3. СТЪЛПОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Имало е мигове в живота ми, когато съм искал да захвърля всичко и да се върна назад. Имало е мигове, когато натискът върху душата ми е ставал толкова жесток, щото алтернативата на смъртта е била желателен изход за мен. Защото, ходейки с Исус, аз винаги съм предполагал, че с всяка книга идва краят или нещо като обобщение. И завършвайки написаната книга, когато вече съм я изпратил на любезните ми братя и сестри, аз съм чакал Исус да дойде и да ми каже:
“Достатъчно, Стефане! Това беше. Ти вече изяви пълнотата на Божия Пророчески Дух и сега можеш да си починеш…”
Ах, как исках да си почина! Ах, как навивах пружината на човешките си мисли и желаех Господ да ме изпрати в отпуска. Но отпуска така и не дойде. И до този момент такава няма. Защото Този мой прекрасен Господ наистина се оказа хоризонт. Колкото повече вървях към Него и откривах чудесни неща от Неговия Живот в Неговото Небе, толкова повече Той се отдалечаваше, сякаш, за да ми покаже, че Сърцето на Отец е не просто дълбоко, но безкрайно. Казвам ти всичко това, защото за разбирането на стълповете на Мъдростта ще ти бъде необходимо да преминеш през всички видения и пророчества, давани ми от Господ. Сякаш, че тези стълпове се явяваха, като събирателна точка на всичко чисто, свято и прекрасно, на което душата ми се е наслаждавала през годините. Затова нека отново те върна на Небесното видение пред Дома на Мъдростта.
Все така усмихнат, Исус тръгна към стълповете, а аз Го последвах. И колкото повече се приближавах до гладките мраморни великани, толкова по-силно започваше да бие сърцето ми и вълнението ми взимаше връх. Ето, че накрая Исус се спря пред самите стълпове. И там ми каза:
“За да разбереш тайната на тези стълпове, Аз трябва да те кача на покрива на самия Дом на Мъдростта. Защото само оттам ще разбереш и самите стълпове. Затова подай Ми сега ръцете си…”
Протегнах ръцете си към Исус. А Той ги хвана и само след миг двамата с Него се издигнахме нагоре. Нозете ми вече стъпваха на покрива на Дома, а Исус отново ми каза:
“Погледни сега надолу! Защото ще отворя очите ти, за да видиш мястото, на което те е поставил Отец Ми…”
С думите на Исус очите ми наистина се отвориха. И аз видях гледка, която ме изпълни с почуда и възхищение. Защото аз и Исус стояхме на най-високото място във Вселената. И очите ми забелязваха, че всички създания на Бог Отец – били те началства, власти и сили – бяха по-ниско от покрива на Дома на Мъдростта. Затова, като посочих с ръка надолу, попитах Исус:
“Господи мой! Защо ме въздигна на това място? Та аз съм повече от сигурен, че то подобава само на Отец, на Теб и на Святия Дух…”
Исус отново се усмихна и очите Му заблестяха твърде загадъчно. И Той ми отговори с думите:
“А как иначе да ти покажа стълповете на Мъдростта? Как иначе да разберат Моите, че Мъдростта стои най-високо?
Но ти все още не си видял всичко. Защото трябва да видиш и сестрата на Мъдростта, та да разбереш и самите стълпове. Виж тогава как Мъдростта ще призове сестра си…”
Гледайки все така от покрива на Дома, аз забелязах как пред него излезе онази нежна девойка, която Исус ми беше показал и в първото видение. И ето, че Мъдростта държеше в ръцете си кълбо от прежда. Тя хвана с едната си ръка нишката от единия край на кълбото, а след това го хвърли надолу. А кълбото полетя с твърде голяма бързина и около него се появи ореол от Господна Светлина, тъй че да не го изгубя от погледа си. И колкото по-надолу летеше кълбото и намаляваше размерите си, толкова повече изумлението ми нарастваше. Докато накрая кълбото, напълно разплетено, се намираше на другия край, толкова по-долу, колкото самата Мъдрост беше по-горе. А Исус ми каза:
“Виж сега сестрата на Мъдростта. Защото тя непременно ще хване другия край на нишката от разплетеното кълбо…”
Погледнах надолу и забелязах как една девойка, облечена в дрипи, бе хванала другия край. В мига, когато двете сестри опънаха безкрайно дългата нишка, стана така, че по самата нея премина Божията Светлина с бързина на мълния. И докато още се чудех на знамението, Господ каза:
“А сега знай, че сестрата на Мъдростта е Смиреността. И колкото Мъдростта стои във високото по-горе, толкова Смиреността стои по-долу. Единственият начин за човешките чеда да познаят Тази, Която е най-горе, е като се влюбят в Тази, Която е най-долу…”
Слушах Исус и благодатните Му думи. А сърцето ми все по-уверено се приближаваше към тайната, свързана със стълповете. Затова, като посочих към двете сестри, Го попитах:
“А каква е тази нишка от разплетеното кълбо, Исусе? Защото видях, че Мъдростта държеше единият край на кълбото, а Смиреността държеше другия край?”
В отговор на въпроса ми Исус каза:
“Тази нишка е изпитващият поглед на Отец Ми, Сърцеведеца. Защото Той гледа на всяко човешко сърце и изпраща към земята послания от Мъдростта…”
“Да разбирам ли тогава Исусе, че онези, които пребъдват в Смирение, непременно биват посещавани от Мъдростта? Да разбирам ли, че Мъдростта слиза при другата, когато долната й даде знак?”
“Точно така го разбирай, Стефане. Защото сестрата на Мъдростта е единствената, на която Отец е дал правото да възвисява към Небето. И не ви ли каза това Апостолът Ми Петър? Нима не помниш думите му, които гласят:
“И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…” (I Петрово 5:6) 
Помисли тогава върху факта, че Мъдростта слиза от Небето, че слиза отгоре. Защото ето в това, че Мъдростта слиза отгоре, е скрита и тайната на седемте издялани стълпа…”
Гледах Исус с неразбиращ поглед, а Благостта в очите Му сякаш че ми нашепваше нещо, което така и не можех да уловя. А Господ се смили над ума ми и отново каза:
“Каква е Мъдростта, която слиза отгоре? Кой от Моите Апостоли изяви в посланието си ключа за седемте стълпа на Мъдростта?”
Отговорът просто светеше в благодатните устни на Царя. Затова с голямо вълнение в гласа си Му отговорих:
“Исусе! Яков бе този помазан Апостол. Защото той написа в посланието си именно за Мъдростта, която е отгоре, като каза за нея:
“Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна…” (Яков 3:17) 
Исус се усмихна на думите ми и продължи с твърде благ и нежен Глас, като ми казваше:
“Виждаш ли тогава седемте издялани стълпа на Мъдростта?
Виждаш ли, че:
Първият стълп е стълпът на чистотата.
Вторият стълп – на миролюбието.
Третият стълп – на кротостта.
Четвъртият стълп – на умоляването.
Петият стълп – на пълнотата с милост и добри плодове.
Шестият стълп – на примирението.
И седмият стълп – на нелицемерието, което е искреността.
Нека тогава слезем при самите стълпове. За да ги докоснеш с ръцете си и да допреш сърцето си до тях. Защото всички Мои братя и сестри трябва да положат тези стълпове в сърцата си…”