6. ВИДЕНИЯТА С ПОРТИТЕ НА ГАД И АСИР
(БИСЕРИТЕ НА ЩАСТИЕТО И РАДОСТТА)
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не искам да си представя какво би било битието ни, ако Всемогъщият Отец не беше го осветил със Своето Слънце Исус. Аз не искам дори и да мисля, къде бихме останали, ако Господ не ревнуваше за нас с всичката Сила на Сърцето Си. Но сега непременно ще се възрадвам и ще се нарека щастлив, защото зная, че Делото на Небесния Цар чрез слугата Му няма да се стопи в забравата на времето, нито пък някога книгите му ще се покрият с прах.
Има стотици начини човек да изживее живота си и да намери смисъл да бъде пълноценен. Аз избрах слугуването към Исус. Има хиляди възможности, които се откриват пред свободната воля на човека. Аз избрах да се покорявам на Божията Воля, каквото и да ми коства това. И днес, когато зад гърба ми останаха четиринадесет години на ходене по Пътя Христос и възкачване по пътеката на Святостта Му, мога щастлив да въздъхна, че сърцето ми стигна до Портите на Божието Царство. И не просто стигна, но ги отключи с Ключа на Давид, за да заблестят във всичката си превъзходна Светлина. Като скъпоценни бисери, които Невястата Христова ще сложи като огърлица на шията си. Като Небесни откровения, ревниво пазени в Божията съкровищница за края на дните. И за времето, когато последният жив остатък на Исус ще се принесе в Небето, като жертва чиста, Свята и благоугодна.
И както във всяко дело първо са усилията, превъзмогването и подвизаването, а в края идват Щастието и Радостта, така и последните две Порти на Небесния Ерусалим са запечатани с тези най-желани състояния на човешкия дух, които са същинското му ликуване и тържество. Всъщност – Щастието и Радостта са толкова близки едно с друго, щото аз никак не бях учуден от решението на моя Господ да събере виденията им в една последна глава на тази пророческа книга.
Нека обаче преди да те въведа пред Портите на Гад и Асир, да споделя с теб размишленията, с които Святият Дух изпълни сърцето ми.
Знаеш ли, мили мой приятелю, аз съм повече от сигурен, че няма човек, който да не иска да бъде радостен и щастлив. Дори зная, че мнозинството от човеците вижда смисъл на живота именно в постигането на щастието, и в поводите за всякаква радост. А денят, в който щастието и радостта се съберат заедно, непременно се превръща в празник. Но нека сега видим тези човеци не през езическото им битие, но в Живота на Господ Исус Христос. И нека поставим Щастието и Радостта като белези на Новия и Живия Път, по Който сме тръгнали, за да намерим Вечен Живот. Тогава, ако имаме истинска вяра, старите ни празници непременно ще избледнеят, а на тяхно място ще дойдат празниците за духовния човек. Аз благодаря на Исус, че преди години ми даде да напиша книгата “Ерусалим – градът на нашите празници”. Защото с тази пророческа книга Господ ни изяви в кои празници благоволи Сърцето Му. А в Духа на тази пророческа книга ще посоча, че за истинския християнин остават три Небесни празника, свързани с истинското Щастие и Радост.
Първият празник е нашето новорождение от Святия Дух!
Вторият празник, е рождението на Младенеца в сърцата на нашите братя и сестри чрез Словото на собственото ни свидетелстване!
Третият и най-очакван празник за всички ни, е Сватбената вечеря на Агнето, тоест, Небесното съчетаване на Христос и Църквата със Святата благословия на Бог Отец!
С първия празник Исус ни прави да преминем през Портата на Гад!
С вторият празник Исус ни прави да преминем през Портата на Асир!
А третият празник ще се състои, когато и последният от записаните за Вечен Живот, премине през някоя от Ерусалимските Порти, за да се събере Църквата Исус Христова в цялата си Небесна Пълнота. И да застане пред Олтара на Пресвятия Отец със своя Младоженец!
