ДНИТЕ НА ЗЛОТО III – НАЧАЛО

ВИДЕНИЕТО С ВЕЗНИТЕ НА СЪДБАТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
По Волята на Господ Исус Христос, Алфата и Омегата, аз ти предавам последните Му видения и думи, свързани с дните на Злото и с царството на идещия Антихрист. Затова в началото на тази трета част искам да ти кажа, че за откровенията и виденията, записани тук, аз трябваше да платя възможно най-високата цена от страдание и гонение. Бих казал, че никога сърцето ми не беше преживявало такъв сгъстен натиск от демонична ярост и злоба. Но и това има свое обяснение. Защото измежду многото пророчески книги, дадени ми от Исус, тази последната е единствената, която по прицела си гледа напред в бъдещето и разкрива най-скритите и утаени намерения и планове на дявола. В досегашните пророчески книги, които написах, по един или друг начин Господ ми разкриваше духовното състояние на света и отстъпилите от Името Му и Завета Му църкви. Но когато дойде мигът Исус да се яви като Алфа и Омега пред сърцето ми и Мечът Му да се простре напред в бъдещите години на този свят, то тогава онзи дявол, когото считах за поразен и съкрушен от пророческото слово, показа ярост и злоба, които надминаха всичките ми представи. Така за себе си разбрах, че Господният Меч е пронизал дълбоко сърцето на лукавия. Толкова дълбоко, щото тази последна книга ще се потвърди на мнозина като огнен фронт и място на гигантски духовен сблъсък.
Разбираш ли, братко мой, че в нея става дума за сетнината на човешките души и сърца? Разбираш ли, че става дума за последното усилие на всичките сили на ада и бездната. Сили, които излизат от тъмните си леговища, за да подготвят целия свят за телесното явление на гордостта, мерзостта и абсолютното зло.
За един, който е получил призванието си от Господ Бог и е бил утвърждаван като пророк цели десет години, аз никак не съм учуден от яростта и злобата на дявола. Нещо повече – самото зло ми става като подпечатано свидетелство, че дяволът е ударен и поразен твърде много. Толкова много, щото Сам Бог да му допусне краткотрайната съпротива, изпълнена от хиляди болезнени стрели. И в болката от тези стрели аз трябваше отново да повдигна поглед нагоре, за да очаквам скъпоценното водителство и изобилна Благост на моя Господ и Бог. Така в една от многото безсънни нощи, които имам напоследък, Святият Дух изпълни сърцето ми с мисли за Вечността. За онази жадувана и съкровена Вечност, заради която си струва да претърпим всичко.
“Мисли за вечния си дом! Мисли за мига, когато Вечността ще се превърне в настояще, а настоящето ще се превърне във Вечност…” – ето така нашепваше Христовият Дух в сърцето ми. И аз, забравил за острите болки в гърба и гърдите, и в зъбите и ръцете, въздигнах мислите си нагоре, молейки се в Духа…
О, Вечност на моя Господ Исус Христос! Какво си ти, ако не блаженство, което всички сме изстрадали със сълзите на очите си и с въздишките на устните си? Какво си ти, ако не Живот в Живота на Бога, Светлина в Светлината Му, Слава в Славата Му? Какво си ти, ако не едно запазено кътче в Божия Свят Дух, от което Бог е викал към сърцето ми, за да бъда Негов слуга, Негов последовател, Негов приятел?
Какво си ти, Вечност Божия? Не си ли Светая Светих за душата ми? Не си ли Олтар, пред който да коленича, за да целувам нозете на Царя? Не си ли Дъга, в чиито цветове се къпят сърцата на всичките Божии чеда? Не си ли Слънце, Което простира лъчите Си, за да освети едно ново Небе и една нова Земя, в които да царуват Правдата и Мирът, Щастието и Любовта?
