“М’НЕ, М’НЕ, Т’КЕЛ, УПАРСИН!” – VII ГЛАВА

VII. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ НАДПИСА

А сега, скъпи ми читателю, те моля да внимаваш във всичко, което ще ти се открие оттук нататък, защото тази книга стига своята кулминация. Сам можеш да предположиш, че праведният и Свят Господ няма да търпи нечестието в Храма Си, но ще го накаже и отсече завинаги. Аз просто искам да бъдеш убеден, че Той вече е започнал наказанието и отсичането и белезите на този велик надпис по стените на царския палат буквално се реализират пред очите ти.
Нека сега ти кажа какво преживях, когато Господ ми даде самото видение. Аз се намирах пред огромен царски палат, построен във възможно най-голямото великолепие. Той бе украсен с рубини и скъпоценни камъни, а рамките на прозорците му бяха от чисто злато. А до мен се появи Исус, като ми каза:
“Внимавай във всичко, което ще видиш, защото видението е пророческо и ще се сбъдне точно така, както го виждаш…”
След думите Си Господ се приближи до вратата на двореца, зад която беше царската стая. Той протегна ръка и почука. Измина време, но никой не Му отвори, въпреки, че зад самата врата се усещаше шум от празненство. Господ втори път почука, като този път увеличи силата на ударите по вратата, така щото те биха събудили и спящите. Но и този път никой не отвори. А Исус се обърна към мен, като ме попита:
“Виждаш ли, че стоя на вратата, а никой не иска да отвори, въпреки че чукам?”
“Да, Господи! Виждам това!” – отговорих аз. А Той продължи:
“Щом не искат да Ми отворят, то Сам ще вляза…”
Тогава стана нещо чудно. Самата ръка на Господ Исус се отдели от Тялото Му и премина през ключалката на вратата на царския дворец, а заедно с това Господ ме направи и аз във видението да последвам ръката Му. Тогава ръката застана над самата стена, пред която празнуваха големците. Те бяха разстлали големи маси, върху които имаше всевъзможни напитки и ястия. Валтасар беше там и беше във вихъра на царското си настроение. Той беше пиян от виното и миризмата му беше повече от отблъскваща. Въпреки това слугите му отляво и отдясно не преставаха да му сипват вино в златната чаша. Ето защо никой в тази пиянска оргия не забеляза ръката Господна, докато Бог не направи всички светила в царската стая да угаснат и да остане само светилника, който беше до самия Валтасар. А ръката на Исус започна да пише по мазилката на самата стена. Най-интересното бе това, че за разлика от обикновеното писане, при което човек би употребил само показалеца си, тук Исус пишеше едновременно с петте Си пръста. И надписът от ръката Му гласеше:
“М’не, М’не, Т’кел, Упарсин…”
Това накара Валтасар да се сепне и зяпне от учудване. В следващия миг видението се прекрати и аз отново бях с Господ пред самата врата на царската стая. А Исус ме попита:
“Забелязваш ли, че в това видение ти виждаш много повече, отколкото в самия библейски разказ?”
“Да, Господи! Защото библейският разказ се ограничава само с това да покаже как Твоята ръка пишеше по мазилката на стената, а тук виждам, че преди знамението с надписа Ти чукаш настоятелно на вратата, но никой не Ти отваря. И едва след това ръката Ти влезе, за да извърши знамението…”
А Исус отново ме попита:
“А видя ли, че Аз не пишех само с показалеца Си, както би било нормално, но едновременно с петте Си пръста, както казва това и библейският разказ. Защо едновременно с пет пръста пишеше твоят Господ?”
Отговорих:
“Господи, аз вярвам, че тук ръката Ти олицетворява петкратното служение в Църквата. Ето защо писането едновременно на петте пръста означава, че Ти ще Си послужиш в изобличението над Вавилон не само с показалеца, който са Твоите пророци, но с всички от петкратното служение. А това ще бъде не друго, но събуждането и запалването на светилника на онези пет разумни девици. Понеже в библейския разказ от Даниил е писано, че ръката пишеше срещу светилника, тоест, светилникът осветляваше писаното. А така излиза вярна и притчата Ти за петте девици, които запалиха светилниците си…”
“Точно така, момчето Ми. Точно така ще постъпи твоят Господ. Защото непременно имам остатък, който ще чуе Гласа Ми и ще извърши Волята Ми. А сега помисли върху друго: Защо не влязох целият в царския палат, а само ръката Ми влезе вътре?
Замислих се и не можех да отговоря. И затова казах:
“Не знам, Господи…”
В този момент гласът на Исус се измени и стана страшен. И Той ми каза:
“Да бъде ли Лицето Ми свидетел на мерзостите, които вършат тези тука? Да бъде ли Образът Ми на място, където се подвизава друг образ? Но ето затова само ръката Господна влезе на това място на запустение, защото непременно тази ръка ще накаже богоотстъпниците. И сега отново се върни на началото на видението и отново помисли защо стоях и чуках на вратата…”
Докато Господ ми говореше отговорът вече беше се явил в сърцето ми. Затова Му казах:
“Господи! Ти ни казваш в Словото Си, че миг преди свършека ще стоиш на вратата. И аз вярвам, че Ти хлопаше, за да могат да Те чуят онези, които са заспали или са пияни, нежели изтрезнеят от пиянството си…”
“Точно така, момчето Ми. Но и това не е всичко. Понеже кажи Ми, къде другаде освен в “Книгата на пророк Даниил”, в коя друга пророческа книга и в кой друг пророчески стих дословно се повтаря видението, което току що ти дадох? Понеже ти сам видя, че Господ чукаше, но слугите на Валтасар отвътре не отвориха. Така се наложи Господ да провре ръката Си през самата ключалка, така че ръката Му да извърши знамението с надписа…”
О, прекрасни Господи! Твоята мъдрост е съвършена! Аз вече знаех отговора, защото той проблесна в самия въпрос на Исус. И затова Му казах:
“Господи, видението Ти дословно повтаря пророческите стихове от “Песен на песните”, където Ти хлопаше на вратата на тщеславната църква, но тя не пожела да Ти отвори. Така се реализираха пророческите стихове:
“Възлюбеният ми провря ръката Си през дупката на вратата; сърцето ми се смути за Него…” (5:4)
Това е стихът, който дословно се реализира в това видение пред очите ми…”
“Как мислиш? Смути ли се сърцето на Валтасар, когато видя надписа? И ще се смутят ли днес сърцата на вавилонските царе, когато видят абсолютно същия надпис?”
“Да, Господи! Понеже за Валтасар бе писано, че:
“Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смущаваха…” (Даниил 5:6)
А Исус добави:
“Не може ръката Господна да пише по стените на царския палат и това да не смути царете. Ето така и чрез тази книга Аз ще ги смутя, и не само ще ги смутя, но ще извърша скритото в пророческия надпис по стената. Въпреки, че дори тогава няма да се покаят от блудствата си. Затова нека сега ти разкрия трагедията на Валтасар, който е преобраз на закоравените пастирски сърца, а след това да видиш и самото пророческо значение на надписа, понеже е Божие изобличение против всички, които служат на Вавилон…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s