1. ЗАЛАТА НА ЗЛАТНИЯ БОГ

В мига, в който нозете ми стъпиха зад самите златни колони, образуващи златната врата, аз попаднах в огромна зала. Тя бе цялата от злато. Вътре в самата зала беше пълно със стотици поклонници. Те всички монотонно повтаряха: “Слава, слава, слава, слава, слава, слава…” и обикаляха в кръг около висок издигнат трон. На трона не седеше никой и това ме учуди. Затова попитах Господ:
“Исусе, на кого всички тези човеци викат “Слава”, след като на трона не седи никой?”
А Господ ми каза:
“Това все още е репетиция. Затова и самото славене е толкова провлачено и монотонно. Тронът все още не е зает, защото на този трон не се качват случайни хора. Наблюдавай нещата, защото те непременно ще ти се изяснят само след миг…”
И действително, докато Исус ми говореше, аз видях как сред поклонниците се появи звяр с рога, прилични на агнешки. Той седна на трона и постави пред себе си златен аршин, разделен със скали, сякаш, че щеше да измерва ръста на поклонниците си. Затова попитах Господа:
“Исусе, този звяр ръста на поклонниците си ли ще мери?”
А Господ ми каза:
“Ти гледаш, но не наблюдаваш. Затова нека те приближа пред самия трон…”
Едва след приближаването аз видях, че златният аршин, който звярът държеше, имаше поставена в основата си корона. И там Исус ми каза:
“А сега внимавай и запечатай всичко, което ще видиш, като най-дълбоко знание за тактиката на лъжепророка, защото дойде мига на неговия изпит спрямо поклонниците му…”
Така аз видях как цялата тълпа от поклонници, които се въртяха в кръг, просто млъкнаха и спряха да се въртят. А после, при посочване от звяра, всеки от поклонниците заставаше пред трона и се покланяше пред самия златен аршин. Според степента на навеждането, осъществяващо поклона, звярът отчиташе на златния аршин колко се е навел поклонникът му и това му осигуряваше по-близка или по-далечна дистанция от трона. Всъщност, скъпи ми братко, наблюдавах нещо като разпределение на власти. И според степента на навеждането се определяше и степента на влияние пред златния трон. Но ето, че се появи човек, който извика със силен и шумен глас:
“Слава на Теб, прекрасни Исусе!”
След това се наведе до такава степен пред златния аршин, че самата му глава се пъхна в златната корона. Тогава звярът се усмихна ехидно, а после стана от трона си и постави на него човека с короната, като каза:
“От днес нататък той е мой брат и ваш бог. Той е толкова бог за вас, колкото съм и аз. Заповедите му се изпълняват безпрекословно и той да определя вместо мен със златния аршин кой доколко да се приближава пред трона и да има власт над амвона…”
След думите си звярът се изправи и посочи с ръката си към пазачите на златната зала, като каза:
“Нека влезе следващата църква. С тази вече приключих…”
Бях шокиран. Гледах и не вярвах на очите си. А Господ ми каза:
“Това ли те учудва? Ти все още нищо не си видял. Ти все още си в първата зала. Но за свидетелство на братята и сестрите си им кажи, че ето така изглеждат всички църкви на финансовия просперитет. Те са златни църкви, в които управляват златни богове. И ти ще сбъркаш, ако си мислиш, че са църкви на пастири-наемници.
Не, Стефане! Това са църкви с пастири-наемодатели!
Пастири, които имат толкова много злато и пари, щото всеки по-малък пастир в тяхната пирамида бърза да се наеме при тях и да им стане поклонник. И в пълна степен ето такива са златните богове, които приемат хвалението, поклонението и служението на човеци, които нямат нищо от Мен, нито пък Аз имам нещо от тях. Но нека сега да те заведа в залата на сребърния бог…”