1. ЧЕДАТА НА МЪДРОСТТА

След последните думи на Исус пред очите ми се разкри видение. Аз и Господ се намирахме на твърде оживен пазар, където гъмжеше от хиляди хора. А Исус вдигна дясната Си ръка и посочи с показалец напред, като ми каза:
“Наблюдавай какво ще стори Божията Мъдрост. Защото, ето, тя е всред човешките чеда и търси онези, които Отец Ми е направил угодни на Сърцето Си…”
След думите на Господ аз погледнах всред гъмжащото множество на земния пазар. Така забелязах Божията Мъдрост. Тя бе уподобена на нежна и смирена девойка, облечена в светли дрехи. Тази девойка минаваше сред човеците, а те я блъскаха и никой не можеше да я разпознае като пратеница на Небето. Но ето, че Мъдростта се спря над момче, което бе коленичило на самата земя. То сякаш, че не беше част от множеството, понеже всички на този пазар бяха заети или с купуване, или с продаване. И докато очите на множествата гледаха към сергиите и купувачите, очите на това момче бяха обърнати към Небето. То стоеше на коленете си и простираше ръцете си към Бога. Затова именно то бе забелязано от Божията Мъдрост. А нежната девойка бръкна с ръка в мантията си и извади от нея златна тръба, като я подаде на момчето. След това девойката изправи момчето с белите си ръце, като му каза:
“Засвири сладко, Божий пратенико! И нека Божиите тук заиграят от песента ти…”
Послушало думите на Мъдростта, момчето се изправи и засвири със самата тръба, но никой от множеството не обърна внимание на свирнята му. Напротив – човеците го блъскаха и продължаваха да се бутат край сергиите на търговците. И въпреки, че свирнята на момчето продължи дълго, пак тя не накара никой да заиграе. Тогава отново погледнах към нежната девойка и забелязах, че лицето й се покри в скръб, а очите й се напълниха със сълзи. Тя остави момчето да свири с тръбата, като тръгна сред множествата, сякаш, че търсеше нещо с погледа си, а аз и Исус я последвахме. Така, не след дълго, плачещата девойка се спря и отново се наведе – този път над друго коленичило момче, което също простираше ръце към Небето. И като докосна с белите си ръце главата на момчето, го целуна по челото, като му каза:
“Възридай жално, Божий пратенико! И нека Божиите тук да заплачат поради риданието ти…”
След думите на девойката по лицето на момчето заблестяха сълзите на Мъдростта. И то, покорено от допира на самите сълзи, заплака с висок глас сред тълпите. Но било, че момчето плачеше и сълзите набраздяваха лицето му, пак никой не откликна на плача му. Напротив – човеците подминаваха плачещото момче, като ставаха все по-шумни и весели, тъй че всеобщата им глъч заглушаваше плача. И ето, че Исус отново ме накара да гледам на Мъдростта. Защото тя се въздигна над самия пазар, като простря ръцете си към докоснатите от нея. А момчетата, въздигнати от Божията Сила, само след миг коленичиха в нозете на Небесната девойка. А тя им каза:
“Вие, верни на Моя Отец и Бог, оправдахте делата ми сред това нечестиво и проклето поколение. Затова свирнята ви няма вече да се чува по пазарищата на земята, но ще я слушат само онези, които живеят в небесата. Риданието ви няма вече да смущава търговците и купувачите по земята, но ще плачат с вас само онези, които живеят в небесата…”
Миг след думите на Мъдростта, стана така, че тя и момчетата буквално изчезнаха от самия пазар, тъй че сред множеството вече нямаше нито свирня, нито плач. А аз, стоейки изумен от самото видение, казах на Исус:
“Господи мой! Не е ли страшно, че Мъдростта прибра свидетелите си и напусна това пазарище? Не са ли тогава всички тука обречени?”
А Исус ми отговори:
“Колко от тези, обречените, помнят Моите думи за чедата на Мъдростта? Колко от тях си спомнят как Аз уподобих нечестивото поколение на Вавилон, като казах:
“А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат? Те приличат на деца, седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте. Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има. Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците. Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада…” (Лука 7:31-35) 
Но ето, казвам ви, че пак Мъдростта Божия ще се оправдае чрез всичките си чеда. И никой от нечестивите и проклетите няма никак да възроптае против Божията Мъдрост. Защото в Деня на Страшния съд тя ще напомни на всички нечестиви, че е била близо със свирнята си и с риданието си, но те са били твърде далеч от нея. Защото малцината Мои свириха, но никой от Вавилон не пожела да играе. Малцината Мои ридаха, но никой от Вавилон не заплака с тях. И да мислите, че Вавилон е изненадал Моя Отец или е иззел Спасението от Ръката Му, то значи никак да не знаете, нито да разбирате, че Небесният Ми Храм няма мнозина зидари и архитекти. Защото Отец Ми е Зидарят и Отец Ми е Архитектът. И ако Неговата Мъдрост не съгради Храма, то напразно са се трудили всякакви архитекти и зидари. Защото те са имали доволно много материал, но са нямали Мъдростта, която съгражда.
Затова нека Ме последват във виденията на тази книга всички, до които е достигнала свирнята на Моите пророци и риданието на сърцата им. Защото онези, които са чули Тръбата и Риданието, непременно са станали чеда на Мъдростта. За да бъдат изведени от Нея в най-съвършеното познаване на Моя Бог и Отец…”
След тези Свои думи Исус се обърна към мен, като каза:
“Колкото до това, че Мъдростта и чедата й изчезнаха от пазара на Вавилон, то те непременно отидоха на едно друго място, което сега ще ти разкрия във видение. Блажени всички, които се смирят под мощната Ръка на Отца Ми, та да бъдат издигнати до Дома на Мъдростта…”