“ИСТИНА ВИ КАЗВАМ: НЕ ВИ ПОЗНАВАМ!”
(ПЕТАТА СЪЛЗА НА ХРИСТОВАТА СКРЪБ)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Казвам ти истината в Христа и не лъжа, че дори в този момент, когато набирам текста на компютъра, за да опиша петата от горчивите сълзи на Божията Скръб, аз чувствам всичката ярост на дявола против тялото си. За всяко написано изречение се изисква огромно усилие. Но ето, пред очите на сърцето ми е светло. И в самата Светлина аз виждам Силата на онази Вяра, с която всеки от нас трябва да се отрече от себе си, да вдигне кръста си и така да последва Господа.
Имаш ли тази Вяра, братко мой? Имаш ли Вярата да последваш Исус всред дъжд от хули и ветрове от опозоряване? Имаш ли Вярата, която да те направи не ти да познаваш Исус, но Той да познава тебе? Защото Той познава Своите Си, когато види върху главите им Собствения Си трънен венец, и върху ръцете и нозете им Собствените Си рани.
Ето, казвам ти, че ние всички живеем във времето на духовните авантаджии и користолюбци. И такива, като превземат земните амвони на още по-земните църкви, се надпреварват да викат:
“Алелуя! Исус плати цената!”
А вие платихте ли я? Вдигнахте ли вие Неговия Кръст, за да бъдете съобразни на Славата Му и Величието Му? Пострадахте ли от дяволското гонение, понеже сте направили устните си като извори на Неговата Правда? Съразпнахте ли се с Него, или излъгани от дявола решихте, че Единственият Жертвен Юнец в Небето е Исус и други юнци няма?
А какво ще кажете за мъченическата смърт на хиляди от Неговите Светии и последователи? Нима мислите, че тяхното време е било по-зло от настоящото? Не е ли обратното? Не е ли днес времето на умноженото беззаконие, на изригващата като вулкан сила на нечестието? И ако за древните беше въпрос на чест (дори на вътрешно уверение, че са недостойни да се уподобят в страданията на Христос) то къде са днешните? Къде е примерът им? Къде е разумът им да проумеят, че в древността съкрушеният дявол убиваше чрез човеци, понеже нямаше власт над духа и сърцата на Божиите люде, но днес той повече от всякога е започнал да убива чрез духове. Тъй че за Верните на Исус наистина е дошло времето на най-голямото изпитание. Изпитанието да пострадат много повече от духовното насилие на демони, отколкото от човешко насилие против телата си.
Казвам ти истината, че ако някой дойде в дома ми и ме погледне по плът, то той никак не би разбрал от какво кърви сърцето ми. Понеже и до този миг ръцете ми и нозете ми са като ръцете и нозете на всичките човеци. По гърба ми няма кървави белези от бичуване и на главата ми няма трънен венец. И такъв човек, като ме погледне по плът, скоро би се съблазнил и казал:
“Ти ли си този, който претърпявал злострадание за Исус?”
Но как да покажа на такъв човек сърцето си? Как да му покажа хилядите невидими стрели на дявола? Как да му докажа хилядите часове на ужасно главоболие и непоносима болка в дъното на очите? И с какви други думи да започна преди това видение, което Исус разкри на сърцето ми? Истината е, че който е от Неговите, той непременно ще разбере думите ми, понеже сам е пил от горчивата чаша на Човешкия Син.
А сега нека да ти разкрия и самото видение от Исус, което Той даде на сърцето ми. Аз отново бях в Залата на Божиите Времена и Съдби и очите ми съзерцаваха Господ във всичката Му Слава. Но за разлика от предишните видения, сега Исус изглеждаше различно. Той бе облечен във великолепна царска дреха и от Присъствието Му извираха вълни на почит и благоговение. И ето, че Господ проговори от мраморния Си Трон, като ми казваше:
“Аз отново те призовах при Себе Си. За да говориш на чедата Ми и да им покажеш Скръбта на Сърцето Ми. Как мислиш тогава? Защо при всичката Ми Скръб сега ти се изявявам в това царско облекло?”
