ЗА СМЪРТОНОСНИТЕ ПОРОЦИ НА ЧОВЕШКИТЕ СЪРЦА
(ПОСЛЕДНИТЕ СЪЛЗИ НА ХРИСТОВАТА СКРЪБ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Човек трябва твърде много да обича Господ и да се остави от всичко на този свят, за да разбере и проумее Сърцето Му. Години наред аз слушах думите на Исус и приемах с вяра виденията Му. Години наред Гласът на Исус ми говореше с Милост и Благост, с ревност и твърдост, с гняв и утеха. И през всички тези години аз трябваше да нося Божията Скръб като моя собствена, Божиите сълзи – като ридание на собственото ми сърце. Докато дойде мигът да разбера, че Евангелието е станало не просто прицел на моята вяра, но съдба на целия ми живот. И днес, когато вървя с Исус, за да докосна онези, които имат нужда от Него, аз отново виждам сълзи в очите Му. Виждам Го – застанал на Хълма и протегнал за сетен път ръцете Си. Виждам Го – разплакан и наскърбен поради закоравяването на човешките сърца. Виждам Го – как за сетен път вика, та дано човеците чуят Гласа Му:
“Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте! Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име…” [ (Лука 13:34-35)]
Как ли не съм се молил през годините, та дано би имало един, който да простре чашата на сърцето си под Исусовата глава – за да събере сълзите на Христовата Скръб и да ги изяви на Божието домочадие? Как ли не съм ридал и викал към Бога на Спасението си, та дано всички да избегнем запустението, което докарва мерзост и мерзостта, която докарва запустение. За съжаление – Библията категорично говори, че живеем във времето на умноженото беззаконие. Време – когато човеците се вълнуват много повече какво им проповядват царете на Вавилон, а не защо плаче Царят на Сион. Но аз зная, че това време намалява все повече и повече. То се приближава до мига, когато всички ще закрещят и ще искат да го върнат обратно. Но Господ не е направил стрелките на часовниците да се въртят назад, нито миналото да се връща подир бъдещето. Тъй че в това бързо отлитащо време ние имаме едничката възможност и единствен шанс да приготвим сърцата си за Вечността.
Говоря за всичко това с огромно вълнение, понеже никога няма да забравя за тези съдбоносни видения, с които Исус ми разкри дните на Злото. Нещо повече – едва сега, когато прочитам с просветено сърце думите от Еклесиаст, аз виждам в тях скритото, което преди не съм виждал, нито разбирал. Защото има една скъпоценна думичка в пророческите стихове, която е убягвала от сърцето ми. И това е думата “преди”…
“И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините когато ще речеш: Нямам наслада от тях, – преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, и да се върнат облаците подир дъжда…” (Еклесиаст 12:1-2)
и още:
“Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, или се строши стомната при извора, или се строши колелото над кладенеца, и се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал…” (Еклесиаст 12:6-7) 
Виждаш ли, братко мой, колко съдбоносна е думата “преди”? Тя е толкова по-спасителна и прекрасна, колкото по-жестока и осъдителна е думата “след”. Защото “преди” е нашият шанс, нашата възможност за поправление, нашето спасително покаяние, нашето издигане при Исус. Защото докато е “преди” – има Милост и Благост за всички нас. И самото “преди” е състоянието на сърцето – миг преди разрушението, миг преди ужаса, миг преди дните на Злото. Самото “преди” е днес! В този ден, в този час, в тази минута, когато четеш посланието на тази книга.
Как ще се отнесеш ти към това “преди”? Ще благодариш ли на Исус, че те е намерил “преди”, за да не бъдеш осъден “след”? Ще покориш ли сърцето си на Божия Пророчески Дух, за да станат библейските стихове съдба за теб. А в тези стихове Апостолът казва:
“А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос. Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това…” (1 Солунци 5:23-24) 
Сега разбираш ли, че Господ наистина е верен, за да ни запази с непокътнати дух, душа и тяло? А непокътнати ще рече “без порок”. И аз, като пребъдвах пред Исус в молитва относно скъпоценната дума “преди”, разбрах, че непокътнатостта е в “преди”-то, докато порокът е “след”, сиреч, следствието на всяко беззаконие и нечестие.
