ЗА ВЕЧНИЯ ДОМ НА НЕЧЕСТИВИТЕ
(ДЕВЕТАТА СЪЛЗА НА ХРИСТОВАТА СКРЪБ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Вярваш ли, че Господ е пролял много сълзи за нас?
Вярваш ли, че в Неговото Сърце има Милост, огромна като океан?
Казвам ти, че в Небето няма нито един ангел или праведник, който да злорадства и да се радва на осъждението на нечестивите. Защото никой човек на земята не се ражда нечестив в сърцето си. Но когато дойде краят на пътя, то тогава човешките сърца са станали твърде различни. И едни от тях отиват във Вечния Дом на Небето, а други – във вечния дом на нечестивите.
Аз зная за себе си, че никога няма да забравя това видение с везните на Съдбата. Защото с него Господ потвърди на сърцето ми, че Животът тепърва предстои да се открие пред Божиите чеда. Не сегашното ни страдание в света на лукавия, където всички плащаме скъпа цена, за да отстояваме Христовата Истина и Любов. Но Истинският и Вечен Живот в Сион, какъвто око не е виждало, ухо не е чувало и на ум не е дохождало.
Но ето, че докато едни потъват на втората везна, за да приемат Образа на Исус, то други бързат да прострат ръцете си към сатанинския рог на изобилието и към всичките користи и награди, давани от княза на този свят. И никой не иска да си спомни, нито да приеме свидетелството на Апостол Павел, който писа на всички ни:
“Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление…” (2 Тимотей 4:7-8)
Виждаш ли как Апостолът казва – “отсега нататък се пази за мене венецът”. Не преди това, но отсега нататък… Значи наистина има условие, което Бог поставя пред всички ни, за да ни приеме в Небесното Си Царство. И това условие е да се подвизаваме в доброто войнстване, да свършим попрището и да опазим Христовата Вяра. И едва когато извършим всичко това, да имаме правото като Павел да кажем, че отсега нататък Господ ни чака в Царството, за да положи на главите ни Венеца, сиреч, Неговата Правда.
Как мислиш, братко мой? Всички ли ще се подвизават в доброто войнстване? Всички ли ще свършат попрището и ще опазят Вярата? Всички ли ще стигнат до превъзходния Път, показан ни от Христовия Апостол, та да наследят обещанията? Не пролива ли днес Господ най-горчивите Си сълзи за онези безумни поколения, които харесаха света и всичко, що е в света? И кой от тези поколения ще се вдъхновява от Апостол Павел, когато от телевизионните камери на шумните им конференции надничат ухилените физиономии на платените проповедници на просперитета? Кой ще иска да потъне като Кръстителя в тъмницата на Ирод и да споделя сълзите на пророка, когато тщеславието го кани да скочи на някой религиозен трамплин и да бъде изстрелян в орбитата на “Божиите генерали”?
Казвам ти истината и не лъжа, че сега сърцето ми трепери поради сетнината на мнозина човеци. Защото духът на Вавилон вече е събрал посрещачите на човека-Антихрист и в поднебесните места се издигат последните възлияния и тържествени речи на отстъпилите църкви. Църкви, които в пълна степен простират ръце и желаят сетнината на оня, в когото са повярвали. Затова нека отново да те направя свидетел на думите, които Господ започна да говори на сърцето ми, миг преди да ме възвиси при Себе Си. Ето какво ми каза Той:
“Времето за дните на Злото е твърде близо. Толкова близо, щото очите Ми гледат как целият свят протяга ръце към сина на господаря си. Но сега ти казвам, че ако и светът да лежи в лукавия, пак само една част от човеците не просто лежат с лукавия, но блудстват с него. Затова и грехът им е твърде тежък. И това са чедата на блудницата Вавилон. Ето затова при своето явление и след излизането от бездната Антихрист ще припознае като свои не езичниците на света, които нямат дори понятие от вяра, но онези безумни поколения, които имаха Младенеца, но Го прободоха. Имаха Святия Дух, но Го похулиха. Имаха Новия Завет, но си измислиха гибелни ереси и приеха да служат на бесовски учения. Такива не просто отстъпиха от Пътя и попрището, но преминаха в открито и зло войнстване против Моите свидетели и последователи. Те са, заради които Апостолът Ми Юда напомни пророкуваното от Енох:
“Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него…” (Юдово 14-15 ст.)
