъдрост. Ръцете й докоснаха главата ми и Тя ми каза:
“Сега разбираш ли, Божий пратенико, какъв е този мой стълп? Разбираш ли каква е Мъдростта, която примирява?”
В отговор на въпросите на Мъдростта, аз казах:
“Извечна и Благодатна слугиньо на Отца! Сърцето ми никога не е виждало моя Господ в такава Слава и великолепие. Но аз помня думите на Апостол Павел, който ни предупреди в посланието си, че непременно Отец ще подейства по този начин:
“Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет…” (Филипяни 2:9-12) 
В отговор на думите ми Мъдростта отново започна да ми говори, като казваше:
“А какво ще рече да изработваш “спасение със страх и трепет”? Какво е страхът и какво – трепетът?”
Въпросът на Мъдростта бе така зададен, щото да проумея, че с думите си тя ме водеше към самата себе си. Затова й отговорих:
“Спасението със страх е Спасение с Божията Мъдрост, която си ти. Защото един от слугите на Отца записа Божиите думи за теб, като каза:
“Ето, страх от Господа, туй е мъдрост, и отдалечаване от злото, това е разум…”  (Йов 28:28) 
А трепетът е онази неизказана радост, с която Бог е потвърдил в сърцата ни, че вече ни е спасил и новородил…”
Отговорът ми накара Мъдростта да продължи да говори, като казваше:
“Ако някой води война, която е обречен да загуби и ясно вижда, че победителят не е той, но противникът му, то тогава такъв не би ли изпратил посланици с преговори за примирие? Би ли продължил безсмислената война докато загуби и последния си войник?”
“Разбира се, че би поискал примирие…” – отговорих аз. А Мъдростта отново ми говореше, като казваше:
“Виж тогава, че аз слизам при човешките чеда именно като Примирителна Мъдрост. За да предложа на човеците това примирие, което те в обречените си малки войни против Бога и Отца никога няма да поискат. Защото всеки, който е докоснат от мене, разбира, че войната му против Вечния и Свят Бог е обречена. А Отец ми в голямата Си Любов към вас реши да ви спести искането за примирие, като Сам го предложи и изяви чрез Сина Си.
Кой от вас днес е готов да ме заведе до сърцата, които все още водят войни против Отца? Кой от вас е готов да познае моя стълп на Примирението, та да заживее думите на Апостола:
“А всичко е от Бог, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение; сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога…” (II Коринтяни 5:18-21)
И ако дори бесовете се кланяха на Божия Син и Го изповядаха, казвайки…
“Познаваме Те Кой Си Ти – Светият Божий! Заклеваме Те в Бога – недей ни мъчи…”
…то как днес човешките чеда отказват да изповядат Името на Примирението? Как дръзват да водят война с Бога, когато дори враговете Господни Му отдават Слава?
Ето, аз, Мъдростта, която слизам отгоре, идвам да ви кажа, че ако при царуването на първия Соломон Отец даде мир и тишина на Израил, то колко повече ще има мир и тишина в Храма на последния Соломон? И ако някога враговете на целия Израил станаха твърде покорни на Соломон и му прислужваха, то колко ли по-голяма ще е Примирителната Мъдрост за последния Храм на Божия Свят Хълм?
Но ето, сега призовавам чедата си и им казвам чрез Господния вестител:
Бъдете миротворци! И нека устните ви се напълнят с посланието на Примирението! Защото всички ще отдадат Славата на Отец и Неговия Син, но не всички ще участват в нея…”
След тези последни думи на Мъдростта видението с поклонението пред Господния трон се прекрати, а Исус се приближи до мен, като ме запита:
“Разбра ли сега думите на Мъдростта? И проумя ли що ще рече Примирението?”
“Да, Исусе!” – отговорих аз и продължих:
“Проумях, че онзи, който бъде посетен от Мъдростта, непременно би разбрал, че Ти Си нашето Примирение с Отца? Защото няма мъдрост, няма разум и няма съвещание против Тебе…”
Исус се усмихна на думите ми и погали главата ми. А след това каза:
“Блажени от сега и до свършека всички човеци, които приемат посланието на Примирението! Блажени човеците, които умоляват и проповядват с живите думи на Мъдростта, за да спрат войните на греха, заблудата и егоизма. Защото всички те ще покажат на Отца Ми, че са познали най-славният и най-великия стълп на Мъдростта – стълпът на Примирението…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s