1. ВИДЕНИЕТО С ПОРТАТА НА ЙОСИФ
(БИСЕРЪТ НА БЛАГОЧЕСТИЕТО)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има свидетелство, за което съм платил скъпа цена и съм готов да го проповядвам напълно с Божията Сила и помазание, то това е свидетелството на Благочестието. Не започвам с такива думи, за да хваля себе си, нито да се превъзнасям над Божието домочадие, но воден от Святия Дух да дам насърчение на всеки един християнин. Защото духовният човек може да свидетелства от мястото, до което е достигнал да се подвизава, и от висотата, за която е платил с вярата си. А стане ли дума за Благочестие, то всеки от нас трябва да има най-ясна представа какво е то и как се постига.
Преди близо осем години Господ просвети сърцето ми с примера на един Свой слуга от Стария Завет, който напълно въплъщаваше в себе си смисъла на Благочестието. И тогава, пълен с Благодатта на Духа, аз написах книгата “Животът на Йосиф”. Написах я с вярата, че тя непременно ще помогне на всички, които искат да живеят благочестиво. Написах я с ясното съзнание, че предупреждението на Апостол Павел, изявено във “Второто послание към Тимотей” ще стане духовен печат върху всички Божии хора на всяко време и място. Нека ти напомня тези Апостолски думи, които гласят:
“А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях ме избави Господ. Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени…” (2 Тимотея 3:10-13) 
Ако Божият слуга записа тези думи в зората на Христовата Църква, която Исус роди с Кръвта Си и запечата с Духа Си, то каква ли е станала силата на предупреждението му днес, в залеза на времето, и миг преди Грабването на Църквата?
Какво ли е станало гонението върху благочестивите във времето, което Господ определя като умножено беззаконие? И колко ли повече са се влошили нечестивите човеци и измамници, които мамят, като най-измамени от дявола?
Ето, казвам ти братко мой, че колкото до личното ми съразпване с Исус на Неговия Кръст, аз с радост преживявам болките от смъртта на плътския си човек, защото Кръстът на Христос е Живот и Светлина за духа ми. Но когато стане дума за гвоздеите и стрелите на нечестивите, които се забиваха и продължават да се забиват в телесното ми естество, то отдавна скръбта ми е станала като преляла река. Защото църковният Вавилон наистина пощуря от Благочестието на Божия слуга, а книгите на служение “Мория” се превърнаха в мъчителен трън за църковните измамници.
Те, които никак не внимаваха на Христовите думи, нито на Апостолските послания, забравиха да мислят за белотата и чистотата на Небесните си дрехи.
Те, които се съблазниха от богатствата на света, и от кратковременните перспективи, които им осигуряваше един поклон пред Сатана, никак не се замислиха за сетнината на нечестието си.
Те, които се уплашиха да претърпят ямата на Йосиф, и тъмницата на Египет, никак не забелязаха, че светлият и чист висон на Божието благовестие, вече се беше превърнал в мръсен парцал, с който блудницата Вавилон попива от бедрата си гнусното семе на лукавия.
Те, които всячески искаха да се изживяват като спасители на света, и всеки от тях като поредният “Цафнат-панеах”, никак не можаха да устоят, когато самият свят, предрешен като жената на Петефрий, съблазняващо прошепваше в сърцата им:
“Легни с мен и ще преживееш спасението ми!”
Какво се случи тогава? Какъв беше резултатът от блудството между църковните лидери и духа на света?
Резултатът, братко мой, беше един измамлив образ, залепен с дяволска смола върху сърцата на богоотстъпниците. Този образ внуши на измамените, че ще бъдат последни Йосифовци на земята. И при тях свидетелството вече нямаше да е “спасението на света”, но “спасение чрез света”.
Можеш ли да си представиш това, приятелю мой?
Можеш ли изобщо да проумееш за каква подмяна става въпрос?
Нека ти помогна с въпросите по-долу, които ще задам на всичките църковни величия, покварили вярата и съвестта си:
Щеше ли Йосиф да стане “Цафнат-панеах”, ако беше склонил да преспи с жената на Петефрий? Нямаше ли тогава съдбата му да бъде такава, щото той просто да си остане един любовник на една египетска проститутка, който живее жалкия си живот с подхвърлените от нея подаяния?
Щеше ли Всемогъщият Йеова да възвеличи името на благочестивия Си слуга, ако беше се огънал пред съблазънта на дявола?