Въпросът на Господ ме накара да наведа още повече главата си пред Него и да Му кажа:
“Господи мой! От Твоето Присъствие блика Небесно Величие, тъй че не смея да отворя устата си. Но аз сега виждам, че Ти Си готов за Сватбата Си…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това отговори:
“Да, така е! Аз наистина съм готов за Сватбата Си. Понеже на земята Божието Време вече отмерва последните месеци и години. И именно затова сега си в Залата Ми. За да видиш онова, което Господ Алфа и Омега е заповядал, миг преди Сватбата Му. А сега гледай на знамението, което ще се случи пред очите ти…”
След тези Свои думи Исус се изправи от Трона Си и пристъпи напред в Залата, при самите духовни проломи на Святия Дух. И като извади Господния Меч от Мантията Си, простря го пред Себе Си, като извика с властен Глас:
“Нека се явят слугите Ми пред Престола Ми. За да им дам посланието към всичките църкви на земята…”
След думите на Господ в самите проломи на Святия Дух се издигнаха и явиха слугите Му. И Той, като протегна напред Меча Си, докосваше с него главата на всеки от слугите Си, като им казваше:
“Докато Ме чакаха, девиците заспаха. Но Аз идвам много скоро. Затова бъдете готови да издигнете гласовете си и да събудите девиците. Които се събудят, нека се въздигнат при Мене, за да им дам от Моето Свято Миро, с което да запалят светилниците си всред мрака на земята. Защото само девица, запалила светилника си и очакваща Младоженеца, е достойна за Мене…”
В отговор на думите Му и на посочването от Меча Му, всеки от слугите Му се покланяше, а след това всички те се скриха в проломите на Святия Дух. И ето, че само след миг цялата земя беше разтърсена от виковете на Божиите слуги. И в тези викове сърцето ми позна Небесното послание преди свършека:
“Ето, Младоженецът иде! Ставайте да Го посрещнете!”
Дочул виковете на слугите Си, Господ посочи с ръка към духовните проломи на Святия Дух, като ми казваше:
“Виж сега как разумните девици ще се възкачат при Мене…”
И действително, че след думите на Исус в самите духовни проломи се появиха Неговите девици. А самият изглед на девиците разтърси сърцето ми. Понеже всяка от тях беше претърпяла опозоряване и поругаване заради Името на Възлюбения. Така, коленичили пред Господа, с кървящи ръце и нозе и с трънени венци по главите си, девиците извикаха към Него, като Му казваха:
“Господи наш! Вечна Любов на сърцата ни! Ние чухме гласовете на слугите Ти и скоро бяхме събудени от звука на тръбите им. Ето, коленичим пред Славата Ти и Величието Ти! И молим Господаря на сърцата ни да ни дари със Святото Си Миро…”
В отговор на думите им Исус се просълзи. А след това ме попита, казвайки:
“Колко девици виждаш в духовните проломи?”
“О, Исусе! Очите ми виждат пет разумни девици, които се явиха пред Трона Ти…”
“А защо те се явиха пред Трона Ми? И какво искат те от своя Възлюбен?”
“Господи мой! Всяка от девиците Ти иска от Тебе да й дадеш Божието Свято Миро, та всички да запалят светилниците си в мрака на земята…”
В отговор на думите ми Гласът на Исус стана твърде развълнуван. И Той с голяма ревност ми проговори, казвайки:
“Знай тогава, че всяка от тези Мои девици отговаря на едно от петте растения на Божието Свято Миро. Затова Младоженецът ще помаже всяка от петте Си девици и ще й даде Лично послание от Сърцето Си…”
След тези съкровени думи Господ докосна с ръце гърдите Си, а дланите Му се покриха с благоуханно и Свято Миро. А след това се приближи към първата от девиците и докосна с ръце главата й, като й казваше:
“Божия девице! Бъди Моята Смирна на земята! Пленявай човеците със смирението си и нека светилникът ти освети душите й сърцата, които ще издиря чрез тебе!”
След тези думи Исус се приближи и до втората от девиците и отново докосваше главата й, като й казваше:
“Божия девице! Бъди Моята Канела на земята! Пленявай човеците с гонението и страданието, които претърпяваш за Името Ми. И нека светилникът ти освети душите и сърцата, които ще издиря чрез тебе!”
Така Господ пристъпи към третата от девиците. И като докосна главата й, с развълнуван глас й каза:
“Божия девице! Бъди Моята Касия на земята! Покорявай човеците с незлобието си и със Силата на Моята Любов! И нека светилникът ти освети душите и сърцата, които ще докосна чрез тебе!”
След тези думи Исус се приближи и до четвъртата от девиците. И като погали с ръцете Си главата й, прегърна я, като й казваше:
“Божия девице! Бъди Моята благоуханна и сладка Тръстика на земята! Спасявай човеците с всичкото Милосърдие и Състрадание, които съм положил в сърцето ти! И нека светилникът ти изтръгне от греха и тъмнината душите и сърцата, които ще докосна чрез тебе!”
