ПОРТИТЕ НА ПРАВДАТА II – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ПОРТАТА НА МАНАСИЙ
(БИСЕРЪТ НА ЗАБРАВЯНЕТО И ПРОЩЕНИЕТО)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Няма да те питам какъв отзвук е намерило в сърцето ти видението с портата на Дановото племе, защото съм сигурен, че Святият Дух мощно ти е потвърдил кой е духът на Дан и на какво е способен. Но аз непременно ще отдам Слава на Всемогъщия Отец за безпределната Му Сила и неизследим Разум, с които е узнал и предузнал всичките духовни племена на дявола, и най-вече – Дановото племе, което някога закорави Израил, а днес закоравява църквите, отстъпили от Завета Господен.
Какво обаче остава за нас, които вече сме просветени чрез Святия Дух за змията на Пътя и за ехидната на пътеката?
Истината е, че ние не трябва да се страхуваме от дявола, та дори и той да е застанал на Пътя, за да плаши и ужасява. И освен безстрашието си за Господ, трябва да утвърдим сърцата си в Незлобието и Прощението, които са характерни за Портата на Манасия. Нека обаче преди да те въведа във видението с осмата Порта, да ти изявя размишленията, с които Святият Дух изпълни сърцето ми.
Виждаш ли, верни мой братко, аз не искам да успокоявам никого, че Пътят Христос е лесен за извървяване, най-малкото защото там ще се появи съпротивата на змията. А когато Пътят достатъчно много се стесни, за да се превърне в пътека, то тогава една много по-яростна змия, наречена вече ехидна, ще дойде, за да хвърля върху нас всякакво угнетение и осъждение. И понеже никой не може да прескочи точно определените от Бога етапи за духовния човек, то и затова в началото всички тръгваме по Пътя, а в края се изкачваме по пътеката.
Какво се случва на Пътя Христос?
Случва се това, че дяволът изплюва против нас всичката си отрова, която можем да наречем с една единствена дума – злоба. Злоба в очите на човеците, които не вярват в нашия Господ и Бог. Злоба в думите, които ни се отговарят, в очакванията ни, които се съкрушават. Злоба дори и в най-дребните обстоятелства и проблеми, които съпътстват всичките наши дни. А целта на всичката злоба може да бъде обяснена с едно единствено змийско съскане:
“Откажи се да вървиш по Този Път, защото ме дразниш и ще те убия!”
Точно в този етап от съдбата ни за Небето ние трябва здраво да прегърнем Христовото Незлобие и изцяло да се уповаваме в Него. Сиреч – всички отровни мисли и послания, които дяволът изпраща към сърцата ни – да потушим с Духа на Манасия. Как да разбираш това? Ето как:
Господ откри на сърцето ми, че името Манасия има две значения. Първото значение е Забравяне и то касае вървенето ни по Пътя. Второто значение е Прощение и то касае изкачването ни по пътеката. Докато вървим по Пътя, змията е силна да ни плаши с отровата си, сиреч, със злобата, която е силна да изплюе против живота ни. И ето тук е нужно Забравянето.
Но какво значи да забравиш?
Отговорът е, че това означава да не помниш. Просто – пропускаш отровата покрай себе си и не й позволяваш да влезе в сърцето ти и да произведе вътре горчив корен или още по-лошото – озлобление. Озлобените хора са дълбоко нещастни. В това състояние те вече не могат да вървят по Пътя Христос защото имат страшен обвинител и клеветник против сърцата си. Дяволът ги посочва с костеливата си ръка и хвърля укори срещу тях, крещейки към Небето:
“Тези ли човеци, Небесни Боже, ще наричаш Исусови последователи, след като всички те приемат злобата ми и сами стават злобни против ближните си? Та те много повече се впечатляват от змията на Пътя, отколкото от Самия Път!”
Ти от Пътя ли ще се впечатляваш, любезни мой приятелю, или от змията на Пътя? Пътя ли ще забравиш или отровата, която дяволът ще изплюе против сърцето ти?
