IV. ПОКВАРАТА НА ЗЛАТНИТЕ И СРЕБЪРНИТЕ СЪДОВЕ

Искам да знаеш, братко мой, че ако има отличителна черта от характера на дявола, то тази черта е неговата грандомания. А грандоманията ще рече именно това – да се реализират огромни проекти, в които висотата на намерението да е по-голяма от самите възможности. Ето затова всички грандомански проекти са предварително обречени да рухнат, понеже амбицията им кара техния архитект да си вярва, че е като Бог. В това отношение Вавилон, като система, изграждана в течение на столетия и хилядолетия, е най-грандиозния проект на дявола, допуснат от Бога да съществува до определено време на земята.
Когато Исус ми даде следващото видение аз в пълна степен видях, че дяволът никога не може да избяга от собствената си извратена природа и грандомански стремежи. За него е малко нещо да владее света. Това, че светът лежи в лукавия, ни най-малко не подхранва самочувствието на Луцифер. Той не се радва на онова, което има. Той е нещастен поради онова, което няма. Ето защо във всичките си атаки духът на Антихрист преследва една по-генерална цел от покваряването на отделния човек. И тази цел е да бъде покварено и обезличено цялото общество на Бога.
Както вече видя в предишното видение, Валтасар обича да пирува и кани на пиршествата си лидери. Така неговите пиршества бързо се превръщат в една неспирна оргия, в една сатанинска вакханалия, която откъм света се вижда като почтително мероприятие, но от духовния свят е като изригнал вулкан на мерзостта. Ти може би никога не си виждал неща от духовния свят и ти е трудно да си представиш блудство между демони и хора, но то действително съществува и е по-отвратително от всяко земно и плътско блудство. Понеже духът ще изстреля към сърцето на човека не нещо друго но слово, което е неговото семе. И ако демоничното слово попадне в сърцето на човека и зачене там, то е като да знаеш, че семето на мъжа зачева в утробата на жената. И ако някога Бог Отец каза на първите човеци:
“Плодете се и се размножавайте…”
…то нима мислиш, че на падналите с него духове Луцифер няма да каже същото? Разбира се, че ще каже същото. Тогава за тези демони не остава друго назначение, друга активност под слънцето, освен тази – да зачеват в сърцата на човеците образа на самия дявол, било в по-голяма или по-малка степен. И ето тук, след това кратко въведение мога да ти кажа и за следващото видение, което Господ Исус ми даде да преживея. Защото то в пълна степен отразява сметките и намеренията на дявола.
Ето и самото видение от Господа:
Аз виждах как на същият този пир на Валтасар започнаха да прииждат хиляди човеци. Те се събираха и събираха, докато станаха едно огромно множество. Големците, които държаха чашите с виното, което пиеха, като по даден сигнал паднаха и протегнаха с ръцете си чашите, като обърнаха погледите си към едно централно място, където се появи звяр, с рога, прилични на агнешки. Този звяр каза на всички коленичили големци:
“Всичко, което сторихте досега на моя пир, ми е угодно, но не ми е достатъчно. Вие протягахте собствените си чаши и аз ги пълнех с моето вино, което вие пиехте с удоволствие. Всички до един застанахте под знамената на моите ангели и им се отдадохте, както и те се отдадоха на вас. И това също ми е угодно, но не е достатъчно. Аз искам да се научите на нещо повече от това. Аз искам да пиете виното не просто от вашите чаши, но от чашите на всички тези хиляди, които ви последваха. Започнете да наливате вино в чашите на всичките ви поклонници, така че от ваши поклонници да станат мои поклонници. Искам моето вино във всяка чаша и всеки от вас да е като мен. Както съм аз спрямо вас, така бъдете и вие спрямо хилядите, които ви последваха, за да бъда аз все во все. Както аз напоих вас и вие изляхте сърцата си пред мен, така и вие напойте другите и ги накарайте да изливат сърцата си пред вас…”
Думите на звяра буквално ме ужасиха и аз извиках към Господ, като Му казах:
“Господи мой! Та това е ужасно! Този звяр просто копира Твоите думи като ги използва в един тъмен и зъл вариант. Понеже някога Ти каза на всички ни:
“Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго…” (Йоан 13:34)
Виждам Господи как в това видение звярът заповядва на църковните големци да упоят собствените си стада така, както той ги е упоил…”
А Исус каза:
“Една от причините Сатана да е толкова много успешен в това последно време е тази, че той твърде прецизно прилага законите на духовния свят. А един от тези закони ви даде Апостолът Ми Павел, който каза на всички ви:
“Но, който се съединява с Господа е един дух с Него…” (I Коринтяни 6:17)
Какво ще кажеш тогава за ония, които пият виното на религиозното опияняване? Ако виното на Новия Завет е Моята кръв, то не е ли виното на Вавилон кръвта на дявола? Ако Моята кръв идва да даде Живот на Моето Тяло, то не иде ли кръвта на дявола да даде живот на неговия Вавилон? Но има разлика от вино до вино, от кръв до кръв и от живот до живот. Защото Моята кръв те спасява, а кръвта на дявола те убива. Моето вино отнема разсъдъка ти за земните неща и ти дава разсъдък за небесните, докато виното на дявола отнема разсъдъка за небесните неща и ти дава разсъдък за земните. Защото Моят Живот ти дава в изобилие от нещата, които са далече по-горе, докато животът на дявола е смърт за духовния човек и пълна поквара и разрушение на сърцето.
