“М’НЕ, М’НЕ, Т’КЕЛ, УПАРСИН!” – V ГЛАВА

V. ЗАЛИТЕ НА БОГОВЕТЕ

И така, братко мой, Господ ми даде видение. А трагедията в това видение за онези, които видях в него, беше пълна. Присъствах в някакъв огромен и дълъг коридор, в който най-силно впечатление правеха високите му колони, поставени вляво и вдясно. Колоните бяха разположени по двойки. И всеки две колони образуваха нещо като висока и триумфална врата, през която човек можеше да влезе навътре. Общият брой на вратите беше шест, по три отляво и отдясно. А там до мен се появи Господ Исус Христос. Той хвана ръката ми и ми каза:
“Никой не може да влезе през тези шест врати и след това да излезе, ако Аз не съм Силата и Волята на сърцето му. Тези врати така мощно и властно засмукват жертвите си, щото за оня, който попадне зад тях, няма никаква надежда за измъкване…”
“Какво има, Господи, зад тези врати?” – попитах аз. А Исус отговори:
“Зад тези врати царуват боговете на Вавилонската религиозна система. И ако духът на Антихрист е началникът на Вавилон, то тези шест богове са самата му нервна система, самите проводници на неговата власт. Всеки, който пие виното на Вавилон, непременно попада тук, за да бъде после осъждението му не само справедливо, но и пълно. Отец е допуснал тези шест бога да владеят над всеки, до когото намерят достъп, за да се допълни мярката на всяко беззаконие. За по-голяма увереност ти отново си спомни какво гласяха стиховете от пета глава на книгата на Даниил. Виж онова място, в което Валтасар вече е взел златните и сребърните съдове и е налял в тях виното си…”
Така аз прочетох стиховете, които показваха, че Валтасар не просто бе събрал поклонниците си на пир и пиене, но пиенето бе с определена цел:
“Пиеха вино, и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове…” (Даниил 5:4)
Едва прочел стиховете, Господ пак ми каза:
“Виж сега тези високи колони, които образуват преддверията на вратите. Прави ли ти впечатление нещо в тях?”
Погледнах на колоните, образуващи вратите, и едва тогава забелязах, че те видимо се различаваха една от друга. Затова казах на Господа:
“Господи, виждам, че отляво се намират трите двойки колони, образуващи трите врати. Първата е златна, втората е сребърна, а третата – медна. Докато отдясно се намират другите три двойки колони, които съответно са желязна, дървена и каменна…”
Господ ме погледна със съвършено внимание, а после каза:
“Точно така момчето Ми! Когато едно демонично учение се издига високо против познаването на Бога, то непременно придобива вид на крепост или висока колона. А такова учение не просто измамва човека, но го владее, като му предлага поклонение пред дух, когото човекът счита за Бог…”
Думите на Исус ми се струваха много дълбоки и все пак познати. И затова Му казах:
“И, ако не греша Господи, целта на дявола е човеците да си мислят, че този дух Си Ти!”
“Не просто да си мислят, че съм Аз, но напълно да отдадат сърцата си в хваление, поклонение и служение на този бог. Затова и Вавилон е толкова силен, защото тези негови шест бога са така поставени от Луцифер, щото да имат ефекта на многократен капан…”
”Как да разбирам това, Господи?” – попитах аз. А Исус отговори:
“Спомни си думите, които Отец Ми даде на пророка Си Исайя. Защото Неговият слуга тогава записа думите:
“Страх, и яма, и примка са върху тебе, о земни жителю. Който бяга от гласа на страха, ще падне в ямата; и който възлиза отсред ямата, ще се улови в примката…” (Исайя 24:17-18)
А сега виж, че става дума за шест врати, през които влизат поклонници на шест различни бога. Когато бягаш от единият, ще те улови вторият. Когато бягаш от вторият, ще те улови третият. Ако не успее третият, ще опита четвъртият, петият, шестият. За дявола е без значение кой от вавилонските богове ще те улови, стига да си под властта му и в мрежите му. А той днес е твърде щастлив, понеже уловените от боговете му, не просто не страдат от пленяването си, но дори го хвалят и му се кланят… Нали така го прочете в стиховете за пира на Валтасар?”
“Да, Господи! Точно така е записано…” – отговорих аз, а Исус продължи, като ми казваше:
“Когато времето захладнее, идва зима. А през зимата вали сняг и започва да се се натрупва по улиците. Тогава, за да станат улиците отново проходими, се изкарват снегорини. Виждал ли си такива?”
“Да, Господи!”
“А забелязал ли си, че снегорините са подредени така, че каквото не може да го загребе първият, да попадне под властта на втория, каквото не може да загребе вторият, да попадне под властта на третия, и така, докато всичкият сняг се изхвърли встрани от пътя, нали?”
“Да, Господи!”
“Представи си, че християни, които трябва да вървят по Моя Път, вземат, че охладнеят от ветровете на света. Тогава любовта на мнозинството се превръща в леден сняг. Ще търпи ли Отец Ми лед на Пътя Ми? Няма ли да упълномощи дявола да прибере снеговете си? И какво повече да чака дяволът, освен да пусне снегорините си и да изкара цялата църковна охладняла маса встрани от Пътя, встрани от Моето Учение. Разбираш ли сега, че ако братята и сестрите Ми не знаят за тези шест бога, за тези шест безпощадни снегорина, то мнозина ще умрат духовно поради това, че в сърцата им не е изградена крепостта на Истината?
Затова, момчето Ми, нека двамата с теб влезем и внимателно да разгледаме какво представляват вавилонските светилища…”
След последните Си думи Господ ми посочи първата врата, образувана от двете златни колони и така ние влязохме вътре.

Leave a Reply