Ето, казвам ти, че Исус иска от нас всеки ден да ни бъде като първи и последен.
Първи ден – все едно, че никога преди този ден не си срещал злоба, за да я помниш, и злобни хора, за да ги мразиш.
Последен ден – все едно, че няма смисъл да помниш нищо от този свят, защото се прибираш горе, у дома.
Ето това е същината на Забравянето – да не помниш никакво зло от вчерашния ден, и никак да не се притесняваш за утрешния. Защото доста е на всеки ден злобата му. Или както ни казва това Апостол Павел:
“Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум…” (1 Коринтяни 14:20) 
Когато сме дечица по злобата, то тогава тя не може да ни победи, нито да ни поквари, защото сме силни да я забравим. И като ти говоря за всичко това, аз не напразно въртя Меча Господен, и думите, които пиша, не са лъх. Защото за четиринадесет години дяволът изля против сърцето ми реки от злоба. Но те не успяха да ме направят злобен, нито да ме отместят от Пътя.
Понеже ако бих се отместил от Пътя, бих ли стигнал да се подвизавам на пътеката? Би ли дал Господ достъп на слугата Си до най-дълбоките Си води, и до най-високите Си селения? Би ли го допуснал в най-вътрешния кръг на Светилището Си, ако устните на слугата Му бяха пълни с отрова, а сърцето му с яростна омраза против човеците?
Да, аз наистина съм силен да мразя. Но силата на омразата ми е против дявола и ненавистните му духове. И когато Исус ми дава да въртя Меча Господен, с него аз поразявам духове, а не плът човешка и души човешки. И силните и святи думи на Давидовия Псалом стават знаме за духа ми, и смисъл за сърцето ми:
“Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се повдигат против Тебе? Със съвършена омраза ги мразя, за неприятели ги имам. Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме, и познай мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и води ме по вечния път…” (Псалом 139:21-24) 
Когато мразиш дявола и измамливите му духове, то тогава никога няма да имаш оскърбителен път пред Бога, но нозете ти ще вървят по Вечния Път, наречен Исус.
Но ето, че в съгласие с Божията Святост и възвишеност, Този Вечен Път непременно ще се стесни до пътека. И тогава онази змия на Пътя непременно ще промени тактиките си против нас. Тя вече ще бъде ехидна на пътеката. А тогава Духът на Манасия трябва към нашето Забравяне да прибави и Прощението. Защото на пътеката дяволът вече ще се опитва да ни боде и съкрушава с жезъл на съдия. За него вече няма да е достатъчно, че ни е атакувал със злоба. Той ще прибави към злобата и осъждение. И ако злобата в деветдесет и девет процента е била отношение към нас от езичници, то осъждението на сто процента ще е от вярващи.
Разбираш ли това, мили ми братко? Проумяваш ли го? Разбираш ли, че злобата е езическото оръжие на Сатана, а осъждението е религиозното му оръжие? И ако от света на езичниците ние ще се опазим с Незлобие и Забравяне, то от угнетителния съд на религиозните духове ще ни спаси единствено Прощението. Защото, помисли и ми кажи, там на Голготския Кръст кои осъдиха Исус? Езичници или религиозни лидери на Израил?
Разбира се, че религиозните Го осъдиха!
А какво стори нашият Господ, когато с хули, ярости и религиозно надъхване Го разпнаха? Не каза ли думите:
“Отче, прости им, защото не знаят какво правят…” (Лука 23:34) 
Моля те да проумееш всичко, което сега пиша, защото е Свят Дух от сърцето ми. Защото ако Господ, Който в пълна степен беше Съдия, дори и на Кръста Си, се смири и намери Сила да прости, а не да осъди, то колко повече ние, които не сме съдии, но Негови последователи, трябва да следваме Примера Му и да уповаваме на Словото Му?