Но нека сега да продължа с това последно видение, което Исус даде на сърцето ми. Защото в него ще се разкрият последните сълзи на Христовата Скръб. Сълзи за всички, които пропускат спасителното “преди”, за да намерят осъдителното “след”. Ето какво ми каза Исус, след като ме въздигна при Себе Си в Залата:
“Аз съм, Който ти дадох да размишляваш в Дух на Мъдрост и на откровение върху думите Ми от “Еклесиаст”, свързани с дните на Злото. И сега ти казвам, че днес все още е “преди”, понеже дните на Злото идват, но не са дошли. Ето затова всеки от Моите трябва непременно да разбере за какви пороци говори Апостолът Ми, като казва:
“А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос…”
Кажи Ми тогава – какво е за тебе порокът?”
“О, Исусе! Това е дълбоко и фатално увреждане в духа, душата или тялото, което води до смърт…”
“Какво ще е тогава онова увреждане в сърцата на последните поколения човеци, което да ги заведе в дните на Злото?”
“Господи мой! Това ще е увреждане, свързано със сребърната верижка, златната чаша, стомната при извора, и колелото над кладенеца. Защото за тези стиховете от “Еклесиаст”-а казват:
“Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, или се строши стомната при извора, или се строши колелото над кладенеца…” (Еклесиаст 12:6) 
След последното цитиране на библейските стихове Лицето на Исус се покри от скръб. И Той, като извади Меча Си от Мантията Си, простря го напред, като ми казваше:
“Виждаш ли последните Ми сълзи по протежението на Меча?
Ето, казвам ти, че това са сълзите на похулената Истина, която отиде към сърцата на човеците, за да ги опази от разрушение. Но човеците я наскърбиха и отхвърлиха, тъй че Истината заплака. Тя заплака за сетнината на сърцата, които я отхвърлят и хулят. Защото всички тези болни сърца не пожелаха да се изцелят, но отвориха вратите си още повече за дявола, а болестите им се превърнаха в неизцелими пороци. Аз сега ще ти покажа тези пороци. Защото отново ще те заведа във вечния дом на нечестивите. За да видиш с очите си що ще рече скъсаната сребърна верижка, счупената златна чаша, строшената стомна при извора и строшеното колело над кладенеца. Защото тези са четирите смъртоносни порока, с които нечестивите отиват в дните на Злото, за да бъдат погълнати от огъня на вечното погубление…”
След последните Си думи Господ се изправи от мраморния Си Трон, като тръгна напред, а аз Го последвах. Така Той отново застана пред вратата, поставена на мраморния под. И като свали Мантията Си и ме загърна, вече отваряше вратата, като ми казваше:
“Още малко, Стефане! Трябва да видиш още малко, за да стане Словото Ми за дните на Злото напълно изявено. Затова върви след Мене. Понеже ще те заведа всред самите огнени пламъци във вечния дом на нечестивите…”
Думите на Исус ме накараха да хвана здраво ръката Му. И ето, че двамата с Господ се спуснахме надолу, към земните места. Така, за втори път очите ми видяха пропастта на неизмеримо дълбоката бездна, в която горяха неугасимите пламъци на Божия яростен Гняв. Там Господ протегна ръката Си напред, а Светлината Му отвори пролом всред ужасния огън, като направи своеобразна сфера в пламъците. И там Исус ми каза:
“Нека отидем сега в самата сфера. За да видиш пороците на нечестивите, които похулиха Истината и я накараха да пролее най-горчивите Си сълзи…”
Без да почувствам и най-малък полъх от ужасната горещина на огнените пламъци, аз пристъпих след Исус в самата сфера. Така очите ми започнаха да гледат твърде ясно през нея, тъй че всичко се забелязваше до най-малки подробности. И ето, че Господ премина пред сферата, като влезе в самия огън. И като посочи един от нечестивите с Меча Си, заповяда му да застане пред самата сфера. А когато нечестивият го стори, Исус отново влезе в сферата, като ми казваше:
“Виж сега първия от смъртоносните пороци на нечестивите. Защото това е скъсването на сребърната верижка. Какво забелязваш при нея?”
