ПОРТИТЕ НА ПРАВДАТА II – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С ПОРТАТА НА ВЕНИАМИН
(БИСЕРЪТ НА РЕВНОСТТА)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Колкото повече стават Портите, през които моят Господ ми дава да преминавам със Святия Му Дух, толкова по-истински, реален и превъзходен става в сърцето ми Небесният Ерусалим. И аз вече зная, че ако всички Порти се съберат в една единствена, то тя непременно ще представлява Сърцето на Исус. А Всемогъщият и Свят Отец заради нас е разгърнал Благодатното Сърце на Сина Си и със Собствената Си тайнствена премъдрост го е обвързал с имената на Израилевите потомци.
В този миг, когато пиша и дописвам тази книга, дяволът е надигнал всички порти на ада, и е дошъл да упражнява насилие и угнетяване против Божия слуга. Тъй щото с остри болки в костите, с непрестанно главоболие и виене на свят да мисля единствено за превъзмогване и преодоляване на сатанинската ярост. Но едва ли нещата биха били другояче, след като залогът на тази пророческа книга е въздигането на рода на Елиаким и пълната изява на Ключа на Давид.
В такива мигове, когато си притиснат от всичката дяволска сила, няма място за малодушие и отчаяние, нито за съмнение и колебание. Защото именно на тях разчита дяволът. Но има в сърцето ми едно Христово оръжие, което дяволът няма да победи и никога в слугуването ми не е побеждавал. И това оръжие е ревността ми за Бога. Тази ревност, от която сърцето ми пламва като факел, и вълни на огън се разливат по целия ми дух. Тази ревност, с която, стиснал в ръката си Меча Господен, намирам Сила в Святия Дух мощно да го развъртя против злия, и да го отпратя далече назад и надолу. А когато Божият слуга е стигнал до там, че да застане пред деветата Порта в Небесния Ерусалим, която е Портата на Ревността, то тогава сам разбираш, че именно тя ще бъде Светлината в духа ми и пламъкът на устните ми.
Да, братко мой! Ревността за Господа!
Още помня времето преди единадесет години, когато Отец ми отвори Небесните врати на Святото Си Слово, тъй щото написах книгите за “Духовните империи на Злото”. Още помня и мига, когато Исус реши да ми покаже търговецът Сатана, решил да превърне последните отстъпили църкви в поколение от Юди. Още помня ревността, с която взех от ръцете на моя Господ Собствения Му бич и го развъртях против всичката Вавилонска търговия. Беше едно славно и чудно време! Време, в което сърцето ми преживя своеобразно огнено кръщение от Христовата ревност. Време, в което тази ревност ми разкри телето, лъва, орела и образа на звяра в отстъпилите църкви. Време, когато Исус ме въведе на три знаменателни съдебни процеса против най-силните духове на Сатана.
Боже мой, с каква силна вяра и вътрешен оптимизъм аз поревнувах всички да напуснат Вавилон и да последват моя Господ по пътеката на Святостта! Едва написал една пророческа книга, Господ вече раждаше в сърцето ми друга. А написал другата, мислех за трета…
Всичко това беше Огън, който гори, но не изгаря! Всичко това беше пламналата ми ревност за Господа, която и до днес пламти в сърцето ми.