Те са, заради които Моят Апостол Юда изрично предупреди, като каза:
“Тия са роптатели, оплаквачи, които ходят по страстите си, (и устата им говорят надуто), и заради печалба ласкаят човеците. Но вие, възлюбени, помнете думите изговорени по-напред от Апостолите на нашия Господ Исус Христос, как ви казваха: В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти. Тия са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа…” (Юдово 16-19 ст.)
Как мислиш тогава? Каква ще е сетнината на човеци, които ходят по нечестивите си страсти? Няма ли пътят на страстите им да ги отведе във вечния им дом? И няма ли всеки, който е изгубил Духа на Христа, да се привърже към духа на Антихриста?”
“О, Исусе! Толкова години Ти ми показваш всичко това. Толкова години ръката Ти е простряна напред и показалецът Ти сочи мерзостта на нечестивите. Толкова години Ти призоваваше всички ни да излезем от блудницата Вавилон, за да не участваме в греховете й и да не споделяме язвите й. Но ето, че едва малцина Те послушаха. А за останалите Вавилон остана толкова притегателен, колкото по-лесен е животът без гонение и страдание, но с користи от дявола и хвалби от всичките човеци. Какво друго да Ти кажа аз, Господи, освен това, че вече виждам сетнината на тези, които не приеха да се покорят на Истината, но решиха с упорство да служат на лъжата?”
В отговор на думите ми Гласът на Исус стана строг. И Той с голяма ревност ми проговори, казвайки:
“Ти все още не си видял всичко. Ти все още не си видял какво ще извърши твоят Господ на отвореното поле върху трупа на Антихриста. Защото където е трупът, там ще се съберат и орлите. А където се съберат орлите, там ще се изяви и изпъждането на нечестивите във външната тъмнина, където е вечният им дом. Затова сега ще те издигна при Мене. За да видиш всичко с очите си и така да свидетелстваш на Моите чеда за вечния дом, където ще се съберат всичките нечестиви…”
След последните Си думи Господ ме хвана със силните Си ръце, като ме въздигна нагоре. И ето, че аз отново се намерих в Залата на Божиите Времена и съдби. А тогава Исус ме погледна от мраморния Си Трон и започна да ми говори, като казваше:
“Този миг, в който те вдигнах при Себе Си, е пророчески. Той все още не се е случил, но ще се случи много скоро. Защото това е миг, когато Аз вече съм грабнал Църквата Си, а на земята са дошли дните на Злото. И те не просто са дошли, но вече са към края си. Защото Антихрист е излязъл от бездната и е провъзгласил себе си за Бог. Стоящ като мерзост на запустението, той вече е окупирал святото място в Ерусалим, и е подложил на унищожително гонение всички, които не искат да го изповядат за Господ. Затова сега сам чуй какви са възлиянията и виковете от земята…”
След тези Свои думи Господ се изправи от Трона Си и двамата с Него отидохме до онази врата на мраморния под в Залата, под която се откриваха дните на Злото. И ето, че докато Господ отваряше самата врата, до ушите ми достигнаха възгласи на милиони човеци. Всички те крещяха:
“Исус! Исус! Исус! Той е Господ! Той днес царува на земята! И нему подобава слава, почит и поклонение…”
След гласовете на милионите, се разнесе и тежкият глас на звяра, който казваше:
“Ето, аз царувам и живея до вечни векове! Приемете образа ми, за да царувате и вие с мене!”
След думите на звяра Господ затвори вратата, като ме попита:
“Как мислиш? Не е ли звярът твърде голям лъжец? Ще царува ли той до вечни векове на земята?”
