2. ВИДЕНИЕТО С ПОРТАТА НА ДАН
(ПРОКЛЯТИЕТО ОТ ВЕЧНИЯ СЪДИЯ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Когато една змия бъде настъпена с всичката Власт, Сила и Авторитет в Името на Господ Исус Христос, то тя не може да прави нищо друго, освен да извърта смазаната си глава и да трепери с края на опашката си, та дано някак би наранила, ухапала или отмъстила на слугата, чрез когото Всемогъщият я поразява. Няма да скрия от теб, че именно заради видението с портата на Дан Исус даде почивка на духа и сърцето ми – за да се укрепя, отпочина и възстановя. Аз още в началото знаех, че ще дойде миг да застана срещу тази порта, която Отец е разрушил и премахнал от Небесния Си Град. Защото е вярно, че Ерусалимските Порти са кръстени на имената на Израилевите племена. Но още по-вярно е, че едно от тези племена е лишено от Божието подпечатване и на неговото място е поставено племето на Манасия.
През изминалите години на слугуването ми пред Исус аз имах възможността в няколко книги да пиша за племето на Дан и Господ да ми разкрие това племе като същинският закоравител на Израил. Първият път Исус ми даде да пиша за Дан в книгата “Империята Вавилон или за градът на високопоставените”, а вторият път – в пророческата книга “Песента на Божия слуга Моисей”. Всъщност – нещата си идват на мястото, като разсъждаваме върху името на Дан. Защото то се превежда като “Съдия”. Въпросът обаче е:
За какъв съдия става дума при Дан?
Защото съдията е онзи, който упражнява властта и авторитета си в съда. И другояче не би могло да бъде. И ако Бог е отнел дела на Дановото племе от Небесния Ерусалим, то Той е имал изключителни божествени основания, за да го направи. Нека обаче преди в Дух и Истина да ти разкрия тези основания, да ти дам свидетелствата на моя живот и служение за Бога.
Скъпи мой приятелю! Човек трябва твърде много да обича Исус, и постоянно да обновява ума си с Христовите Евангелия, за да открие как този Дан не е просто някакво племе от Израилевите племена, но дух на гонение и страшно осъждение, който целенасочено преследва пратениците на Божията Правда и свидетелите на Господ Исус Христос. Сега ще запиша едно съждение и ще те помоля завинаги да го съхраниш в сърцето си:
Духът на Дан е осъденият дявол и Сатана, който упражнява нечестивата си власт, допусната му от Бога на Небето, за да осъжда всички Божии пратеници и свидетели на Господ Исус Христос в света!
Някога този дух скалъпи угнетителен съд против Божия Син, като Го обвини в богохулство и Го осъди на позорна смърт на Кръст. А от времето на Христовото Разпятие и до днес дяволът е нечестивият съдия, който осъжда всички Божии пратеници и свидетели на Святия Дух.
Аз в никакъв случай няма тук да започна да ти изреждам колко искрени Божии чеда бяха осъдени от духа на Дан, понеже са дръзнали да четат книгите на Божия пророк, нито на каква църковна ярост и презрение бяха подложени свидетелите на Божия Пророчески Дух. Но сърцето ми никак не може да мълчи, когато виждам как Божиите люде умират от нямане знание, нито пък могат по духовен начин да си обяснят гнусните църковни реакции, свързани с отлъчване, анатемосване и най-отявлено осъждане. Те просто не са забелязали духа на Дан и порочното духовно племе, което той си е създал. В минали столетия и векове представителите на това племе опръскаха с реки от кръв църковните си тоги, създавайки “непогрешимата” си Инквизиция, станала най-чудовищният им инструмент за разправа с инакомислещите. Колкото до днешните Данови потомци – техните съдилища вече са още по-рафинирани в жестокостта си. Защото римокатолическите чудовища си служеха с клади за изгаряния и средновековни уреди за телесни мъчения, а днешните вавилонски зверове са сменили кладите за тялото с навуходоносорски пещи за духа, и уредите за измъчване с чародейства, прокобявания и всякаква църковна анатема.
И така, братко мой, Дановото племе не просто, че не е престанало да съществува, но тъкмо обратното. То е възможно най-предният сатанински фронт срещу пратениците на Бога и свидетелите на Господ Исус Христос. Аз няма да успокоявам никого, че сблъсъкът с Дановото племе е лек, но непременно ще напомня думите, които Господ ми даде да напиша в пророческата книга “Излезте от нея, люде Мои!”. Ето тези думи:
От Вавилон може да се излезе само с угнетителен съд!