Можеше ли Божият слуга през всичките години на угнетяването си и осъждането си от църквите, да представи против Дановите потомци осъдителна присъда пред Господа? Но как тогава щях да изпълня Святите повеления на моя Спасител, Който казва в Евангелието:
“Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията…” (Марк 11:26) 
Как щях да развържа сърцето си от прегрешенията на религиозните наемници и кариеристи, ако всякога бих намирал повод да се взирам в греховете и беззаконията им? И ако, без всякакво съмнение, в пророческите книги съм споменавал за нечестията им, то от непростителен дух ли го правех, или от мисълта да предпазя братята и сестрите си от умноженото беззаконие? Не напомня ли Апостол Яков на всички ни в посланието си, че Исус иска свидетелите Си пълни с Духа на Манасия?
Ето думите му в подкрепа на размишленията ми:
“Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи…” (Яков 5:5-6) 
Виждаш ли, че Праведният не се противеше, докато Го осъждаха и убиваха? А не казва ли Сам Господ на всичките Си гонители и ненавистници:
“И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден…” (Йоан 12:47-48) 
И понеже този последен ден твърде много е наближил, то и затова все по-често и по-често започва да се случва нещо, което аз наричам “рефлекс на осъдената змия”. Защото ефектът от много пророчески книги на служение “Мория” се възприе в отстъпилите църкви като “осъдителен дух”.
Тоест – не четете книгите на Главчев, щото той съди и осъжда.
Не аз, църковни безумци! Словото, което Господ е говорил – то ви осъжда! И ако мнозина сред вас са се почувствали осъдени, то е, защото духовете на нечестието са потреперили в сърцата им от наближаващия Страшен Съд и от ужасната сетнина в огненото езеро. А когато човек не може да раздели човешкото в себе си от демоничното, което го е обладало, то това е категоричен белег, че такъв е станал пленник на дяволските крепости. И понеже крепостите звънтят от удара на Меча Господен, то и затова закрепостеният бърза да си каже:
“Този хич няма да го чета, защото ме съди!”
Не братко мой! Аз никого не съдя, но съм готов да положа живота си за твърдението, че думите на Исус в пророческите книги на служение “Мория” са същинското Христово Съдилище, което ще оправдае едни, а ще осъди други.
А колкото до искрените и верни Божии чеда, които неотклонно вървят по пътеката на Божията Святост и се уповават в Съвършената Сила на Христос, то за тях сега аз ще продължа с видението в Небесния Ерусалим, където Исус ми показа осмата от Портите на Своя Град – Портата на Манасия. Ето думите, които Исус ми проговори, миг преди самото видение:
“Слуго Мой! Светлина и мъдрост бликат от духа ти. И Господарят ти твърде много е възрадван от обновяването на ума ти, свързано с тази Свята и Благодатна Порта, наречена на името на Манасия. И за свидетелство на всички Божии чеда, Аз ще те заведа, за да преминеш през нея. Нека сега обаче Господарят ти да прибави твърде важни и Святи думи от Сърцето Си, които касаят преминаването през Манасиевата Порта. А ти сега Ми отговори:
Осъден дух ли е дяволът? Осъдени ли са с него и духовете, които той поквари, та да отпаднат от Небето?”
“Да, мой Господи! Дяволът е осъден дух! И на това свидетелстват категоричните Ти думи. Защото Ти ни предупреди, че ще излееш Святия Си Дух от Небето…
“И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; за грях, защото не вярват в Мене; за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден…” (Йоан 16:8-11) 
“Помисли тогава и Ми кажи: Този осъден дявол иска ли да се чувства осъден или предпочита да се подвизава като неосъден?”
“О, Господи! Дяволът е твърде горд и лишен от разум, за да признае в себе си, че е осъден. И той би сторил всичко, за да се подвизава като неосъден!”
“А кога Сатана най-успешно се подвизава като неосъден?” – попита ме отново Исус. И този път аз почувствах твърде дълбока мъдрост във въпроса Му. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Скъпоценни мой Спасителю! Дяволът се подвизава като неосъден, когато накара човеците да споделят осъждането му, тъй щото той да се почувства свободен!”
