III. ПИРЪТ НА ТЩЕСЛАВНИТЕ ЦЪРКВИ

Скъпи ми читателю! Когато Божията ръка вдигне някой в небесните места, за да наблюдава сегашното състояние на света, то тогава такъв с изумление ще забележи колко поразително точна е Библията, колко ненарушими са Божиите предсказания, колко верен и истински е Божият поглед. Ето защо удивлението ми от видяното беше пълно. То за сетен път ме убеждаваше, че никой не може да избяга никъде от Божиите съдби. И така, както вече ти казах, Господ Исус ме вдигна в небесните места и аз наблюдавах изпълнението на пророчески стихове от книгата на пророк Даниил. Виждах огромно пиршество, в което участваха стотици хора, облечени в празничните си костюми. Всички те викаха “Алелуя” и вдигаха чаши, пълни с вино. Тогава Господ Исус ми каза:
“Наблюдавай това голямо пиршество, защото именно то е, което ще възбуди Божия гняв. А за по-голямо убеждение виж що гласят началните стихове от пета глава на “Книгата на пророк Даниил”…”
Така аз, послушал напътствията на Господ, видях как началните стихове от петата глава на тази книга започваха с думите:
“Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата…”
Тогава отново се обърнах към Исуса и Го попитах:
“Господи, кой от всичките тези пируващи човеци е цар Валтасар?”
А Исус ми каза:
“Цар Валтасар не е никой от тези пируващи и едновременно е всеки от тях. Цар Валтасар е духът на Антихрист, под чиято власт и обладаване са се намерили тези тука. Цар Валтасар е началникът на Вавилон и неговата най-важна цел е всички пируващи да го приемат в сърцата си. Ето затова ти казвам, че Валтасар не е никой от тези хора и едновременно е всеки от тях. Но ти по-добре помисли и виж, че тези тука вършат мерзостта, която докарва най-голямото запустение. Понеже са започнали да пируват, без да знаят за какво пируват и на какво се веселят…”
Действително, че всеки от пируващите бе обладан и изгубил разсъдъка си. Това бе място на странни хора. Хора, завладени и подхванати от общия дух на еуфория, която ги караше да крещят, да ръкопляскат, да се смеят и да викат. А Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли, момчето Ми, ето така изглежда всяка конференция на тщеславните църкви. В нея всички се надпреварват да говорят от амвона и да доказват колко богоугодни и достойни са обществата им. Ето защо конференциите им стават пиршества, в които главен келнер и виночерпец е самия дух на Антихрист. Понеже какво друго да е виното, освен опиването на собственото ти сърце от самочувствие без подплата, от измамна и коварна гордост и превъзнасяне. Всички тези са забравили думите Ми, в които ви казвах:
“Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син…” (Лука 21:34-36)
За съжаление мнозина не внимават. За съжаление мнозина са така преяли от човешките хвалби и ласкателства, щото в себе си са счели, че са непогрешими в помислите и делата си. Но и това не е най-страшното. Защото най-страшното е, че на един такъв пир, след едно такова масово ядене и пиене идва моментът на блудството. Виж сега и това…”
Господният пръст вече ми беше посочил във видението и най-страшното. А то беше такова, че над самите маси, където ядяха и пиеха вавилонските първенци, се появиха демони във вид на прелъстителни жени. Всяка от тези жени държеше знаме, чиято дръжка завършваше в края си с острие на копие. Самото знаме бе изрисувано с отвратителни образи на блуднически визии и мърсотии, които сякаш бяха живи и правеха така, щото платът на самото знаме се напояваше от мерзостното им семеизливане. Така прелъстителните жени, като сядаха върху колената на пируващите, покриваха лицата им със знамената, а острите върхове на копията се забиваха в сърцата на пируващите. Самото смъртоносно пронизване от копията не караше никой да вика за помощ, но по-скоро ефектът му беше в шумни въздишки на наслада и екстаз. Очите вече ме заболяваха да гледам всичко това, а Господ извърна главата ми с ръката Си, като каза:
“Виждаш ли сега каква е целта на един такъв пир? Тя е именно такава – да се отнеме от църковния лидер разсъдъка за небесните неща и да му се инжектира разсъдък за земните неща. За да дойдат онези блуднически демони, които да извършат със сърцата им това съвкупление, при което винаги се зачева и ражда плод. Защото именно тези изкусителни демони са ехидните, за които ви говорих в Евангелията…”
“А какво представляват знамената в ръцете им?” – попитах отново аз. А Господ отговори:
“Тези знамена са белег за разпознаване. Понеже без този белег човек не би знаел с какъв дух си има работа. Но за да разбереш това, нека сега ти покажа колко силна е Любовта на Истинската Ми Църква към Мен и на Мен към Истинската Ми Църква…”
След думите Си Господ ми даде да видя една жена със скромно покривало. Тя бе паднала по лицето си и ридаеше за изкуплението на човеците. Погледната отдалече тази жена не привличаше с нищо. Тя бе толкова обикновена и простичко облечена, щото едва ли не всеки би я подминал и не би обърнал внимание на риданията й. Но Господ се спря точно над нея, а след това аз видях как в ръката на Исус се появи знаме. Върху това знаме аз виждах много очи, пълни със сълзи. Виждах и сърца, които кървяха. Господ положи знамето Си над жената, като просто я зави с него. Тогава стана чудо. Жената се преобрази защото цялото й същество блестеше с небесна светлина. Тя се изправи и прегърна Господ, а Той също я прегърна и въздигна с ръцете Си. И там, гледайки ме право в очите, Исус каза:
“Ето я Истинската Ми Невяста. Ето истинското пируване, което съм заповядал за последната Си Църква. Защото тя непременно ще се напои със сълзи и скръб, с болка и пожертвувание, с огън и страдание. Но ти виж онзи прекрасен стих от Словото Ми, в който Аз заповядах пируване за Моята Църква, докато в това време Сатана заповяда пируването на тщеславните…”
И действително, скъпи ми братко, пред очите ми заблестяха онези стихове от “Песен на песните”, в които за Любовта на Господ към Църквата се казваше:
“Доведе ме в дома на пируванието и знамето Му над мене бе любов…” (Песен на песните 2:4)
Едва прочел стиховете, Господ ме попита:
“Ти знаеш ли какво е Моята Любов? Ти знаеш ли какво е да износиш и родиш в благовестието една човешка душа? Ти знаеш ли какво е да застанеш под Моето знаме в Дома на Моето пируване? Това е да се отречеш от себе си и да вдигнеш кръста си. Това е да бъдеш готов да понесеш всички хули, всички оплювания, всичката злоба на дявола, докато спасяваш малките и скромните. Така пирувам Аз и така пируват Моите. Такъв е пирът на праведните. Пир, в който душата на всеки от верните Ми ще се насити с презрение, гонение и ярост. Защото това знаме, пълно с Моята Любов, иде да те покрие, за да извършиш Волята на Отца. А тази Воля за Любовта ви разкри Апостола Ми Павел, който ви каза:
“Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи…” (I Коринтяни 13:4-7)
Сравни тогава пира, който Валтасар прави за неговите, с пира, който Аз правя за Моите. Сравни онези, които търсят своето си и се превъзнасят, гордеят се и безобразничат с онази обикновена жена с просто покривало, която няма за цел на живота си да ходи на лъскави конференции и да пие виното на блудството и нечестието. Сравни тези, които искат да бъдат видени от всички с онези, които искат да ги вижда само Господ. Така напълно ще разбереш, че този пир, който дяволът дава на всичките си угодници в това последно време, в действителност ще се окаже не просто най-последен, но фатален за всички онези, които презряха Примера Ми и Делото Ми. Защото никой няма да спре до последно. Дяволът няма да спре с пировете си. Аз няма да спра да покривам Моите с Моето знаме. И Отец няма да спре, докато не извърши всичко, което отдавна е написал и предначертал. Затова нека ти покажа следващата стъпка на духовното падение за всички, които пожелаха виното и вкусните ястия на Вавилон…”
След думите Си Исус ми даде друго видение. Видението с покварата на златните и сребърните съдове.