Искрено се надявам размишленията, които ти давам, да бъдат разбрани, защото те не са тежки, но пълни с Благост и Небесна Светлина. Защото е вярно, че в Църквата Христова има три поколения от рода на Елиаким – дечица, младежи и бащи. Не всички ще бъдат бащи, които са родили младежи. И не всички ще бъдат младежи, родили дечицата. Но абсолютно всички – от дечицата до бащите – ще познават съвършено Отца, Сина и Святия Дух. И ако, без всякакво съмнение, първите десет Порти, които вече разгледах, касаеха бащите и младежите, то непременно ще има и две Порти, които да касаят младенците. Или както казва моят Господ “Сионовите войни ще се сражават заради Божието поколение и потомството на Святия Дух, което те самите са родили чрез благовестието Исус Христово”. И не ни ли напомня за всичко това Апостол Павел? Не написа ли той в посланието си:
“Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада. Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене…” (1 Коринтяни 4:14-16)
Павел наистина имаше Съвършените основания да пребъдва в Щастие и Радост пред Господа. Защото той самият, като роден от Бога, раждаше чеда в Христа Исуса чрез благовестието. И самите му думи “Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се…” (Филипяни 4:4) имаха един по-дълбок смисъл, а именно:
“Раждайте Божиите чеда в благовестието, за да бъде радостта ви пълна!”
Някои изглежда не разбраха думите от посланието на Апостола, и тръгнаха да се упражняват в плътска и душевна радост, лишена от истински духовни основания и причини. И едва ли, споменавайки ти всичко това, аз ти казвам за нещо ново, което да не знаеш. Защото ако тръгнеш по тщеславните конференции, ти непременно ще видиш човеци, които са си намерили достатъчно поводи за радост. Те скачат, танцуват, пеят, сякаш че вече са свалили Божието Царство на земята. Но никой от тях не е разбрал простичката Небесна Истина, касаеща радостта. Защото тази Истина гласи, че пътят до радостта преминава през скръб. И ако някой не е преживял скръб по Бога, нито пък ще преживее радост в Господа!
И за да натежи това твърдение достатъчно много, та да не се усъмниш в него, нека сега ти предам думите, които Исус ми проговори, миг преди да ми покаже последните две Порти на Небесния Ерусалим. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Когато погледна на всичкото ти слугуване и иждивяване за Мене, Аз виждам много скръб, която трябваше да преживееш, и горчивина, която трябваше да изпиеш. Но сега ти казвам, че именно скръбта и горчивината ти станаха Небесни печати за Вярност и Истинност. Защото тези печати бяха и върху първите Ми пратеници и свидетели. И те не учеха вярващите да се радват заради самата радост, но ги учеха според писаното:
”…и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство…” (Деяния 14:22)
А какво значи “да влезете” в Царството? Не значи ли това да платите цената, за да преминете през Портите? И ако Пътят до Портите се стеснява до пътека, а пътеката носи много скръб, то ще се върне ли назад християнинът, или ще продължи да върви напред и нагоре? И ако дяволът е силен да умножи и преумножи реките на злобата и яростта си, та да ви връхлети с тях, то тогава как вие бихте издържали? Какви основания бихте имали, за да продължите да Ме следвате? И как бихте победили малодушието? Няма ли в Словото Ми стихове, които да ви насърчат? Няма ли в посланията насърчение, за да гледате на Мене?”
“О, Господи мой! Разбира се, че имаме могъщо насърчение! Защото в “Посланието към Евреите” ясно е записано:
“…като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни…” (Евреи 12:2-3)
Господ се усмихна на цитираните от мен думи. А след това отново продължи да ми говори, като казваше:
“Ако Аз съм вашият Начинател на земята, то не съм ли и вашият Усъвършител на Небето? И няма ли в Небесния Ерусалим една предстояща Радост, едни чудесни Порти на Щастието и Радостта, през които искам всички да преминете? Не казва ли Господарят на верния Си слуга:
“Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си…” (Матея 25:21)
И когато Господарят казва “Влез”, то това не подсказва ли, че кани слугата Си да премине през Портите Му? Но ето затова, слуго Мой, Аз трябваше да ти дам да пиеш от Скритата Ми Манна – за да явиш неизявеното, и да изговориш тайното. Защото е миг преди свършека, миг преди края на стария свят. А след свършека мнозина ще останат само с добрите си намерения, които за съжаление не са ги превърнали в добри и верни слуги.
“Ех, ако можехме сега да се удостоим да пострадаме за Исус, та да намерим Щастието Му!” – ще въздишат едни.
“Ех, ако сега Господ ни дадеше да пием горчивата Му Чаша, та да влезем отпосле в Радостта Му!” – ще ридаят други.
