ПОРТИТЕ НА ПРАВДАТА I – VII ГЛАВА

7. ВИДЕНИЕТО С ПОРТАТА НА ЗАВУЛОН
(БИСЕРЪТ НА ЖИВЕЕНЕТО)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
При всичките ми съприкосновения с Духа на Божието Слово аз винаги съм се удивлявал от това колко близък, достъпен и чудесен може да бъде Господ Исус Христос. Този мой превъзвишен Цар, Който днес обитава възможно най-въздигнатото и Свято място в Божията Скиния, винаги е способен да се сниши до най-малките и до най-скромните, които вярват в Него и изцяло се уповават на Божията Благост и Милост.
Аз съм далеч от мисълта, че Господ иска всичките Си Звани, Избрани и Верни като великани в Святия Дух, които въртят Меча Господен и го стоварват върху главата на дявола. В крайна сметка има водачи, но има и водени. Има овчари, но има и стада. Има жетвари, но има и жито. Не всеки воден ще стане водач. Овцата не може да се превърне в овчар. И житото няма да стане жетвар.
Пиша всичко това, понеже шестата Порта в Небесния Ерусалим е мястото, откъдето ще преминат най-много спасени и изкупени от Бога. И когато един ден като Небесни Светии се взрем във всеки от изкупените, ще видим, че той е имал един най-сигурен печат на разпознаване. И този печат е скромността.
Аз ще те помоля да внимаваш твърде много на всичко, което ще запиша в последната глава от първата част на тази книга. Защото Сам Господ предупреди духа и сърцето ми, че времето на Тавита е днес и сега. И че Отец именно от устните на младенците и сучещите е приготвил славословия и хваление към Неговия Син. А сега, братко мой, ме последвай в живите страници на Евангелието. Виж моя Господ, Който е вдигнал едно детенце в ръцете Си, като казва на всички, които Го слушат:
“Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство. И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема…” (Матея 18:3-5)
Но какво значи да приемеш едно детенце в Неговото Име? Не е ли това – да прислужваш смирено на Самия Христос, Който живее в него? Не е ли това – да изпълниш Господната повеля, която гласи:
“Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство…” (Матея 19:14) 
Но ето затова, братко мой, на моя Господ е нужна Тавита. Нужна е онази Свята Благодат, която да изпълни посветените на Бога слуги, които да обличат младенците в Христа със светлия и чист висон на благовестието. Но дали всички ще извършат Божието очакване? И ако днес живеем в умноженото беззаконие, то ударите на това беззаконие дали ще пропуснат малките и неутвърдените в Бога? Грозната реалност е такава, че именно малките стават прицел на най-страшните и убийствени дяволски стрели. Именно те нямат онази просветена вяра и всячески проницателна любов, с която да изпитват нещата, които се различават. Затова аз отново ще се върна към следващите думи, с които Исус предупреждава за дечицата:
“А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини…” (Матея 18:6) 
Кой е този воденичен камък, който Господ непременно ще окачи на вратовете на съблазнителите, за да потънат в дълбочините и до един да бъдат погубени? Не казва ли “Откровението” твърде точни думи за същия камък:
“И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери…” (Откровение 18:21)
А как ще стане самото тръшване на злите съблазнители и врагове Господни? Ето как:
Ще има миг, когато Господ ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата Си страна. И тогава ще рече първом на овцете Си:
“Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте…” (Матея 25:34-36) 
И тогава благословените непременно ще Го запитат:
“Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?” (Матея 25:37) 
А Той ще им отговори:
“Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили…” (Матея 25:40)
Виждаш ли причината, поради която Господ ще подари Царството Си на праведните?
Той ще докосне с ръката Си един от най-скромните Си братя. Някой твърде малък, или твърде неугледен, за да бъде забелязван от тщеславните. И тогава ще им потвърди, че Той е живял в сърцето на този скромен човек.
Именно “живял”, братко мой! Защото става дума за “живеене”! Защото шестата Порта на Небесния Ерусалим е Портата на Живеенето.
А кога Исус би живял в едно сърце? Не тогава ли, когато праведните заситят глада Му, утолят жаждата Му, приемат странността Му (понеже не е от този свят), и се погрижат за болките Му? Не тогава ли, когато са готови и в тъмницата да Го споходят, за да Му прислужват и да Му угодят? Виждаш ли какво живеене очаква Исус за Себе Си, когато е дошъл да пребъдва в човешкото сърце?
