5. ВИДЕНИЕТО С ПОРТАТА НА НЕФТАЛИМ
(БИСЕРЪТ НА ГОЛЯМАТА БОРБА)

Скъпи мой братко! Верни ми приятелю!
Винаги въздавам благодарение на моя Господ Исус Христос за Вярността Му, с която Той се обхожда с нас. И в сърцето ми преливат почит и благоговение, когато видя Съвършените дела на Спасителя в моя живот, и в живота на всичките ми братя и сестри. Имам дълбоки причини да започна именно с такива думи преди да опиша видението с тази твърде скъпоценна десета Порта, която е Портата на Нефталим.
През годините на моето слугуване към Небесния Цар аз многократно получавах писма от мои братя и сестри, които ми споделяха как животът им е станал една непрекъсната борба за отстояване на вярата им в Бога. Борба, в която Божиите чеда често са стигали до пълно изнуряване, а дори и до отчаяние поради атаките на врага и отмъстителя. Всред смутове и притеснения, всред ужаси и угнетения, всред хули и опозорявания – Божиите хора са продължавали да следват Спасителя и да се уповават на Словото Му. Падащи или ставащи, ранени или изцелени, въздигани или снишавани – те все така са оставали чеда на Небесния Отец, на Когото са възлагали всичкото си упование и надежда.
Винаги, когато имах случай да съучаствам в тежненията и теготите на братята и сестрите си, аз падах на колене пред моя Господ и в молитва се застъпвах за тях. Вярвах в сърцето си, че Исус няма да ги остави. И Той наистина не ги оставяше. Благодарях Му за победата, която е силен да даде в живота им. И Той наистина я даваше. Така в сърцето ми узря убеждението и се яви духовната опитност, че вярата ни в Бога винаги ще бъде съпътствана от гонение, от духовни сблъсъци и от една постоянна борба.
Това убеждение, заедно с опитността, се усили дотолкова през годините, щото лично за себе си приех, че борбата е не просто неизбежна, но е единственият сигурен белег, че продължаваме да вървим с Исус на Неговия Път, и да се въздигаме по Неговата пътека. Стигнах дотам, че да изпитвам сърцето си именно с наличието на гонение. Досущ като онзи мисионер, който до такава степен свикнал със съпротивата на дявола, че когато един ден му се случило да не преживее никакво гонение, той паднал на колене пред Господа, и през плач извикал:
“Нима отпаднах от Тебе, Господи? Защо днес не ме удостои да страдам за Името Ти?”
Аз съм сигурен, че в онзи миг мисионерът в никакъв случай не е бил отпаднал от Господа. Просто Бог го загърнал със Съвършена утеха и е искал слугата Му да си почине от постоянното гонение. Но ето тук, братко мой, съвсем навременно Духът в сърцето ми ражда едни въпроси, които трябва да намерят отговорите си:
Какво се случва с вярата в онези сърца, които светът престава да мрази и гони? Какво се случва в църквите, които търсят мир с дявола, а не мир с Бога? И когато омразата и гонението са се прекратили – кой е победителят и кой победеният? Портите на Божията Правда ли тържествуват в такъв миг или портите на ада?
