ЗА СВЕТА НА ОБЛАЦИТЕ И МРАКА
(ПЪРВАТА СЪЛЗА НА ХРИСТОВАТА СКРЪБ)

Братко мой! За изминалите години на моето служение пред Господа, аз многократно издигах глас, пълен с Божията ревност и изобличение. Без страх от началства и власти, без страх от пастири-наемници и всякаква религиозна паплач, окупирала върховете на религиозната йерархия. Това беше моята вяра в Бога. Вяра, че когато издигнеш високо гласа си по улиците и площадите, то непременно разумните ще чуят и ще разберат, че Господ е пратил слугата Си. Но ето, че на гласа на Божия пророк Вавилон противопостави крясъците на търговците и земните царе. Така на много места човешкото безумие заглуши Истината и проклятията заглушиха Разума.
На това какво да кажа? Не са ли обикнали човеците тъмнината повече от Светлината? И няма ли в крайна сметка съдбата на непокорните и безумните да се огледа в стиховете на правдивите Божии думи:
“Слушайте и внимавайте, не се надигайте; защото Господ е говорил. Дайте слава на Господа вашия Бог, преди да докара тъмнина, преди нозете ви да се препънат по тъмните планини, и преди Той да превърне в мрачна сянка виделото, което вие очаквате, и да го направи гъста тъмнина. Но ако не послушате това, Душата Ми ще плаче тайно поради гордостта ви; и окото Ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи, защото стадото Господно се завежда в плен…” (Еремия 13:15-17) 
Сега разбираш ли, братко мой, защо моят Господ плаче горчиво за греховете и беззаконията на всичките отстъпили църкви? Сега разбираш ли защо върху Меча Господен блестят Христовите сълзи?
Именно затова – понеже гордостта на отстъпилите църкви им попречи да приемат думите Му и да се покаят за делата си. И аз, като вкусвах първата от Христовите сълзи, бях мигновено потопен от Божията Скръб. А тогава Господ започна да ми говори, като казваше:
“Сега ще те загърна в Присъствието Си и ще отворя една извънредна врата на Небето, за да слезем в света, който вече е лишен от Божиите Времена и Съдби. За да видиш сам и с очите си що ще рече помрачаването на Слънцето и Светлината, на Луната и звездите и връщането на облаците подир дъжда…”
След тези Свои думи Господ свали мантията Си, като я наметна върху мен, а Светлината Му обгърна сърцето ми. После Той хвана ръката ми и тръгна някак встрани на Залата, тъй че очите ми видяха врата, положена на самия мраморен под. И ето, че Господ я отвори, като ми казваше:
“Нека слезем в света на дявола. За да видят всички Мои каква е била първата сълза, проляна от Спасителя за сетнината на блудните и безпътните…”
Господ едва беше отворил вратата към земята, когато очите ми видяха твърде гъст и ужасен мрак и аз неволно се отдръпнах назад. Но Исус с благ Глас ми каза:
“Не бой се, момчето Ми. Аз ще те пазя. Затова Ме последвай…”
Ето, че двамата с Исус вече слизахме през гъстия мрак на самата земя. Тогава мракът започна да прозира пред очите ми, а аз забелязах, че това беше една изгубена земя. Земя, в която нямаше никакво светило. Нито слънце, нито луна, нито звезди. Нещо повече – над самата ми глава имаше гъсти облаци, паднали толкова ниско над земята, щото да имаш чувството, че ако протегнеш ръка, непременно ще ги докоснеш. Но ето, че Господ забеляза учудването ми от облаците, като ме попита:
“Тези облаци ли те впечатляват? Виж ги добре, момчето Ми. Защото в този миг това е най-страшната власт на Вавилон. И ако ги погледнеш още по-внимателно, то ще разбереш, че това не са просто облаци, от които да очакваш дъжд…”
Отново погледнах към облаците, когато забелязах, че това всъщност бяха гигантски стълпотворения от демони, които бяха разперили крилата си един до друг, тъй че дори най-малък лъч от светлинка да не може да премине през плътната пелена на крилата им. А тогава Господ ме попита:
“Като гледаш тези демони, то би ли познал какви са те? Защото сега земята е в мрак и именно те са господарите на мрака…”
Отново погледнах към демоните и очите ми ги разпознаха, тъй че казах на Исус:
“Господи мой! Това са бухали, кукумявки и прилепи!”