“Не, Господи! Неговото измамно надигане е само един кратък миг…”
“А какво ще се случи след този кратък миг?”
“О, Исусе! Ти ще поразиш звяра с дъха на устата Си и с явлението на Пришествието Си…”
“Виж тогава този дъх и това явление. Защото така наистина ще разбереш каква е деветата от горчивите Ми сълзи. Сълза, за която Господ Алфа и Омега е казал:
“…защото човек отива във вечния си дом, и жалеещите обикалят улиците…” (Еклесиаст 12:5) 
След тези Свои думи Исус се изправи, като тръгна напред, а аз Го последвах. И ето, че Господ отвори вратите на Залата, като излезе пред тях. А тогава очите ми видяха как целият Господен Хълм беше побелял от Божиите войски. Всички те, възседнали на бели коне, бяха вперили очите си към Господа. И когато Той се появи, десетки хиляди гласове извикаха в едно:
“Слава на Агнето! Слава на Божието Слово! Слава на Този, Който е бил, Който е, и Който ще бъде!”
А Исус, като се обърна към мен, вече ми казваше:
“Както го е видял Енох, така го виж и ти! Защото твоят Господ ще слезе от Небето с десетки хиляди Свои Светии, за да порази нечестивите, събрани около нечестивия…”
След тези думи на моя Господ към Него се приближиха войни, който държаха поводите на белия Му кон. И като Му го подадоха, коленичиха пред Него, казвайки:
“Препаши Меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си; и във величието Си язди победоносно в полза на Истината и кротостта и Правдата; и Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща…” (Псалом 45:3-4) 
В този миг Исус извади Меча Си от мантията Си. И като Го препаса на бедрото Си, хвана поводите на белия Си кон, като отново ми каза:
“Ела и седни до Мен на коня Ми! Защото на теб съм дал да познаваш Изящното Дело на Моя Бог и Отец. Веемотът, с който ще сляза в земните места, за да въздам на Асириеца и царството му…”
С огромно вълнение гледах на Господа, когато силните Му ръце ме вдигнаха и поставиха на седлото на Веемота. Тогава и Сам Исус се възкачи на белия жребец, сядайки пред мене. И като въздигна Меча от бедрото Си и посочи напред, извика към цялото Божие войнство:
“Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят, отваря вратите на Небето. За да слезе върху висините на облаците и да извърши съдба върху всичкото нечестие на земята! Яздете след Мене, Божии войни и прострете мечовете си! Защото ръката Ми е простряна напред и кой може вече да я отвърне!”
В следващия миг, поради думите на Исус, настъпи знамение на Господния Хълм. Защото той се разтвори през самата си среда и цялата бяла войска на Господа се намери в облаците. А тогава Веемот изцвили твърде силно и от самите му копита излязоха светкавици, които пронизаха Небето от единия до другия му край. И ето, че Исус вече слизаше надолу, а аз държах с трепет и страх кръста Му. А от копитата на всичките коне на бялата Му конница излизаха искри, тъй че земята започна да се просветлява под тях. Точно в този миг Исус се извърна като ми казваше:
“Гледай, Стефане! Защото сега ти си в най-силното и могъщо видение, давано ти някога от Царя на царете. Гледай и виж каква ще е сетнината на човека на греха и сина на погибелта…”
Отново гледах, когато очите ми вече зърваха земния Ерусалим и пълната паника всред жителите му. А там, сред тях, вече излизаше един, облечен в черна пелерина, който изрева с ужасен глас:
“Бийте се! Бийте се! Бийте се! Вдигнете мечовете си против Нашественика и войската Му…”