“Защо със съд трябва да излизам от Вавилон? Аз не искам да бъда осъждан, защото живея по Волята на Бога!” – ще каже някой.
Ами като искаш да живееш по Волята на Бога, то тогава непременно ще влезеш в остър конфликт с волята на дявола. И ако неблагоразумно си попаднал в отстъпилите от Бога църкви, на които троица са станали змеят, звярът и лъжепророкът, то тогава непременно ще попаднеш в угнетителния им съд. Защото тези вавилонски проститутки не приемат да им заявяваш, че служат на дявола. За тях дяволът е бог. За тях антихристът е Исус. За тях лъжепророкът е Святият Дух. Те непременно ще те заплашат, че ще бъдеш отлъчен от Лоното на Църквата. Те непременно ще ти изсъскат, че ако не стоиш при тях, ще умреш духовно в греха на света. Те ще направят всичко възможно да ти стъжнят и помрачат живота, и дори ще те накарат публично да се разкайваш, че си следвал Господ Исус с искрено сърце и нелицемерна вяра.
Духът на Дан, братко мой – това е той! Нечестивият съдия, който ражда последните си Анна и Кайафа, и утвърждава властта на всичките тщеславни синедриони по целия свят. Този е духът, за когото Израил пророкува на предсмъртния си одър, казвайки за него:
“Дан ще съди людете си, като едно от Израилевите племена. Дан ще бъде змия на пътя, ехидна на пътеката, която хапе петите на коня, тъй че ездачът му пада назад…” (Битие 49:16-17) 
Аз няма да напрягам ума си в човешки доводи и измишления, за да ти дам тълкуване върху това Израилево пророчество. Но сега непременно ще ти разкрия разговора, който имах с моя Господ относно Дан. Защото с духа си все така оставах при Него в Небесния Ерусалим. И ето думите, които Исус започна да ми говори:
“Слуго Мой! Как мислиш ти? Възможно ли е да се случи каквото и да било на Небето и земята, без то да е заповядано или допуснато от Моя Бог и Отец?”
“О, Исусе! Духът на Отца изпълва Небето и земята! Тъй щото не е възможно да се случи нищо, без Отец да го заповяда или допусне…”
“Да, така е! Отговори Ми правилно! Виж тогава как стоят нещата с Дановото племе. Защото това племе наистина няма Порта в Небесния Ерусалим, ако и Дан да се е родил от чреслата на Израил. И как твоята вяра тълкува пророческите думи на Яков, че “Дан ще бъде змия на пътя, и ехидна на пътеката”? Какво е тук Дан? Или какво е змията на пътя? Или какво е ехидната на пътеката?”
“О, Исусе! Взимайки предвид, че името Дан ще рече “съдия”, аз мога да прочета думите на Яков и така:
“Съдията ще бъде змия на пътя, и ехидна на пътеката!”
Исус ме погледна с одобрителен поглед, а след това отново ме запита, казвайки:
“Не е ли твърде страшно една змия на пътя или една ехидна на пътеката да се превръща в съдия? И какво в пророчеството на Яков представляват пътят и пътеката? Има ли някаква разлика между път и пътека?”
Думите на Исус бяха твърде мъдри и аз усетих как Скритата Манна подейства дълбоко в духа ми. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Пътят е голям, а пътеката малка! Пътят Си Ти, защото Си Господ и Бог! А пътеките са слугите Ти, пророците, защото Йоан Кръстител така прогласи пророческото си призвание:
“Глас на един, който вика: Прави правете пътеките за Господа!”
“А какво още можеш да видиш за Пътя и пътеките, слуго Мой! Виждаш ли това, че на Пътя трябва да се съберат тези, които се качват в Небето? Виждаш ли и другото, че пътеките са за тези, които слизат от Небето? И тогава какво излиза? Какъв е този Дан, който ще бъде змия на Пътя и ехидна на пътеката?”
“О, Исусе! Този Дан ще бъде самият дявол и Сатана, който ще бъде змия, която плаши ходещите по Пътя, и ехидна, която осъжда идващите по пътеката…”
Господ се усмихна на думите ми. А след това отново ми проговори, като казваше:
“Помисли тогава защо първосвещениците на Израил осъдиха Човешкия Син? Дали защото беше Път, Който води нагоре или защото беше слуга на Отца, Който слезе по пътеката отгоре?”
