“М’НЕ, М’НЕ, Т’КЕЛ, УПАРСИН!” – V ГЛАВА_4

4. ЗАЛАТА НА ЖЕЛЕЗНИЯ БОГ

Нека ти кажа, скъпи ми читателю, че по въздействието си това бе най-ужасната зала, в която стъпвах. И ако в предишните характера на лукавия бе прикрит, то тук той се изявяваше в голяма пълнота още със самото влизане. Аз виждах огромна желязна зала, в която всичко беше сиво и черно. Самите поклонници, които бяха стотици, нямаха естествени човешки очи, но зениците им излъчваха тъмен метален отблясък. По самите им дрехи, които силно се различаваха от дрехите на поклонниците в предишните зали, имаше остри шипове и вериги. Ръцете им бяха покрити с черни кожени ръкавици и те всички вдигаха ръцете си във въздуха и виковете им кънтяха, тъй че цялата зала ехтеше. Те викаха:
“В Името на Бога! В Името на Бога! В Името на Бога!”
Самият железен трон в залата беше празен, но Господ ми даде знак, че всеки момент там ще се появи железният бог. И ето, че той наистина се появи и цялата тълпа коленичи пред него. А демонът, който твърде много приличаше на звяра от златната зала, но този път тъмен, извика:
“Кой от вас ще се разпне за мене? Аз съм вашият Христос!”
Всички вдигаха ръцете си, като викаха:
“Избери мене!”
Тогава железният бог се наведе над самия си трон и отвори сандък, от който извади малко русо детенце, което светеше в невинността си, а после изкрещя:
“Който люби това детенце повече от мене, не е достоен за мене…”
След това се приближи до първия си поклонник и го попита:
“Ти любиш ли ме…”
А поклонникът изрева:
“Любя те, господи!”
Тогава железният бог му подаде детенцето, като каза:
“Докажи го!”
Поклонникът хвана детенцето с лявата си ръка, а с дясната извади нож от мантията си и прободе детето. Тогава върху лицето на железния бог се изписа видима усмивка и той изкрещя:
“Ето поклонник, който е достоен за мене…”
А след това продължи:
“Трябва да убедите всички, че това е пътят и начинът да ми се докажете. Защото за мен жертвата струва повече от милостта. Жертва искам, а не милост…”
След думите му поклонниците му започнаха да викат “Алелуя”. В този момент се обърнах към моя Господ и изтръпнах. Върху бялата ленена дреха на Исус се беше появило кърваво петно. Това ме ужаси и аз паднах в нозете на Господа, като заплаках и плачейки Го питах:
“Какво стана с Теб, Господи?”
А Исус тихо ми каза:
“Ето така ще Ме разпнат хиляди по хиляди в това последно време. Понеже тези тука са забравили, че който приеме едно малко детенце в Мое Име, Мене приема…”
Все още не разбирах дълбокото в думите на моя Бог. Затова Го попитах:
“Тук наистина ли стана убийство? Наистина ли има такива, които убиват деца, без дори окото им да мигне?”
А Господ, като придържаше лявата Си ръка до раната на гърдите Си, добави:
“Когато преди десет години ти повярва в Мен не беше ли дете? Не се ли опитваха мнозина да те убият, понеже бяха роби на доктринерски си режими? И не направиха ли те всичко това уж в Моето Име? Не казах ли Аз на последователите Си, че:
“…даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мене…” (Йоан 16:2-3)
Как мислиш? Защо в това Мое предупреждение поставих първо познаването на Отца Си, а чак след това Себе Си?”
Отговорих:
“Господи! Ти дойде на земята да ни дадеш вяра и да ни научиш на вяра. Но Отец действа преди Тебе, защото Той работи в съвестта, в изворите на всеки човешки дух. Затова никой не може да дойде при Теб, ако не е чул от Него…”
“А знаеш ли в какво се превръщат онези, които не са чули от Него, а все пак се амбицират да дойдат при Мене?”