В отговор на думите му към небесните места се въздигнаха хиляди ята от нечисти и омразни птици. И всяка от тях беше демон, вдигнал меч или копие против Небесното войнство. Но така или иначе съпротива нямаше никаква. Понеже копитата на белите коне смазваха главите на демоните и чупеха крилата им, а от прострените напред мечове излизаше Светлина като Огън, който пояждаше всичко по пътя си. Така, с всяка изминала секунда Небесната войска слизаше все по-надолу и надолу. Докато дойде мигът Исус да отвори устата Си…
Братко мой! Аз не зная дали някога си виждал ураган в стихията му, но мигът в който моят Господ проговори, стана така, че дъхът Му се превърна в огнен смерч, който изпепеляваше всичко около себе си. Нещо повече – цялата многобройна свита на Антихриста беше буквално издухана и изпепелена отсред него, а прозорците на Ерусалимския храм се пръскаха на хиляди парченца, поразявайки всеки, който би се намерил всред тях. Но ето, че Небесната войска стъпи на земните хълмове. А Господ с Веемот се приближаваше все повече до звяра. Така накрая Исус слезе от белия Си жребец. И като простря напред Меча в ръката Си, вече казваше на Антихриста:
“Враже Господен! Свърши се времето ти! Дойде краят на измамата ти! Дойде краят на всичкото блудство, с което ти и твоите отровихте лицето на земята. Аз, Исус, Господ на Силите, Вечно Живият, днес опозорявам лицето ти, както и твоите всякога са опозорявали Образа Ми! Ти вече не ще мамиш с изгледа на косата си! Защото не остана слава върху тебе…”
След тези думи Исус замахна с Меча Си, тъй че Божията Светлина мигновено обръсна главата на звяра, а косите паднаха отстрани до черната му пелерина, като пламваха и изгаряха. Но Господ повторно проговори на звяра, като му казваше:
“Аз, Исус, Господ на Силите, Праведният Съдия, днес опозорявам брадата ти. Ти вече не ще мамиш с изгледа на брадата си, защото не остана мъдрост върху тебе, която да не превърна на пепел…”
След тези думи Исус отново замахна с Меча Си и Божията Светлина мигновено обръсна мустаците и брадата на звяра, а космите им падаха и се възпламеняваха. Така, за трети път Исус проговори на звяра, като му казваше:
“Аз, Господ на Силите, Святият и Чистият, днес свалям маската на лицето ти. И ти вече не ще мамиш с изгледа на лицето си. Защото не останаха заблуди върху тебе, които да не изпепеля в гнева Си…”
Ето, че Исус замахна за трети път с Меча Си. А тогава самото лице на звяра се сбръчка като изсъхнал плод и след това се подпали. А Божията Светлина мигновено обръсна веждите и миглите на Антихриста. Тъй че лицето му падна на земята, а веждите и миглите се изпепелиха. И от самия череп на звяра се изявяваха зловещите черти на змия с раззината паст и строшени зъби. Така, видели истинския образ на Антихриста, и знамението, извършено от Господ, милиони човеци по земята възридаваха в плач и скубеха косите си в ужас. Но моят Господ, прострял за сетен път Меча Си към звяра, вече му казваше:
“Както изговорих в Началото, така потвърждавам и в Края. Където е трупът, там ще се съберат и орлите. Иди във вечния си дом, враже Господен. И нека сетнината ти да последват всички, които ти се поклониха и приеха образа и числото на името ти…”
След последните думи на Исус, Мечът в ръцете Му отвори неизмеримо дълбока пропаст под Антихриста. И той с ужасен рев пропадна надолу, където силуетът му беше погълнат от огнени пламъци. А Исус, като простря отново Меча Си против всичките поклонници на звяра по земята, извика с твърде могъщ Глас:
“Идете си от Мене, вие проклети! И намерете сетнината и вечния си дом в неугасимия огън, приготвен за дявола и неговите ангели…”
В едно с думите на Исус от Небето се стрелнаха Божии войнства, уподобени като орли. И те, като намираха всичките нечестиви по земята, хващаха ги и ги хвърляха в неугасимия огън на бездната… И ето, че по цялата земя се надигнаха твърде страшни писъци, плачове и стенания, понеже вече беше дошло Божието въздаяние върху рода на нечестивите. А тогава очите ми видяха и познаха изпълнението на онези стихове за дните на Злото, които гласяха:
“…защото човек отива във вечния си дом, и жалеещите обикалят улиците…” (Еклесиаст 12:5) 
Едва тогава Господ отново ми проговори, като казваше:
“Понеже нечестивите вече се събират във вечния си дом, то Аз скоро ще те заведа долу при тях. За да видиш страшните древни царе и да чуеш онова, което те ще кажат на звяра при неговото съкрушително падане…”
След тези Свои думи Исус свали Мантията Си и ме загърна. И като посочи с Меча Си към отворената пропаст на бездната, направи така, щото двамата започнахме да слизаме надолу. Така очите ми започнаха да виждат неугасими пламъци, които поглъщаха мнозина. Но аз и Господ никак не се спирахме, а продължавахме да слизаме надолу. И в този миг сърцето ми знаеше, че Господната Мантия беше единствената причина да не чувствам дори и най-малък полъх от ужасната горещина на пламъците. Не зная колко слизахме, но накрая Господ се спря като ми каза:
“Всичко, което днес ти давам да видиш, Аз веднъж вече съм дал на старозаветните Си пророци, за да бъде изявено. Но сега искам да видиш истински знаменателното. Защото тези дълбини на бездната са станали свидетели на неизказани тайни. И в тях са потънали най-страшните и зли тирани по лицето на земята. Затова гледай на онова, което ще се случи пред очите ти…”
Докато Господ ми говореше аз започнах да забелязвам всред огъня лицата на стотици древни и страшни царе. И докато ги гледах, стана така, че сред тях в пламъците падна и самият Антихрист. А самото му падане беше придружено с такъв силен тътен, щото самите основи на бездната се разклатиха твърде ужасно. И царете, видели падналия в пламъците звяр, се надигаха в ужасните си болки и страдания, като му казваха:
“И ти ли отслабна като нас? Стана ли равен нам? Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; червеят се протяга под теб, и червеи те покриват…” (Исайя 14:10-11) 
Но понеже звярът не можеше никак да им отговори, други станаха и се приближиха при него. И като гледаха опозореното му от Исус лице, зашумяха с дрезгавите си гласове против него, като му казваха с лют сарказъм:
“Този ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата, който запустяваше света и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си?” (Исайя 14:16-17)
И понеже звярът все така не намираше думи, с които да им отговори, самите древни и страшни тирани хванаха главата му и я обърнаха нагоре към небесата, като му казваха:
“Всичките царе на народите – те всички – спят в слава, всеки в дома си; а ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче, като дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, – като потъпкан под нозе труп…” (Исайя 14:16-19) 
И ето, че докато звярът слушаше с ужас лютия сарказъм около себе си, Исус отново ми проговори, като казваше:
“Разбираш ли сега, че не е голямо нещо да си цар на земята?
Но истински превъзходното е да си цар от Моите царе. Защото в този миг те всички са далече по-горе – в Славата на Отца и Сина и в Небесния Си Дом, докато звярът и поклонниците му ще намерят вечния си дом всред огнените пламъци.
Теб избрах, за да прогласиш това, което плът и кръв не са прогласявали в последното време! Затова напиши на книга думите Ми, с които предупреждавам всички за вечния дом на нечестивите. Понеже в устата на тези древни и страшни царе, посрещнали звяра в огненото езеро, Аз съм дал да се види изпълнението на всички Божии проклятия върху рода на нечестивите. Кажи Ми тогава:
Какво казаха древните и страшни царе на падналия в пламъците Антихрист?”