“Точно така е! Но ние с теб нека вървим напред. За да видиш какво ще започнат да вършат най-страшните господари на мрака…”
Ето, че Исус тръгна по пътя в самия мрак. И този път видението Му беше така поставено пред сърцето ми, щото да зная, че Господ се открива на моето сърце, но не и на сърцата на ония, които трябваше да наблюдавам. Светлината от Исусовата мантия, с която бях загърнат, бе единствената причина мракът да прозира пред очите ми и аз да гледам на онова, което дяволът ревниво криеше във всичката си тъмнина. А така съвсем скоро очите ми видяха тълпи от човеци, вдигнали ръцете си към облаците. Те призоваваха Господното Име, но за съжаление – без Господния Дух. А тогава прилепите, кукумявките и бухалите се стрелнаха от гъстите облаци, като нападнаха на човеците и без всякаква съпротива влизаха в сърцата им, като се вселяваха в тях, за да бъдат едно. Това ме ужаси и аз не можех да не извикам към Исус:
“Господи, виж този ужас. Та тези човеци нямат никаква вътрешна опозиция, та да опазят сърцата си. Напротив – демоните влизат в тях и ги обсебват…”
В отговор на думите ми Исус се приближи до един от обсебените. И като го освети с Меча Си, ми заповяда, казвайки:
“Ела и се приближи до този човек. За да видиш как изглежда тялото му…”
С ужасно предчувствие се приближих до човека, когато очите ми забелязаха, че тялото му беше твърде бледо, като восък. Нещо повече – през самата му плът се виждаха и костите му – потъмнели и започнали да гният. Това ме накара да кажа на Исус:
“Господи! В този човек няма никаква следа от живот. Той няма руменина и тялото му е бледо като на мъртвец, а костите му са започнали да гният…”
В следващия миг Гласът на Исус стана твърде строг. И ето, че Той ми казваше:
“Иди и предай на Моите, че в дните на Злото ще се намерят всички, които веднъж вече са били поръсени от Моята Кръв, но отпосле са я изгубили. Защото ако някой има Кръвта Ми, той има Живота Ми, но ако е изгубил Кръвта Ми – изгубил е Живота Ми. Такъв вече е станал мъртвец приживе…”
“А кои, Исусе, стават мъртъвци приживе?”
Тук Господ ми отговори, казвайки:
“Това са всички, които са съгрешавали самоволно и така са се поругали със Святата Кръв на Агнеца. Защото за тях Словото Ми казва:
“Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците…” (Евреи 10:26-27) 
Понеже този, когото виждаш във видението, е знаел Святите повеления на Господ, но е предпочел мръсните повеления на дявола. Знаел е думите Ми, че е по-блажено човек да дава, но е решил да продава. Знаел е Истината, че Божията Благодат е даване на всичките Небесни блага, но е направил поклон пред лукавия, като е станал търговец. Защо тогава се чудиш, че той се намира в дните на Злото и в мрака на земята? Не предупреди ли Ангелът Господен в “Откровението”, като показа съдбата на целия Вавилон:
“Светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от Младоженец и от Невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи…” [ (Откровение 18:23)]
Кажи Ми тогава:
Виждаш ли Светлина от Светило в този мрак на земята? Виждат ли тук очите ти Младоженеца и Невястата?”
“Не, Исусе! Друго виждат сега очите ми. Виждам търговци с тела на мъртъвци, бледи като восък. И на тези костите им изгниват, а демоните ги обсебват твърде бързо и свободно…”
“А кои биват обсебени толкова бързо от бухалите, кукумявките и прилепите в този мрак?”