А къде бяхте, когато слугата Ми раждаше със скръб чедата на пророческото благовестие? Къде бяхте, когато той презря срама, и понесе жестокото противоречие да бъде виновен без вина, и осъждан без причина? Къде бяхте, когато той ридаеше и рикаеше в пролома, а само Бог броеше сълзите му и записваше делата му в Книгата на Живота? Не бяхте ли радостни и щастливи, когато в пълна степен трябваше да скърбите? Не бяхте ли весели и доволни, когато трябваше да бъдете в родилни болки, и в чрезмерна скръб? Коя е тази Ева, която ще ражда чеда за Едем, без Отец Ми да е преумножил скръбта й при раждането? И кой е оня последен Адам, който би направил жена си една плът с Него, ако не види в раждането й божествения печат на Своя Бог и Отец?
Но ето затова сега Аз ще ти дам да преминеш през Портите на Щастието и Радостта. А заедно с теб да преминат всички, които раждаха и все така раждат чеда в Божието благовестие. Защото си добър и верен слуга, който е достоен да влезе в Радостта на Господаря си…”
След последните Си думи Господ ме прегърна със силните Си ръце, като ме въздигна над Града. Така Той ме приближи първом до Портата на Гад, като ми казваше:
“Пристъпи до единадесетата Порта на Моя Град, Божий пророко! И като вземеш Ключа на Давид от сърцето си, отключи я, за да преминеш през нея…”
С огромно и неописуемо вълнение аз се приближих до Портата, която блестеше в лъчи на тържество и най-свято блаженство. И като взех Ключа на Давид и го пъхнах в ключалката й, завъртях го, за да я отключа. А след това, хванал дръжката й, вече я отварях…
Любезни мой братко! Думите в сърцето ми са слаби, за да опишат възторга и благоговението, които ме заляха като Небесни потоци отсред самата Порта. Защото двете колони на Портата мигновено просияха от Съвършена Благодат. И от лявата колона се яви видение с раждащата слугиня Зелфа, и Лия, която държеше в ръце родения син на Яков. А от дясната колона се яви видение с Господ, Който беше събрал на Пасхата Си Своите ученици. А докато аз още гледах, в Светлината на двете видения се яви Ангелът на Портата, който ми казваше:
“Аз съм Ангелът на Гад! Ангел на Щастието! А ти, слуго Господен, свидетелствай сега за бисерната Светлина на единадесетата от Портите на Небесния Ерусалим. И като гледаш на видението отляво, чуй името, с което Лия ще кръсти сина на Яков, роден от слугинята й Зелфа! И като гледаш на видението отдясно – чуй думите, които твоят Господ ще проговори на учениците Си, събрани на Неговата Пасха!”
Послушал Ангела, аз трепетно погледнах към видението отляво, където видях Лия да държи младенеца на Израил, и да казва за него:
“Щастие дойде в дома на Яков. Затова ще наименувам сина му Гад…”
А докато още гледах на Лия, Светлината от видението вдясно притегли сърцето ми, тъй щото чух моят Господ да казва на учениците Си:
“Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме. И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна…” (Йоан 16:20-24)
Слушайки благодатните думи на Спасителя, сърцето ми се обля от бисерната Светлина на цялата Порта. И аз, пълен с преливащо и неописуемо щастие, проговорих на Ангела, като му казвах:
“Божий вестителю! Благословен да е Благодатният и Свят Бог Отец на моя Господ Исус Христос, че е кръстил тази Порта с името Гад! Защото сега сърцето ми узна и позна, че Щастието е пълната радост, с която Господ ни награждава, когато се види роден като Младенец в сърцата ни! И цената, за да получим тази пълна радост, е като преживеем скръбта, докато Го родим! А тогава непременно няма да помним скръбта си поради Щастието, че Господ отново се е родил в света! И ето, че сега сърцето ми не иска нищо друго от Отца за пълната радост, освен тази моя просба, с която коленича и Го моля:
Отче Святи! Дай ми Щастието да зная, че със свидетелството от тази Порта Исус ще се роди в много сърца! Дай ми Щастието да зная, че и в този миг Святият Ти Дух осенява утроби с Благодатния Образ на Исус! Дай ми Щастието да зная, че във всяко сърце има една Мария, която и в този миг величае Благостта Ти, казвайки:
“Величае душата ми Господа, и зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; и, ето, от сега ще ме облажават всичките родове. Защото Силният извърши за мене велики дела; и Свято е Неговото Име…” (Лука 1:46-49)
Защото тази е Скритата Манна в Исусовите думи – че всеки, който отвори сърцето си за вяра в Него, ще преживее Благодатното осенение от Святия Дух, и раждането на Плодът Емануил! И ако Емануил ще рече – Бог с нас, то бъди с нас – Святи и Благодатни Отче! Бъди с Духа Си в утробите ни! Бъди с Духа Си в живите води, които раждат Младенеца! Защото с това свидетелство ние всякога ще преминаваме през Портата на Гад – родили Христа Господен в сърцата си!”
