ЗА ИНТЕРНЕТ, БИОМЕТРИЯТА И ЧАРОДЕЙСТВОТО
(ЧЕТВЪРТАТА СЪЛЗА НА ХРИСТОВАТА СКРЪБ)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам да знаеш, че за нещата, които ще прочетеш тук, аз трябваше да преживея ужас от непрестанни дяволски провокации, които продължиха цяла седмица. Ден и нощ, нощ и ден, дяволът се опитваше по всякакъв начин да осуети моята духовна връзка с Господ Исус Христос. Като се започне с постоянна и жестока болка в зъбите и се стигне до проблеми с компютъра, на който набирам текста за печат. Аз трябваше да си дам ясна сметка, че става въпрос за духовно превъзмогване. За преодоляване на всички дяволски провокации, които винаги и всякога целяха само едно – да изгубя мира си и да не мисля за Божиите неща. А в това отношение дяволът наистина е станал експерт.
Но въпреки всичките му провокации и неспирни атаки, аз отново седнах в молитва и размисъл пред моя Господ. Защото самата тема, според както Святият Дух я изяви на сърцето ми, наистина касае последните дни. Но нека преди да ти разкрия виденията, дадени ми от Исус, да дам воля на мислите, които ме изгарят като огън и все повече и повече разпалват ревността ми за моя Господ.
Братко мой! Ние живеем в най-измамливото време на дявола. Време, в което духът на света е издълбал дълбока пропаст между човеците и Бога. Време, когато само малцина искат да гледат на Оня, Който е като Мост над пропастта, но повечето бързат да се хвърлят и да потънат долу.
Колко надолу обаче е стигнала пропастта?
И какво има на самото й дъно?
Истината е, че човеците все повече и повече се отдалечават от Бога и Създателя си, като намират нови пристанища за своите чувства, стремежи и копнежи. Става така, че човешкият ум иска да стане максимално независим от Божия Дух. И този ум търси начин да обгради битието си с всякакви всевъзможни крепости, та зад тях и самата мисъл за Бога да стане смешна и абсурдна.
Когато чета Евангелията, които разкриват Живота на моя Господ, аз усещам как Святият Дух издърпва сърцето ми и всичките ми помисли, вън от закрепостеното битие на човеците. Тогава наистина се чувствам жив. Защото, ходейки след Господ, се наслаждавам да гледам чудесата Му и превъзходната Му Сила. Тогава ми стига да имам една риза и едни панталони, една торба и чифт сандали, за да тръгна по стъпките на Божия Син и да отида там, където сърцето ми ще намери истинското щастие и Небесна пълнота.
Но ето, че днес съвременният човек има много повече от една риза и едни панталони. Много повече от една торба и чифт сандали. Той има своето технологично битие. Битие, пълно с електроника, мобилни телефони, свръхбързи автомобили, самолети. Битие, което в пълна степен превръща човеците в роби на онова, което имат. И ето тук, в последните дни преди свършека, дяволът се е прицелил в това технологично битие на човека. За да го превърне в негов затвор, в негови окови, в негова обреченост.
