VI. БОЖИЯТА МЯРКА ЗА ВРЕМЕ ПРОТИВ ВАВИЛОНСКИТЕ ЦАРЕ

Братко мой, скъпи ми читателю!
Аз съм убеден, че нито едно сърце не може да остане безразлично от нещата, които ми показа Господ Исус. Защото самите видения в пълна степен отразяваха днешното състояние на църкви и вярващи, които твърде лекомислено допуснаха духът на света да ограби силата на благовестието и самият пример на Божия Син. Аз не зная как различните човеци четат Библията и как я интерпретират. Аз също така не зная доколко Исус е реален в живота им или не е реален. Но аз със сигурност зная, че въпреки милионите тълкувания и напасвания на Божието Слово с човешките интереси, пред Трона на Всемогъщия Бог ще остане отворена Божията Библия и именно тя ще бъде ситото за придобиването на Небесния дял и Вечното Спасение. И трагедията на мнозина ще бъде толкова по-голяма колкото по-малък са направили Исус в мисловните си представи. Изобщо, разбери простичката истина, че вярата е онази величина, която измерва твоята мярка с мярката на Бога. Колкото по-малка е твоята мярка, толкова по-голяма ще е Божията и ти ще бъдеш напълно зависим от Него. И обратно – колкото по-голяма е твоята мярка, толкова по-жестока ще е заблудата, в която си впримчил сърцето си. Защото Бог никога няма да стане съизмерим с тебе, но ти трябва да се стремиш да станеш съизмерим с Бога. И този стремеж не бива да угасва през целия ти живот.
Няма да скрия от теб, че сърцето ми е било удивлявано от самочувствието и високомерието, с което някои човеци са поставили себе си в Църквата. И когато съм се опитвал да видя тези хора през учението на Исус, че най-големите ще бъдат слуги на всички останали, то никога не съм успявал. Защото е точно обратното. Защото тези вавилонски царе, които днес са се навъдили всред народа и обществото на Бога, са буквално идоли и богове, изгубили разсъдъка си и нещо повече – мотивирани да подлудят и измамят всички около тях. И понеже никога Исус не ми беше давал да знам за Божието отношение към такива, то и затова сърцето ми страдаше, защото едва ли не си мислех, че властта и беззаконието на такива се увековечава.
Нищо подобно! Оказа се, че това е просто един сезон, един отрязък от време, допуснат от Вечния Съдия, за да се явят тайните помисли и намерения на всяко сърце. И нека сега ти разкрия разговора, който имах с Исус, преди Той да ми разкрие знамението с пишещата ръка в двореца на цар Валтасар. Ето какви думи ми говори Спасителят:
“Можеш ли да си представиш, че Божият народ би съгрешил, ако всред него е възвеличен и изявен Божият Авторитет? Биха ли съгрешили децата в присъствието на Баща си, когато знаят, че Той ги гледа и наблюдава и когато те самите Го гледат и наблюдават?”
“Не, Господи! Защото тогава би имало силен респект в децата към Баща им и те биха вършили само онова, което Му е угодно…”
“Точно така е. Но представи си друго. Представи си, че Бащата реши за миг да остави децата Си, за да изпита колко силно е Словото Му в сърцата им. Ще бъдат ли и тогава децата угодни на Волята на Баща си?”
“Господи, едни ще останат угодни, но други – не. Тук вече напълно ще стане ясно кои пазят Словото Му в сърцата си и кои не го пазят…”
“Добре тогава! А за да разбере Бащата дали пазят Словото Му и дали Го обичат, то не трябва ли да се допусне и присъствието на изкусител, чрез който да стане най-ясно кое сърце какво е?”
“Разбира се, Господи! Защото ако Словото ни дава твърдост, то тази твърдост трябва да бъде доказана и опитана чрез натиск…”
“Виж тогава думите на Апостол Павел към Солунците. Виж как Апостолът заявява именно за тази Божия инициатива:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (II Солунци 2:11-12)
Защо Бог иска някои да повярват лъжа? Не Му ли е повече угодно да повярват Истината Му? Защо именно Отец Ми се ангажира да изпраща заблудата?”
