ЗА ЗАВЕТА МЕЖДУ ДЯВОЛА И ЧОВЕЦИТЕ
(ТРЕТАТА СЪЛЗА НА ХРИСТОВАТА СКРЪБ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Искам да знаеш, че няма по-голяма тежест и изпитание за един Божий слуга от това – да яви на цялото Божие домочадие каква е Скръбта на Небесния ни Баща. Ето, казвам ти, че през последните дни Божият товар буквално смачка сърцето ми, тъй че започнах да ридая денем и нощем и да искам от Исус Сила, за да мога да издържа. И сега мога със сигурност да ти споделя, че едва ли за някоя друга пророческа книга се е водела такава духовна битка в Небесните места, както за тази, в която Господ Алфа и Омега разкрива на всички ни какви ще бъдат дните на Злото. Истината е, че това Зло няма да дойде изневиделица на земята. Защото старовременната змия, която е дявол и Сатана, е подготвяла дните на Антихриста през всичките шест хиляди години, откакто пълзи всред пясъците на света. Ето защо самите духовни знамения, записани в “Еклесиаст”-а, трябва да ни отрезвят и направят бдителни. Защото и нашият Господ така ни предупреди. Той не ни каза “Спете”, но “Бдете”.
Когато бдиш не за ден, не за седмица и месец, но с години, тогава непременно започваш да забелязваш как знаменията на идещото Зло се разкриват пред очите ти. А такова е знамението, за което Господ Исус проля третата от най-горчивите сълзи на Сърцето Си. Знамение, свързано със завета, който дяволът утвърждава между себе си и своите поклонници.
Имаше години в живота ми, когато аз недоумявах и никак не разбирах как е възможно това:
Господ да е дал на Църквата си един Нов Завет, а едновременно с това да има толкова много тълкувания и трактовки върху Неговото Слово!
Толкова ли сложен се оказа Новият Завет на Оня, за Когото Апостол Павел каза, че Му дължим “простота и чистота”? Как стана така, че простичкото и чистото послужи за всякакви грандиозни измами и извратени тълкувания? Как тази чиста и Свята Любов, която Исус ни остави като Собствения Си Пример, беше избутана встрани от хиляди доктрини и мъдрувания? Как Неговото иго, за което Той потвърди и каза, че е “благо и леко”, в един момент се превърна в религиозен хомот за стотици милиони и дори милиарди човеци? Тези били католици, ония – адвентисти, другите – протестанти, четвъртите – православни, петите – методисти, шестите – баптисти, седмите – конгрешани, осмите – антихристи…
Да, братко мой! Такъв ще е завършекът на отколешното християнство по земята. И за този завършек Господ ни предупреди, като каза:
“Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие…” (Матея 7:21-23) 
Как да разбираме тези думи на Спасителя?
И какво ще рече това – Той да ни познава?
Истината е, че има едно беззаконие, в което и до днес се подвизават мнозина. И това е беззаконието, с което дяволът ще подготви целия свят за дните на Злото. Но аз нека сега отново да се върна на непосредственото видение, което Господ разкри пред сърцето ми. Защото и този път аз бях в Небесната Зала на Божиите Времена и Съдби. А Исус, седнал на мраморния Си Трон, отново ми говореше, като ми казваше:
“Зная колко е тежък товарът над сърцето ти. И сега ти казвам, че ще те укрепя с всичката Си Сила, за да издържиш. Защото в този миг за всяка Моя дума към сърцето ти се води страшна битка в небесата. И сега – когато духовния пролом над сърцето ти е отворен – ти трябва да приемеш всичките Ми думи, понеже те са Дух и Живот за всичките Сионови пленници по земята. А ти виж третата от сълзите Ми върху Меча Господен и Ми кажи:
Защо Аз плача за онези, които мелеха, но намаляха? Какво са млели те и защо са намалели?”