Аз зная, че си всичко това, Вечност Божия! Защото ти имаш Име, с което си се открила на сърцата, които Те търсят! И Твоето Име е Исус!…
Докато устните ми изговаряха думите, от които преливаше сърцето ми, самата Божия Вечност слезе над мен. И моят Господ, обвит в Ореол от Небесна Светлина, ми проговори тихо, казвайки:
“Върви след Мене! Защото сега ще те заведа при везните на Съдбата. За да стъпиш с нозете си на Моя праг и да видиш кои Ме намират и кои Ме изгубват…”
В следващия миг аз усетих как Божиите ръце хванаха нежно сърцето ми, като го издигнаха нагоре. И ето, че все така обвит от Небесния Си Ореол, Исус хвана ръката ми, като ме водеше напред. Така дойде миг, когато пред очите ми се появиха две везни, държани от ръката на Небесния Отец. Те бяха твърде огромни, тъй че цяло множество от човеци можеше спокойно да стъпи на тях. А тогава Исус отново ми проговори, казвайки:
“Аз дадох на сърцето ти да Ме познава като Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят. Но ето, че дойде миг в посвещението ти, когато искам да съединя пред тебе Алфата и Омегата, Началото и Краят, Първият и Последният.
А ти знаеш ли какво би било Името Ми, когато Началото се събере с Края и Алфата се събере с Омегата?”
“О, скъпоценни мой Исусе! Аз вярвам и зная, че когато Началото се събере с Края и Алфата докосне Омегата, то тогава сърцето ми би познало Тебе като Вечност. Защото Ти Си, Който не просто ни дава живот, но Вечен Живот! Защото Ти Си, с Когото ще преживеем не просто слава, но Вечна Слава! Защото Ти Си, от Когото получаваме не просто блаженство, но Вечно блаженство!”
В отговор на думите ми Небесният Ореол на Исус просветля още повече. И лъчите на този Ореол осветиха везните във видението, тъй че Господ вече ме питаше:
“Виждаш ли везните на Съдбата, държани от ръката на Отца Ми?”
“Да, Господи! Виждам ги!” – отговорих аз. А Той ми заповяда, казвайки:
“Пристъпи към везните на Съдбата и чуй посланието, което ще ти даде всяка от тях. Защото и на двете везни човеците ще Ме познаят като Вечност. Но само едната от тях води до Мен, докато другата води навън от Мен…”
Думите на Алфата и Омегата ми се сториха твърде дълбоки и напълно неразбираеми. Ето защо побързах да Го попитам:
“Какво имаш предвид, Господи мой? Как да разбирам думите Ти относно тези везни на Съдбата? И възможно ли е човеците да Те познаят като Вечност и на двете везни? Не е ли само на едната?”
В отговор на думите ми Исус отново проговори:
“Аз вече казах, каквото ти казах. И думите Ми са правдиви и истинни. Защото в края на Времето Бог бива познат като Вечност както от праведните, така и от нечестивите. Но ти сега пристъпи към везните на Съдбата и нека сърцето ти да чуе посланията им…”
Изпълнен с голямо вълнение от думите на Исус, аз пристъпих към везните във видението. И ето, че само след миг ръката на Бога и Отца разлюля везните. А тогава върху първата от везните се появи рог на всичкото земно изобилие. И от този рог започнаха да изтичат ябълки и смокини, нарове и благоухания, прекрасни одежди и украшения, както и всичко онова, което едно сърце би могло да поиска само в сънищата си. И ето, че от всичкото великолепие и изобилие на първата везна, към сърцето ми дойде нашепване като вятър. И думите на този вятър гласяха:
“Живей сега! Радвай се сега! Вземи всичко сега…”
Колкото повече аз слушах думите на самия вятър, толкова по-неусетно от самата везна ме привързваха нишки. Тънки като паяжина, но лепкави като смола и здрави като коприна. И докато никак не можех да се усетя, но стоях като омагьосан от рога на изобилието, пред очите ми се разлюля и втората везна. Но тя никак не можеше да впечатли като първата. Защото на нея имаше само един гранитен Камък, върху Който бяха поставени Хляб, чаша с Вино и купчина пергаментови свитъци, навити на рула. И ето, че втората везна също проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Умирай сега! Страдай сега! Превъзмогвай сега! За да вземеш всичко отпосле…”
А докато все още слушах посланието на втората везна, което също дойде като нашепване на вятър, Господ внезапно проговори иззад мен, като ми казваше:
“Сега стъпи на една от везните, според както те води сърцето ти…”
Погледнах към двете везни, когато разбрах, че положението ми не беше никак за завиждане. Защото дясната ми ръка, простряна към рога на изобилието, вече беше достатъчно вързана от нишките на всякакво пожелание и корист. Нещо повече, едното от очите ми никак не искаше да се отлепи от красивата гледка на първата везна. И докато другото ми око гледаше на втората везна, а другата ми ръка се протягаше към Камъка, Хляба, Виното и Словото, то първите им противостояха с ужасна сила.