А сега, братко мой, помисли, че ние вярваме в Господ, Който ни е разкрил Себе Си като Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят. Може ли Този Свят и твърде велик Бог да не знае докъде ще стигне човечеството в собственото си падение? Може ли Той да не е видял, че в свършека на дните дяволската измама ще накара мнозина да се чувстват като богове? Може ли Той да не е предузнал усилията на дявола, който ще хвърли постиженията на технологиите като мрежа върху човешките съдби и души? Не каза ли Исус да бдим за оня ден, понеже ще дойде като примка върху живеещите по лицето на цялата земя? Ти знаеш ли какво е примката? Това е мрежа, с която ловецът успява да улови плячката си. И ако ти би помислил, че трябва непременно да видиш някаква мрежа пред нозете си, то нека ти кажа, че дяволът е дух. И той не плете материална мрежа за тялото ти, но духовна мрежа, с която да улови душата ти…
Когато Исус ми показа във видение дяволската мрежа, хвърлена върху целия свят, аз бях потресен и изумен от нейните мащаби. В тази мрежа всекидневно се улавяха милиарди човеци. Малцина от тях успяваха да излязат от нея, но други така се оплитаха в конците й, че в пълна степен заприличваха на риби, чиито перки вече са заклещени смъртоносно. Това ме накара да викам към Господ с всичката скръб на душата си. Аз не исках да повярвам, че точно това е затворът и примката, която дяволът готви на човеците. Нещо повече – видял записките ми, дяволът се озвери на това, което бях записал като впечатление от видението. Но Истината на моя Господ не можеше да се обърне против себе си. Защото Той наистина беше дал на сърцето ми да види как постиженията на върховните технологии се оказват най-страшният затвор, в който дяволът ще плени и поквари целия свят. Докато сърцето ми гледаше с голяма скръб на видението с дяволската мрежа, моят Господ се сниши над мен. И като ме докосна и прегърна с ръцете Си, започна да ми говори, като казваше:
“Знаеш ли, че от всички поколения, които са идвали по лицето на земята, вие като последно поколение стоите пред най-страшното от всичките страшни изпитания? Защото има една истина, която малцина са проумели, но Аз сега ще ти я кажа. Тази Истина гласи, че от мига на изгонването на Адам и Ева от Едемската градина и до днес човеците се отдалечават все повече и повече от Бога! Тъй че Творецът и творението отстъпват място в човешкото битие на онова, което човеците сами биха си сътворили. Кажи Ми тогава:
Коя реалност заобикаля днес съвременния човек? Божията или неговата собствена?”
“О, Исусе! Ние сме като буболечки, затворени в кутиите на собственото си безумие. Гледаме телевизия и видео, когато можем да гледаме изгревите и залезите на Божието творение. Слушаме безкрайни новини по радиото, когато можехме да слушаме гласовете на птиците, които хвалят Твореца. Ставаме роби на телефони и автомобили, когато можехме да бъдем свободни чеда на нашия Небесен Баща…”
Господ тъжно се усмихна на думите ми. А след това отново ми каза:
“Аз много пъти те взимах до Себе Си и ти показвах Небесния Ерусалим и Съвършенството на красотата. Кажи Ми тогава:
Видя ли в Моя Небесен Град да има някое от постиженията на този свят? Видя ли телевизори, камери, автомобили, компютри, телефони, самолети?”
“Не, Исусе! Аз видях реки и дървета, треви и цветя, диаманти и кристали, злато и сребро, Огън и Светлина, дъжд и дъга. Но при всичкото ми ходене с Тебе аз никога не видях нищо от битието на съвременния човек…”
“Иди и кажи на всичките Ми братя и сестри, че съвременен човек ще рече човек, който се е отдалечил на шест хиляди години от Спасението и Вечния Живот. Защото вече шест хиляди години човеците бягат от Мене и Отца Ми. Шест хиляди години те търсят и намират измишления и открития, само и само да се чувстват като богове, при все, че не са богове, но пръст от пръстта и черепки от земните черепки.
Но Аз нека да продължа да те питам, а ти Ми отговаряй:
Ако Моят Отец прокле Сатана и го изхвърли от Присъствието Си, то не е ли днес дяволът онази личност, която е най-далече от Присъствието на Отца Ми? И ако той е най-далече, то кои ще са най-близо до него?”
“О, Исусе! Това ще са човеците, в чието битие няма нищо от Битието на Твореца, но са погълнати от измамата на дявола да си построят рай без Бог и царство без Цар…”
“Знай тогава, че бягайки от Битието на Бога, и търсейки битието на дявола, човеците непременно ще попаднат в мрежите на Божия противник. И ако Апостолът Ми Павел говореше на всички ви, че Вечната Сила и божественост на Отца се вижда ясно и разбираемо чрез Неговите творения, то каква ли измама ще обсеби ония, които търсят да прославят сътвореното от човешки ръце, а не сътвореното от Божиите?”
