ЗА СВЕТА НА СТРАХА, ТРЕПЕРЕНЕТО И ПРЕГЪРБВАНЕТО
(ВТОРАТА СЪЛЗА НА ХРИСТОВАТА СКРЪБ)

Скъпи ми братко! Приятелю на сърцето ми!
Казвам ти Истината в Христа и не лъжа, че за десет години на посвещение и битка с началствата и властите на Вавилон сърцето ми се нагледа на човешки страх, човешко треперене и човешко прегърбване. То не бяха предателства, поради този страх. То не бяха малодушни отстъпления. То не бяха категорични духовни самоубийства. За много от човеците, които ме оплюха и предадоха, аз и до днес скърбя и плача. Не защото Господ не е верен да ми прибави нови приятели и поддръжници, но защото отстъпвайки от Словото на Божия Пророчески Дух такива човеци всъщност отстъпиха от Господ и от Личните думи на устата Му.
Да, аз зная, че такива човеци ще си намерят оправдание, за да се намерят чисти в собствените си очи. Нещо повече – мнозина от тях дори ще отчетат похулването на Божия слуга, като своеобразен героизъм.
“Кой е като нас, а? Само ние дръзнахме да запушим устата на този Главчев и да го похулим в лице?”
Тъжното на подобни констатации е в това, че не става дума за героизъм, но за страх. Ужасен страх, който ги е побивал като тръпки в гърба. Страх от пастира-наемник, страх от църковното ръководство, страх от анатема, страх от опозоряване. Жалък и смешен страх! Едно уродливо падение на всичките духовни устои за сметка на лицемерието и на живота без гонение. Но виждаш ли, братко мой, идва миг в живота на вяра, когато трябва да повдигнеш главата си и да погледнеш нагоре. За да чуеш как първите думи на твоя Спасител към сърцето ти започват с окуражителното:
“Не бой се!”
И да продължат с побеждаващото:
“Ако Бог е откъм нас, то кой може да бъде против нас…”
Ето тук, в отношението към Бога или дявола, идва и страхът. Защото мнозина престават да гледат Кой е откъм тях, и бързат да мислят кой е против тях.
“Ауу, дяволът! Страшният Сатана, князът на този свят!”
Много пъти съм искал да споделя с теб и с всичките ми братя и сестри за духовния натиск, с който лукавият е искал да прекърши призванието ми. Много пъти съм искал да се похваля, (говоря по човешки) че в мигове на страшен вятър съм викал с цялата сила на сърцето си против дявола:
“Сатано! Враже Господен! Не заставай на пътя ми, защото Исус ще ми даде Меча Си и Словото Си, с които отново да те съкруша!”
Но аз благодаря на Исус, че пророческите книги говорят много по-убедително за липсата ми на страх от дявола, отколкото каквито и да било словесни декларации. Причината да започвам именно с такива думи преди това второ видение от дните на Злото, е тази, че втората горчива сълза, която Исус е пролял за всички нас, е именно поради страха, който ще бъде гибелна примка за мнозина. За да пропуснат Грабването и да се намерят в дните на Злото.
Господ отново беше до сърцето ми. И като въздигна духа ми в Залата на Божиите Времена и Съдби, Той седна на мраморния Си Трон и започна да ми говори, като казваше:
“Как мислиш? Разбрала ли е Църквата Ми каква е втората от горчивите сълзи на твоя Господ? Разбрали ли са Моите защо Аз плача за всички, които в дните на Злото ще треперят от страх и ще се прегърбят от товара на заблудата?”
“О, Господи мой! Ти ме познаваш и знаеш, че много пъти съм заставал на молитва пред Тебе с плач в сърцето си. Плач именно за тези, които се уплашиха и побягнаха от Божия Пророчески Дух. Защото зная, че ако те са наскърбили моето сърце, то колко повече са наскърбили Твоето. Но откъде този страх в човеците, Господи?”
Слушайки думите ми, Исус ме погледна с острия поглед на очите Си. А след това докосна с десницата Собственото Си Сърце, тъй че само след миг ръката Му пламна от Огън. И ето, че Господ ме призова да пристъпя към Него, като ми казваше:
“Ела, Стефане! И нека Огънят от Моето Сърце да стане Огън и в твоето. Защото така, без всякакво съмнение, ще разбереш откъде идва страхът и треперенето на сърцата…”
С вълнение се приближих към Алфата и Омегата. А Той вече докосваше сърцето ми и аз целият пламнах пред Присъствието Му. Тогава Исус отново ми проговори, казвайки:
“Сега, когато сърцето ти пламти от Моя Огън, то можеш ли да Ми кажеш какви са копнежите на самия Огън, с който го запалих?”