“О, Исусе! Змията на Пътя плашеше тези, които не искаха да тръгнат с Тебе нагоре! Но ехидната на пътеката надъха тези, които не можеха да понесат изявлението Ти, че идваш отгоре и правиш Себе Си Син Божий?”
“Сега разбираш ли къде Дан се явява като нечестив съдия? И проумява ли Моята Църква, че в съда против Божиите пратеници дяволът винаги е ехидна на пътеката? Защото пътеката е, която слиза от Божия Свят Хълм до земята и въздига до Божия Свят Хълм на небесата. И слизащите или въздигащите се по тази пътека са Божиите слуги, пророците, които служат на Пророка, Който съм Аз!
А ще си спомнят ли Моите колко пъти в Евангелията Си повторих думите от пророчеството на Яков? Ще си спомнят ли как казвах на фарисеите и книжниците:
“Змии! Рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла? Затова, ето, Аз изпращам до вас (по пътеката) пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение…” (Матея 23:33-36) 
Кое беше поколението, за което предупреждавах? Не беше ли духовното племе на Дан? И не се ли обърна към същото поколение със същите думи и пророк Йоан Кръстител:
“Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля…” (Лука 3:7-9) 
И ако без всякакво съмнение Човешкият Син беше осъден от закоравения Израил, станал целокупно духовно Даново племе, то нямаше ли да има присъда от Господа, която абсолютно точно да определи лишаването на Дан от дял в Небесния Ерусалим? Не казах ли на всичките змии и рожби на ехидна съвършено точните Си думи:
“Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му…” (Матея 21:43)
И ако делът на Дановото племе беше даден на племето на Манасия, то има ли мъдрост в Църквата Ми, та всички да разсъдят, че ако Дан ще рече “Съдия”, то Манасия ще рече “Забравяне и Прощение”? Не беше ли в правото си Йосиф да осъди злото, което всичките патриарси му сториха? Не беше ли в правото си да се изяви като “Съдия”? Но воден от Божията Любов, Йосиф принесе плодовете на Царството, защото реши да забрави за злото и да прости на братята си. И именно затова Божието Царство се отне от Дан, и се даде на Манасия!
Отне се от съдиите и се даде на опрощаващите!
Но ето, слуго Мой! Аз сега ще ти дам да видиш видение, каквото не съм давал на никого от слугите Си, пророците. Защото това е видение във времето, когато Човешкият Син ще бъде осъден на земята, а Отец Ми ще допусне дяволът да получи жезъл на съдия…”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, тъй щото години и времена полетяха назад във времето, а с тях и духът ми. И когато летенето спря, Господ вече Го нямаше до мен, но вместо него се беше явил Архангел Михаил. И ето, че Божият Архангел ми проговори, като казваше:
“Дойди след мене, слуго Господен, за да получиш свидетелството за отнемането на дела на Дановото племе, и за унищожаването на Дановата порта отсред стените на Небесния Ерусалим…”
С огромно вълнение последвах Святия Божий вестител, който ме заведе до Дановата порта. И ето, че когато застанахме до нея, Архангелът бръкна в мантията си, като извади съдийски жезъл. И като го простря към земята, извика с твърде силен глас:
“Яви се, горди Сатано пред стените на Божия Град! И ела, та вземи жезъла на съдия, който ти се дава от Бога Всемогъщий! И като вземеш жезъла, слез та се яви като змия на Пътя на Божията Правда, и като ехидна на пътеката на Божията Святост! Защото Святият Всемогъщий узна, позна и предузна времето, когато ще осъдиш Възлюбения Му Син в омразния си свят!”
Послушал думите на Архангел Михаил, дяволът се яви пред портата на Дан. И като протягаше костеливите си ръце, опитваше се да вземе жезъла. А тогава Божият вестител отново му проговори с гръмовен глас:
“Които човеци докоснеш с този жезъл, те нека завинаги изгубят достъпа си до Небесния Ерусалим и до Божието Спасение! Нека те да станат твоите съдии, които осъждат Правдата, и възцаряват беззаконието! Нека всякога да бъдат ехидни на пътеката, които извършват угнетителен съд върху всичките пратеници на Вечно Живия!”