Така Господ застана и пред последната девица. И като докосна с ръце гърдите Си, тъй че дланите Му преливаха от Свято Миро, обгърна с шепите си косите на девицата, като й казваше:
“Мир на тебе, помазана девице от Отца Ми! Бъди Моята Маслина на земята! Строшавай хомота на робството поради помазанието си! Нека светилникът ти свети в тъмнината, докато Ми възвърнеш Сионовите пленници…”
След последните Си думи към петата девица, Исус простря напред Меча на Духа, като извика към самите духовни проломи:
“Води девиците Ми, Святи Душе! Защото те непременно ще запалят светилниците си за Мене! Те са Моите девици и Аз съм техният Младоженец!”
И ето, че самите духовни проломи заблестяха от Божията Светлина, а девиците се скриха в тях, като слизаха на земята. А тогава Господ се обърна към мен, като ми казваше:
“Никак да не се чудиш на онова, което се случи като знамение пред очите ти. Защото сега ти казвам, че петата от горчивите Ми сълзи не е поради тези Мои девици, но поради другите, които никак не се възкачиха при Мене, за да запалят светилниците си и да бъдат помазани от Младоженеца. Кажи Ми тогава:
Как продължава Моята притча в Евангелието? Какво се случва с разумните? И какво – с неразумните?”
“О, Исусе! Разумните запалиха светилниците си, а неразумните поискаха да имат от Мирото им, казвайки:
“Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват…” (Матея 25:8)
В отговор на думите ми Исус простря ръка към сърцето ми, като ми казваше:
“Ти би ли дал от Божието Свято Миро, с което съм те помазал, на оня, който е наемник, а не пастир на овцете Ми? Би ли се съгласил човеците да припознаят него в тебе и тебе в него?”
“О, Господи мой! Да не бъде! Защото така непременно бих похулил Святия Дух, Който Си ми дал. Но аз непременно бих се разграничил от наемника и бих му препоръчал или да се покае, че е бил наемник, или да потърси масло от господаря, на когото служи…”
“Виж тогава, че и разумните девици постъпиха точно така. Те не дадоха от Святото Ми Миро на неразумните, но им казаха:
“Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете…” (Матея 25:9) 
Сега най-сетне разбираш ли каква е горчивата сълза на твоя Господ? И разбираш ли защо Алфата и Омегата е казал за дните на Злото:
“Когато вратите ще се затворят при пътя, като отслабне гласът на мелницата…” (Еклесиаст 12:4)
“Да, Исусе! Сега разбирам, че тези Твои думи в “Еклесиаст” дословно повтарят и Твоята притча в Евангелието:
“А когато те (неразумните девици) отидоха да купят, Младоженецът пристигна; и готовите влязоха с Него на сватбата, и вратата се затвори…” (Матея 25:10) 
А когато Вратата се затвори, то и гласът на мелницата вече е отслабнал, понеже на земята не са останали девици, които да мелят брашно и да дават от Небесния Хляб на гладните…”
“Точно така е, момчето Ми. Вратата наистина ще се затвори при Пътя и гласът на мелницата ще отслабне. Защото докато неразумните ходят из Вавилонските сергии, та дано биха купили от търговците Божието Свято Миро, Младоженецът ще пристигне и петте девици ще влязат с Него на Сватбата, а Вратата ще се затвори. Но Аз сега искам да слезеш с Мене в един кратък миг преди Дните на Злото. Защото ти непременно трябва да видиш Вратата, която се затваря при Пътя и така да свидетелстваш на всичките Божии чеда…”
След тези Свои думи Господ посочи към пролома на Времето за Раждане и Умиране, като отново каза:
“Един кратък миг, момчето Ми! Само един кратък миг преди дните на Злото…”
Ето, че Святият Дух грабна мен и Господ като ни прибра в Себе Си и ни свали долу. И очите ми видяха как на Господния Хълм на земята имаше Врата. Тя светеше твърде силно с Божията Светлина, а лъчите й докосваха всичките краища на земята. А Исус, като забеляза с какво възхищение гледам на Вратата, побърза да ми каже:
“Нека те приближа до Вратата! Защото през Нея ще преминат Моите пет девици от притчата…”
Колкото повече Господ ме приближаваше до Вратата, толкова повече нарастваше вълнението ми. А когато бяхме досами Нея, Господ я посочи, като ми казваше:
“Разгледай внимателно тази Врата на Хълма Господен. Защото е Единствената, която води към Спасението и Вечния Живот. И Аз сега ще те заведа оттатък Вратата, понеже двамата с тебе сме отсам Нея…”
Така Господ вече преминаваше през Вратата, а аз Го последвах. А когато двамата бяхме застанали от другата страна на Вратата, сиреч, откъм земята и света, Той отново ми проговори, като казваше:
“Обърни се сега и виж самата Врата. Защото тук ще се случи онова библейско знамение, поради което твоят Господ проля петата от горчивите Си сълзи…”
Послушал Исус, аз се обърнах за да погледна на Вратата. А тогава забелязах, че самата Врата беше едно твърде Свято и гладко огледало. Събиращо лъчите на Небесното Слънце, то ги разпръскваше по цялата земя. И докато аз отварях устните си, за да изкажа възторга си от самото огледало, Господ вдигна ръката Си, като ми казваше:
“Аз сега ще премина зад Вратата, а ти тръгни към Нея, за да разбереш кога и как ще се отвори…”
Така Спасителят отново премина зад Вратата, а сърцето ми дочу Гласът Му да вика към мене:
“Тръгни към Вратата, за да я преминеш!”