“Господи мой! Въпросът Ти е твърде страшен, но още по-страшен е отговорът. Защото всеки, който бъде запленен от човешките творения, ще презре и намрази в сърцето си Божиите творения. А който намрази Божиите творения, той сам отлъчва себе си като творение от Твореца…”
“Виждаш ли как сам стигна до същинското проклятие на човешкия род? Но Аз сега ще те вдигна при Себе Си. За да видиш как последното време ще донесе на света най-страшното проклятие. Проклятие, при което сътвореното подобие ще унищожи оня, който го е създал…”
След тези Свои думи Господ ме хвана със силните Си ръце, като ме въздигна нагоре, в Залата на Божиите Времена и Съдби…
Ето, че очите ми отново съзерцаваха Исус като Алфа и Омега. И Той, като седеше на мраморния Си Трон, ми даде знак с ръка да се приближа до Него, като ми казваше:
“Ела, момчето Ми! Защото искам да видиш онова, което сега ще ти покажа…”
С вълнение пристъпих към Господ, когато Той вдигна ръката Си и посочи нагоре в Залата, като ме попита:
“Виждаш ли колко много прозорци има в Моята Зала?”
“Да, Исусе! Виждам ги! – отговорих аз, а Той продължи:
“Тръгни тогава по самите стълби и се възкачи до прозорците. А след това Ми кажи какво ще видиш през тях…”
Послушал Господ аз се завтекох към стълбите, като ги изкачвах. И ето, че когато застанах пред самите прозорци, стана така, щото Божията Светлина заслепи очите ми. Да, братко мой! През прозорците надничаше Бог Отец. И тази Светлина, която заслепи моите зеници, идеше от Неговите. Това ме накара да падна по лицето си и да кажа на Исус:
“Господи мой! Защо ми даде да гледам през прозорците? Та ето – очите ми никак не издържаха на зениците на Отца, понеже те ме заслепиха…”
В отговор на думите ми Исус стана от Трона Си и тръгна по стълбите, като се приближи до мене. А когато цялата Му осанка беше озарена от Светлината на Отца, тъй че Исус светеше като Слънцето, Той ми подаде ръка и ме възправи, като казваше:
“Аз ти дадох да гледаш през прозорците, защото няма друго място на Небето и земята, където думата “прозорец” да е толкова изпълнена с Дух и Истина. Защото прозорецът е място, където прозира Светлината! Тъй че прозорецът е светило на дома, както са очите за тялото! Ето затова съдбите на Алфата и Омегата са светли и истинни – понеже ги осветяват зениците на Отца Ми!
Но ти сега тръгни след Мене. Защото ще ти покажа какво ще се случи в дните на Злото. Понеже тогава прозорците, сътворени от човеците, ще им послужат за собствена погибел. И сътвореното подобие непременно ще унищожи тези, които са го създали…”
За втори път в устните на Исус аз чувах за “сътвореното подобие”, ако и никак да не разбирах думите Му. Ето защо Го попитах:
“Господи мой! Какво е това “сътворено подобие”, за което Ти вече два пъти ми загатваш?”
В отговор Спасителят ми каза:
“Когато слезеш с Мене в дните на Злото, то тогава непременно ще разбереш всичко. А сега върви след Мене…”
След последните думи на Исус аз Го последвах и ние отново стигнахме вратата, зад която се намираха дните на Злото и царството на абсолютния мрак. И този път Господ ме наметна с мантията Си, а след това отвори вратата, като ми казваше:
“Нека слезем долу!”