Слушайки думите на Архангела, дяволът лукаво се ухили, като му казваше:
“Дай го де, дай ми го!”
В този миг Михаил даде съдийския жезъл на Сатана, и допълни последните си думи, с които му казваше:
“Това е последното ти явяване пред стените на Царството, горди Сатано! От днес нататък съди с жезъла си, и знай, че си осъден! И като трепериш от съдбите на Всемогъщия, очаквай времето, когато съдът, с който съдиш Божиите Апостоли и пророци, Бог Всемогъщий ще отсъди над тебе! Ето, дяволе! В прах и пепел се превръща портата на Дан и няма вече да я има! А делът й ще се даде на тези, които с плодовете на живота си всякога ще те връзват и осъждат – потомците на Манасия!”
Архангелът вече даваше жезъла на дявола, когато Дановата порта мигновено се разруши и превърна на прах и пепел. И там, на нейното място, се появи бисерната Порта на Манасия. А дяволът, не обръщайки внимание на знамението, сграбчи жезъла, като крещеше във възторг:
“Аз ще осъдя Сина на Йеова! Хе, хе, хе! Аз съм съдията в моя любим свят! И сега непременно ще бъда змия на Пътя, и ехидна на пътеката!”
Така Сатана изчезна в тъмнината, от която беше дошъл. А Божият Архангел ми проговори, като казваше:
“Ето така Всемогъщият Бог Отец допусна да бъде осъден Единородният Му Син! За да даде опрощение и Вечен Живот на всеки, който повярва в Него! И да осъди завинаги рода на нечестивите, чиято най-чудовищна жестокост се въплъщава от племето на Дан!
А ти, слуго Господен, разпечатай това най-дълбоко видение от Скритата Манна на твоя Господ и го дай на Званите, Избраните и Верните, за да не се страхуват от угнетителните съдилища на великата блудница. Защото непременно идва онзи миг, когато Всемогъщият Йеова ще извърши писаното от слугата Му Йоан в Откровението. И като посочи на слугите Си рухналия Вавилон, ще им каже:
“Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него…” (Откровение 18:20) 
А сега, слуго Господен, върни се отново във времето на слугуването си, за да бъдеш мощно употребяван от Небесния Цар!”
След думите на Архангела времето полетя напред, тъй щото се смениха векове и епохи. И тогава отново се намерих в Присъствието на моя Господ Исус Христос. И Той, като се усмихваше, отново започна да ми говори, като казваше:
“Разбираш ли сега, слуго Мой, че дяволът не може да извърши нищо, което не му е дадено? Ако той вече четиринадесет години те съди и боде с жезъла си – отдай Слава Богу, защото си един, който слиза по пътеката от Божия Свят Хълм! Ако е тръгнал да угнетява и съди Моите искрени и смирени Божии чеда – нека и те отдадат Слава Богу – защото са последвали Божия слуга по пътеката на Святостта!
И какво още да ви плаши или смущава? Кой е оня, който ще ви отлъчи от Божията Любов, или ще смущава сърцата ви с Дановата жлъч и отрова? Кой е оня, който сам би лъгал себе си, че като ви осъжда ви отнема Царството, след като такъв е рожба на ехидна, която ще гори с баща си? Кой е гнусният и отвратителен на Царството наемник, който ще размахва гегата си, за да ви сплашва, след като ще дойде ден и час да види, че гегата в ръката му е змията на Пътя, а осъдителната ярост в сърцето му – ехидна на пътеката?
Ето, люде Мои! Съкруших дявола чрез слугата Си и ви явих това видение от битието му, та никак и никога вече да не се плашите от Дановото племе и от угнетителните църковни съдилища! Защото ако внимавате в думите на устните Ми и следите Скритата Ми Манна, ще забележите, че след всичките думи, които изговорих за Портата на Йосиф в проповедта Си на високия Хълм, и за Силата на Отец Ми да ви прибавя, Аз мигновено продължавам с предупреждение за Дановото племе, като казвам:
“Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери…” (Матея 7:1-2) 
А за всички, които искат да бъдат простителни и незлобиви, Аз сега ще заведа слугата Си при Портата на Манасия, която е осмата от Портите на Небесния Ерусалим! Последвайте Ме, Божии люде! Защото съдбата ви от моя Отец е да бъдете Порти, през които влиза Царят на Славата! Да, последвайте Ме!”