Докато още от сърцето ми извираха думите ми, Ангелът се просвети от Славата Божия. И като се приближи и коленичи пред Исуса, казваше Му:
“Благословено Делото Ти, Господи! Понеже Си утвърдил Своя пророк като Си му дал да носи Ключа на Давид и да пие от Скритата Ти Манна! Защото сега сърцето на слугата Ти позна бисерния блясък на единадесетата от Портите на Небесния Ерусалим! Портата на Гад! Портата на Щастието!”
Усмихнат и съвършено удовлетворен от думите на Небесния вестител, Господ се приближи и докосна с ръка сърцето ми, като казваше:
“Добри Ми и Верни слуго! Влез в Радостта на Господаря си! Защото си възрастил не само Емануил, Който живее в твоето сърце, но и Емануил, Който живее в сърцата на всичките Звани, Избрани и Верни!
А сега ела и последвай твоя Господ до последната дванадесета Порта на Небесния Ерусалим. За да прибавиш към Щастието от рождението и Радостта от възрастяването. Защото именно на това дело са способни Божиите слуги, пророците! И в последната Порта ти наистина ще зърнеш превъзходната Радост на Господаря си…”
След тези Свои думи Исус отново ме прегърна и въведе пред последната дванадесета Порта. И там, с твърде съкровен Глас, Той ми каза:
“Извади за последен път Ключа на Давид от сърцето си, та отключи Портата на Асир! Защото в тази Порта Господ ще те потвърди на Църквата Си, като онзи, който извърши Съвършената Му Воля, и изпълни всичките Му очаквания!”
Останал без дъх от твърде благодатните думи на Спасителя, аз пъхнах Ключа на Давид в ключалката на последната Порта. А след това го завъртях, за да я отключа. Така, натиснал дръжката на Портата, аз вече я отварях…
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Толкова ослепителна и Свята Светлина заля сърцето ми, щото усещах, че съм попаднал на мястото, пълно с най-съвършеното Божие благоволение. Тук Господ беше не просто моят Спасител и Цар! Тук Той беше Приятелят! Благодатният, Верният, Истинният и Вечен Приятел, за Когото бях готов да умра не веднъж, а колкото пъти Той би поискал от мен. В бисерния блясък на тази Порта аз виждах Сърцето на Исус, готово да даде всичката Си Светлина и Спасение на света. И ето, че в колоната отляво се яви видение с раждащата Зелфа, и Лия, която държеше Израилевия син в ръцете си. А във видението отдясно сърцето ми позна Йоан Кръстителят със събрани около него човеци. И докато още гледах, в Светлината на виденията се яви Ангелът на Портата, който ми казваше:
“Аз съм Ангелът на Асир! Ангел на Радостта!
А ти, слуго Господен, свидетелствай сега за бисерната Светлина на дванадесетата от Портите на Небесния Ерусалим. И като гледаш на видението отляво, чуй името, с което Лия ще кръсти втория син на Яков, роден от слугинята й Зелфа! И като гледаш на Йоан Кръстителя във видението отдясно – чуй думите, които Божият пророк ще изговори на събраните около него…”
Изпълнен от всичкото благоговение, което Духът разпалваше в сърцето ми, аз погледнах към видението отляво, където видях Лия, вдигнала сина на Яков, да казва:
“Честита съм! Защото честита ще ме нарекат жените! Затова с пълна радост ще кръстя този син с името Асир!”