“О, Исусе! Те вдигнаха главата му към небесата, като му казаха, че с царството му е свършено. Понеже Истинските царе на народите са намерили покоя и Славата Ти, всеки в Дома Ти. Но за звяра такъв покой и Слава няма да има. Понеже следващите думи на царете вече са твърде страшни и с тях те му казват:
“А ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче, като дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, – като потъпкан под нозе труп…” (Исайя 14:19) 
Докато Господ слушаше цитираните от мен стихове, Гласът Му стана твърде страшен и строг. И Той вече ми казваше:
“Тези са Божиите проклятия върху вечния дом на нечестивите.
Проклятието на презряното клонче.
Проклятието на окървавената дреха.
Проклятието на ножа, който пробожда.
Проклятието на камъните на рова.
Проклятието на потъпкания под нозете труп.
И нека всеки от Моите сега да отвори очите си, за да види, и да отвори ушите си, за да чуе онова, с което Аз съм проклел вечния дом на нечестивите.
Първото проклятие върху дома на нечестивите е проклятието на презряното клонче! Защото всичките нечестиви са отхвърлени от Гроба Господен, като презряно клонче!
И ако някой пита защо, то на такъв казвам:
Понеже сами те са намразили Гроба Господен и не са поискали да умрат в Него, то и затова Гробът ги е отхвърлил, като презряно клонче, присадено към Асирийския кедър и водите на проклетото му учение!
Второто проклятие върху дома на нечестивите е проклятието на окървавената дреха! И душите на нечестивите всякога ще бъдат като дрехите на Убития!
И ако някой пита защо, то на такъв казвам:
Защото колкото и пъти Господ да погледне на ужасните им вопли и стенания в огъня, Той всякога ще вижда похулената Си Кръв и прободения Си Висон!
Третото проклятие върху дома на нечестивите е проклятието на ножа, който пробожда! Защото те всякога ще бъдат пробождани с нож!
И ако някой пита защо, то на такъв казвам:
Понеже всеки от тези веднъж вече е предал Господ в сърцето си. И като Го е предал, Го е продал! И като Го е продал, пробол е с нож гърба Му! А ония, които за нож се залавят, от нож ще и да умират!
Четвъртото проклятие върху дома на нечестивите е да бъдат като камъни на рова, който изкопаха и на ямата, в която се съградиха!
И ако някой пита защо, то на такъв казвам:
Понеже когато Господ ги чакаше в дните на дълготърпението, за да се обърнат и да станат живи камъни, съградени в Него, те всички бързаха на корист и тичаха на грабеж. За да станат стълпове на неправда и камъни на нечестие. Ето затова ровът ги изиска и ямата ги погълна.
Петото проклятие върху дома на нечестивите е проклятието да бъдат потъпкан под нозе труп.
И ако някой пита защо, то на такъв казвам:
Понеже когато са могли да живеят Живота на Човешкия Син в Неговото Тяло, те са търсили смъртта на всяко блудство и користите на всяко нечестие! За да намерят сетнината си във вечния си дом. В пламъците на вечната погибел и в огъня на вечното страдание.
Но ето затова пророкът Господен е записал и тези Мои думи:
“Родът на злодейците никога не ще се споменува. Пригответе клане за чедата му, поради беззаконието на бащите им, за да не станат и да не завладеят земята, и напълнят лицето на света с градове…” (Исайя 14:20-21)
След последните тежки и страшни думи на Исус аз забелязах как върху Лицето Му се беше появила сълза. Това ме накара да Го прегърна и да Го попитам:
“Исусе! Защо плачеш?”
А Господ да ми отговори:
“Тази Моя сълза все още не се е проляла, но ще се пролее.
Блажени човеците, които днес послушат Гласа Ми, за да се възвърнат при Спасителната Си Канара и да намерят Вечния си Дом далече по-горе от това проклето, страшно и мъчително място. Защото Аз не благоволя дори в погублението на нечестивия. Но когато злият не се отказва от злото си и безумният от безумието си, то тогава вечният дом на тези непременно е заслужил пленниците си. Който е имал ухо да чуе, той вече е чул думите Ми! Който има око да види, той вече е видял сълзата Ми! Който има сърце да разбере, Той вече е разбрал скръбта Ми!”