3. ЗАЛАТА НА МЕДНИЯ БОГ

Искам да знаеш, братко, че ако има нещо, което шокира и поразява въображението, то това беше залата на медния бог. Тя беше по-различна от другите две зали, защото тук тълпата от поклонници беше толкова разнородна, щото човек би имал чувството, че са си дали среща всички раси и националности. И все пак се забелязваха някои закономерности. Едната закономерност беше тази, че тук отново имаше меден трон, поставен в центъра на залата, макар отново да не виждах никакъв бог. Затова пък видът на различните поклонници говореше сам по себе си. Едни от тях бяха разкопчали мантиите си и отдолу бяха голи. Те седяха и се оригваха, а от време на време прокарваха ръцете си по дебелите си кореми с неповторимо удоволствие. Други, подобно на някогашните фарисеи, слагаха върху челата си пачки с банкноти, които играеха ролята на филактерии (напомнители на Божия Закон). Не зная братко дали си виждал ортодоксални евреи, които закрепяват над очите си кутийки със стихове от Тората, но тези вместо стихове от Тората слагаха над челата си банкноти. Имаше и трети, които ми направиха огромно впечатление, защото украсяваха ушите си с дрънкулки и ги мажеха с масло, така щото ушите им лъщяха отдалеч. Виждах и четвърти, които въртяха главите си наляво и надясно, за да направят впечатление на останалите с гушите си, които бяха толкова дебели, щото границата между брадичката и шията буквално беше заличена от огромен слой тлъстина. И когато те въртяха главите си, то и гушата се въртеше, като, образно казано, се разливаше настрани. Цялата зала излъчваше непоносима миризма на пот и всякакви телесни секрети. Погнусата ми беше върховна. Затова попитах Господа:
“Какво е това, което ми показваш, Господи? Та то си е направо Содом!”
“Нещо по-лошо от Содом, Стефане! – ми отговори Исус и продължи: – Тук са всички плътски християни, които не могат да надмогнат над страстите си. Тук няма да видиш, бог, който да ги ръководи. Защото ги ръководи духът на собствената им похот. И за всеки от плътските бог е онова, от което е победен и на което се кланя. Впрочем, виж как става самото поклонение…”
Обърнах погледа си и видях, че всеки от поклонниците заставаше пред медния трон, а след това го вдигаше за себе си. И докато поклонникът отнасяше трона, на негово място изникваше нов меден трон. След това поклонникът сядаше на трона и онази част от него, на която се кланяше, ставаше медна. Така например, забелязах, че едните поклонници седяха на троновете си и вече имаха медни кореми, други седяха на троновете си и имаха медни банкноти, трети имаха медни гуши, а четвърти – медни уши. Тогава отново попитах Господ:
“Господи, би ли ми казал кой на какво се кланя и как да го разбирам?”
А Исус ми отговори:
“Не е трудно да го разбереш и видиш. Ето например, първите, с медните кореми. Това са всички онези, чийто бог е стомахът и чието хваление е срамотно. Затова те са не просто с надути и дебели кореми, но и голи, понеже не са облечени със светлия и чист висон на благовестието. Виж и вторите, които държат пачки с банкноти, подобно на филактериите на древните фарисеи. Това са поклонниците на финансовия просперитет, които вършат всяко дело в името на парите и заради парите. Затова и парите стоят винаги пред очите им, за да им напомнят на кой бог служат и от кого са вързани. Защото техен бог е Мамон. Виж и третите, които украсяват ушите си с всякакви обици и отдават почит най-много на ушите си. Те в пълна степен отговарят на шепотниците, коментаторите, ласкателите и клюкарите. И ако има слуги в ръката на лукавия, които най-много да му вършат работа, то това са поклонниците на ушите. На тях се дължат в огромната част партизанствата и религиозната политика. Те винаги са готови да омърсят човека, който не им харесва или на когото завиждат. Затова обеците, лично подарени им от дявола, са демоничните връзки, в които са хванати и на които робуват. Колкото до това, че ушите им се намазват с масло, за да лъщят, то помисли не казва ли стихът от Словото:
“Защото от устните на чуждата жена капе мед, и устата й са по-меки от дървено масло; Но сетнините й са горчиви като пелин, остри като изострен от двете страни меч. Нозете й слизат в смърт, стъпките й стигат до ада…” (Притчи 5:3-5)
Няма ли тогава думите на тези, по-меки от дървено масло устни, да помажат и самите уши, които ги слушат? Но колко от вас имат разума да проумеят, че именно в ласкателството и шепотничеството е най-силна старовременната змия? Това е неин запазен периметър и хората с медни уши никога не са липсвали, но всякога са се поставяли в услуга на дявола. Виж най-сетне и поклонниците с медните гуши. Това са всички, които се големеят и гордеят. Затова и гордостта като верижка окръжава шията им и тлъстината на сърцата им ги е направила духовно мъртви и изродени.
Нека всеки, който малко или много се е видял тука, да побърза да се покае, защото силата на тези зали не е в самите тях, а в това, че всяка от залите има таен изход, който води в другата. Затова и много човеци са уловени едновременно от три, четири или дори и от шестте богове. Целият живот на такива ще премине в ходене от зала в зала, докато напълно изконсумират дела на живота си, даден под слънцето.
Колкото до желязната зала и железния бог, то укрепи сърцето си, защото там, за разлика оттук, ще видиш не отвратителното, но жестокото. А сега нека си идем оттук…”
След думите Си моят Спасител просто докосна главата ми и само след миг споменът от медната зала бе останал в мен само като факт, но не и като непосредствено въздействие.