КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Само Господ Исус може да ти потвърди в какво състояние започвам да пиша тази втора част от пророческите видения за “Дните на Злото”. Само Той може да ти покаже през какви утеснения и страдания премина сърцето ми, след като виденията от Неговото водителство станаха достояние на Божиите чеда. Истината е, че тази последна книга предизвика огромни трусове в тъмното царство на дявола. И моят Господ никак не ми спести дяволската ярост и злоба, но допусна да пострадам така, както никога не бях страдал за Него. Един от Божиите помазаници някога записа в псалома си думите:
“Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива…” (Псалом 69:2) 
Ето така и аз в пълна степен потънах в зловонната тиня на дявола. За да почувствам не просто дъха на злобата му, но всичките жестоки стрели на отмъщението му. Тези стрели се забиха в тялото ми, в ръцете ми и нозете ми, в главата ми и слепоочията ми. И за първи път през всичките години на моето служение за Господ, аз почувствах, че съм само на крачка от смъртта. Но така или иначе, въпреки близостта й до сърцето ми, смъртта не можа да се приближи повече. А това отново ме накара да мисля, че всяко изпитание и всеки духовен натиск над слугите Му, се допуска твърде прецизно от Господ. Тъй че дяволът да не се приближи повече, отколкото му е дадено и да не отмъщава повече, отколкото може да понесе човек. Всъщност – във всички болки на страданието си – аз трябваше да осъзная, че дяволът наистина е бил поразен и съкрушен. Защото не смъртен човек, но Господ е вдигнал воала на неговата тайнственост и на дните, в които му е дадено да измами и погуби мнозина на земята. И докато аз все още въздишах и стисках зъби поради болезнените стрели в тялото си, Господ даде видение на сърцето ми. А тогава се видях като един, който е завързан през кръста със светло Небесно въже. И в единия край на въжето стоеше моя Господ, стъпил сякаш върху белите облаци на Хълма Сион, а в другия край бях аз. Сам можеш да предположиш, че Небесното въже беше твърде дълго. Толкова дълго, че с него Исус ме беше спуснал в самите дълбочини на бездната. За да гледам с вярата на сърцето си на всичката измама и тъмнина, с които човекът-Антихрист ще залее скоро земята. И ето, че когато отвърнах погледа си от моя Господ, стоящ на белите облаци, аз погледнах пред себе си. За да видя водите на голямата река Ефрат и изворите й в дълбоката бездна. А там – сред водите на собствената си река – стоеше звярът, наобиколен от всичките си демони.
Точно тогава Исус разлюля въжето, с което бях вързан. И от самите Му длани през протежението на въжето премина Божия Светлина. Внезапно, като светкавица, тя проблесна в бездната и докара Антихриста и слугите му до невъобразим ужас и паника. А след това аз видях как звярът посочи към мене и изкрещя на демоните си:
“Стреляйте, стреляйте! Убийте този шпионин на Троицата, който е слязъл да гледа и да узнае плановете ми!”
Без всякакво бавене слугите на звяра опънаха тетивите на лъковете си, като се прицелваха в мене. И ето, че стрелите полетяха към сърцето ми. Но точно тогава Небесното въже просия пред гърдите ми, като направи обръч от Светлина. И тази Светлина, като отблъскваше стрелите, ме направи неуязвим за демоничната атака. Но с това атаката никак не спря. Защото звярът отново изкрещя на своите си, като им казваше:
“Въжето на Христос пази духа и сърцето му. Там няма да успеете. Но вие стреляйте в плътта му, докато успеете да го убиете…”
И този път стрелите полетяха към мене, но някак изотдолу, тъй че ръцете ми и нозете ми усетиха ужасна болка. Болка, която ме накара да извикам към Исус, като Му казвах:
“Пази ме, Исусе, понеже стрелите ме нараняват и много ме боли…”
А в отговор Господ извика от самите небеса, като ми казваше:
“Нима искаш да познаеш дните на Злото без дни на зло в живота си? Или да повдигнеш измамния воал на звяра дори без драскотина? Нима искаш твоят Господ да спаси мнозина, без да е приготвил жертвените юнци пред Престола на Отца Си?
Ето, казвам ти:
Доволно ти е, че имаш обръч от Светлина пред сърцето си, която ще съхрани живота ти от насилника и отмъстителя. А колкото до болката в тялото, то тя е цената за написването на тази книга. Искаш ли да платиш тази цена?”
Думите на Исус ме накараха да събера всичкия си дъх и да извикам към Него:
“Господи мой! Не е сега времето да се отказвам, нито е времето да се спирам и окайвам. Но аз Те моля да ме дариш с Твоя мир и увереност. Понеже никога досега дяволът не е смазвал тялото ми с такъв ужас и страдание…”
В отговор на викането ми Господ започна да изтегля Небесното въже, с което бях вързан, докато ме възкачи при Себе Си. А тогава с Глас на голяма ревност Той ми проговори, казвайки:
“Точно сега ти няма да се откажеш, нито ще се спреш. Защото все някой на този свят трябваше да слезе далече по-долу, за да види смъртоносния заговор, с който дяволът иска да потопи земята в мрак и безумие. Но сега ти казвам, че ако ти чувстваш стрелите на звяра в плътта си, то колко повече дяволът чувства Божиите стрели в тялото си… Видя ли светкавицата, която премина по Небесното въже, та да освети водите на голямата бездна? И разбра ли, че със Светлината от тази светкавица Сам Бог каза на звяра:
“Каквото имаш да вършиш, скоро ще го извършиш. И колкото по-кратък е споменът от блясъка на светкавицата, толкова по-бързо ще отминат и дните ти на земята…”
А сега ела с Мен, Стефане. Защото Господ Алфа и Омега ще ти покаже следващите Си горчиви сълзи по острието на Меча Господен. Така всяко твое слизане с Мене в дните на Злото, ще бъде отново като спускане с Небесното въже до водите на бездната, което ти дадох да видиш и проумееш.
А на всичките Си чеда сега строго повелявам, като им казвам:
Ако някой има вяра, за да види, и разум, за да проумее, то нека такъв да се хване здраво за въжето на Моя Пророчески Дух, с което отново ще спусна слугата Си в дните на идещия Антихрист.
И ако вие искате да опазите сърцата си от тези дни, то днес е денят и сега е часът да се възкачите при Мене с вяра.
Защото слугата Ми страда за всички ви и плаща цена за мнозина, ако и звярът да се опитва да го убие със стрелите на всичкото чародейство, с което е силен да впримчи устните на беззаконните. Аз, Алфата и Омегата, Първият и Последният, все още говоря и не млъквам. Послушайте Гласа Ми, за да живеете…”