2. ЗАЛАТА НА СРЕБЪРНИЯ БОГ

Ето, че двамата с Господ вече влизахме през сребърната врата, зад която се откри сребърна зала. Тази зала също беше пълна със стотици поклонници. Тук също имаше трон. Поклонниците отново се въртяха в кръг, като викаха:
“Алелуя, алелуя, алелуя, алелуя, алелуя, алелуя…”
И този път на трона нямаше никой. Погледнах въпросително към Исус, а Той просто вдигна ръката Си и ми даде знак само да гледам. Така аз видях как сред поклонниците се появи дух, който във външния си вид беше като красива жена. Тази жена държеше лък и отстрани по мантията й беше привързан колчан със стрели. Тя също така носеше сребърна корона на главата си. В мига, когато тълпата я видя, спря да вика “Алелуя” и настъпи тишина. В този миг Господ ме приближи в самото видение, за да виждам ясно нещата, които се явяваха пред очите ми. А те бяха такива, щото жената седна на сребърния си трон, а пред нозете й бяха поставени сребърни везни. Тя свали короната си и я постави на едната от везните. А след това се обърна към поклонниците си и каза:
“Извадете библиите си и нека всеки съгради храм за Исуса! Храм за Господа вашият Бог…”
Така поклонниците извадиха библиите си и в този момент самите книги се превърнаха в къс от сребро. Така поклонниците започнаха да правят храмове, според както им заповяда богинята. И в момента, когато храмовете бяха приготвени, богинята заповяда всеки от поклонниците й да се яви пред трона и да й покаже сребърния си храм. Така първият поклонник показа сребърния си храм, а богинята го хвана с ръцете си и го постави на срещуположната везна, докато на първата везна стоеше короната й. Храмът натежа, като буквално притисна везната към земята, а богинята изкрещя:
“Този го махнете от обществото ми. Храмът му е твърде тежък, за да заслужи короната ми…”
Така първият поклонник бе изхвърлен от сребърната зала и поклонението продължи. В един момент се появи поклонник, който каза:
“Кралице Благодат! Нищо не може да се сравни с короната ти. Аз падам и ти се покланям. Ето ти моя храм!”
Така поклонникът показа сребърния си храм, който бе малък като кибритена кутийка. И когато богинята взе храма и го постави на везната, то тогава короната й тежеше повече от храма. Това я накара да се усмихне, да вдигне короната и да я постави на главата на онзи, който й даде малкото си сребърно храмче. Затова каза на всеуслишание:
“От днес нататък, той е вашият бог, защото оцени по достойнство тежестта на короната ми. Всички сребърни храмчета трябва да бъдат съобразни с тежината на това, което не би изместило короната ми. Ще му се покланят всички, които пишат книги. Ще му се покланят всички, които се образоват. И той ще бъде мярката на Божията Благодат, с която всеки трябва да се съобразява…”
Така цялото множество от поклонници започна да вика “Алелуя”, а повечето хвърляха сребърните си храмчета на земята и ги тъпчеха с краката си, като се заричаха, че ще направят новите още по-малки. Гледах всичко това и накрая не издържах, като попитах Исуса:
“Господи, каква е тази работа? Та нали Ти ни даде Словото Си, за да съградим като храм собствените си сърца и души? Какви са тези малки сребърни храмчета? И защо колкото е по-малко храмчето, толкова е по-голямо благоволението на този демон-богиня?”
А Господ ми каза:
“Нищо ново под слънцето! Понеже някога Апостолът Ми Павел възбуди гнева на ония, които се препитаваха и богатееха от направата и продажбата на сребърни храмчета. Спомни си за онзи Димитър в “Деяния”. Спомни си капището на великата богиня Диана. Нима смяташ, че нещо би било богиня, ако зад него не стои демон? А в случая това е един от силните и властни демони на Вавилон. Демонът, който е обучен от Луцифер да извращава Словото Ми. И ако някога Отец каза на Соломон, че не Го побират земни храмове, и че Небето Му е престол, а земята – подножие, то как да разбираш онези, които от библиите си направиха жалки и малки сребърни храмчета, в които Ме поканиха да живея? Да живея ли Аз в мисловни идоли? Да живея ли Аз в сребърно храмче, което в пълна степен отговаря на доктринерство и теология? А тук, в това отношение целта на сребърния бог е такава, щото напълно да обезличи Бог и да накара вярващия да размени Божията Благодат за човешки поучения и брътвежи. Затова и поклонниците на сребърни богове са църквите, в които всичко е сведено до доктрини, а Господ е станал експонат, обяснен с нужните табелки и теории. Ето затова, момчето Ми, колкото по-плътско и повърхностно е тълкуването на Словото Ми, толкова повече дяволът се радва и въздига теолозите си. Защото с малки сребърни храмчета, като онова, на което богинята се зарадва, човек би изгубил всяка духовна тежест и авторитет пред Небето. Нека всичките Ми братя и сестри знаят, че тази сребърна богиня държи най-големия дял от покварени и убити. И малките като кибритени кутийки храмчета, които си съградиха поклонниците на Диана, са твърде голяма мерзост, за да настани Господ Името Си в тях. Колкото до нещо повече от тази сребърна зала и нейната богиня, то виж мястото откъдето влизат поклонниците…”
В този момент Господ обърна погледа ми и ме приближи до врата, през която влизаха самите поклонници. Всеки от поклонниците, който влизаше през вратата, имаше стрела, забита в сърцето си. А пазачът, който му отваряше вратата, изваждаше стрелата от сърцето му и казваше с усмивка:
“Ела и бъди част от нас. Ела и направи своето храмче…”
Чак след видяното аз в пълна степен осъзнах какво е имал предвид Соломон, когато говореше за младежа уловен от блудницата. Понеже притчата на Израилевия цар завършваше с думите:
“Изведнъж той тръгна подире й (подир Диана), както отива говедо на клане, или както безумен в окови за наказание, докато стрела прониза дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й…” (Притчи 7:22-23)
А по-надолу Соломон продължаваше с думите за силата на блудницата:
“Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, да се не заблудиш в пътеките й; защото мнозина е направила да паднат ранени; и силни са всичките убити от нея. Домът й е път към ада, и води надолу в клетките на смъртта…” (Притчи 7:25-27)
Исус видя размислите ми и тъжно се усмихна. А после каза:
“Наистина силни са всички, които Диана е убила. Защото всеки е искал да притежава короната й. Всеки е искал да го захвалят човеци и да говори онова, което е приятно да се гледа и слуша. Но онези, които Ме обичат, нека знаят, че днес е времето, когато силата на вярата трябва да изгражда в сърцата не храмчета като кибритени кутийки, които вятърът подхвърля накъдето си иска, но Храм на величие и пълнота, Храм за свободата на Святия Дух, Храм за Съвършено обиталище на Троицата. И колкото повече тежи Храмът Ми в сърцата ви, толкова по-трудно дяволът ще ви отмести от Пътя Ми. Защото Аз съм Канарата на Вечното Спасение, а тя здраво тежи на мястото си. Но нека сега те заведа нататък, в залата на медния бог…”
След думите Си Господ просто ме изведе от сребърната зала и двамата с Него влязохме през медната врата.