МЪДРОСТТА, КОЯТО Е ОТГОРЕ – II ГЛАВА

2. ДОМЪТ НА МЪДРОСТТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако има нещо, за което съм готов да стоя в молитва и ридание пред Бога, то това е Божиите чеда да бъдат закрепени от Него с такава Сила, че никога Божията Мъдрост да не изчезне от живота им. Защото е страшно да останеш на онзи жалък панаир на Вавилонската търговия и суета. Страшно е да се оставиш на разяждащата и покваряваща сила на тщеславната мерзост, която кара очите да гледат към сергиите, а не към Небето, ушите – да слушат кикотене и смях, а не изкупващото ридание и молитвен плач. Защото нашият Отец е твърде Свят и Огънят Му – пояждащ. И ако Той някога каза на пророка Си Даниил, че никой от нечестивите няма никак да разбере пророческото слово, пак аз зная, че Бог е казал това не само за един от пророците Си, но за всички, които са изпратени от Сион всред мрака и тъмнината на света. И ако никой от нечестивите не би разбрал, то никой от тях не би видял и Дома на Мъдростта. А аз ти свидетелствам, че този Дом беше най-прекрасното от всички Небесни видения, които Господ ми е давал в Милостта Си. Затова нека те пренеса в самото видение, за да стане и твоето сърце участник в тази най-дълбока и прекрасна Благодат, слязла от свише.
Господ Исус отново беше до мен, като ми казваше:
“Виж онова, което трябва да запишеш на книга и да предадеш на всичките Ми братя и сестри. Защото сега ще видиш най-ревниво пазеният от Отца Ми Дом, който е скрит от сърцата на всичките земни човеци. И този е Домът, който Отец Ми дава за сърцата на онези, които те приеха като пророк и светило от Сион…”
След думите на Господ сърцето ми беше издигнато от Божията Сила в светлите селения на Святия Дух, тъй че се почувствах като птица, носена от Небесния вятър. Очите ми видяха Храм, светещ като слънцето, който бе съграден на висок хълм. Вътре в сърцето си знаех, че този е същият Храм, който Исус ми бе разкрил и на Хълма Мория, но вълнението ми бе твърде силно, за да питам Господ за каквото и да било потвърждение. Затова се оставих на Неговото водителство. И ето, че Исус ми каза:
“По Съвършената Воля на Моя Отец и Бог сега ти се разкрива Домът на Мъдростта. И нека свидетелството ти за този Дом бъде такова, щото всички да знаят, че този е Святият Храм на Моя Бог и Отец, Който Той изгражда чрез Своята Мъдрост. Всички други храмове ще рухнат и ще остане само този, който е въздигнат на Божия Свят Хълм. Всички други мъдрости ще се стопят и изчезнат, но Мъдростта Божия ще остане. И нейни ще са чедата, на които принадлежат Славата и Вечния Живот. Тези чеда ще са вечните свещеници пред Святите Олтари на Отца Ми. Затова нека сега Моите отворят широко сърцата си, та да положа в тях не само Небесните чертежи на този Дом, но и копнежът, с който всякога да го пазят вътре в себе си…”
След последните Си думи Господ хвана ръката ми и тръгна напред, а аз след Него. Така започнахме да се приближаваме към Небесното творение и пред очите ми Домът на Мъдростта ставаше все по-голям и голям. И ето, че пред мен се разкри цялото Небесно великолепие на Святия Храм. Той имаше седем прекрасни мраморни стълпа, а в подножието под самите стълпове блестеше Врата от чисто злато. На самата златна Врата имаше надпис и нозете на Исус ме приближаваха именно към него. Така Исус се спря пред самата златна Врата, а след това ми каза:
“Зад Тази Врата очите ти ще видят самите Небесни стълпове и онази прекрасна Небесна девойка, която ти показах и в първото видение. Но нека преди това да разбереш самия надпис на Вратата…”
След тези Свои думи Исус издигна ръцете Си нагоре, като казваше:
“Отче Всемогъщи! Според голямата Си Благост и Милост посвети сега слугата Си. И дай му да види надписа върху Вратата на Твоя Храм…”
След думите на Исус над самия Храм заблестя силна Светлина, примесена с огън. И сърцето ми чу Гласът на Бог Отец, Който ми казваше:
“Сине човешки! Има много домове, но Моят Дом е един. Има много врати, но една е Вратата към Сърцето Ми. Защото, ето, Синът Ми е Тази Врата. И Неговото дело е делото на Мъдростта. Поклони се на Тази Врата, за да разбереш и написаното на Нея…”
Докато Отец говореше из огнената Светлина стана чудо пред очите ми. Защото Господ Исус се отдели от мен и Небесния Му Силует се съедини със самата златна Врата и надписът върху Нея. Затова с вълнение и треперещи нозе аз паднах на лицето си пред самата Врата, като извиках:
“Благословени мой Спасителю! Господи на сърцето ми! Яви ми, моля Те, написаното пред Сърцето на Всемогъщия ми Баща!”
В отговор на думите ми от самата златна Врата се протегнаха ръцете на Исус. И като ме изправиха на нозете ми, докоснаха клепките на очите ми, тъй че само след миг аз виждах Исус всред пламналия надпис на Вратата, който гласеше:
“Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълпа, закла животните си, смеси виното си и сложи трапезата си, изпрати слугите си, вика по високите места на града: Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва: Елате, яжте от хляба ми, и пийте от виното, което смесих, оставете глупостта и живейте, и ходете по пътя на разума…” (Притчи 9:1-6) 
А в този миг към сърцето ми отново дойде Гласът на Всемогъщия Отец, Който казваше:
“Ето, сине човешки! Явих Вратата на Сърцето Си пред очите ти! Явих я така, както някога я явих и на Соломон. Затова влез през тази врата и нека Моето Свято Миро потече в сърцето ти.