Аз нямам за цел да те убеждавам колко много са станали църквите на религиозното безвремие и безметежното спокойствие, защото те са твърде явни в света. В тях няма гонение от дявола, нито омраза поради Христовото Име. Но затова пък от амвоните им диктува интересът, келепирът и далаверата. И когато дяволът е прострял демоничните си крила, за да гали и приласкава, а не за да отмъщава и угнетява, то тогава подобно място твърде много се е харесало на нечестивия. И въпреки, че на това място стотици ухилени уста ще викат “Алелуя” – от Бога на Славата няма да има нито помен, нито лъх. И въпреки, че всички в подобно събрание ще се поздравяват в Името на Исус, от Образа на Исус няма да има дори един едничък щрих. И когато дойде миг подобна църква да се оправдава пред Вечния Съдия и да Му казва:
“Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?”  (Матея 7:22) 
То тогава Сам Господ ще ги смути и изобличи с думите:
“Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие…” (Матея 7:23) 
Но какво е беззаконието ни? – ще рекат мнозина в оня най-страшен миг на отлъчването си от Бога. Ами ето това е беззаконието ви – че обикнахте тъмнината повече от Светлината, и не пожелахте да отидете към Светлината, за да се явят делата ви. Понеже ако делата ви бяха светли и истински, кой е оня тъмен княз на света, който щеше да ви остави да си празнувате, да се здрависвате и едни други да се величаете? Кой е оня тъмен господар на ада, който ще откаже да надигне портите си, когато вижда как Божии помазаници съсипват крепостните му стени и разрушават делата му? Кой е оня демоничен изверг, който няма да събере обсебените си, та да счупят главата на един дякон Стефан, или да вдигнат страшни размирици поради един Апостол Павел?
Братко мой! Моля те да запомниш думите ми!
До връзването на дявола с веригата, и до хвърлянето му в бездната, Сатана остава най-страшният и най-яростният противник на Бога и на свидетелите на Божието Царство. И ако той дори и след Милениума отново ще вдигне народите на война срещу Христос и Светиите, когато му се позволи да излезе от бездната, той кой е оня, който днес не би усетил сблъсъка с портите на ада, и ударите от всичките демонични стрели и копия? Кой е оня, който ще иска да се качи и премине през Портите на Небесния Ерусалим с дух, който сякаш е излязъл от салон за фитнес, или с фини ръчички с чудесно поддържан маникюр? Кой е оня, който ще иска да бъде припознат като Светия сред Небесните Светии, когато по главата му няма да има дори един трън от венеца на Христовото страдание? Кой е оня религиозен манекен, който измамно си вярва, че Бог се впечатлява от безоблачния му живот и от успешната му църковна кариера?
Казвам ти, братко мой, че най-страшното падение, което днес преживяват отстъпилите от Бога църкви е това, че в тях вече няма хора, гладни за Божията Вечна Правда. Няма глад за онова гонение, което в пълна степен да превърне в съдба обещанието на Исус в Евангелието:
“Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас. Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората…” (Матея 5:10-13) 
Колко от Божиите хора днес станаха солта на земята? Колко от тях платиха цена, за да влязат в най-вътрешния кръг на Божието Присъствие, за да бъдат жертвени юнци, та да се съхрани Святото Учение на Исус? Не събра ли Господ в началото на Пътя Си рибари, които направи Свои Апостоли и пратеници? И кой от нас проумя Скритата Манна в Исусовия избор? Не са ли рибарите човеци, които най-добре познават вкуса на солта? Не остава ли сол по ръцете им, по дрехите им, по мрежите им?
И ето от тези рибари Исус направи Солта по земята. А с един от тях е свързана и Портата на Нефталим, за която ще разбереш от видението в тази глава. Но аз нека отново се върна на голямата борба, и на гонението, което всички Божии чеда ще преживеят, преди да се възкачат в Небесния Ерусалим и да преминат през Портите му. Защото книгата “Откровение” категорично говори за тази най-страшна борба в края на времето, и миг преди Второто Пришествие на Господ Исус Христос:
“И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт…” (Откровение 12:7-11) 
Виждаш ли в този стих Божиите Порти, братко мой? Виждаш ли тези, които победиха дявола чрез Кръвта на Агнето и чрез Словото на собственото си свидетелстване? Виждаш ли най-сетне същинската причина за победата им? Стихът казва, че те “не обичаха до толкоз живота си, щото да бягат от смърт”. Когато не обичаш живота си до толкова, че да бягаш от смърт, то тогава непременно си станал Порта на Бога която влиза в страшен сблъсък с портите на ада. Готов да умреш, но да не предадеш Кръвта на Агнето, нито да се отметнеш от Словото на свидетелството си.
Разбираш ли сега трагедията на тщеславните?