“Много просто, Господи! Те са с неподготвени съвести за Тебе, защото не са преживели покаяние и истинско обръщане. А всеки, който гледа назад, непременно гледа на дявола и дяволът му говори…”
“Виждаш ли как сам го каза? Ето затова всеки, който не е преживял истинско и спасително покаяние, твърде скоро идва да живее в тази зала. Дяволът прегаря съвестта му и му предлага едно напълно извратено Евангелие, в което не властва доброто, но злото войнстване на вярата. И точно за такива сподвижници на злото войнстване ти говори Словото, като казва:
“Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби ножове, за да изпояжда от земята сиромасите и немотните сред човеците…” (Притчи 30:14)
Но ти отново виж, че това е залата на железния бог. И гледай внимателно как той ще продължи речта пред поклонниците си…”
Обърнах погледа си към железния трон и видях как железният бог се изправи, извади библия и закрещя към поклонниците си:
“Колко от вас искат да ми бъдат войни? Колко от вас искат победа на всяка цена? Елате тогава, елате, елате. Оставете вашите човешки мечове, защото съм ви приготвил нещо по-превъзходно. Защото аз ще ви дам мечът на духа, а вие ще го изпробвате върху сърцата си…”
След думите му поклонниците се тълпяха и притискаха в него, а той вадеше от мантията си остри железа и им ги даваше. А аз забелязах, че железният бог ги лъжеше на дребно. Защото поклонниците му държаха в ръцете си не мечове, но гвоздеи. Никой от тях обаче не усети размяната, защото опиянението и възбудата им беше много силна. Така поклонниците на железния бог хващаха гвоздеите си като се опитваха да ги забият в собствените си сърца. А понеже не успяваха напълно, зад гърбовете им наскачаха демони с тежки чукове, които довършваха започнатото. Така само след едно кратко време цялата зала се покри с паднали мъртви хора със забити в сърцата си гвоздеи. А железният бог, като се смееше ехидно и продължително, каза на демоните си:
“Дигнете ги сега тези мъртвите, защото те ще са моите Лазаровци по земята…”
След заповедта му демоните наскачаха в телата на прободените и ги изправиха на крака. Самото видение ме потрисаше и затова Господ извърна главата ми и ми каза:
“Сега разбираш ли каква е ролята на железния бог в това последно време? Сега разбираш ли, че този най-силен измежду силните духове на лъжепророка е изпратен да закоравява сърцата на човеците и да ги направи фанатици, за да презрат всяка милост и всеки призив за покаяние от Божиите слуги, пророците. Така без съмнение, с гвоздеите в ръцете си, които считат за Меч на Духа, те всички Ме пробождат в сърцата си чрез помощта на опитни и безжалостни демони. Но и на такива поклонници Аз ще въздам на точното време. Защото ще дойде мигът, когато ще Ме види всяко око…”
“И тогава Исусе ще Те видят и онези, които Те прободоха…”
Исус погали главата ми, а след това каза:
“Да, Стефане! Но те ще Ме видят не за Спасение, а за страшно осъждение, което няма да има край. И димът от изгарянето им ще се издига до вечни векове. Затова нека никой не казва, че е покаян, но да моли Отец Ми за покаян дух и сърце. Защото пълно покаяние и напълно меки сърца са имали само малцина слуги в Словото Ми. Останалите са се обръщали само дотолкова, доколкото да не забравят света и стария си живот. И въпреки това Отец в Милостта Си ги е прибирал, защото е останал ненаранен и жив зачатъка на Духа вътре в тях. Но Съвършената Воля на Отец Ми за вас е да се обърнете докрай. Защото Аз бих спасил всеки каещ се престъпник на кръста дори в последния миг и секунда на живота му, когато се обърне към Мен. Но Небето няма вече как да използва такива за благовестието. Покайте се сега, обърнете се сега, бъдете Верни и отворени за Мен сега, защото тази желязна зала поглъща мнозина…”
Това бяха последните думи на Исус в желязната зала. След това ние влязохме през петата дървена врата, за да видя там дървения бог.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s