“О, Исусе! Твоят Огън гори в сърцето ми. Той ме одързостява и изпълва с ревност, за да докосна и подпаля с него мнозина. За да бъдат стоплени с Любовта Ти…”
“Значи, както сам си забелязал, Огънят има силата да топли и сгрява. Но само това ли е Силата на Моя Огън? Само за стопляне и сгряване ли служи той?”
“Не, Господи мой! Твоят Огън има и друга, твърде прекрасна сила. Той свети…”
“А какво ще рече Огънят не само да топли, но и да свети?”
“Господи мой! Това ще рече, че ние трябва не само да любим с Твоята Любов, но и да говорим Твоята Истина. Защото Огънят не само топли, но и свети…”
“Сега най-сетне разбираш ли каква е втората горчива сълза на твоя Господ? Разбираш ли защо в дните на Злото ще има мнозина, за които е писано:
“Когато стражите на къщата ще треперят, и силните мъже ще се прегърбят…”  (Еклесиаст 12:3) 
Кои треперят и защо треперят? Няма ли това да са всички, които са изгубили Огъня, за да замръзнат в ледовете на дявола?”
Думите на Исус бяха толкова дълбоки и правдиви, щото с вълнение Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Едва сега разбирам защо Апостол Йоан ни каза в посланието си, че в Любовта няма страх. Защото страхът е свидетелство, че нямаме Огъня. Но ако някой има Огъня, той няма да трепери, нито да се страхува…”
Господ се усмихна на думите ми и продължи да говори, като казваше:
“А от какво най-много се страхуват човеците в това последно време?”
“О, Исусе! Те се страхуват да говорят Истината! Те искат Огъня Ти, но с цената на компромиса. Да може някак да ги стопли, но не и да свети…”
След последните ми думи Исус се изправи от мраморния Си Трон. И като посочи напред с десницата Си, вече ми казваше:
“Нека тогава двамата с теб отново да слезем в дните на Злото. За да видиш и запишеш каква ще бъде сетнината за човеците, които презряха Огъня, който свети…”
Така Господ тръгна напред, а аз Го последвах. И ето, че за втори път Той наметна мантията Си върху мене и тръгна напред в самата Зала, докато стигнахме до вратата, която водеше към дните на Злото. А тогава Исус отвори вратата на самия мраморен под, под която се откриваше царството на вечния мрак, като ми каза:
“Ела с Мен. За да видиш как стражите на къщата треперят и силните мъже се прегърбват…”
Ето, че отново влязохме в черният и гъст мрак, покрил земята. Но и този път мракът прозираше, тъй че очите ми започнаха да забелязват подробностите. Така ние вървяхме известно време, когато се спряхме пред здание с напукани и потъмнели камъни. Не ми беше трудно да позная, че това беше църковна сграда, понеже по нея стояха изрисувани символи на Христовия Завет. А Господ посочи към самата сграда, като ми казваше:
“Виж тази сграда! Понеже в нея се е подвизавало отколешното християнство на земята. И сега ти казвам, че Грабването ще настъпи и Моите ще се явят пред Мене. А в тази и в много други сгради по земята все така ще се събират човеци, останали твърде далеч от Святия Дух и от Божия Огън. Защото и в този миг самата сграда е пълна с хора. И ти сам ще видиш знамението, което ще се случи пред нея…”
Докато Господ ми говореше, в самия мрак настъпиха знамения. Защото към сградата се приближиха човеци със звезди на челата си и с лъкове и стрели в ръцете си. Те олицетворяваха самите мисионери на човека-Антихрист, изпратени от него по целия свят. И ето, че най-високият изсред мисионерите, се приближи към сградата. И като заблъска с ръка по вратата й, изкрещя със силен глас:
“Отворете в името на световния спасител! И бъдете готови да му се поклоните и да го изповядате!”
След самото блъскане по вратата стана така, че тя се отвори. И ето, че очите ми видяха самият църковен лидер, който излезе пред мисионерите на Антихриста. Блед като платно и с твърде уплашен поглед, той едвам успя да изпелтечи, като казваше:
“Ние ви чакахме… Да… Цялото ни паство се молеше и очакваше пратениците на спасителя…”
В отговор на пелтеченето му мисионерът пред него простря напред лъка си, като му казваше:
“Какво още чакате? Паднете и се поклонете! Паднете и изповядайте името на световния спасител!”