Виж контрапункта на цитирания стих, за да проумееш това, което ти пиша:
“А дяволът ги победи, понеже те нямаха Кръвта на Агнето, но обичаха живота си дотолкова, че всякога бягаха от смъртта…”
Когато бягаш от смъртта, тогава бягаш от призванието да умреш за Исус, както Той е умрял за теб на Кръста. Тогава портите на ада непременно са победили вярата ти и са те дамгосали с печат, на който пише, че си победен от Сатана.
“Но какво да направя, за да не бъда победен от Сатана?” – ще попиташ ти. А аз ще ти отговоря така:
Стани Порта на Небесния Ерусалим и премини през Портата на Нефталим. Защото това е Порта на голямата борба, през която Всемогъщият Отец ти дава да станеш един от победителите над дявола и над портите на ада. А за всичко това нека сега вече да пристъпя към видението с Портата на Нефталим. Защото с духа си аз продължавах да пребъдвам в Присъствието на Исус, и в Небесния Ерусалим. И ето думите, които Господ ми проговори, миг преди да ме въведе пред десетата Порта:
“Слуго Мой! Знаеш ли що ще рече думата “привилегия”? Защото именно с нея е свързано преминаването през Портата на Нефталим…”
“О, Исусе! Привилегията е специално благоволение, свързано с Божия избор! Тя е следствие на одобрението, което Бог би показал към някого, за да го насърчи и утвърди в Святото Си Дело…”
“Именно одобрение, Стефане! Защото одобрението означава, че сте издържали в Моите изпитни, и Сам Отец ви гласува едно по-голямо доверие от Небето. А ти, като познаваш Евангелията на Човешкия Син, кажи Ми:
Имаха ли трудности Моите Апостоли, докато участваха в Моите изпитни? Всичко ли по Пътя на Човешкия Син вървеше гладко и без сътресения?”
“О, Господи мой! В никакъв случай Пътят Ти не беше гладък за Твоите Апостоли! И преминавайки през Твоите изпитни, те непременно срещнаха съпротивата на дявола…”
“А кой от верните Ми Апостоли беше белязан с постоянна съпротива от дявола, тъй щото отпосле Господ трябваше да го възвръща и укрепява? И на кой от Моите Аз казах, че Пътя към Небето ще бъде придружен от битка с портите на ада?”
“Спасителю мой! Това беше Апостолът Ти Петър! Защото в мига, когато той Те изповяда като Христос, Син на Живия Бог, Ти му заяви:
“Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят…” (Матея 16:18) 
И докато още не бяха отекнали думите Ти в сърцата на учениците, Петър почувства първия сблъсък с главната порта на ада, която е самият Сатана. Защото дяволът подбуди ученика Ти, за да Те дръпне настрана и да започне да Те мъмри…”
“Точно така е! Сблъсъкът с портите на ада се случи мигновено след думите Ми. А не продължи ли главната адова порта да атакува Петър – както на Пасхата Ми, когато Петър отказа да му мия нозете, така и в двора на първосвещеника, когато той трикратно се отрече от Мене? И не предупредих ли Аз Апостола Си с думите:
“Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си…” (Лука 22:31-32) 
Към какво трябваше да се обърне Петър, за да утвърди братята си? И за какво Аз се примолих на Отец Ми относно Петър?”