“Господи, аз вярвам, че Отец изначало знае кои са Неговите и кои не са. И за да не съществува вероятност във Вечния Живот да обитават такива, които не са Негови, то и затова е допуснато това сито за сърцата на всичките човеци. Защото, колкото до възможността на Отца да направи всички послушни на Волята Си, то аз никак не се съмнявам в това. Само едно от древните Му знамения над Египет би направило цялата Църква да Му се покланя и да не остане дори и един антихрист. Но тогава вярата би се превърнала в страх и Любовта на Отца не би била пълна, защото в Любовта няма страх…”
“Точно така е! И ето затова днес е такова време. Време, когато от добра воля следваш Бога или от зла воля Го презираш. И сега си спомни как Моисей отиде на планината, за да вземе скрижалите със заповедите. Бяха ли оставени тогава израилтяните да живеят както си поискат?”
“Да, Господи! Отец ги остави да действат по съвест и ако искат да помнят пророка Му Моисей, а ако искат – да не го помнят. Но те не си спомниха за пророк Моисей, но го обявиха за беглец и измамник, а след това си изляха златното теле…”
“А колко време продължи този изпит за Израиля?”
“Господи, това продължи четиридесет дена, защото толкова дни Моисей се бавеше на планината Синай…”
“Добре тогава! Ако някога Бог така изпита Израил, миг, преди да му даде Завета Си, не изпитвам ли и Аз днес Църквата Си точно така, миг преди да изпълня Завета Си? И докато Младоженецът се бави не дойдоха ли при девиците всякакви други младоженци?”
“Разбира се, че дойдоха, Исусе! Въпреки, че все още нямам мъдрост да свържа някогашния изпит на Израиля с днешния на Църквата…”
“Нямаш тази мъдрост, защото не съм ти разкрил Божията мярка. Но когато ти я разкрия ти ще видиш, че изпитът за Църквата днес е същият, както някога за Израил. Понеже, кажи Ми, не е ли днес времето, когато целият свят се подготвя за явлението на човека-Антихрист?”
“Точно това е времето, Господи! Защото днес Вавилон е по-силен от всякога!”
“Виж тогава в Откровението за колко време вавилонските царе получават власт като царе заедно със звяра…”
Отворих “Откровението на Йоан” и видях как там за този факт бе записано:
“…и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра; те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт…” (17:12-13)
И тогава казах на Господ:
“Виждам, Исусе, че вавилонските царе получават власт заедно с Антихрист за един час…”
“Значи, както сам се убеждаваш, Отец е допуснал беззаконието на вавилонските царе да продължи един час, докато получат власт като царе с Антихриста. А сега помисли земна мярка ли е този час или е Небесна мярка. Защото няма цар, който за един земен час да получи цялата власт над отстъпилата църква. Колко повече, когато не един, но десет царе получават властта си. Какво е скрито зад този един час, Стефане?”
“Господи, явно, че това е мярката на Отец…”
“Придобий си тогава мъдрост от Словото, за да разбереш тази мярка. Не ти ли казва Моисей в деветдесети псалом, че пред Господ един ден е като хиляда години? И ако хиляда години са един ден, то колко ли време е един час?”
“Господи, тогава излиза, че един час е малко над четиридесет години!”
“Е, имай тогава разбирането, че последните вавилонски царе на земята получават властта си в последните четиридесет години. Толкова е времето, което е дадено от Отец, за да изпита последните църкви на земята. Но също толкова е и времето, в което трае последното изливане на Святия Дух, известно като “късен дъжд”. И както четиридесет години Отец се радва на всички, които укрепяват сърцата си със съвършено познаване на Волята Му, така Той четиридесет години негодува против всички, които като блудници Го оставят. И ето в тези четиридесет години се е уголемявал и последният Вавилон, който е великата блудница, измамила целия свят. А сега помисли какво ще се случи в края на четиридесетте години? Или нека ти задам въпроса така:
Какво се случи в края на четиридесетте дена, след като Израил изля златното теле?”
“Господи, тогава пророк Моисей се върна от планината и като видя беззаконието на Израиля, счупи плочите със заповедите…”
“Ето така, момчето Ми, в края на времето на земята се завръща Пророческия Дух на Отца Ми в слугите Му и чрез Него и Аз ще счупя плочите Си, защото ще прекратя Завета Си с всички, които презряха Евангелието, според както го пророкува и Захария:
“И като взех тоягата Си Благост, пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена…” (11:10)
И именно това прекратяване на Завета Ми с църквите, обладани от Вавилон, е засвидетелствано в “Книгата на пророк Даниил” на онова място, където ръката на Човешкия Син ще пише по стените на царския палат думите Си “М’не, М’не, Т’кел, Упарсин. Затова виж и самото знамение при писането, за да се укрепят сърцата на онези, които са верният Ми остатък в това смутно и жестоко време…”