Ето, че нозете ми вече вървяха на земята след Исус, а мракът започна да прозира пред очите ми. Така, не след дълго, Господ се спря и посочи напред, като ми казваше:
“Виж тази сграда, момчето Ми! Защото на нея ще се изпълнят твърде правдивите думи на пророка, който казва:
“Защото смъртта възлезе през прозорците ни, влезе в палатите ни, за да изсече децата от улиците, юношите от площадите…” (Еремия 9:21)
Погледнах натам, накъдето сочеше Господният показалец, а очите ми видяха продълговата къща, на която имаше стотици прозорци. Самите прозорци бяха разположени много близо един до друг и те тъмнееха твърде страшно. Ето защо тихо попитах Исус:
“Господи мой! Кажи ми как смъртта ще влезе през прозорците, за да изсече децата по улиците и юношите по площадите?”
В отговор Господ ми даде знак да гледам. И ето, че очите ми отново видяха издигащият се Антихрист над земята. Неговата студена неонова светлина отново започна да пръска измамливи лъчи по всичките краища на света. А само след миг лъчите на звяра се стрелнаха и към прозорците на продълговатата къща. И като влязоха през тях, мигновено избухваха със страшна сила. Но въпреки избухването на лъчите, прозорците стояха здрави. Това искрено ме учуди, тъй че попитах Исус:
“Какво става, Господи мой? Защо прозорците остават здрави, въпреки избухването на лъчите?”
А Господ ми отговори:
“Прозорците остават здрави, за да може всеки път смъртта да влиза през тях и да посича децата от улиците и юношите от площадите. Но ти непременно трябва да надникнеш в самата къща. За да ти стане още по-ясно що за прозорци са си направили човеците…”
Вълнението ми нарасна твърде много, тъй че с трепет последвах моя Господ. А когато двамата с Него влязохме в къщата, видяното от очите ми надминаваше всичките ми представи. Защото аз видях човеци, седнали пред компютри, в които се взривяваше измамната светлина на Антихриста. И ето, че звярът говореше от самите компютри на сърцата им, като казваше:
“Направете електронно подобие на всеки жив човек на земята. Искам данните на всичките човеци. Възраст, пол, раса, години, образ, вяра, убеждения, родословно дърво, отпечатъци на пръсти, отпечатъци на ириси, копие от ДНК. Сторете всичко възможно най-бързо и съберете всичката информация, нужна за делото ми…”
Докато слушах и гледах с изумление и ужас, Господ ме попита:
“Познато ли ти е това, което виждаш?”
“О, Исусе! Та аз виждам как звярът е впрегнал всичките върховни информационни технологии, за да има контрол върху живота на всеки човек на земята. И ето, че слугите му използват цялата мощ на мрежата Интернет, за да извършат скверната му воля…”
В отговор на думите ми Исус ме запита:
“Сега вече разбираш ли какво е “сътвореното подобие”, което ще се превърне в проклятие за човеците?”
“Да, Исусе! Сега виждам, че това е електронният образ на човека, тоест, всичките негови лични, физични и родословни данни, събрани като информация в услуга на Антихриста. Но аз недоумявам, Исусе! Та никой ли от тези човеци няма страх от Живия Бог и от заповедите Му? Никой ли от тези безумци няма да си спомни изричната Божия заповед:
“Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди…” (Изход 20:4-6) 
А ето, че сега очите ми виждат как слугите на човека-Антихрист ще правят електронни подобия на човеците, за да му ги предоставят…”
“А виждаш ли, най-сетне, прозорците, през които ще влиза смъртта на Антихриста, за да посича децата по улиците и да убива юношите по площадите?”
Чул думите на Исус, аз отново погледнах към компютрите и в следващия миг разбрах отговора. Затова казах на Господа:
“Боже мой! Ти наистина Си Алфата и Омегата и Твоите зеници са видели всичко на земята. И сега виждам как от тези компютри надничат “прозорци”. Тези прозорци са най-масово разпространената система “Windows” (в превод на български – прозорци), на която се крепят всички компютърни технологии на последното време…”
“Чудно ли ти е тогава, че смъртта ще влезе през прозорците? Чудно ли ти е, че безумието на човешкия прогрес стигна чак до имплантирането на електронни чипове в човешкото тяло? И ти знаеш ли как се нарича тази демонична технология?”