А докато още се възхищавах на Лиината радост, Светлината от другото видение властно притегли сърцето ми, тъй щото чух как Йоан Кръстител казваше на събраните около него:
“Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето. Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него. Младоженецът е, Който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои да Го слуша, се радва твърде много поради Гласа на Младоженеца; и така, тая моя радост е пълна. Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам…” (Йоан 3:27-30)
Докато още слушах думите на пророка, Светлината на цялата Асирова Порта стана като бисер, който изпълни сърцето ми. И тогава с всичката Любов в сърцето си казах на Ангела:
“Божий вестителю! Благословен да е Святият Бог Отец на моя Господ Исус Христос, че е кръстил тази Порта с името Асир! Благословен да е и Божият Пророчески Дух, Който могъщо свидетелства за дванадесетата Порта! Защото сега сърцето ми узна и позна, че превъзходната Радост за моя Господ Исус Христос е именно тази – Той да расте в човешките сърца, докато слугите Му се смаляват! Защото Младоженецът е, Който има Невястата, а не пророците! И сега Скритата Манна мощно действа в сърцето ми. Понеже виждам, че Господ иска да е Младоженец не само на Небето, но и в сърцата на Своите люде! И пълната Радост за Него е тази – да бъде готов за Сватбата Си именно в сърцата на Званите, Избраните и Верните! И какво друго сега да сторя, освен да Му отдам всичкото си преклонение и благодарение, че ме употреби като Свой слуга и пророк? И какво друго да искам, освен да виждам как Исус расте, докато аз се смалявам? И какви други думи да пълнят духа ми и осветляват сърцето ми, освен стиховете на Святата надежда, изречени от Апостола Исус Христов:
“…докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота…” (Ефесяни 4:13)
Расти, мой Господи, и възрастявай в сърцата на човеците!
Бъди Младоженецът, Който Невястата ще познае в скришното на сърцето си, и Чийто Образ ще блести от лицето й! Бъди Вечният и Святият, Който расте, докато слугата Му се смалява! И смали дотолкова слугата Си, че напълно да се покрие – като Корен Давидов, който в пълна Радост се възхищава докато расте Потомъкът Давидов! Тази е молитвата на устните ми! И с тези думи нека Господарят запечата преминаването на слугата Си през последната от Портите Му!”
В отговор на думите ми, Ангелът Господен въздигна встрани крилата Си, тъй щото лъчи от Небесна Радост и велико тържество обляха духа ми.
И тогава той коленичи пред Исус, като Му казваше:
“Благословено Делото Ти, Господи! Понеже Си утвърдил Своя пророк като Си му дал да носи Ключа на Давид и да пие от Скритата Ти Манна! Защото сега сърцето на слугата Ти позна бисерния блясък на последната от Портите на Небесния Ерусалим! Портата на Асир! Портата на Радостта!”
В отговор на ангелските думи, Господ се приближи до мен. И като ме прегърна със Святите Си ръце, ми проговори, като казваше:
“Господен приятелю! Не те наричам вече слуга, защото ти явих всичко, що имам от Отца! Ти написа най-благодатната книга в живота си! Книга, за която ще бъдеш на вечна почит и ублажаване от Светиите! Книга, с която Небето отвори Портите си за Моята Църква, а Скритата Манна стана явна като Светлина и Мъдрост – от векове за векове! Ти непременно ще бъдеш наречен поправител на развалините, и възобновител на места за живеене! И Портите, които явих на твоето сърце, непременно ще започнат да притеглят и въздигат при Мене рода на Елиаким!
И ето, Господ наистина въздигна падналата Давидова скиния чрез пророка Си! И като освети Името Си в сърцата на Своите, възнесе ги да стоят в Святото Му Присъствие и да преминават през Святите Му Порти! Затова в края на тази най-благодатна книга, ще призова и повеля на всички ви:
Никак да не забравите Делото на пророка Ми, защото на него свидетелстваха най-могъщите ангели на Царството! Никак да не спирате да благославяте слугата Господен, защото той принесе живота си за вас пред Мене, и Аз ще продължавам да го държа в Пролома, и като жертвен юнец пред Божия Свят Олтар! Никак да не се върнете назад от Портите на Правдата! Но преминали през тях – сами станете Порти Господни, за да преминава през вас Царят на Славата!
Аз, Алфата и Омегата, Началото и Краят, Първият и Последният, вдъхнових тази Свята Книга, и осветих Името Си в сърцата ви!
Аз я изговорих! Аз я изрекох!”