Без всякакво бавене аз направих няколко крачки към Вратата, когато неволно вдигнах погледа си към огледалото…
О, чудо на чудесата! От самото огледало ме гледаше Образът на Божия Син. И самият Образ проговори на сърцето ми, като казваше:
“Погледнах на сърцето ти и познах в него Себе Си! Познах Моите Страдания, Моето Даване, Моите Думи, Моят Пример. Влез през Вратата, добри Ми и верни слуго! Защото Аз нямам причини против тебе и ти нямаш причини против Мене!”
В следващия миг огледалната Врата се отвори, а очите ми зърнаха Исус. Това ме накара да се затичам към Него и да падна в нозете Му, като Му казвах:
“Милостиви мой Господи! Благодаря Ти, че не Си намерил причини против мене и Си простил греховете на душата ми…”
В отговор Господ ме възправи със силните Си ръце, като ми казваше:
“Вратата при Пътя се отвори за тебе! Понеже колкото и пъти да идвах към сърцето ти и да ти говорех думите Си, ти нито веднъж не утаи думите Ми от Божието домочадие, но ги изяви и така предаде душата си на бичуване и сърцето си на опозоряване заради Мене. Ето затова Вратата те погледна и Аз те познах. Защото Аз съм Вратата на Господния Хълм. През Мене, ако влезе някой, ще бъде спасен и ще наследи Вечния Живот. Виж тогава как към Господния Хълм идват Моите пет девици. Защото всички те вече са запалили светилниците си за Мене…”
Погледнах към Пътя на Хълма, когато очите ми видяха девиците. И този път те не просто бяха достойни за Младоженеца. Не! Защото всяка от тях беше като Слава за Исус. С блеснали лица и Святи одежди, те се възкачваха към Вратата на Хълма, а раните на Христос кървяха по ръцете и нозете им. И трънените венци, набучени на главите им, ги обвиваха в ореоли на Правда и Святост. Това накара моят Господ прекомерно да се развълнува в Духа Си. И Той, като застана пред самата Врата на Хълма, тихо ми каза:
“Две хиляди години Сърцето Ми е жадувало и чакало този миг. Две хиляди години Човешкият Син е изливал Святото Си Миро върху главите на девиците Си. За да дочакам мигът, в който Аз и Църквата Ми ще бъдем едно, както Аз и Отец Едно сме…”
Докато Исус говореше с развълнуван Глас на сърцето ми, петте девици се приближиха при Вратата. И ето, че първата вдигна светилника си пред Вратата, като казваше на Исус:
“Господи, Господи! Твоята Смирна идва при Тебе! И както Ти ме научи, така и сторих по лицето на земята. Защото смирих себе си до смърт, даже до смърт на кръст. И ето, Ти ме направи плодоносна, а светилникът ми освети сърцата и душите на мнозина. Тях Ти нося като дар, Любими на сърцето ми!”