Да, но Вавилонските ледници си останаха. И църковната апатия, като най-дебел и непропукващ се лед, продължи да сковава сърцата на целокупното българско и световно християнство. И само малцина осветени, посветени и просветени Божии чеда побързаха да напуснат Вавилонските ледници, за да се въздигнат до Божието Огнище в Ариил, и до мястото, което Святият е дал на слугата Си Давид. Аз не искам дори да помисля каква ще е сетнината на църковната апатия, нито къде ще се изправят човеците, които приеха мерзостите на дявола за нещо нормално всред църквите. Но сега ще кажа на такива думите, с които Господ пълни сърцето ми:
“Още малко време съм с вас, и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил. Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете…” (Йоан 7:33-34) 
И ако случайно между тях се намерят човеци да ме попитат:
“Защо с такова самочувствие цитираш тези Христови думи и си ги присвояваш, като своя изповед? Не сме ли и ние толкова християни, колкото си и ти?…”
…то на такива ревностно ще отговоря с други думи на Исус, макар да съм сигурен, че и тях няма да разберат…
“Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете…” (Йоан 8:23-24) 
Защото ако всички вие, останали тъпи в слушане и мудни в разбиране, не последвате Божия пророк до Портите на Небесния Ерусалим, та да бъдете припознати от Бога като съграждани на Светиите и членове на Божието семейство, то тогава напусто са всичките ви църковни събрания, всичките ви църковни десятъци, всичките ви шумни конференции, всичките ви луксозни библии, всичките ви лицемерни молитви, и най-вече – всичкият ви църковен фалш и религиозно лицемерие. Защото Господ в никакъв случай не ме е пратил да пълня пазвата си с плява, нито торбата си с пръст и червеи. И Той не ме е водил четиринадесет години по пътеката на Святостта, за да тръгнат след Божия слуга тълпи от буболечки, или множества от псета и свини. Защото буболечките ще ги издуха вятърът, псетата ще се върнат на бълвоча си, и свините – в тинята, на която са свикнали да уповават. Ето затова казах, и пак ще повторя:
Църковният Вавилон остава долу и той не може да отиде там, където Господ води слугата Си! Защото няма Порта в Небесния Ерусалим, която да пропусне през себе си човеци, които нямат Образа на Божия Син, нито кръстните Му рани, изобразени в духовните им естества.
Защото ако църквите се съблазниха в Божия слуга още при книгите против търговците в Храма, то как един ден измамно биха си казали:
“А бе ние наистина си оставихме сергиите и си обичаме търговците, но дайте сега сериозно да изследваме тази последна книга на Главчев, щото вече ни е много трудно да намираме някаква причина против този. Миналото – минало! Каквото било – било! Хулите и позора, с които го покрихме, нека да ги забравим, и да се напънем сега, та дано бихме се превърнали в този род на Елиаким. Щото е видно, че този пророк има Ключа на Давид, и върши знамения от Бога, като отваря Портите на Царството. А пък ние сме тъкмо за това Божие Царство и то с нетърпение ни очаква…”
Ами дяволът?!! Него къде го забравихте? Как така ще игнорирате вдъхновителя си, който ви накара да изговорите хиляди хули и лъжи против Божия слуга? Ще се съгласи ли той да ви пусне от ръката си, след като е записал в книгата на смъртта хиляди свои претенции, с които ви владее? Ще се съгласи ли Мамон да развърже златните въжета, с които ви върза във времето на най-големия ви бунт и отстъпление от Христа Исуса? Ще се съгласи ли Езавел да превърнете демоничния й грим на прах и пепел, та да ви развърже от въжетата на чародейната си власт? Ще се съгласи ли най-сетне Корей, че наемниците му изведнъж ще прегърнат Образа на Божия Агнец?
И най-вече – ще имате ли Ревността Исус Христова, за да извършите всичко това? Нима мислите, че с евтина религиозна козметика ще заблудите Небесния Отец, или че с преправени думи и фалшива показност ще се явите пред Него досущ като поколение на Сион?
Няма ли Бог първо да поиска да рухнат Ерихонските ви крепости? Няма ли Той да направи летвата достатъчно висока, та никой от лицемерните и фалшивите да не я прескочи?