Тук Господ докосна сърцето ми, като каза:
“Точно това исках да чуя от теб, слуго Мой! Именно това, че дяволът е развързан, когато човеците са вързани! А как човеците връзват себе си, за да развържат него?”
“О, Исусе! Когато човеците започнат едни други да се съдят, те развързват истинския виновник и осъден, за да се връзват, обвиняват и осъждат помежду си!”
“Разбираш ли сега колко дефицитна е Портата на Манасия в последното време на умножено беззаконие?
В ден и час, когато прощението между вас трябваше да връзва и осъжда истинския виновник, той се чувства развързан, а вие – осъдени! В ден и час, когато Моите трябва да преминат през Портата на Манасия, за да бъдат Съвършени чеда на Съвършения Отец, земните и религиозни съдилища са претъпкани от обвинители и обвиняеми, от адвокати и прокурори, от съдии и пристави, от заседатели и зяпачи! В ден и час, когато човекоубиецът и бащата на лъжата трябваше да усеща веригата на осъждението върху собствените си крила, човеците са вързали със същата верига себе си и ближните си. За да се съдят за лоши думи и хули, за кражби и убийства, за имоти и пари, за чест и достойнство!
Но каква чест може да има този, който развързва безчестният Сатана, и бърза да осъди човека до себе си – от същата плът и кръв, както е той? И какво достойнство може да има този, който няма очи да погледне към вечната си сетнина и към Портите на Небесния Ерусалим, но плаща куп пари на адвокати, за да осъдят неприятеля му? Има ли земно съдилище, чиито кулоари и зали да са останали празни дори в един работен ден? Има ли и религиозно съдилище, в което да са спрели да прецеждат комара, а да поглъщат камилата?
Но ето затова дяволът се чувства развързан, слуго Мой! Защото е прехвърлил веригата си на земните човеци, и осъждението си върху Дановите потомци! И само малцина са човеците, които с Духа на Манасия са силни отново да вържат дявола, и да му напомнят, че той е човекоубиецът и същинският злотворец в човешкото битие! А ти сега Ме последвай, за да те заведа до Портата на Манасия. Защото преминалите през нея са повече от победители над старовременната змия…”
След тези Свои думи Исус ме прегърна със силните Си ръце, като ме въведе до осмата Порта. И ето, че когато бяхме пред нея, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Пристъпи към Портата, пророко Господен! И като извадиш Ключа на Давид от сърцето си, отключи я, за да преминеш през нея…”
Братко мой! Мекият бисерен блясък на Манасиевата Порта ми донесе толкова огромна утеха и мир, щото аз не можех да я сравня с никоя друга. Всеки товар, всяка болка и всяка рана мигновено се премахнаха от мен, тъй щото – лек и въздушен като никога, аз прострях Ключа на Давид и го пъхнах в ключалката и. А след това завъртях Ключа и натиснах дръжката, за да я отворя…
Верни мой приятелю! Свобода, каквато не съм усещал, заля цялото ми естество, и тържество, каквото не съм преживявал, премина през мен като река. Защото в мига на отварянето на Портата, двете й колони заблестяха от бисерна Светлина. И от лявата колона аз виждах видение с Йосиф, който държеше на ръце първородния си син, а в дясната колона съзрях моя Господ, Който говореше на събрани около Него множества. А тогава сред Светлината от колоните се яви Ангелът на Портата, който ми казваше:
“Аз съм Ангелът на Манасия! Ангелът на Забравянето и Прощението! А ти, слуго Господен, свидетелствай сега за бисерната Светлина на осмата от Портите на Небесния Ерусалим!
И като гледаш на превъзходния Йосиф във видението отляво – чуй името, с което той кръщава първородния си син! И като гледаш на твоя Господ във видението отляво – чуй думите, които Той ще рече на тези, които искат да се нарекат повече от победители над дявола!”
Щастлив от ангелските думи, аз побързах да погледна на видението отляво, където виждах Йосиф, който казваше:
“Ще наименувам първородния си син Манасия, защото Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом!”