Щяха ли изобщо да се реализират твърде великите съдби в живота на Божия избраник, свързани с опазването на света в дните и годините на страшен глад и ужасни лишения?
Не, братко мой! Нищо от съдбата на Йосиф нямаше да бъде същото, ако той беше склонил да угоди на египетската съблазнителка!
Но защо днес църковните първенци склоняват? Защо не пазят благочестието си? Защо ламтят за постове, имоти, власт и пари? Защо бързат да се радват на една светска регистрация на църквите си, а не искат да проумеят, че от такава регистрация мирише на огън, сяра и горещ вятър? Нямаш ли отговор все още?
Ето, виж отговора, който ще запиша по-долу:
Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени! А останалите, които искат да живеят неблагочестиво с дявола, няма да бъдат гонени!
Разбираш ли това? Проумяваш ли, че Сатана гони само до онзи миг, в който изцапа Небесната дреха на гонения с гнусното семе на блудството си? Защото отпосле, изцапана от блудството, тази дреха вече не представлява Небесния Ерусалим, а блудния Вавилон.
И ако Божият слуга от Хълма Мория отказа през годините да си направи една светска църква и надлежно да я регистрира в света, (разбирай да преспи с духа на света) то какво ли гонение щеше той да преживее от скъпо платените религиозни проститутки? На какво лишение, на каква изолация и на какво опозоряване щяха да го подложат расовите жребци на великата блудница? На какви хули, лъжи и безумия щеше да се насити сърцето му? На какви петдесятни чародейства и църковни помии щеше да се насити душата му? И всичко това – само защото беше внимавал в Святите думи на Божия Апостол Йоан, записал в посланието си:
“Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него. Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия…” [ (1 Иоаново 5:18-19)]
Имаха ли мъдрост църковните първенци, та да видят, че Йоан ги въздига до Портата на Йосиф? Имаха ли страх от Бога религиозните кариеристи, та да наведат главите си и смирят сърцата си поради твърде верните думи на Христовия Апостол, че целият свят лежи в лукавия? Имаха ли най-сетне Христовото водителство, та да разсъдят, че ако светът лежи в лукавия, то е, понеже дяволът в образа на Петефриевата жена е дошъл и му е казал:
“Легни с мен!”
И светът, за да не остане по-назад от разгорещения си любовник, взе същия образ и застана пред последните църкви със същите думи:
“Легни с мен!”
А нима има праведност там, където има лежане? Не е ли легналата поза твърде неудобна за съпротива против лукавия? Не казва ли самата поза на съблазнителя си:
“Ела и ме обладай! Хвърли се върху мен и ме обсебвай! Напълни ме със семето си, и роди в мене образа си!”
Но ето затова, мощно просветен от Божия Пророчески Дух, Апостол Павел щеше да запише в посланието си:
“А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината…” (1 Солунци 5:1-5)
И ето, братко мой, изборът е твърде ясен пред сърцата ни! Какви в крайна сметка искаме да бъдем? Синове на Светлината и Деня Господен, или нечестивци, непразни от семето на дявола? Свидетели на Йосифовото благочестие или разгонени блудници, разжегнати от измамите на дявола?
Ако с цялото си сърце искаме сетнината на Йосиф, то нека пристъпим и пред Портата му. Защото днес в Святия Дух все още стои шарената дрешка, с която Израил обдари най-обичния от синовете си. И защото от всичките синове на Яков, единствено на Йосиф се паднаха два дяла в Небесния Ерусалим – както неговия собствен, така и делът на сина му Манасий, за което ще говоря по-нататък в тази книга.
А сега, приятелю мой, нека още малко да поговоря за Йосиф, за този твърде скъп на сърцето ми библейски образ. Защото името “Йосиф” ще рече “Господ дано прибави!”
Виждаш ли, че става дума Господ да прибави?