Аз не мога с други думи и по друг начин да започна тази глава, в която Господ ще разкрие на Своите твърде Святата и огнена Порта на Вениамин. Защото това е Портата на Ревността Му. И ако някой иска да плати цената, за да премине през нея, то такъв нека не чака специална покана от Божието Царство, но да последва Исус, Който е на земята, за да намери Христос, Който е на небесата. Защото Исус, Който беше на земята, като влезе в Храма на Отца Си, намери в него продавачите на овце, волове и гълъби, както и среброменителите, които си въртяха алъш-вериша. И като сплете бич от върви, прекатури трапезите и масите на търговците, и започна да плющи с бича Си върху гърбовете на разбойническия вертеп. И на тези, които продаваха гълъби, рече с гняв:
”Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия…” (Йоан 2:16) 
За какво Царство Божие можете да мечтаете, и за какъв Небесен Град може да се надявате, когато продавачите на Святия Дух са още всред вас? И как можете да си въобразявате, че проповядвате за Портите на Небесния Ерусалим, когато портите на ада са отворили черните си челюсти, за да ви поядат, понеже вършите изначалния грях на Сатана? Как може още на сергиите ви Святата Библия на Отца, Сина и Святия Дух да стои с цена, а да се заблуждавате, че сте поколение на Божията Вечна Правда? Коя е тази правда, която учи човека да се напечели с онова, което Бог в Благодатта Си му дава даром? Коя е тази правда, която учи наемника да стриже овцете си до голо, и да ги дои до пълно изтощение, когато не е готов нито дори кутрето си да протегне в даване, в жертва и в иждивяване? Коя е тази правда, която учи безумците да събират един куфар пари, та да си платят с него скъпоценното библейско образование, за да станат отпосле два пъти по-големи рожби на пъкъла? Коя е тази правда, която учи най-осакатените и най-духовно ослепелите да си развяват дипломите като байраци, и да се превъзнасят над бедни и кротки, стократно по-просветени и угодни на Бога от тях самите?
Аз наистина недоумявам до каква степен са стигнали покварата и безумието. И всичко това да има за корен единствено църковната апатия и липсата на ревност. Защото да гледаш как насилникът и лукавият се възвишава от църковния амвон, и да не реагираш, то значи да ставаш активен участник в мерзостта на запустението. Защото да гледаш как пастир се обогатява за сметка на излъганото си паство, и да викаш “Амин” на дяволския му пример, то значи, че си приготвил нозете си, за да преминат през портите на ада, а не през Портите на Правдата. Но ако наистина в сърцето ти е пламнала Ревността Исус Христова, за да напуснеш Вавилон и да намериш Сион, то тогава се приготви да последваш Божия пророк във видението, което предстои.
Аз все така оставах с духа си в Небесния Ерусалим и в благодатното присъствие на моя Господ, когато Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Ако ти кажа, че Ревността Ми всякога е била огненият двигател в сърцето ти, който те е правил непоколебим и плодоносен за Царството, то едва ли би научил нещо ново от Мен. Защото многократно те засвидетелствах на братята и сестрите Си, като ревностен Божий слуга, който с цялото си сърце се стреми към Божиите обиталища. Но ако сега в Дух и Истина ти потвърдя, че Портата на Вениамин е най-мощната, която може да ви измъкне от робството на Вавилон, то думите Ми ще бъдат абсолютно точни. Защото само с Огъня на Ревността можете да се освободите от ледената скованост на църковната апатия, която свикна да търпи дявола с всичките му омразни духове. Свикна да го търпи не просто като присъствие, но като водач, като вдъхновител, като върховен суверен.
А суверен ли е дяволът, за да го търпите? Не е ли Суверен Отец Ми, Всемогъщият? Не е ли Той Господ на Силите, Господ на духовете, и Господ на Небето и земята? И кой е оня, който би отворил устата си, за да хвърля укор върху Отец Ми поради състоянието на църквата, в която се намира? Ако Отец Ми налага изпитание, то не дава ли Той и изходен път? Ако Той допуска планини от прегради и препятствия, не ви ли дава Синът Вярата Си, с която да речете на всяка от планините:
“Вдигни се и се хвърли в морето!”
Ако пред пътя на църковния Изход има едно червено море, в чиито вълни вилнее Едом, няма ли Църквата Ми слуга с жезъла на Моисей, който да смъмри вълните и да заповяда да се разтворят, тъй щото да се яви Пътят за преминаването на изкупените?
Колко още Святи видения и Свят Дух трябва да ти дам чрез пророка Си, Църкво, за да се изправиш и напуснеш властта на мерзостта и запустението? Колко още години трябва да задържам слугата Си в пролома, за да имате ходатай и застъпник, който е станал жертвен юнец за Спасението на душите ви? Колко още години да ви чакам да преминете през Портите на Божията Вечна Правда, за да бъдете утвърдени и запечатани като род на Елиаким?