“Да, Исусе! Това е биометрията, тоест, събирането на уникалната информация, свързана с човешкия организъм…”
“Виж тогава още по-страшната атака на Антихриста в дните на Злото. Защото той използва външните прозорци, за да счупи и потъмни вътрешните. А кои са вътрешните прозорци?”
“О, Господи! Това са очите на сърцето! Очите на разума, даден ни от Бога, за да Го познаваме!”
“Виж тогава писаното от Апостола Ми Йоан. Защото всички вас той предупреди, като каза за амбициите на звяра:
“И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име…” (Откровение 13:16-17)
Разбират ли тогава Моите, че външните знамения на звяра ще преследват външните човеци, докато вътрешните знамения ще преследват вътрешните човеци? Ако с външните знамения Антихрист непременно ще сложи ръка върху езичниците, то с вътрешните той ще поквари докрай отстъпилата църква.
Ето, Алфата и Омегата говори на всички вас, като строго ви предупреждава:
Външните знамения на Антихрист ще бъдат чрез Интернет и чрез биометрията! Точно така електронното подобие на всеки човек ще упражни жесток демоничен контрол върху живота му!
Вътрешните знамения на Антихрист ще бъдат чрез чародеянията и теологията, които ще убиват и разяждат духовно вътрешния човек!
А самата връзка между външните и вътрешните знамения ще се осъществи със словото на сатанинската заблуда, което ще влиза през външните прозорци, докато счупи, разруши и потъмни вътрешните!
И тогава непременно ще се сбъдне Словото Ми, с което вече съм предрекъл дните на Злото:
“…и на ония, които гледат през прозорците, ще се стъмни…” (Еклесиаст 12:3)
И нека разумните, които искат да се закрепят в Мене, да видят стиховете на пророк Исайя, които той прогласи. Защото тези са думите на Отца Ми към всичките безумци на последното време:
“От край земята чухме да пеят: Слава на Праведния; но аз рекох: Чезна, чезна! Горко ми! Коварните коварстваха; да! Коварните страшно коварстваха. Страх, и яма, и примка са върху тебе, о земни жителю. Който бяга от гласа на страха, ще падне в ямата; и който възлиза отсред ямата, ще се улови в примката; защото прозорците отгоре са отворени, и основите на земята треперят…”  (Исайя 24:16-18)
И ето, днес очите Ми виждат това, което видя Исайя. От единия до другия край на земята – всичко пее:
“Слава на Праведния!”
Всички си вярват, че Ме имат! Всички си вярват, че Ме хвалят!
И докато си вярват, че Ме имат и хвалят, Аз чезна!
Затова им казвам:
Горко ви! Защото коварните ви първенци страшно коварстваха всред вас. И като ви вързаха със страх, изкопаха ви яма. И като ви изкопаха ямата, приготвиха ви примка! Тъй че Алфата и Омегата издига за последен път Гласа Си преди дните на Злото:
Страх, яма и примка са върху тебе, земни жителю! Понеже не направи Господу обиталището си, но зарови като къртица главата си в пръстта. Тъй че в дните на Злото ти ще бягаш от гласа на страха, но ще паднеш в ямата, а когато възлезеш от ямата, ще се уловиш от последната мрежа на дявола. Защото в ден, когато трябваше да държиш прозорците си отворени за Мене, ти ги държа затворени. И когато дойдат дните на Злото, за да държиш прозорците си затворени, ти ще ги отвориш за всичкия мрак и измама на света!”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Слушах Гласа на Господ, а очите ми гледаха Лицето Му! Лице, по което браздяха сълзи! Лице, което все още се взира с надежда към изгубените и отдалечените на шест хиляди години от Битието на Бога! Защото, както ни учи Еклесиаст, “Бог издирва наново онова, което е било оттласнато”.
Дано Той издири всички ни! За да съхраним прозорците си за Него! Далеч от прозорците на дявола! Далеч от мрежите на неговия демоничен контрол и от страшното коварство на всичките му слуги! Амин и Амин!