Думите на моя Господ бяха пълни с голяма мъдрост. И Скритата Му Манна мощно подейства в сърцето ми, той щото Му отговорих, казвайки:
“Исусе! Петър трябваше да обърне сърцето си към Небесния Ерусалим, и към Портата на Нефталим. Защото е Порта на голямата борба! И когато се обърне и премине през нея – да утвърди в нея и братята си! Защото на него Ти се обеща, че портите на ада няма да му надделеят. А срещу портите на ада Бог непременно противопоставя Портите на Небесния Ерусалим…”
Господ се усмихна на думите ми и нежно погали главата ми. А след това със съкровен Глас продължи да ми говори, като казваше:
“Разбираш ли сега, слуго Мой, колко голяма борба преживя Петър в сърцето си? Разбираш ли каква вътрешна драма трябваше да преживее, за да продължи да Ме следва с неразделено сърце? Разбираш ли какво се случваше в духа му, когато чу петелът да пропява за трети път и си спомни думите Ми, че ще се отрече от Мен? Колко ли силен трябва да е един човешки дух, за да претърпи противоречието, че обича Господ с всичката си сила, а едновременно с това е бил препънат поради моментната си неутвърденост? Не каза ли Петър по-напред на своя Господ:
“Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек…” (Лука 5:8) 
И не възбуди ли той Ревността Господна, тъй щото да му река:
“Не бой се; отсега човеци ще ловиш…” (Лука 5:10) 
Но ето затова Петър стана свидетел на Портата на Нефталим. Защото той беше Апостолът на голямата борба.
А ти, слуго Мой, знаеш ли колко много са човеците, които днес Ми казват същите думи:
“Иди си от нас, Господи, защото сме грешни!”
А грешното ли в тях да видя, или Вярата на Отец Ми, Който ги е узнал, познал и предузнал за великите дела на Царството? От грешността им ли да се смутя, та да побягна, или да им дам жива надежда и Свято насърчение чрез пророка Си? Да бъда ли спрямо тях себеправеден пастор, който ги налага с гегата си и ги отлъчва с гнусния си църковен устав, или да им покажа Благост, както я показах към Петър на брега на езерото, когато му рекох:
“Паси агънцата Ми!” (Йоан 21:15) 
Не разбира ли Църквата Ми, че всичко, което Ми дава Отец Ми, е Мое? И Аз няма да изгубя нито един от дадените Ми, но ще ги възкреся в последния ден! Не разбират ли братята и сестрите Ми, че от многото Порти в Небесния Ерусалим тази Порта на Нефталим е свързана с ненарушимото Божие предопределение?
Ето, призовавам всички ви непременно да Ме последвате в свидетелството на пророка Ми, за да преминете през десетата Порта. Защото всички човешки проекти и планове ще се съкрушат и разрушат от портите на ада. Но Божият план и Божиите проекти ще устоят поради Портата на Нефталим. А сега, слуго Мой, нека възлезем пред самата Порта…”
След последните Си думи Господ отново ме въздигна над Града, като ме приближи и постави пред самата Порта. И ето, че Той ми проговори, като казваше:
“Пристъпи към Портата, пророко Божий! И като извадиш Ключа на Давид от сърцето си, отключи я, за да преминеш през нея…”
С голямо преклонение пред съдбите на Вечния и Свят Бог аз се приближих до бисерната Порта на Нефталим. И като взех Ключа на Давид в ръката си, пъхнах го в ключалката и го завъртях, за да отключа. А след това натиснах дръжката на Портата, за да я отворя…
Мили мой приятелю! Една най-дълбока и Свята Любов изпълни сърцето ми, когато Портата се отвори. Защото Вярност и Истинност свидетелстваха отсред нея за Господ, Който е Верен и Истинен. И ето, че двете колони на Портата заблестяха в бисерна сияйност. И от лявата колона аз вече виждах видение с раждащата Вала, и Якововата съпруга Рахил, вдигнала родения на Израил син. А от дясната колона проблясваше видение с Господ Исус Христос, Който говореше в присъствието на учениците Си. И тогава в Светлината от двете колони се яви Ангелът на Портата, който ми казваше:
“Аз съм Ангелът на Нефталим! Ангелът на голямата Борба! А ти, слуго Господен, свидетелствай сега за бисерната Светлина на десетата от Портите на Небесния Ерусалим. И като гледаш на видението отляво, чуй името, с което Рахил ще кръсти сина на Яков, роден от слугинята й Вала! И като гледаш на видението отдясно – чуй думите, които твоят Господ ще проговори на един от учениците Си, за да го утвърди като Порта на Небесния Ерусалим…”
Изпълнен с възторг и благоговение от думите на Ангела, аз погледнах към видението отляво, когато видях възрадваната Рахил да държи повития в пелени син на Яков, и да казва:
“Силна борба водих със сестра си, и й надвих! Затова ще кръстя този младенец с името Нефталим!”