“Живей сега! Сега е времето за живеене!” – ми казваше първата везна.
“Умирай сега! Понеже времето за живеене още не е дошло!” – ми казваше втората везна.
“Вземи благата от рога на изобилието! Живей пълноценно и бъди щастлив сега!” – повтаряше отново първата везна.
“Ела при Камъка, за да вкусиш Хляба! И като вкусиш Хляба, пий от Виното! За да разбереш написаното в свитъка и да получиш всичко отпосле…” – повтаряше отново втората везна. Самата ми борба във видението продължаваше, докато дойде миг, да извърна глава и с плач да кажа на Исус:
“Боже мой! Не искам нищо сега! Искам всичко отпосле! Моля Те, бъди милостив към мене! Стани ми Помощ отгоре! Отсечи съблазнената ми ръка и извади съблазненото ми око! Скъсай всички връзки, с които първата везна плени сърцето ми! Защото ако аз живея, Ти умираш в мене! Но ако аз умирам, Ти живееш! Искам да умирам сега, да страдам сега, и да превъзмогвам сега!”
В следващия миг, послушал плача на устните ми, Господ простря Меча Си иззад мен, като отсече съблазнената ми ръка. А след това, като застана пред мен, простря Меча Си и острието му прониза съблазненото ми око. А тогава стана чудо вътре в мене. Защото аз вече никак не забелязвах първата везна, но едничкото ми око и едничката ми ръка се простираха към втората. А Господ с благ и нежен Глас ми проговори, казвайки:
“Влез във Вечния Живот с едно око и една ръка! Защото от Началото на Спасението и до днес никой не е стъпвал на Моята везна с две ръце и две очи. Но всички до един са били прободени от Меча Ми. За да се оставят от стария човек, който тлее по измамливите страсти и да се влюбят в новия човек, създаден по Образа на Бога, в Правда и Святост на Истината…”
След последните думи на Исус аз вече стъпвах с Него на втората везна, като протягах ръката си към Камъка, Хляба, Виното и Словото. А тогава Господ посочи с ръка към Камъка, като ме попита:
“Как мислиш, момчето Ми? Тежи ли Този Камък на мястото Си?”
“Да, Господи мой! Камъкът твърде много тежи. Понеже върху Него са Хлябът, Виното и Словото…”
“Е, щом тежи толкова много, то нека ти покажа какво ще стори Той на самата везна…”
В следващия миг моят Господ протегна ръката Си, тъй че докосна ръката на Бог Отец, която държеше везните. Тогава Му проговори, казвайки:
“Отче Мой! Покажи на слугата Си как се заплаща привилегията да познават Сина Ти като Вечност…”
В отговор на Исусовите думи от самите небеса проехтя Гласът на Отец, Който ми казваше:
“Сине човешки! Ти избра правилната везна. Везната, на която тежи Отбраният и Скъпоценният от Сион. Затова сега се закрепи с вяра в Този Камък, понеже Той ще започне да потъва поради тежестта Си…”
След думите на Отец везните на Съдбата силно се разклатиха. Везната, на която стояхме аз и Исус, започна да пада надолу, докато другата везна, (която отново можех да виждам) започна да се въздига нагоре. Така дойде миг, когато везната с Камъка потъна дълбоко в земята, до устието на самия ад, а другата везна аз повече не можех да видя. И ето, че очите ми забелязаха как Исус твърде много се беше променил. Ореолът Му беше изчезнал, а дрехата Му беше станала твърде скромна и обикновена. Нещо повече – самите зеници на моя Господ подсказваха, че държи на плещите Си огромен товар. И аз, като погледнах на Него, прострях ръката си, да Го прегърна, като Му казвах:
“Исусе! Нека нося този товар! Защото Ти Си Господарят ми, а аз съм слугата Ти!”
