ПОКОЛЕНИЯ В ПРЪСТТА ИЛИ ПОКОЛЕНИЕ В ДУХА?

Братко мой! Верни ми приятелю!
Изпълнен с Мъдростта на Духа, Соломон някога записа:
“Бой, който наранява, и удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, очистват злото…” (Притчи 20:30) 
Аз нямам никакво съмнение, че за мнозина тази последна пророческа книга е била именно като нараняване, като бой от Господа. Защото те са вярвали в лъжа, която са приемали за Истината. Вярвали са в дявола, когото са приемали за Бог. Но ето, че Бог се сниши за всички ни. И като въздигна слугата Си далече по-горе, даде му да види сетнината на стария свят и на всички, които обичат дявола и лъжите му.
Ако мислиш, че такава книга се пише лесно, то опитай се да я напишеш. Ако мислиш, че ми е било лесно да бъда Тояга в ръката на Господа, то опитай се да бъдеш и ти. И ще се убедиш, че е много по-лесно да погалиш, отколкото да удариш. Защото човеците обичат да ги галят, а не да ги удрят. Но аз те моля да размислиш трезво върху следното:
Колко белези са останали върху тялото ти от галене?
Бих казал – нито един. Защото галенето не е предназначено да оставя белези. Виж обаче – когато стане дума за нараняването, то тогава нещата се променят. Защото всеки от нас ще посочи някакъв белег по тялото си. Било на ръцете, било на нозете, било на гърба или лицето. Тогава бихме казали:
“Още помня как се ударих и колко ме боля…”
Но аз нека отново да ти напомня притчата:
“Бой, който наранява, и удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, очистват злото…” (Притчи 20:30) 
Когато Господ е дал на слугата Си да говори за дните на Злото, Той го е направил, понеже е видял с очите Си, че мнозина от нас са пленници на това Зло. Ето затова тези пленници трябваше да бъдат ударени, отрезвени, събудени. За да коригират погледа си и да изпитат вярата си. Защото още малко и този свят ще отлети като сън…
А след това? Какво ще бъде след това?…
Къде ще се намерят потомците на стария Адам? При Последния Адам ли?
Нека ти кажа, че Той за сетен път дойде при мен. И като ме въздигна със Силата Си, постави ме да стоя пред Трона Му. А тогава сърцето ми чу последните Му думи, с които Той ми казваше:
“Пръстта непременно ще се върне в земята, както е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал. Но сега искам за последен път да кажа на всичките Си братя и сестри:
Идват дните на Злото! Идват дните, когато всеки ще получи сетнината на вярата, с която е живял на земята!
Моята Любов ви иска горе, при Мене! Вдъхновени, променени, осветени и духовни! Безплътни чеда на Бога и Отца, на които плътта е само хижа, в която живеят Правдата и Праведният!
Моята Любов ви иска без недостатък, без петно и бръчка, млади в Младостта на Сина, Силни в Силата Му, Святи в Святостта Му!
Моята Любов иска да помните сълзите Ми! Сълзи, с които съм изстрадал и изкупил всеки Мой брат, всяка Моя сестра, всеки Мой слуга! Защото Аз никога не съм ви оставял! Защото оставам верен, ако и мнозина да Ми станаха неверни! Аз все още чакам Сионовите пленници! И на всички тях днес казвам:
Вижте Гълъба в сърцата си! Защото Той разперва крила и всеки миг ще полети! Хванете се с вяра за крилата Му, за да полетите и вие! Защото с дух ще се възвисите в Духа Ми, а пръстта непременно ще остане долу! За да бъде погълната от нажежените огнени стихии и така да свърши всичко старо, за да дойде Обновлението – новото Небе и новата земя, на които ще царува Правда!
Събуди се, събуди се Сионе! Облечи великолепните си дрехи, Ерусалиме! Защото Началото бърза към Края, и Алфата и Омегата вече се докосват! Миг преди дните на Злото, миг преди свършека, миг преди Края!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”