В отговор на думите й, самият Пламък на светилника й се отрази в огледалото на Вратата. И Божият Образ проговори на девицата от Светлината на Пламъка, като й казваше:
“Влез при Младоженеца, възлюбена от Сърцето Ми! Защото си направила на Господа обиталището си. И не си се отрекла от Завета Ми, нито от Кръста Ми, нито от раните Ми…”
Така Вратата на Хълма се отвори, а Смирната се затича, за да попадне в прегръдките на Господа. А тогава при Вратата се приближи и втората девица. И тя, като вдигна светилника си, казваше на Исус:
“Господи, Господи! Твоята Канела идва при Тебе! Както Ти ме научи, така и сторих по лицето на земята. Защото научих всичките Ти чеда да бъдат гладни за повече гонение и чашите им искрят от Твоето Вино. И тях Ти нося като дар, Любими на сърцето ми!”
В отговор на думите й самият Пламък на светилника й се отрази в огледалото на Вратата. И Божият Образ проговори на девицата от Светлината на Пламъка, като й казваше:
“Влез при Младоженеца, възлюбена от Сърцето Ми! Защото си приготвила най-сладкото Вино за Сватбата Ми. Вино, което ще пия с тебе в Царството на Отца Си…”
Така Вратата на Хълма се отвори за втори път, а Канелата се затича, за да попадне в прегръдките на Господа. Но ето, че към Вратата се приближи и третата девица. И като вдигна светилника си пред огледалото, казваше на Исус:
“Господи, Господи! Твоята Касия идва при Тебе! И както Ти ме научи, така и сторих по лицето на земята. Защото научих чедата Ти да бъдат незлобиви като слугата Ти Давид и да побеждават Злото чрез Твоята Могъща и Пламенна Любов. И тези люде в Духа и Силата на Давид аз сега Ти нося като дар от сърцето ми…”
В отговор на думите й самият Пламък от светилника се отрази в огледалото на Вратата. И Божият Образ проговори на девицата от Светлината на Пламъка, като й казваше:
“Влез при Младоженеца, възлюбена на Сърцето Ми. Защото в Дух и Сила ти Ме изяви на земята като Цар на царете, и като Господ на господарите. Тъй че Ме направи да царувам с Моята Любов в сърцата на чедата Ми…”
Така Вратата на Хълма се отвори за трети път, а Касията се затича, за да попадне в прегръдките на Господа. Но ето, че към Вратата се приближи и четвъртата от девиците на Младоженеца. И тя, като вдигна светилника си пред огледалото, казваше на Исус:
“Господи, Господи! Твоята Тръстика идва при Тебе. И както Ти ме научи, така и сторих по лицето на земята. Защото ден и нощ простирах ръцете си към погиващите и грешните. Ден и нощ простирах ръцете си към бедните и болните, към страдащите и смазаните. Ден и нощ ходих по кръстопътищата, за да събера разпиляното за Тебе. И ето, тези люде аз сега Ти нося като дар от сърцето ми…”
В отговор на думите й самият Пламък от светилника й се отрази в огледалото на Вратата. И Божият Образ проговори на девицата от Светлината на Пламъка, като й казваше:
“Влез при Младоженеца, възлюбена на Сърцето Ми. Защото Милост и Вярност се срещнаха, Правда и Мир се целунаха. Твоята Милост непременно заслужава Моята Вярност, и твоята Правда ще наследи Моя Мир…”
Така Вратата на Хълма се отвори за четвърти път, а Тръстиката се затича, за да попадне в прегръдките на Господа…
Ето, че очите ми наблюдаваха последната, пета девица на Младоженеца. Държейки светилника си, който гореше твърде силно от Божия Пламък, тя го въздигна пред огледалото на Вратата, като казваше на Исус:
“Господи, Господи! Твоята Маслина идва при Тебе. И както Ти ме научи, така и сторих по лицето на земята. Защото строшавах оковите на робството и давах видело на затворените. Поправях развалините и носех Светлината в Храма Ти. Издирих пленените и им дадох да вкусят Истината, която ги направи свободни. Ето, тях ти нося Любими Господи! Като дар за Сърцето Ти от Твоята помазаница…”
В отговор на думите й самият Пламък от светилника направи огледалото на Вратата да запламти като Слънцето в Силата Си. И Божият Образ проговори на девицата от пламналото огледало, като й казваше:
“Влез при Младоженеца, възлюбена на Сърцето Ми! Защото много девици са били достойни пред Лицето Ми, но ти надмина всичките. Понеже беше помазана както никоя друга, за да намериш сетнината на вечно зелена Маслина всред Божиите Святи Олтари. Понеже съсипа делата на дявола и възвърна Божието наследство в Божиите обиталища…”