“О, Исусе! Какво друго да мелят верните Ти мелничари, ако не Словото, което трябва да дадат на Божието домочадие като Хляба на Вечния Живот. Но ето, че в дните на Злото тези мелничари са престанали да мелят. А така на земята вече няма Хляб, Който да дава Вечен Живот…”
В отговор на думите Ми Господ отново докосна с ръка Сърцето Си. И ето, че в десницата Му се появи златен съд с житни семена. А Той ми даде знак да се приближа до Него, като ми казваше:
“Ето, Стефане! Сега ти давам Словото на Живота от Сърцето Си. И искам от тебе да превърнеш това Слово в Хляб…”
С вълнение се приближих към мраморния Трон на Алфата и Омегата, като поех от ръцете Му златния съд със житните зрънца в него. И в следващия миг, взимайки съда, аз паднах на колене пред Господ, като Му казвах:
“Исусе! Нужен Си ми! Защото Ти Си не само Словото на Живота, но и Камъкът, с Който тези житни зрънца ще станат на брашно. Защото всяко от тях е пълно с божествено откровение за Тебе. И самото откровение ще бъде явно, когато се разкрие в Дух и Истина на сърцето ми…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това каза:
“Да, така е! Затова Аз ще бъда не само Словото, но и Камъкът, с който да Го превърнеш в брашно. Защото именно така ще покажеш, че си мелничар на Господа твоя Бог…”
След тези думи Господ се преобрази пред очите ми. Защото се превърна във воденичен Камък пред Самия Си Престол. И ето, че от Престола бликнаха водите на Святия Дух, като започнаха да въртят Камъка в основата Му. И Самият Камък проговори на сърцето ми, като казваше:
“Ако някой Ме познае като Камъка от Сион, той непременно ще Ме познае и като Хляба на Живота. Затова вземи сега от житните зрънца, с които е пълен златният съд и започни да ги хвърляш под Камъка…”
Погледнах самия Небесен Камък и забелязах, че Той вече бе направил Собственото Си русло, тъй че водите на Духа Го въртяха на мястото Му, а аз започнах да хвърлям житните зрънца в основата Му. И ето, че Камъкът наистина започна да смила зрънцата, като отново ми каза:
“Събери сега брашното в златния съд, който ти дадох, докато го напълниш…”
Без всякакво бавене аз започнах да събирам брашното в шепите си, като го изсипвах в златния съд, докато съдът наистина се напълни. Тогава Камъкът се преобрази пред очите ми, а пред сърцето ми отново стоеше Господ Исус. И Той, като се усмихна, ми проговори, казвайки:
“Ето, че ти наистина извърши това, което подобава на всеки мелничар на Господа. Защото направи Камъкът основа на сърцето си, и водите на Духа – Живот за Камъка. Но сега погледни и виж, че имаш златен съд с брашно. А с брашно ли ще нахраниш Божието домочадие?”
“Не, скъпоценни Исусе! На Божиите чеда е нужен Хляб!”
“Вземи тогава от водите на Духа, които текат из Престола Ми и ги смеси с брашното. А след това пристъпи към Огъня, който ще разгоря пред очите ти…”
Послушал Господ, аз напълних шепите си с водите на Святия Дух, като ги смесих с брашното. Така Духът укрепи ръцете ми, тъй че успях да приготвя и самото тесто. А Гласът на Исус отново дойде към мен и ми каза:
“Вземи тестото и ела при Огъня! Аз те чакам да го сториш…”
Повдигнал очите си аз погледнах към мраморния Трон на Алфата и Омегата, когато забелязах как Сърцето на Исус гореше от пламенен Огън. И във вълнението си казах на Господ:
“Исусе! Нима искаш да принеса тестото в Огъня на Собственото Ти Сърце?”
“Да, момчето Ми! Точно това искам! Защото няма друго място, където да се ражда Хляба на Живота, освен в Сърцето на твоя Господ!”
Братко мой! Едва ли някога в живота си бях преживявал по-съкровени и прекрасни думи от тези, които Исус говореше на духа ми. Ето защо се приближих към Огъня на Сърцето Му. И като изгарях във всичката пламенна Любов на Господ, положих тестото в самия Огън. А тогава Исус отново ми проговори, като казваше:
“Всеки, който дава Хляб на чедата Ми, влиза в Сърцето Ми, тъй че и Аз влизам в неговото. Това е великото Небесно тайнство на слугите Господни, които мелят Божието жито и изпичат Небесния Хляб. Защото тази е същинската Сила на Моя Нов Завет. Но ти сега помисли защо Господ Алфа и Омега те е въвел пред Трона Си? Не затова ли, за да видиш защо Той е пролял горчивите Си сълзи? Не затова ли, за да разбереш думите Ми, с които казвам:
“И ония, които мелят, ще престанат, защото намаляха…” (Еклесиаст 12:3)
Тръгни след Мене, момчето Ми! Защото отново ще слезем в царството на вечния мрак. За да видиш с какъв измамен завет Антихрист ще погуби сърцата на човеците…”
Ето, че Исус се изправи от Трона Си. И като постави дъхавия Хляб в златния Си съд, хвана ръката ми и тръгна напред в самата Зала. А когато отново застанахме пред вратата, водеща към дните на Злото, Той отново ме наметна с мантията Си, като ми казваше:
“Нека слезем долу…”
Ето, че за трети път очите ми гледаха на гъстия мрак. Но и този път мракът прозираше. Така ние вървяхме известно време, когато накрая Господ се спря. И като посочи напред, вече ми казваше:
“Виж сега тази воденица, която ти показвам. Защото тя някога е хранила Божиите чеда, но вече няма как да ги храни…”
Погледнах към самата воденица и видях, че върху нея беше паднала страшната сянка на запустението и мерзостта. А това ме накара да кажа на Исус:
“Господи мой! Тук е страшно. А и тази воденица съвсем е изгубила значението на името си. Защото воденица ще рече мелница, която работи с текуща вода, но тук няма и капчица от Святия Дух…”
В отговор на думите ми Господ се просълзи, а след това ми каза:
“Нека влезем в самата воденица. За да разбереш защо тук не е останала и капчица от Святия Дух…”
Ето, че нозете ми вече стъпваха вътре във воденицата. А тогава очите ми забелязаха Господно жито, което беше смачкано и омърсено с кал или по-скоро глина. Нещо повече – на мястото, където трябваше да стои Небесният Камък, беше поставен огромен глинен идол. Но понеже нямаше вода, която да го върти, той беше застинал в неподвижността си. А там, в основата му, имаше купчини от осквернено брашно, в което лазеха червеи. Гледката беше толкова ужасна, щото с всичката си горест и скръб извиках към Исус:
“Ах, Господи мой! Не давай на сърцето ми да гледа тази мерзост на лукавия. Защото сега очите ми гледат не Тебе, Скъпоценния Камък от Сион, но един глинен идол, който съблазнява с червеи…”
В отговор Гласът на моя Господ стана гневен. И Той с голяма ревност ми отговори, казвайки:
“Това ли те ужасява? Ти все още нищо не си видял. Защото като тази запустяла воденица по земята има стотици хиляди. Но именно такива воденици ще послужат за най-масовата измама и най-проклетото чародеяние на земята. Затова виж тъмното знамение, което ще се случи пред очите ти…”
Отново гледах към воденицата, когато забелязах как в нея влязоха емисарите на Антихриста, придружени от верните си слуги. И те, като се наведоха над оскверненото жито, започнаха да храчат и да повръщат в него. А след това завъртяха глинения идол, като му казваха:
“Брашно ни дай! За да нахраним с него целия свят!”