А Исус, като протегна ръцете Си към гърба ми, вече ми казваше:
“Сега е времето да умираш, защото Аз трябва да живея! Сега е времето да потънеш, защото Аз трябва да бъда издигнат в сърцата на всичките Ми чеда! Сега е времето да си мъчен и смазван, защото Младенецът трябва да бъде обичан и възрастяван…”
След тези думи през самите пръсти на Господ премина товар, който ме притисна върху Камъка буквално до пръсване. А Исус отново ми проговори, като казваше:
“Докато нечестивите и високопоставените са издигнати горе и се радват на краткотрайното си пиршество, ти ще страдаш тук, долу. Защото ти казвам, че тяхното горе не е Моето горе. Моето горе е тук долу, докато тяхното горе е далече по-долу, но те все още не мислят за това, понеже не ги вълнува сетнината им. Но ето, казвам ти, че тези везни на Съдбата наистина са най-съдбоносните в цялото човешко битие. Защото идва миг, когато ръката на Отец ще натисне везната на нечестивите, издигнала се нагоре. Понеже е дим в ноздрите Му и мерзост пред очите Му. А тогава ще се случи ето това…”
Докато Исус още говореше, усетих как невидима могъща Сила започна да издига везната Му нагоре. И ето, че колкото по-нагоре се издигаше Христовата везна, толкова по-надолу падаше другата, в която беше рогът на измамливото изобилие. Така дойде миг, когато везните се разминаха в пространството на Съдбата. За да видя как на първата везна се радваха и веселяха мнозина богаташи, а под нея се бяха вкопчили множества от демони. И аз, като посочих демоните, с огромно вълнение казах на моя Господ:
“Какво става, Исусе? Как да разбирам демоните, вкопчили се във везната на богаташите? Те ли я дърпат отдолу или Божията ръка я бута отгоре?”
А Исус ми отговори:
“Колкото Отец Ми бута везната отгоре, толкова и демоните я дърпат отдолу! Защото Той вложи в сърцата им да извършат Неговата Воля и да завлекат нечестивите в нечестието им.
Но сега, за свидетелство на всичките Ми чеда, Аз, Господ Алфа и Омега ще кажа:
В деня на Пламенния и яростен Гняв на Моя Бог и Отец всички ще Ме познаят като Вечност. Защото Алфата бърза да се събере с Омегата и Началото с Края, тъй че да се съкратят идещите дни.
И ето, Моите ще Ме познаят като Вечност, понеже им давам Вечен Живот във Вечния им Дом!
Във Вечното Царство на Вечния Цар!
И ето, нечестивите ще Ме познаят като Вечност, понеже ще им дам да пият от чашата на Божия Гняв, която вечно ще се изсипва върху сърцата им. Тъй че ще бъда Вечен Бог и за едните, и за другите! Бог на Вечна Любов, Радост, Светлина и блаженство за тези, които потънаха с Мене, за да получат всичко отпосле!
Бог на Вечно наказание, гняв и възмездие за тези, които се издигнаха с користите на дявола, за да получат всичко в дните на стария свят и в живота на греха!
Ето, Аз ще посветя пророка Си относно последните Си горчиви сълзи, с които ви откупвам от ръката на насилника и от меча на отмъстителя! Блажени тези, които Ме послушат, та да се смирят! И като се смирят – да потънат! И като потънат – да бъдат издигнати своевременно!
Аз, Алфата и Омегата, изговорих с устата Си това!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s