Не ние да си вземем, но Той да прибави…
И ето тук заблестява Божията тайнствена премъдрост. Защото Бог прибавя в живота ни само тогава, когато не е прибавил дяволът. Ти искаш ли да ти прибави Бог и само Той? Копнееш ли да получиш само Неговото и нищо друго, освен Неговото? Понеже тези, които искат само Неговото, са само Негови. А всички други, които искат и друго, освен Неговото, са измамили сърцата си, понеже Отец е твърде Свят, за да става съакционер с дявола. И самата заблуда – да искаш да ти се прибави едновременно от Бога и дявола – те прави измамник, който мами, след като е бил измамен. Защото Йосиф в древността не искаше нищо друго, освен това, което Господ е силен да му прибави. И в това отношение той беше единственият от синовете на Израил, който напълно покри името си със съдбата си. Върху него не падна нито един от укорите и обвиненията, които паднаха върху останалите патриарси. Затова и в предсмъртния си час Яков го нарече “превъзходния между братята си”. А в самото си име, дадено му от фараона, “Цафнат-панеах” Йосиф по дух на Святост се приближи до Господ Исус Христос, Който е Първият и Последният “Цафнат-панеах”, сиреч, “Спасение на света”. И какво още да кажа за Божия избраник, освен да продължа с чудесното видение, което Господ разкри пред сърцето ми, когато отново ме въздигна до Портите на Небесния Ерусалим?
Да, любезни мой братко! Аз сега ще продължа с думите, които Исус проговори на сърцето ми, когато отново ме призова да описвам благодатните Му видения. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Твърде скъпа и голяма цена трябваше да платиш пред твоя Господ, за да ти бъде даден достъп до Портата на Йосиф, а и сам ти да станеш Порта на Божието Благочестие.
Но сега ти казвам, че колкото по-скъпа е цената, толкова по-скъпоценен е плодът, който идва чрез нея. Защото великата тайна на Благочестието сега ще изпълни духа и сърцето ти. И ти ще се възрадваш в твоя Господ, понеже всичко в живота ти си е струвало гонението, притеснението и отмъщението. А сега, миг преди да те въздигна в Небесния Ерусалим, Ми кажи:
Лесно ли ти беше да отстояваш тази позиция, че искаш да ти прибавя само Господ, и никой друг освен Него?”
Думите на Исус замъглиха очите ми в сълзи. И тогава Му проговорих, казвайки:
“Спасителю мой! Ти Сам знаеш с каква преляла ярост ме мразят враговете ми, и с каква отровна злоба говорят против мен ненавистниците ми. Но от мига, в който Ти просия в сърцето ми и поръси духа ми с капките на Кръвта Си, аз разбрах, че не искам нищо друго, освен Теб и Твоето. Първо Теб, а след това Твоето…”
Господ се усмихна, а благият Му поглед заблестя върху мен. И ето, че Той протегна ръката Си върху душата ми, която беше уподобена на бяла дреха. А след това отново ми проговори, като казваше:
“Моите братя и сестри трябва непременно да си спомнят думите Ми, които изрекох в края на “Откровението”. Думи, които гласят:
“Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…” (Откровение 22:13-14)
Виждаш ли, слуго Мой, че за да влезе някой през Портите на Града, то такъв трябва да има право, сиреч, божествени основания, за да го пусне Господ в Небесния Си Град? И ако това право е свързано с чистотата на дрехата, то няма ли тогава Портата на Йосиф да се окаже най-съдбоносната за всички вас? И ако някой не се е подвизавал в съдбата на името “Йосиф”, то такъв няма ли да остане отвън? И няма ли върху него да се стоварят най-страшните думи в цялата Библия, които гласят:
“А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже…” (Откровение 22:15)
И ти сега помисли и Ми кажи:
Имат ли псетата Божието Благочестие, след като бързат да се върнат на бълвоча си, и не искат да им прибавя Господ, но желаят да им прибавя дяволът?
Имат ли чародейците Божието Благочестие, след като не искат Святият Дух да прибавя думите на молитвите им, но с плътска похот впрягат устните си в чародеяния, за да омърсяват дрехите на всичките искрени и скромни Божии чеда, та да ги въвлекат в Езавелините гнусотии с дявола?
Имат ли блудниците Божието Благочестие, след като не искат от Отец Ми да им прибави Святостта на Духа Си, но бързат да легнат със света, та да вършат ужасни съвъкупления с дявола?
Имат ли убийците Божието Благочестие, след като не искат от Отец Ми да им прибави Живот от Живота Си, но бързат да заразяват със съблазните на дявола, който открай време е човекоубиец?
Имат ли идолопоклонниците Божието Благочестие, след като не искат от Отец Ми да им прибави Сила, за да Му се покланят в Дух и Истина, но цапат дрехите си с всеки идол, на когото се уповават? И най-сетне – имат ли лъжците Божието Благочестие, след като не са искали Отец Ми да им прибави Истината, та да се просветят, и Светлината, та да се осветят?”