Докато мисионерът простираше лъка си към църковния лидер, стана така, че един твърде силен демон с вид на бухал излезе от сърцето на мисионера, като размаха страшно крилата си. А тогава от крилата на бухала излезе силен вятър, който нападна сърцето на църковния лидер. И ето, че лидерът започна да трепери твърде страшно. И той никак не можеше да устои на силния вятър от демоничния началник. Това го накара да падне и да започне да лази. И лазейки, да се обърне към цялото си паство и да извика с треперещ глас:
“Паднете, паднете! Дошъл е денят на господ! Славният ден на неговото явление!”
Послушали думите на лидера си, от сградата започнаха да излизат човеци. Не с изправени тела и с достойни лица, но паднали и лазещи. Това беше твърде страшно видение пред очите ми. Видение на обречените! Видение за тези, които дяволът откарваше като овце на вечно заколение. И аз, като не можех да сдържа сълзите си, посочих с ръка лазещите човеци, като казвах на Господ:
“Исусе! Това е ужасно и трагично! Та тук няма нито един, в чието сърце да има Огън от Твоя Огън, Светлина от Твоята Светлина, Пример от Твоя Пример. Аз виждам как оня, който трябваше да е страж на Божия дом, трепери и пелтечи. А всичките силни в този дом – до един са прегърбени…”
В отговор на думите ми Господ започна да ми говори, като казваше:
“Когато цял живот си бил учен, че нямаш право да говориш Истината, но трябва да се съгласяваш с мнението на по-горния от тебе, то е дошъл мигът подобно лъжеучение да се превърне в собственото ти вечно проклятие. Защото ти казвам, че ето такава ще е участта на всички църкви, в които са пастирували духът на Ахаав и духът на Езавел. Понеже Ахаав е духът, който вкарва в сърцата страхът да се казва Истината. А Езавел е лъжливата пророчица, която утвърждава престола на сатанинската заблуда. Но ето, Гласът на Алфата и Омегата и в този миг говори на сърцата на всичките Божии човеци. И на всички вас казвам:
Опомнете се, Божии люде! И никак не забравяйте словото на пророка, който ви предупреди за идещите дни на Злото, като ви каза:
“Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат; но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат…” (Исайя 40:30-31)
Колко от вас разбраха, че да подновите Силата си ще рече отново и отново да се изпълвате с Божия Огън? Понеже Антихрист скоро ще излезе от бездната, за да помрачи земята. Нима мислите, че неговите духове няма да подготвят краткотрайното му управление? Нима мислите, че началствата и властите на Вавилон няма да бетонират страшната му заблуда? Каква по-успешна подготовка за дните на идещия Антихрист от тази – да се вкара в сърцата страхът да се говори Истината? И ако вие днес виждате че Правдата се изкривява и сиромахът се онеправдава, то защо всички мълчите и треперите? Защо мълчите и треперите за умноженото беззаконие всред църквите? Защо мълчите и треперите, когато виждате как църковните първенци несправедливо се обогатяват за сметка на ония, които са ограбили? Защо се страхувате да бъдете опозорени и омърсени заради Моето Име? Защо мълчите и треперите, когато виждате как се отнема утехата на вдовицата и правото на сирачето?
Ето, Алфата и Омегата строго ви предупреждава:
Ако някой реши да мълчи и трепери спрямо беззаконието на лъжепророка, то такъв ще мълчи и трепери и при явлението на звяра!
Защото силата на дявола е в страха на човеците!
Страхът да казваш Истината! Страхът да посочиш нечестивия! Страхът да изобличиш злия! Страхът да заживееш един славен живот за Господа! Затова ви казвам, че Небето няма да приеме нито един, да, нито един човек, в чието сърце е имало страх от дявола и от дяволските човеци! Защото страхът е липсата на Моя Огън! И който се страхува, той никак не е бил усъвършенстван в Божията Любов!”
Братко мой! Господ говореше огнените Си думи, а сърцето ми се тресеше от скръб. Скръб, че човеците във видението нямаше как да чуят думите Му, но наведоха гърбовете си, за да бъдат пронизани от стрелите на Антихрист! Скръб, че този проклет страх все повече и повече се превръща в демоничен ген, който идещите поколения наследяват от онези преди тях. Защото този страх да се говори Истината е сграбчил в желязна хватка цялото българско племе и целият български род.
Аз плача за вас, българи! Святият Дух плаче за вас, понеже в сърцата на мнозина царува не Исус Христос, но страхът от началства и власти, от партии и политици, от убийци и войнолюбци, от агенти и престъпници, от предатели и кръвопийци, от пастири-наемници и теолози, от всичкото поколение на дявола, научено от баща си да насилва и владее чрез страх.
Дано Господ покаже Милост на всички ни! И в самата Милост сърцата ни да пламнат от Огъня, който топли и свети! За да не треперим от дявола, нито да се страхуваме от слугите му. Амин и Амин!