“О, Исусе! Ти вече Си давал подобно видение на сърцето ми, когато ме вдъхнови да пиша за проклятието на нивата Акелдама. И какво друго сега да виждат очите ми, ако не онази страшна връзка на сребролюбието, която е дърпала сребърната верижка към огъня на осъждението. И сега очите ми виждат, че по степен на разрушение тя е била най-силната. Но защо, Господи мой?”
В отговор на въпроса ми Исус ме погледна с остър поглед като ми казваше:
“Ти ли се чудиш защо? Не казва ли Словото Ми, че Сатана влезе в Юда, наречен Искариот? И ако дяволът превърна Юда в син на погибелта, то няма ли примерът на Юда да бъде последван от мнозина в последното време? Но ето, за последен път отварям устата Си, за да предупредя относно този първи и най-смъртоносен порок, с който дяволът убива сърцата. И на всички Мои казвам:
Сребролюбието отнема живота на завладените от него! То става причина да бъдат разкъсани връзките между духа, душата и тялото, тъй че връзката на смъртната плът се замества от червей на тлението. Червей, който не умира всред огън, който не угасва!”
В пълно съгласие с думите на Исус аз гледах как нечестивият се мъчеше от властната прегръдка на червей. И самият червей, като бързаше да се скрие от огнените пламъци, пълзеше вътре в него, гризейки вътрешностите на духа му, които зарастваха мигновено, за да бъдат прогризани отново и отново. А самата гледка ме накара да извикам към Исус, казвайки Му:
“Ах, Господи мой! Не показвай това зло на очите ми. Защото то е твърде страшно и кой може да го понесе…”
В отговор Гласът на Исус ме изненада с огнената си ревност:
“А не е ли твърде страшно да продадеш Кръвта на Праведния и да забиеш гвоздеите в невинните Му ръце и нозе? Не е ли твърде страшно да се поклониш на Сатана в пустинята и да излезеш от нея пълен със съжденията на нечестивия? Не е ли твърде страшно да знаеш Истината за сетнината на сребролюбците, но да похулиш Бога на Вечното Спасение, като съгрешиш самоволно?
Най-сетне – не е ли страшно да продадеш на пазарището на Вавилон Оня, Когото няма с какво повече да Го купиш и получиш?
Това е истински страшното, Стефане! А относно злините на този нечестивец – те са сетнина поради истински страшното, което той е сторил на земята приживе. Но ти сега виж и втория от смъртоносните пороци на нечестивия…”
След тези Свои думи Исус отново излезе от сферата. И като простря напред Меча Си, отведе първият от нечестивите в огъня, като само след миг докара втория. А тогава Господ отново влезе в сферата, като ми казваше:
“Виж сега вторият от смъртоносните пороци на нечестивия. Защото това е счупването на златната чаша. Какво забелязваш при нея?”
“О, Господи мой! В голямата Си Благост и Милост Ти вече Си ми показвал и тази златна чаша. Защото тя е напуснала Младостта на Човешкия Син. И сега очите ми виждат как сърцето на този нечестивец е като ръждясала чаша, която се разпада без никак да може да напусне средата си. Защото пламъците я държат на мястото й, за да й въздават от Божия Гняв…”
“А защо чашата се е счупила и ръждясала? Защо този нечестивец в цялата вечност ще проклина сетнината си? И това негово сърце, което е потъмняла и ръждясала чаша за какво ти напомня?”
“О, Исусе! Това сърце ми напомня за самата блудница Вавилон, която омайва всичките народи с виното на блудството си и със златната чаша в ръката си. Ето защо този нечестивец е част от блудницата. Понеже е приел сърцето му да бъде като сърце на блудник.
“Ще речеш ли тогава, че той не заслужава мястото си и мястото му не го заслужава? Ще речеш ли, че наказанието му е твърде строго?”