Ето, Аз могъщо действам чрез пророка Си! И книгата, която достига до вас, е най-дълбокото от Скритата Ми Манна! Тези, които съм видял и посочил за победители, непременно ще пият от Манната, за да се сбъдне изреченото от устните Ми:
“Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна…” (Откровение 2:17) 
Тъй щото, ако сте победители – пийте от Манната Ми и се наслаждавайте в Спасението, което върша! Но ако сте останали победени и пленени от змията на Пътя, и от ехидната на пътеката, дори и не се опитвайте да пиете от Манната Ми, защото ще се задавите и ще я избълвате! А който избълва Манната Ми, него Сам Господ ще избълва от устата Си и ще определи дела му сред нечестивите за вечни векове.
А ти, слуго Мой сега Ме последвай до деветата от Портите на Небесния Ерусалим. Защото това е Портата на Вениамин…”
След последните Си думи Исус ме прегърна и въздигна над Града, като ме заведе до самата Порта. И ето, че аз виждах Вениаминовата Порта във всичкия й блясък и великолепие. Нейната бисерна Светлина се примесваше с пламъци от Огън, тъй щото целият ми дух се възпламени и по дрехата ми заблестяха огнени искри. А тогава Исус посочи към Портата, като ми казваше:
“Пристъпи към деветата Порта, пророко на Отца и Сина! И като извадиш Ключа на Давид от сърцето си, отключи я, за да преминеш през нея!”
Пълен с всичкото си възможно благоговение към Господ, аз пристъпих към Портата. И извадил Ключа на Давид, го пъхнах в ключалката й, като я завъртях. А след това, натиснал дръжката на Портата, вече я отварях…
Скъпи мой братко! Това беше най-пламенната от Портите на Небесния Ерусалим. И самият бисерен блясък на Портата преливаше в огнени искри. Така аз видях как от лявата страна на Портата се яви видение с раждащата Рахил и Яков, застанал до нея. А от дясната страна на Портата се появи видение с жарка пустиня и тичащ по пясъците й вълк. И докато аз гледах виденията, в Светлината сред тях се появи Ангелът на Портата, който с огнен глас ми проговори, казвайки:
“Аз съм Ангелът на Вениамин! Ангелът на Ревността! А ти, слуго Господен, свидетелствай сега за бисерната Светлина и Огъня Господен на деветата от Портите на Небесния Ерусалим.
И като гледаш видението отляво, чуй името, с което умиращата Рахил ще кръсти втората си рожба, и чуй отново второто име, с което ревностният Яков ще прекръсти сина си!
И като гледаш видението отдясно – виж как Божият Агнец ще пресрещне вълка в пясъците на сирийската пустиня, и чуй думите, които Агнецът ще каже на вълка, за да го обърне към Себе Си, и да го утвърди като Свой пратеник и Небесен вестител…”
Пламнал от огнените думи на Ангела, аз погледнах във видението отляво, когато видях как умиращата Рахил държеше родения си син и казваше:
“Сине мой! Ще те кръстя Венони, защото си син на скръбта ми и с цената на живота си те износих и родих!”
Докато Яков слушаше думите на умиращата си жена, сърцето му пламна от Божията Ревност. И той, взимайки сина си от ръцете на Рахил, го притисна към сърцето си, като казваше:
“Не ще се наричаш Венони, сине мой! Защото така цял живот би носил скръбта на майка си! Но непременно ще те нарека Вениамин, за да бъдеш силата на десницата ми! И дано Бог на небесата сега зачете ревността ми, та съхрани живота ти, за който майка ти плаща с нейния живот!”