И докато още слушах думите на Йосиф, Светлината отдясно властно привлече сърцето ми, тъй щото погледнах към моя Господ Исус Христос, Който казваше на събраните около Него множества:
“Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб“. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две. Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем. Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си“. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тези, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец…” (Матея 5:38-48)
Докато сърцето ми поглъщаше Небесната Благодат от устните на Исус, Светлината на цялата Порта съвършено освети сърцето ми, тъй щото развълнуван проговорих на Ангела, като казвах:
“Божий вестителю! Благословен да е Господ на Забравянето и Прощението, че е кръстил тази Порта с името Манасия! Защото сега сърцето ми узна и позна, че Забравянето и Прощението са същинският съд, който нашият Съвършен Отец упражнява върху злотвореца и човекоубиеца Сатана!
И ето, че сега виждам Скритата Манна от устните на моя Господ и Спасител! Защото когато Той ни казва да не се противим на злия човек, но ако бъдем ударени по бузата, да обърнем и другата, в този същия миг Отец осъжда противника на душите ни! И докато ние получаваме плесница по другата буза, дяволът получава Божий юмрук в сърцето си!
И ето, че Скритата Манна продължава да блести от Словото на Единородния Божий Син! Защото когато Той ни казва да оставим горната си дреха на онзи, който ни съди, Исус има предвид да покрием злия с Прощението на Духа, Който е Дрехата на Святостта отгоре, за да може отново Отец да осъди истинския и единствен виновник Сатана!
И ето, Скритата Манна продължава да свети в думите на Исус! Понеже когато Той ни казва да отидем две мили след оня, който ни насилва да вървим една, Господ има предвид да доведем Пътя Господен до местата на грях и тъмнина, защото непременно ще вървим с Духа на Святостта Му! И най-сетне – когато Благодатният казва да обичаме неприятелите си и да се молим за тези, които ни гонят, Той има предвид да възкачим умовете и сърцата си до Портата на Манасия! До мястото, където ще пребъдваме в Забравяне и Прощение! Защото само оня, който забравя злото, сторено му от неприятелите, е силен да ги обича! И само оня, който им е простил, е силен да се моли и застъпва пред Бога за тях!
Аз коленича пред Съвършения и Свят Отец и сърцето ми Го благославя за Портата на Манасия! Защото чрез тази Порта се връзва противникът на душите ни, и Съвършено се изявява Любящото Му Сърце!”
Думите ми все така извираха от духа ми, когато сърцето на Ангела твърде много просветля изпод мантията му. И той, като коленичи пред моя Господ, Му проговори, като казваше:
“Благословено Делото Ти, Господи! Понеже Си утвърдил Своя пророк като Си му дал да носи Ключа на Давид и да пие от Скритата Ти Манна! Защото сега сърцето на слугата Ти позна бисерния блясък на осмата от Портите на Небесния Ерусалим! Портата на Манасия! Портата на Забравянето и Прощението!”
В отговор на Ангела, Исус се приближи и ме възправи с ръцете Си. А след това с преливащ от Благост и нежност Глас ми проговори, като казваше:
“Стефане! Приятелю на Сърцето Ми! Премини с Мене през тази Порта и знай от твоя Господ, че Аз копнея да намеря слугите Си тук. Копнея да видя могъщите Сионови войни, които са силни да връзват дявола, като уповават в Силата на Забравянето и Прощението! Затова иди и предай на Моята Църква тези капчици от Скритата Ми Манна:
Когато вие забравяте за злото, сторено против вас, тогава нудите Отец Ми да Си спомня и въздава на насилника и отмъстителя!
А когато простите прегрешенията, които са ви сторили човеците, тогава непременно Вечният Съдия затяга веригата върху дявола и с гръмовен Глас му напомня, че е осъден завинаги!
Укрепете се, Божии люде! И всякога бъдете човеците Манасия – за да бъдете Съвършени чеда на вашия Съвършен Отец!
Благи, както Той е благ!
Простителни, както Той е простителен!
Святи, както Той е Свят!
Съвършени, както Той е Съвършен!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s