Слушах Исусовите въпроси, които отекваха като Небесни чукове в духа ми. А след това Му проговорих, казвайки:
“О, Исусе! Никой от останалите отвън, няма Божието Благочестие и никак не ще премине през Портите на Града Ти! Защото вън от Портите остава цялото развалено и опако поколение на Вавилон. Поколението на най-страшната дяволска измама, което е обречено да гори с баща си всред вълните на огненото езеро…”
Господ поклати утвърдително Главата Си, а след това отново ми проговори, като казваше:
“Знай тогава от Мен, че ето тези отвън притуриха всичката скръб в оковите ти! Те са, които като Петефриевата жена, те обвиниха и хвърлиха в тъмницата на всяко страдание, което трябваше да понесеш за Мене!
Те са псетата, които те нарекоха псе!
Те са блудните, които те нарекоха блуден!
Те са убийците, което те нарекоха убиец!
Те са лъжците, които те нарекоха лъжец!
И в последна сметка – това е поколението, което хвърли укор против Царя, Който не бива да бъде укоряван, и хула против Духа, Който не бива да бъде похулен! Така те непременно се запечатаха като поколение на нечестивите, за което няма никога да има прошка – нито в сегашния свят, нито в бъдещия! Но за всички други, които с трепет и смирение приемаха вършеното от Господа чрез слугата Му, Аз сега ще ти покажа видението с Портата на Йосиф и ще ги призова да преминат през нея…”
След тези думи Исус ме прегърна със силните Си ръце, като ме въздигна до Небесния Ерусалим. И ето, че аз отново съзрях всичката пречудна привлекателност на Божия Град, както и Портите Му, които като дванадесет съкровени бисера блестяха сред стените му. И ето, че аз и Исус наистина се приближихме до Портата на Йосиф, която блестеше с твърде драгоценен блясък. А когато застанахме до нея, Исус протегна ръка напред, като ми казваше:
“Пристъпи до Йосифовата Порта, пророко Господен! И като извадиш Ключа на Давид от сърцето си, отвори я, за да видиш каква е сетнината на Благочестието!”
С вълнение, което нямам думи да опиша, аз застанах пред Портата на Йосиф. И протегнал Давидовия Ключ, пъхнах го в ключалката й, като я завъртях. А след това хванал дръжката на Портата, я натиснах, за да отворя…
Скъпи ми братко! Със сърце, което прелива от Благодатта на Господ, аз искам да ти кажа, че бисерният блясък на тази Порта беше най-скъпоценната сетнина, за която съм могъл да мечтая и да се надявам. Защото двете колони на Портата мигновено просияха от видения. И в лявата колона аз съзрях раждащата Рахил, а в дясната колона се появи видение с Господ Исус, застанал да проповядва на висок хълм сред събрани множества. И докато още гледах, двете колони вече съединяваха блясъка си, а в Светлината сред тях се появи Ангелът на Портата, който ми казваше:
“Аз съм Ангелът на Йосиф! Ангелът на Благочестието! А ти, слуго Господен, свидетелствай сега за бисерната Светлина на седмата от Портите на Небесния Ерусалим! И като гледаш на раждащата Рахил във видението отляво, чуй името, с което тя кръщава първата си рожба от Бога! И като гледаш на твоя Господ във видението отдясно – чуй думите, които Той ще рече на тези, които са гладни и жадни за Божията Правда!”
Вдъхновен от думите на Ангела, аз погледнах на раждащата Рахил, която вече държеше в ръце първата си рожба, като казваше:
“Бог отне от мен позора! Затова ще нарека сина си Йосиф с надеждата, че Бог ще ми прибави и друг син!”
Докато още гледах на Рахил, Светлината от другото видение властно привлече сърцето ми. И тогава чух как моят Господ казваше на събраните около Него:
“Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът по-вече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави…” (Матея 6:25-33) 
Докато още слушах благодатните думи на Спасителя, Светлината от цялата Порта заплени съвършено сърцето ми. И аз, гледайки на Ангела, му проговорих, като казах:
“Божий вестителю! Благословен да е Господ на Благочестието, че е кръстил тази Порта с името Йосиф! Защото сега сърцето ми узна и позна, че Благочестието е нашето Съвършено упование в Бога, Който е силен да прибави всичко за живота ни, както на земята, така и на Небето!