За да дадеш на бездомните Дома, който съм им приготвил! За да просветиш сърцата им със стълповете, които съм поставил! За да дадеш на гладните и жадните трапезата, която съм поставил! За да явиш на безумните как се оставя глупостта! За да явиш на простите как се намира разумът!”
Миг след думите на Отца във вътрешностите ми се разля масло като от огън. Устните ми се напълниха с думи, които едва удържах да не изговоря. А Исус, като се отдели от златната Врата на Храма, се усмихна и ми каза:
“Аз ще посветя сърцето ти, за да дадеш на братята и сестрите ми цялата пълнота от Дома на Отца Ми. Защото, ето, Домът на Отец Ми е там, където е и Сърцето Му. И ако някой влезе през Вратата на Дома, той е влязъл да живее в Сърцето на Отец Ми и Отец Ми е влязъл да живее в неговото сърце. Затова ела сега след Мен, за да посветя сърцето ти върху писаното на самата златна Врата…”
След тези Свои думи Господ отвори златната Врата и двамата с Него преминахме навътре в самия Дом на Мъдростта. А Исус посочи към самите стълпове, които се издигаха внушително нагоре, като ме попита:
“Как мислиш, момчето Ми? Не са ли твърде прекрасни тези седем мраморни стълпа? И не държат ли те с благородството и твърдостта си целият Дом на Мъдростта?”
Погледнах към стълповете на Дома и възхищението ми се надигна вътре в мен. Затова казах на Господ:
“Исусе! Тези стълпове са съвършени. Те са толкова гладки, нежни и едновременно с това величествени, щото аз зная, че никоя човешка ръка не би могла да ги създаде и построи. А надписът върху златната Врата, Която Си Ти Самият, започваше именно с делата на Мъдростта, като казваше:
“Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълпа…” (Притчи 9:1)
“Значи, както сам се убеждаваш, Мъдростта Божия е извършила съвършените Си дела, като е съградила Дома Си и е издялала седемте си стълпа. А ти би ли искал да разбереш какви са тези стълпове на Мъдростта? Би ли искал да ги докоснеш с ръцете си и те да се допрат до сърцето ти?”
Господ наистина гледаше на най-дълбокото в сърцето ми. Той виждаше копнежа ми още преди да съм го изрекъл. Затова, като наведох главата си пред Него, Му казах:
“Исусе! Не зная дали съм достоен за такова благоволение. Та аз години наред съм прочитал стиховете на тези Соломонови притчи като слепец. И макар мнозина край мен да съпоставяха тези стълпове с всичко, което носи числото седем в Библията, пак смея да твърдя, че това, което Ти сега ми разкриваш, е твърде дълбока тайна…”
“Точно така е! Защото ти сам знаеш, че Отец Ми е ревнив Бог, Който крие Съвършените Си дела. И не казва ли един от слугите Му именно за Мъдростта:
“Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума? Човекът не познава цената й; и тя не се намира в земята на живите, бездната казва: Не е в мене; и морето казва: Не е у мене. Не може да се придобие със злато; и сребро не може да се претегли в замяна с нея. Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир. Злато и кристал не могат се сравни с нея, нито може да се размени с вещи от най-чисто злато. Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни. Топаз етиопски не ще се сравни с нея; не ще се оцени тя с чисто злато. От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? Понеже е скрита от очите на всичките живи, и утаена от въздушните птици. Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея. Бог разбира пътя й и Той знае мястото й…” (Йов 28:12-23) 
Разбираш ли, че само и единствено по Божието благоволение човешко сърце би получило достъп до Дома на Мъдростта? И ако ти приклоняваш сърцето си към Гласа на твоя Отец и Той изпитва покорството и вярата ти цели тринадесет години, то има ли да се чудиш защо чак сега си спечелил Божието благоволение? Не са ли били всичките видения, които ти давам, едно изкачване до Божия Свят Хълм? Не си ли отключвал с всяко следващо откровение и просветление по мъничко от Божието Сърце? И не си ли плащал с цената на гонение и угнетение всяка твоя стъпка към Храма на Отца Ми?
Но ето затова цената на Мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни и никаква светска корист и богатство не могат да се сравнят с нея. Защото каквото и да придобият земните, ще го отнесат със себе си в пръстта и ще отидат при онзи, който е пленил и вързал сърцата им. Но стълповете на Мъдростта ще останат и след този свят. И при обновлението на всичко Отец Ми ще запечата с тези стълпове новото небе и новата земя.
И ето затова си тук! Защото Небесното въже на Божията Любов, с която съм вързал сърцето ти, те е издърпало на това превъзходно място. За да занесеш на братята и сестрите Ми онова, което не се постига и за цял живот…”
След тези Свои проникновени и разтърсващи сърцето ми думи, Господ се усмихна и погали главата ми. А след това добави:
“А сега, Стефане, нека да направим виденията в тази книга чудни и прекрасни, като самия Небесен Живот! Нека стана реален за Моите и нека стълповете на Мъдростта разкрият съвършената си тайна пред сърцата на Божият верен остатък…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s