“Не, Господи мой! Не мога да изрека подобно нещо. Понеже греховете на тази блудница Вавилон са твърде тежки. Тя се е опила от кръвта на Твоите мъченици и праведници. Тя накара мнозина да мразят и убиват Твоите свидетели. И най-вече – тя е призовала всички да блудстват с нея и така да споделят язвите й…”
“А колко пъти Господ твоят Бог да вика към църкви и вярващи да излязат от блудницата Вавилон? Колко пъти да призовавам и простирам ръцете Си към рода на бунтовните и непокорните? Колко пъти Истината да призовава болните сърца да се изцелят чрез нея? Послушаха ли последните църкви Гласа Ми? Или се влюбиха още повече в дявола и неговите користи? Послушаха ли последните църковни първенци призива Ми? Или още повече омърсиха чашите си с блудство и разврат? Но ето затова ти сега виждаш каква ще е сетнината на сърцата им. Сетнина на строшени златни чаши, които вече са ръждясали, за да бъдат погубени в огъня. Защото ето тази ръжда е белегът на звяра и числото на името му. Но ти виж сега и третият от смъртоносните пороци на нечестивия. Защото това е строшената стомна…”
След тези Свои думи Исус отново излезе от сферата. И като простря Меча Си и отпрати нечестивия в огнените пламъци, скоро измъкна от пожара на бездната третия нечестивец. А видът на този твърде много ме порази. Понеже от изпръхналите му уста излизаха хрипове, с които той викаше:
“Вода, вода, вода… Искам вода!”
А Исус, като влезе при мен в сферата, вече ми казваше:
“Виж сега състоянието на този човек и порока му. Защото това е смъртоносния порок на стомната, която се е счупила при извора!”
Погледнах към човека, когато забелязах как в дълбините на изгарящия му дух имаше строшени парченца от стомна. И аз попитах моя Господ, казвайки:
“Исусе! Каква е тази стомна в духа на този нечестивец? И защо тя е счупена?”
А Исус ми отговори:
“Тази стомна трябваше да бъде пълна с водите на Святия Дух, а не да се пече от пламъците на осъждението. Но сега ти казвам, че самата стомна е била строшена приживе. Защото тази стомна е самата вяра, която Отец Ми ви е дал като дар от Небето.
Какъв ще да е тогава този смъртоносен порок, та стомната да се строши приживе, а никак да не се напълни с водите на Святостта и Правдата?”
“О, Исусе! Този смъртоносен порок е вярата в самия дявол и в неговите измамливи въплъщения. Тъй че в мига, когато този човек е повярвал в дявола, той е строшил стомната си и е изгубил Извора на Святия Дух…”
“А колко парчета от стомната виждаш в духа му?”
“Господи мой! Виждам три счупени парчета, а всяко от тях е потъмняло, като прегоряло от огън…”
“Иди тогава и предупреди всичките Божии чеда, че този порок на строшената стомна ще се яви на всеки, който приеме да вярва и да се покорява на друг дух, друг Исус и друго благовестие.
Защото другият дух е духът на тщеславието, който убива водите на Моето Смирение. Защото другият Исус е духът на другото слово, наречено теология, който убива водите на Моето Учение. Защото другото благовестие е духът на Мамон, който дава награди в стария свят, а не в бъдещия и така убива водите на Моето блаженство.
Какво тогава ще се случи с човеците, които имат стомни за вода, но бързат да пристъпят в дяволския огън? Няма ли такива стомни да се строшат, а притежателите им да приемат сетнината на богаташа в пъкъла?
Ето, предупреждавам ви, че счупената стомна е самата прегоряла съвест и осквернената вяра. С такава съвест и такава вяра всеки непременно е придобил най-ужасният от ужасните пороци и най-страшното от страшните проклятия. Порокът – да предадеш сърцето си на вечна жажда. И проклятието – да не можеш никога повече да загребеш със стомната от Извора, та да наквасиш изсъхналите си устни.