И ето, че сега сърцето ми вижда Скритата Манна в думите на моя Господ, свързана именно с името и Портата на Йосиф! Защото когато Исус ни говори за Небесните птици, които нито сеят, нито жънат, нито в житници събират, той с Духа Си ни напомня за времето, когато въздигнатият Йосиф прибираше в египетските житници реколтата, която Отец беше силен да му прибави, за да възвеличи Името Си пред фараона!
И ето, че отново сърцето ми вижда Скритата Манна в устните на Исус! Защото когато Исус ни говори за Отец, Който облича полската трева в по-голяма от Соломоновата слава, Той отново ни напомня за дрехата на Йосифовото Благочестие, с която Святият Дух е силен да облече духовните ни естества! И ето, че най-сетне сърцето ми се наслаждава да види най-дълбокото от Скритата Манна в устните на моя Свят Господ! Защото когато Исус ни казва да търсим първом Небесното Царство и Божията Правда, след които всичко ще ни се прибави, Той има на предвид да преминем през Портата на Йосиф, защото след нея ще бъдем поколението Йосиф, което блести с Божието Благочестие и пленява всеки разум да се покорява на Христос!
Аз твърде много обичам тази Порта, Божий вестителю! И сърцето ми благославя Небесния Отец, Който е силен да промисли, Който е силен да прибави, Който е силен да въздига Цафнат-панеах!”
Думите се лееха като пълноводна река от устните ми, когато дрехата на Ангела просветля със силата на обедно слънце. И той, като застана пред моя Господ, поклони Му се като казваше:
“Благословено Делото Ти, Господи! Понеже Си утвърдил Своя пророк като Си му дал да носи Ключа на Давид и да пие от Скритата Ти Манна! Защото сега сърцето на слугата Ти позна бисерния блясък на седмата от Портите на Небесния Ерусалим – Портата на Йосиф! Портата на Благочестието!”
В отговор на Ангела, Исус развълнуван се усмихна. А след това ме прегърна, като ми казваше:
“Ела с мен, добри Ми и Верни слуго, та премини през седмата Порта сред жителите на Моя Град! Защото от проповедта Ми на планината минаха близо две хиляди години! Две хиляди години, в които очаквах Божии слуги да разчетат думите на устните Ми, и да усетят Скритата Манна в посланието Ми! И какво повече сега да поискам от теб, освен да се възрадваш в Божието Благочестие? И какво повече да искам от Моята Църква, освен да приготви дрехата си, за да се яви на Сватбата Ми?
Люде Мои! Слушайте думите Ми, които ви явявам чрез пророка на Сион! Нищо не сте внесли в света, за да го задържате, и нищо няма да изнесете от него, та да съжалявате! Затова нека сърцата ви бъдат обърнати нагоре – към Портата на Йосиф! Нагоре – към Благочестието, което ще ви утвърди като светила на Сион!
Съберете се отново около Мен на високия Хълм Мория! И в Святия Ми Дух отново прочетете думите Ми, за да освети Скритата Манна сърцата ви! Защото сте много по-скъпи от врабчетата и от полската трева! И ако Моят Отец е силен да ви прибави – бъдете и вие силни, за да искате само от Него, от Мене и от Святия Дух! Защото Благочестието е Съвършеното упование на човека в Бога, и най-здравата и благодатна проверка на библейската вяра, която ви завещах! Тези от вас, които са благочестиви, непременно ще бъдат угнетявани, но не и утеснени, в недоумение, но не и в отчаяние, гонени, но не и оставени, поваляни, но не и погубени! Защото великата тайна на Благочестието ви изисква всякога да носите убиването на вашия Господ, за да се яви и Животът Ми сред вас! Защото не е ли Животът повече от храната, и тялото от облеклото?
Но какво е Животът, Господи? – ще Ме попитате вие.
А Аз ще ви кажа:
Дрехата на Благочестието е Животът ви в Святия Дух! Тя е Съвършеното упование във Вечно Живия, Който е силен да ви прибави всичко, и най-много Себе Си!”
След тези думи на Исус, ние преминахме след Портата на Йосиф. А тогава Той отново ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Очаквай следващото Ми видение, което ще ти дам! Защото преди да те заведа при осмата от Портите, Аз непременно трябва да ти покажа, как едно от племената на Израил изгуби Портата си в Небесния Ерусалим, и на негово място Отец Ми постави Манасия, потомъкът на Йосиф. Защото това е племето на Дан, което беше лишено от Божия Печат на Святостта…”