“О, Исусе! Сега разбирам, че това са човеците, които сами са пожелали в сърцата си силата на осъждението. Понеже Ти предупреди всички ни, като каза:
“И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога…” (Йоан 3:19-21) 
“Сега разбираш ли ти и разбират ли Моите, че ако дните на Злото идат на земята, то е по причина на тези, които любят мрака повече от Светлината? И когато Светлината ги е чакала в дните на Божието дълготърпение, та да отидат към Нея, те са стояли в мрачните си стаички и са си мислели, че злото им ще бъде вечно и въздаянието няма никак да ги настигне.
Нищо подобно, момчето Ми! Ето, казвам ти, че дните на Злото са само прелюдия към яростния и страшен Гняв на Моя Бог и Отец. Защото, ако и да виждаш тези мъртъвци, които вдигат ръцете си към облаците на Вавилон и призовават дявола като “господ”, пак ти казвам, че в страшната си заблуда и обреченост те никак не забелязват смъртта в себе си, но напротив – имат наглостта и безумието да се наричат Божии.
Как мислиш? Защо в този свят на тъмнина и мрак тези търговци все още имат самочувствие и никак не ридаят за сетнината си?”
“О, Господи! Със сигурност техните сърца преливат от измама. Защото при все, че в дните на Злото няма Светлина от Светило, нито Глас от Младоженец и Невяста, пак тези са направили дявола светило на вярата си, и неговият син – слънце на сърцата си…”
След последният ми отговор Исус вдигна Меча Си и посочи към облаците, като ми казваше:
“Тези демони отгоре все още не вършат работа на дявола. Но те непременно ще удовлетворят Сатана, когато от демони отгоре станат демони отвътре. Ето затова дяволът е заповядал самите облаци на Вавилон. Защото мракът над земята трябва да се превърне в мрак на сърцата. Затова ти наблюдавай едно от най-страшните знамения на тъмнината…”
Отново погледнах към гъстите облаци, когато забелязах как те слизаха все по-ниско и ниско над земята. И ето, че демоните влизаха повсеместно в хиляди и милиони човешки сърца по земята. А когато в мрака над земята не останаха никакви облаци, понеже те вече бяха в сърцата на човешките множества, настъпи самото демонично знамение. Защото земята мигновено се разтърси и от самата бездна излезе един, който блестеше в изкуствена неонова светлина. Той нямаше нежните и топли лъчи на Истинско Слънце, което да гали и сгрява, но самата му светлина беше студена и горда. И ето, че от цялата земя се надигнаха милиони възгласи към него, като му казваха:
“Исус, Исус, Исус!”
Тогава звярът, излязъл от бездната простря ръцете си към цялата земя, а от пръстите му се стрелнаха лъчи, като стрели. Част от стрелите стигнаха и до мъртвите човеци, които наблюдавах във видението. И ето, че звярът извика с твърде силен глас към цялата земя:
“Днес аз нося спасение и светлина на света. Всеки, който призове името ми, ще се спаси….”
След тези негови думи самите лъчи, уподобени на стрели вече стигаха до самите сърца на човеците. А моят Господ, като ми даде знак да гледам, вече ми казваше:
“Виждаш ли как лъчът от Антихриста завършва със стрела?”
“Да, Исусе! Виждам това…” – отговорих аз, а Спасителят продължи да ми говори, като казваше:
“Виж тогава и отровата, с която е намазан върхът на стрелата. Защото тази отрова е образът на звяра и белегът на името му върху сърцата, които го приемат…”
Погледнах отровата, и разбрах, че върху върха на всяка от стрелите на Антихрист се беше изплюла старовременната змия, която е дявол и Сатана. Тогава с голямо безпокойство попитах Исус:
“Господи мой! Що ще рече тази отрова по върховете на стрелите, изпратени от Антихриста към сърцата на всичките човеци?”