Но ти виж сега и четвъртият от пороците на нечестивите. Защото това е строшеното колело над кладенеца…”
След тези Свои думи Исус отново излезе от сферата. И като простря Меча Си и върна нечестивия в пламъците, отново влезе в тях, а само след миг пред очите ми се появи и четвъртият от нечестивите. А неговият вид беше възможно най-страшният. Защото той беше поставен в строшено огнено колело, което се въртеше с двете си половини. При всяко свое завъртане колелото се опитваше да се надигне нагоре към Небето, но тогава строшената му половина падаше върху главата на нечестивия, а другата половина се опитваше да се издигне вместо първата. А когато и втората половина на колелото заставаше над главата на нечестивия, та дано би се издигнала към Небето, то тогава и тя падаше върху тялото му. Тъй че при всяко падане на някоя от двете половини, тялото цвърчеше от огъня на колелото и караше нечестивия да пищи от ужас и болка. И аз, като извърнах главата си, тихо попитах Исус, Който отново влезе при мен в сферата:
“Господи мой! Не е ли това огненото колело, което заразява езика на нечестивите, а самото то се подпалва от пъкъла, според както написа Апостол Яков? И как сега да си обясня, че то е строшено?”
В отговор на думите ми Исус посочи към колелото, като ми казваше:
“Това е не просто колело, но най-смъртоносен порок! Най-смъртоносният порок от смъртоносните пороци. Защото този порок заразява устата на нечестивите приживе. За да говорят зли и жестоки думи против Мене и Моите свидетели. Така, от многото зли и жестоки думи, колелото е натегнало от тежестта им и се е счупило при кладенеца…”
“Но защо точно при кладенеца се е счупило, Исусе?” – попитах отново аз. А Господ ми отговори, казвайки:
“Никой от нечестивите на този свят не се смята за нечестив в сърцето си. Тъкмо обратното – във всичкото си нечестие се смятат за праведни. Тъй че дори когато кълнат – кълнат чрез Божието Име. Дори когато обиждат жестоко – обиждат чрез Божието Име. Дори когато наричат дявола “Господ” – правят го с Божиите думи. С “Алелуя”, с “Амин”, с “братко и сестро”.
Чудно ли ти е тогава, че колелото се е строшило при кладенеца? Та нали всеки от тези нечестиви е говорил зло, надвесен над кладенеца на собствената си вяра. И такъв е мислил, че Господ зачита думите му, за да ги изпълни. Но ето, че кладенецът се оказва пропаст, а водите на кладенеца – огнени пламъци на вечно осъждение. Сега най-сетне разбираш ли защо колелото е строшено при кладенеца?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че Ти Си направил всеки от нечестивите да се насити от дяволския огън на думите си. Така колелото на тези никога няма да се въздигне в Небето, но ще се върти със счупените си половини. И върху главите на нечестивите ще се стоварва огненото нечестие на мръсните им езици…”
Слушайки думите ми Господ промени изгледа на Лицето Си. И с твърде строг Глас ми проговори, казвайки:
“Иди и за сетен път предупреди всичките Ми чеда да пазят вратите на устните си. Защото всяка празна дума, която изговорят човеците, се превръща в стрела на огнен жупел. И всяка гнила и обидна дума, която злите изговорят против Моите слуги и пророци, ще послужи за строшаването на колелата им и за вечното им осъждение. Защото всички трябва да разберете колко съдбоносен е кръговратът на думите. Когато това са думи, родени от Святия Дух, то тогава колелото ще ви въздигне пред Мене в Слава. Когато това са думи, родени от дявола, то тогава огненото колело е станало страшен порок на сърцата и вечно проклятие в сетнината.
Тези са четирите смъртоносни порока, които ще покварят и разрушат сърцата на всичките нечестиви човеци по земята:
Скъсаната сребърна верижка, счупената златна чаша, стомната строшена при извора и строшеното колело над кладенеца.
Затова Господ Алфа и Омега говори, докато още е “преди”, докато още е “днес”, докато все още не са дошли дните на Злото. Защото когато дните на Злото се явят на земята, то тогава Благостта и Милостта ще бъдат заменени от Божият яростен Гняв и от пламъците на вечното погубление.
Аз, Алфата и Омегата, предрекох с устата Си това!”