И докато още гледах на Рахил, вдигнала родения от слугинята си син, Светлината от дясното видение мощно притегли сърцето ми, тъй щото чух как Исус казваше на ученика Си Симон:
“Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църка; и портите на ада няма да й надделеят…” (Матея 16:17-18) 
И докато още в духа ми се вливаха благодатните думи на Исус, Светлината от цялата Порта изпълни и преизпълни сърцето ми, тъй щото проговорих на Ангела, казвайки:
“Божий вестителю! Благословен да е Вечният и Всемогъщ Бог Отец на моя Господ Исус Христос, че е кръстил тази Порта с името Нефталим! Защото сега сърцето ми узна и позна, че Отец е могъщ в предопределение, и Славен в предузнание! Защото тези, които Той предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с Образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя! Аз прекланям коленете си пред Вечния и Святия, Който е направил тази Порта! Защото през нея влизат и прославят Името Му всички победители над старовременната змия, която е дявол и Сатана!
Защото Портата на голямата Борба Отец е заповядал, като Порта на Съвършения триумф! Триумф на Сионовите войни, които не обичат живота си дотолкоз, че да бягат от смърт! Триумф на Божиите Порти, през които е силен да минава Господ на Славата, Господ – Силният на бой! Триумф на Божиите извечни намерения, утвърдени от Святия Израилев Бог отпреди създанието на света! Триумф на Божиите Порти, родени от Портата Нефталим, и на скъпоценните камъни, отсечени от Канарата на Вечното Спасение!
Благословен да Си, Отче Святи, че портите на ада няма никога да надделеят над Портата Нефталим! Благословена Святата Ти Мъдрост, изявена във Вечното Ти предузнание и в неизменимото Ти предопределение!”
Думите все така извираха от духа ми, когато лицето на Ангела просветля като твърде ярка звезда. И той, като се приближи до моя Господ, поклони Му се с думите:
“Благословено Делото Ти, Господи! Понеже Си утвърдил Своя пророк като Си му дал да носи Ключа на Давид и да пие от Скритата Ти Манна! Защото сега сърцето на слугата Ти позна бисерния блясък на десетата от Портите на Небесния Ерусалим! Портата на Нефталим! Портата на голямата Борба!”
Слушащ думите на Ангела Си, Исус вдигна десницата Си в юмрук, а след това я простря напред. И на Лицето Му се яви Слава, каквато аз не можех да опиша. А тогава с твърде развълнуван Глас Той ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Ревност е разпалена в Сърцето Ми за Моите избрани! За тези, които ще направя Порти на Нефталим, и на които ще дам да надделеят над портите на ада! Никой от Моите няма да се спъне, нито ще заспи! Никой от Моите няма да се съкруши, нито ще се поклати! Но непременно Аз ще увенчая последния сблъсък на Моята Църква с портите на ада, като велик триумф за Господа! Защото ще смачкам и съсипя делата на лукавия! И ще обърна всичките му порти на прах и пепел! Съберете се при Мене, Мои млади! Защото ще дойдете при Господа като росата из утробата на Зората! Днес, когато Царят на Сион е събрал Силата Си, елате при Него в Свята премяна! За да бъдете родът на Елиаким! Поколението на Победата, Славата и Триумфа! Всички до един бъдете Мои Порти и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава! Защото Господ, вашият Бог, е мъж на война! И Меч двуостър излиза от устните Му, за да порази насилника, и да въздаде на отмъстителя!
Портата на Нефталим – през нея преминете! Голямата Борба на Царството – в нея се включете! Защото силните излизат на война, за да защитят младенците! И Портата на Нефталим се сражава – за да останат Святи и ненакърнени Портите на Гад и Асир, през които ще въведа слугата Си в последните видения на тази Свята пророческа книга!”