И ето, че изпод самия идол се появи новото смляно брашно. Омърсено от червеи, храчки и повръщано, то твърде много се хареса на антихристите. И те побързаха да го заграбят и напълнят в торбите си, като казваха на глинения идол:
“Спасителят ни чака в Ерусалим, където ще замесим брашното на световната му мисия с всичките води на величието му. Затова не спирай да мелиш, докато не изхраним целия свят…”
В отговор на думите им самият глинен идол проговори, като казваше:
“Каква по-голяма привилегия за мене от тази – да меля жито за господаря на сърцето си…”
Въпреки върховната погнуса, която се надигна в сърцето ми, аз намерих сила да попитам Исус:
“Господи мой! Не е ли този глинен идол онази съблазън на Езавел, поради която мнозина блудстват и ядат идоложертвено?”
“Точно така е! Защото този глинен идол е духът на теологията, с която Антихрист ще измами всичките човеци на земята…”
“А Твоето Свято Слово, Господи? Какво остава за него в дните на Злото? Къде са тези, които трябваше да мелят с Небесния Камък и с водите на Святия Дух?”
В отговор Исус отново повтори думите на горчивата Си Скръб:
“…и ония, които мелят, ще престанат, защото намаляха…” (Еклесиаст 12:3)
Самите Му думи ме накараха да Го прегърна и да възридая в Него, като Му казвах:
“Моля Ти се, Исусе! Говори на Твоите чеда и не млъквай! Научи ги да се гнусят от този глинен идол и от духа на теологията, с която Езавел ще измами цялата земя…”
В отговор Господ ми каза:
“А искат ли човеците да им говоря? Не дават ли повечето мило и драго, за да изучат чедата си с осквернено брашно, с повръщано от човешката заблуда и с проядено от червеите на измамливите хитрости? Не издигнаха ли всичките църкви по земята Езавел на почит и книжниците й – на пиедестал? Как искаш да говоря на поколение, което отхвърли слугите Ми, пророците, и стъпка с нозете си Моите думи? Как искаш да говоря на поколение, което видя в Завета Ми възможност за кариера и диплома, а не Живот на Святост и саможертва?
Ето, казвам ти, че ти си един от малцината мелничари на Господа, останали по земята, който знае и помни къде се ражда Хляба на Живота. Колкото до останалите – те всички са се поклонили на глинения идол, защото в подножието на този идол спира всяко гонение и ръцете се пълнят с щедрите користи на самия дявол. Но и сега Алфата и Омегата ще издигне Гласа Си. И на всички Мои строго ще заповядам:
Отстъпете назад от всяка мелница, в която Небесният Камък е подменен с глинен идол! Но пристъпете към Мене, и към Моите свидетели, които ви дават Хляба на Живота! Отстъпете назад от всяка мелница, в която водите на Святия Дух са пресъхнали за сметка на религиозни храчки, червеи и повръщано. Но пристъпете към Мене и към слугите Ми, пророците, които ви дават Моите думи с Моя Дух! Отстъпете назад от всяка мелница, в която на почит са дипломите и титулуването, а не боголюбието и Святото Миро! Но пристъпете към Смирната и Касията, към Тръстиката и Маслината, и към всичките гонени заради Правдата, които станаха измет на света и позор за светските блудници!
Защото непременно идва денят, когато теолозите ще проклинат корена, в който са се насадили и земното лозе, в което са вършили нечестието си! И Аз, Господ на Силите, ще запокитя глинените им идоли далече по-долу, в неизмеримия мрак на голямата бездна, която ще погълне царе и царици, коне и колесници, кораби и моряци, сергии и търговци. Аз, Алфата и Омегата, Първият и Последният, изрекох тези съдби с устата Си…”