А Той ми отговори:
“Знай и запомни, че с тази отрова Антихрист измамва сърцата, та да повярват на трите лъжи, в които е повярвал и баща му, дяволът. А сега разбери и самите лъжи:
Първата лъжа: Дяволът си вярва, че от творение може да се превърне в Творец.
Втората лъжа: Дяволът си вярва, че това, което веднъж му е било предадено, сиреч, властта над земята, не може да му бъде отнето.
Третата лъжа: Дяволът си вярва, че беззаконието му е било увековечено, за да воюва всякога против Светлината и Святостта на Бога.
Но ето, Аз предупреждавам Моите, миг преди дните на Злото, като им казвам Вечните и неизменни думи на Алфата и Омегата, Първият и Последният:
Люде Мои! Никак да не се плашите от идещото царство на Антихриста! Защото царството му е построено върху лъжа, а всичко, което има лъжлива основа, рухва и се разпада.
Затова казвам на всички ви Божията Истина:
Първо: Дяволът е сътворен и няма никога да стане Творец.
Второ: Онова, което веднъж му е било предадено от Отца Ми, сиреч, властта над земята, ще му бъде отнета завинаги.
Трето: Дните на дяволското беззаконие са преброени от Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят. А там, където нещо е било преброено, то не може да бъде увековечено…”
След тези Свои думи Господ отново ми посочи отровната стрела, като ми казваше:
“Това сърце, до което е дошла стрелата на Антихрист, е имало ужасната участ да похули Кръвта на Божието Спасение. Затова то непременно ще приеме отровата на сатанинското осъждение. Виж и това, преди да забележиш следващото знамение на тъмнината…”
Докато Исус ми говореше, човекът отвори устните си и вдигна ръцете си, като казваше на Антихриста:
“Господи Исусе! Приемам светлината и спасението ти…”
Тогава самата стрела на звяра се заби в сърцето му, тъй че в следващия миг отровата нападна потъмнелите му кости, като ги изяждаше и стопяваше. И ето, че човекът се свлече на земята, понеже вече не можеше да стои изправен, но единствено да пълзи. А заедно с човека се свлякоха и останалите човеци във видението, понеже и техните кости бяха изядени от сатанинската отрова. Така аз гледах с ужас как те започнаха да пълзят по коремите си в пръстта, а демоните ги подбуждаха да викат “Алелуя”. И понеже гледката беше изява на абсолютния ужас, извиках към Господ, като Му казвах:
“Гледай, мой Господи! Та отровата на дявола изяде костите на човеците и те сега пълзят по корем в пръстта…”
Гласът на Исус беше твърд и строг. И ето думите, които Той ми каза в отговор:
“Защо се ужасяваш от дните на Злото? А нима би те ужасило проклятието, което Моят Бог и Отец каза на змията в Едем? Спомни си думите Му:
“Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влечеш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си…” (Битие 3:14)
Разбираш ли сега, че самото явление на Антихриста е именно затова:
За да участват човеците в греха на самия дявол! Понеже и той, който беше херувим, помазан да засенява, някога имаше кости, които го държаха изправен пред Святостта на Отца Ми. Но когато роди отровата в сърцето си, дяволът съгреши, тъй че отровата пояде всичките му кости. За да не може никога повече да се изправи, нито да има духовни устои в сърцето си, но да пълзи като змия по земята. Ето така, в дните на Злото, когато тъмнината на дявола помрачи целия свят, Антихрист ще измами човеците и те ще станат плът от плътта и дух от духа на дявола. Негови рожби, негово потомство, негови змии на земята. Но ти виж и следващото знамение, което ще стори звярът. Защото той ще поиска да измами не само отстъпилата църква, която веднъж вече е била измамена от лъжепророка, но целия свят и всичките езици и народи…”
И действително, че след думите на Исус настъпи знамение. Защото лъчите на Антихриста започнаха да събират пълзящите му поклонници по цялата земя. А когато се събраха около него, звярът се въздигна над широчината на земята с всичките свои поклонници. И като ги обви с изкуствената си светлина, извика към целия свят:
“Аз, Христос, съм вашето слънце, и поклонниците ми са луната ви! И тези, които ще пратя от единия до другия край на земята, са звездите ми. Скоро паднете и всички се поклонете в нозете ми. За да имате моят мир – вие и чедата ви…”
Така слънцето и луната на дявола побързаха да направят престола си в Ерусалим. А звездите тръгнаха със стрелите на звяра по цялата земя, тъй че откъдето преминеха, множествата падаха и изповядаха Антихрист като Господ. А пратениците на лукавия забиваха сатанинските стрели в сърцата им и гръмогласно им казваха:
“Мир, вам! Мир на близките и мир на далечните!”