Така Вратата на Хълма се отвори за пети път, а Маслината се затича, за да попадне в прегръдките на Господа. А Исус, във всичкото вълнение на Сърцето Си, ме погледна, като ми казваше:
“Тези са Моите пет девици! Девици, които Святият Дух Господен ще съедини при Грабването като Святата и Славна Църква, която ще се яви на Сватбата Ми. И в мига, когато девиците преминат през Вратата на Хълма, ще настъпи Грабването и самата Врата ще се затвори при Пътя. За да дойдат на земята дните на Злото и следващото страшно знамение, което сега ще покажа пред очите ти…”
Така моят Господ се приближи при Вратата на Хълма, като я затвори. А след това извади Меча Господен от мантията Си и го простря към небесата, като извика с твърде страшен Глас:
“Идвай, враже Господен! Сега е времето за дните на Злото ти. За да събереш при самия себе си жените на политици и жените на войнолюбци, жените на царе и жените на хилядници, жените на търговци и жените на насилници. Те са твоята блудница, която непрестанно е блудствала с народите и племената. Те са, които непрестанно са пили от чашата на разпаленото ти блудстване и са те призовавали като господ и бог на сърцата им…”
След думите на Исус Небето над Хълма мигновено потъмня от черни и ужасни облаци. И мрак, гъст като дим, започна да се разстила по лицето на цялата земя. А тогава очите ми забелязаха как към Господния Хълм идваха, тичайки, още пет жени. Държейки в разтрепераните си ръце угаснали и потъмнели светилници, те застанаха пред Вратата на Хълма, като вдигнаха вкупом светилниците си и закрещяха:
“Господи, Господи! Отвори ни! Ние изкупихме всичкото масло от търговците, за да светим и да Ти служим! Ето, сега сме на Хълма Господен! Отвори ни, понеже облаци от зло се спускат над нас, за да ни погубят…”
В отговор на думите им светилниците се отразиха в огледалото на Вратата. Но този път огледалото не показа пламъци, нито Божий Образ. Тъкмо обратното – то отразяваше светилници, в които вместо пламъци се издигаха съскащи змии. Тогава самата Врата отговори със страшен Глас на жените, като им казваше:
“Истина ви казвам: Не ви познавам…” (Матея 25:12) 
Думите от Вратата докараха жените до ужас. И те, като затръскаха още по-категорично светилниците, извикаха с отчаяни гласове:
“Как така не ни познаваш, Господи? Та тези светилници в ръцете ни не са ли Твоето Слово, Твоят Завет, поръсен с Кръвта Ти? Нима сега се отричаш от Кръвта Си и Завета Си, Исусе?”
В отговор на отчаяните им викове Вратата им отговори с още по-страшен Глас:
“Истина ви казвам: Не ви познавам! Защото не Аз се отрекох от Кръвта Си и Завета Си, но вие се отрекохте от Кръвта Ми и Завета Ми! Защото не ви познах като Смирена Смирна, нито като Канела, гонена заради Правдата, нито като Любеща Касия, нито като Милостива Тръстика, нито като Благодатна Маслина. Вие бяхте и си оставате блудници и развратници, родени от блудния и развратния! Вие бяхте и си оставате тръни и бодли, от които никой не събира Плодовете на Лозата! Вие бяхте и си оставате обременени с грехове женища, за които е запазена мрачна тъмнина довека.
Горко ви!
Защото от светилниците ви надничат съскащи змии! С тези змии в сърцата си вие никак не се посвенихте да прободете Праведния! И като Го прободете, да Го предадете! И като Го предадете, да Го продадете! И като Го продадете, повторно отпосле да Го купувате от сергиите на Вавилон!
Истина ви казвам:
Не ви познавам! И горко ви, че не ви познах!”
Братко мой! Докато гледах страшното видение, сърцето ми се задави от скръб. И онази горчива сълза на моя Господ стана твърде реална пред очите ми. Защото в това последно време измамата на дявола и проклетията на умноженото беззаконие наистина ще остави много църкви вън от Завета, вън от Спасението, вън от Вратата на Хълма. И нека никой, който прочете редовете на това послание, никак утре да не надига гласа си против Господ, ако е останал пред Вратата и Тя е отказала да го познава. Защото днес е времето всеки да се остави от мерзостите на този свят и да се отрече от измамите на лукавия. Защото в Новия Завет на Господ Исус Христос няма други по-страшни думи, които биха станали съдба за човешкото сърце, от тези:
“Истина ви казвам: Не ви познавам!”
Да не бъде, братко мой! Да не бъде!