Докато още гледах разтърсващото видение отляво, Светлината отдясно мощно привлече сърцето ми, тъй щото вече гледах на вълка, тичащ сред жарките пясъци на пустинята. И ето, че моят Господ, Агнецът Божий, застана на пътя на вълка. И огнени лъчи излязоха от очите на Агнеца, та заслепиха очите на вълка. А тогава Господ каза на вълка:
“Савле, Савле, защо Ме гониш…” (Деяния 22:7) 
А вълкът, паднал на пясъка, едвам успя да попита:
“Кой си Ти, Господи?” (Деяния 22:8) 
А Агнецът му проговори:
“Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш…” (Деяния 22:8) 
И когато вълкът чу думите Исус Христови, образът му мигновено се промени. И Огън подейства в образа, тъй щото вълкът се промени и придоби ангелско лице. И докато аз възхитен гледах, бисерната Светлина на цялото видение се яви като Скрита Манна в сърцето ми, тъй щото развълнуван както никога проговорих на Ангела, като му казвах:
“Божий вестителю! Благословен да е Огненият Бог на Ревността, че е кръстил тази Порта с името Вениамин! Защото сега сърцето ми узна и позна, че Ревността е Силата, с която Божият Агнец обръща враговете Си, като ги прави най-свидните Си приятели и най-могъщите стълпове на Вярата Си! Защото, ето, Савел, когото Господ пресрещна в пустинята на пътя към Дамаск, беше “от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей, по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен…” (Филипяни 3:5)
Но същият този новозаветен Вениамин получи от Божия Агнец една друга Ревност – Ревността на Бога. И ако с първата си ревност той беше гонител на Божията Църква, като Савел, то с последната Божия Ревност той се превърна в най-огнения свидетел на Бога като Павел. За да заяви отпосле на Църквата в посланието си:
“Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме, защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа…” [ (2 Коринтяни 11:1-2)]
И ето, Скритата Манна блести от видението на Божия Агнец. Защото Сам Исус вдъхнови Савел да се нарече Павел – та да приеме пълнотата от Портата на Вениамин. Защото Савел ще рече “голям”, а Павел – “малък”. А Вениамин беше най-малкият от братята си. И когато Савел стана Павел, а големият – малък между братята си, тогава Господ мощно подейства в него с Ревността Си и го въздигна и направи свидетел на Вениаминовата Порта.
Аз твърде много обичам тази Порта, Божий вестителю!
Аз съм влюбен във всяка от искрите й, защото зная, че в нея действа превъзходната Сила на Бога! И ако Яков нарече сина си Вениамин, сиреч, “Силата на десницата ми”, то вече зная, че Ревността Исус Христова е Силата на Божията Десница!
Благословен да е Господ, че дари сърцето ми с тази най-велика привилегия – да премина през Портата, на която свидетелства Апостолът Му Павел! Защото той беше слугата на Божията Десница, който се потруди повече от всички! Той беше новозаветният Вениамин, който ни остави огнения пример на божествената Ревност!”
Докато изговарях думите си, мантията на Ангела запламтя, като разпръскваше огнени искри. И той, като се приближи до моя Господ, коленичи и Му се поклони, като казваше:
“Благословено Делото Ти, Господи! Понеже Си утвърдил Своя пророк като Си му дал да носи Ключа на Давид и да пие от Скритата Ти Манна! Защото сега сърцето на слугата Ти позна бисерно-огненият блясък на деветата от Портите на Небесния Ерусалим! Портата на Вениамин! Портата на Ревността!”
В отговор на ангелските думи, Исус пристъпи до мен. И като ме прегърна, силно ме притисна до Сърцето Си. А след това ми проговори, като казваше:
“Ревностен Мой приятелю! Възрадвай сърцето си в искрите на Божия Огън! Защото Аз те потвърдих на Църквата Си, като десница Господна, която не спря да съкрушава дявола и да съсипва делата му! И какво повече да искам от теб, след като си познал най-огнената от Портите на Моя Град? И какво повече да желая, освен през тази Порта да преминат последните Ми ревностни приятели! Тези, чрез които ще въздигна падналата Давидова Скиния, и чрез които ще направя Огънят на Ариил да освободи Сионовите пленници!
Слушай Огнения Ми Глас, Църкво Моя!
Дадох на слугата Си да ви ревнува с божествена ревност и да воюва за Хълма Сион и неговата възвишеност! Непременно бъдете огнени, за да ви познае Портата на Вениамин! Непременно станете ревностни, за да отмахнете укора, който от години стои против мнозина от вас!
И като вземете за сетен път бича от ръцете Ми – изгонете търговците от Храма на Отца Ми! И като вземете Пламъка на устните Ми – разпалете неугасими пожари от Ревност – така, както ги разпали слугата Ми! Защото това е изходният път за всичките Сионови пленници, които искат да влязат в Славната свобода на Божиите чеда!
А ти слуго Мой, който си станал факел Господен, продължавай да разпалваш Огъня Ми! Защото в тебе положих Огъня, който гори и не изгаря! И блажени човеците, които лумнат от него! Да, блажени са!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s