И понеже самата дума “мир” кънтеше навсякъде из мрака на земята, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Ако някой е изгубил Моя Мир във Времената и Съдбите на Моя Дух, то такъв непременно ще намери мирът на дявола в дните на Злото. Но Аз предупреждавам всички ви:
Горко, горко, горко на човеците, които намерят мира на Антихрист и в дните на Злото поискат да се закрепят в него. Защото над такива ще дойде неизменимата съдба на Апостолските стихове:
“А за годините и времената братя, няма нужда да се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината…” (1 Солунци 5:1-5)
И ето за тези безпътни и безумни поколения Господ проля първата от най-горчивите сълзи на Сърцето Си. Поколения, за които пророкът е записал:
“Понеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, и се съгласихме с преизподнята, щото, когато заливащата беда минава, да не дойде до нас. Защото си направихме лъжата прибежище, и под измама се скрихме…” (Исайя 28:15) 
Ще стоите ли още в прибежищата на лъжата? И ще криете ли още делата си под дяволска измама? Ще наричате ли лъжепророците “генерали” и лъжехристите “апостоли”? Ще наричате ли още търговците “помазаници” и наемниците “пастири”? Ще мълчите ли Истината, за да говорите лъжата? Та не знаете ли, че за това ваше безумие е писано още:
“Договорът ви със смъртта ще се унищожи, и съглашението ви с преизподнята не ще устои; когато заливащата беда минава тогава ще се стъпчете от нея. Колкото пъти минава ще ви хваща; защото всяка заран ще минава, денем и нощем; и само слуха за нея да чуе някой, ще се изплаши…” (Исайя 28:18-19)
Братко мой! Господ Исус е давал много видения на сърцето ми, но сега ти казвам, че не просто съм разтърсен, но истински уплашен. Защото за първи път виждам сетнината на човеците, които никога не са искали да излязат на светло, нито да бъдат изобличени, но са скривали мислите и делата си в мрака на дяволската лъжа.
“Кой ни вижда или кой ни знае!” – са шепнели мнозина в компанията на демоните си. И като са стискали в ръцете си проклетия договор със смъртта, са мислели, че Злото ще ги пропусне.
Ето, каквото Господ даде на сърцето ми, това давам даром на всичките сърца. И с цялата си любов, и с цялата си скръб по изгубените викам, та дано някой ме чуе:
Братя мои! Бягайте далече от дяволската тъмнина и измама, освен ако не искате и вие като змии да се влечете по корема си, останали без всякакви духовни устои! Бягайте далече от търговците на Вавилон, освен ако не искате да станете мъртъвци приживе и лъчите на звяра да прободат сърцата ви! Елате в Светлината на Господа и в Неговия Съвършен Ден, докато още се излива дъждът на Святия Дух! Защото когато дойдат дните на Злото, облаците на Вавилон ще се върнат подир дъжда. За да покрият земята в мрак и сърцата с проклетия! И сега сърцето ми се моли на Спасителя Исус с думите:
“Господи мой! Нека с първата от сълзите Ти да бъдат възвърнати пленените от тъмнината! Нека чуят вика Ти в проломите на Святия Дух! За да познаят Тебе като Слънце, и Невястата Ти като Луна! И слугите Ти, като онези звезди, които още светят, за да сочат Пътя към Сион! Амин и Амин!”