Ето затова момчето Ми, този последен Валтасар, иска за себе си не просто религиозните големци и лидери, но и целите им църкви. И това духът на Антихриста прави, за да измами всички, които не са повярвали истински в Моето благовестие и са се поддали на измамата да живеят с компромиси. Затова виж в “Книгата на пророк Даниил” какво пожела в един момент вавилонският цар…”
Докато Исус ми говореше аз вече прочитах стиховете от книгата на Божия пророк и те гласяха:
“Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му. Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му…” (Даниил 5:2-3)
Едва бях прочел стиховете, а Господ отново говореше на сърцето ми, като казваше:
“Не е ли голяма наглост да пожелаеш съдове, които не са твое притежание, за да пиеш именно с тях виното си? Нима Валтасар си нямаше собствени чаши, та прибягна до това да унижава Господа на Силите? Не е ли мерзост днешни пастири-наемници да отнемат Моето ръководство над вярващите и да го правят свое? Не е ли голямо беззаконието на такива да упражняват власт над сърца и души, които не са техни, но Мои, които не те, но Аз съм изкупил с кръвта Си? Но ето така, момчето Ми, ти става ясна духовната картина на вавилонската поквара в това последно време. Защото този Вавилон, който дяволът изгражда, изисква от всичките си поклонници да живеят като богове, да се изживяват като богове и да търсят власт над всички Божии съдове, до които се докопат. Но ти сега помисли върху следното:
За каква употреба Моят Отец заповяда златните и сребърните Си съдове?”
Отговорих:
“Господи, Апостол Павел говореше за съдовете в Божия Дом, като каза за тях:
“А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена. Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело…” (II Тимотей 2:20-21)
Тогава Исус отново каза:
“А нима е почтена онази употреба, в която някой излива виното от чашата си, за да го пие земния му цар? Нима сърце, което се прехласва да хвали и превъзнася пастир-наемник, е осветено и полезно на Истинския Стопанин? Земни виночерпци ли иска Отец в Царството Си или Небесни? Пред вавилонски големци ли да изливаш сърцето си или пред Господ твоя Бог? Не казах ли Аз, миг преди да бъда разпнат на Кръста, че Моето вино, Моят Плод от Лозата ще го пия нов в Божието Царство?”
“Да, Господи! Точно така каза Ти! И аз вярвам, че Съвършената Ти Воля е всички да станем Небесни виночерпци и човеци, които изливат сърцата си пред Твоя престол и пред Твоя трон…”
Едва чул отговора ми Исус вече викаше в сърцето ми и Гласът Му стана твърд и страшен. Ето какво ми казваше Той:
“Къде са тези виночерпци? Къде са тези ходатаи? Къде са тези безкористни работници на жетвата, от чиито сърца да пия виното Си? Защо всички бързат да пълнят чашите на сърцата си с друго вино, което не е Моето вино? Защо сте слепи да видите, че ако последният Ерусалим на земята е съборен, то на Небето са нужни човеци като Неемия? Понеже Неемия не отиде да излива сърцето си пред дявола, но застана в пролома да плати цената за въздигането на Ерусалим. И виж какъв беше Моят слуга в мига на ходатайството си…”
Не беше нужно дори да отварям библията си, защото стихът просто се яви пред очите ми. А в него Неемия казваше:
“Защото аз бях виночерпец на царя…” (Неемия 1:11)
И тогава Господ продължи, като каза:
“Духовните непременно ще разберат, че Неемия изля сърцето си пред Господа и Отец вкуси от чистото вино на Словото Си в сърцето на слугата Си. Колкото до плътските, които се кланят на земните си царе, то такива непременно ще отнесат изповедта на Неемия до земната му длъжност. Защото за земния всичко е земно и за Небесния всичко е Небесно. И не е възможно земният да вкуси Небесното или Небесният да вкуси земното.
Затова кажи на всичките Ми братя и сестри, че единственият начин да устоите, да победите и да триумфирате над Вавилон е този:
Да станете Мои виночерпци!
Колкото до останалите, които днес в евтин възторг предлагат чашите на сърцата си за виното на дявола, то такива в пълна степен ще изгубят разсъдъка си, за да извършат следващите мерзости, за които отдавна са посочени от Отца Ми. Виж за това в следващото видение, което ще ти дам…”
След последните Си думи Господ докосна сърцето ми и пред очите ми се разкри най-голямата трагедия на църквите на тщеславния дух. Затова нека и аз продължа с нея.