Да, но днес дяволът е излъгал тщеславните да чакат Исус на бял кон и в свита от бляскави ангели! И докато Го чакат именно по този начин, те пропускат да Го забележат в малките и скромните. Пропускат да Му послужат, а наместо това жестоко се поругават с присъствието Му. Не, че Исус не е достоен да язди на бял кон, и да Го следват легиони от Святи ангели! Не, братко мой! Не ме разбирай превратно! Но ако един слуга не е верен на Господ в малкото, то как Господ да го постави върху многото? И ако никой не иска да забележи живеенето Му в малките и скромните, то как утре такъв би искал да живее сред прославените и великите в Божието Царство? Но ти сам виж какво се случва, когато Царят погледне към козите, които е поставил от лявата Си страна. Ето думите Му към тях:
“Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте…” (Матея 25:41-43) 
О, какъв страшен смут ще преживее Вавилонското тщеславие! Какъв укор, срам и вечно презрение ще понесат напудрените и накичени кози, които с удоволствие са се наричали Христови църкви, само дето Христос никога не е бил Прицелът и Примерът им! И те не просто, че няма да наведат главите си, ужилени в яловите си сърца, но ще размахат бодливите си рогове против Царя, и възмутително ще Му кажат:
“Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?” (Матея 25:44) 
О, кози проклети и тщеславни! Та как бихте видели Исус гладен, след като животът ви е преминавал от пиршество в пиршество, от гуляй в гуляй, и от разкошество в разкошество? Та как бихте видели Исус жаден, след като непрестанно сте участвали в религиозно-демоничния запой с виното на великата блудница? Та как бихте видели Исус странник или гол, след като самите вие никога не сте били странни за света, нито голи, но сте се обличали като богаташа от притчата за Лазар във висон и мораво, за да се веселите бляскаво? Как бихте видели Исус болен или в тъмница, след като никога върху пухкавите ви ръчички не са се явявали кръстните белези на Неговото разпятие, нито сте пили от Чашата Му в Гетсимания?
Но ето затова моят Цар никак няма да пожали козите. И като докосне с ръка един от младенците Си, ще им каже:
“Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили…” (Матея 25:45) 
Започваш ли да разбираш, братко мой, че има една Порта в Небесния Ерусалим, която ще остане заключена за всичкото християнско тщеславие по земята, и ще бъде негов най-страшен обвинител в Деня на Страшния Съд? Да, казвам ти! Защото това е Портата на Завулон! Портата на Живеенето! Портата, през която Отец, Синът и Святият Дух излизат от Небесния Ерусалим, за да Си направят обиталища на земята в сърцата на малките и скромните. В тази Порта ще се съблазнят и съкрушат всичките нечестиви вавилоняни и ерихонци. И от тази Порта Царят ще произнесе Святото Си обвинение върху чедата на дявола, за да ги запокити в пламъците на вечното разорение. Затова нека и аз сега да продължа с прекрасното видение, което Исус показа на сърцето ми. Ето какво ми каза Той, миг преди да ме заведе до шестата Порта:
“Слуго Мой! Ако има печати, с които завинаги да съм те обикнал в Сърцето Си, и да се радвам на стоенето ти пред Мене, то тези печати са боголюбието и братолюбието, с които ти Ме потърси, намери и разпозна в сърцата и на най-скромните, и на най-малките. Тъй щото гладен от слугуването ти не останах, но се наситих, и жаден от усърдието ти не бях, но се напоих. И всичко най-свято, благовонно и помазано, което ти давах от Небето, ти от своя страна даваше на Младенеца Емануил в човешките сърца.
А не съм ли Аз този Емануил? И не растеше ли Младенецът до Дете, Детето до Младеж, а Младежът – до зрелият Христос в цялата Му божествена пълнота? Разбираш ли сега, че ето това е родът на Елиаким – дечицата, младежите и бащите да пребъдват в Един Дух! И Сам Отец Ми да е Един Баща на Ерусалимските жители!
Нека тогава да те заведа при шестата от Портите на Небесния Ерусалим. Защото ти положи живота си пред Господа, за да преминат през тази Порта скромните Небесни жители на Моя Град…”
След последните Си думи Господ ме прегърна и въздигна, тъй щото двамата излязохме от Града, като застанахме пред шестата Порта. И ето, че дивна красота и бисерен блясък изпълниха сърцето ми, тъй щото от дълбините на духа ми се надигна голяма радост. А тогава Исус ми проговори, както казваше:
“Слуго Мой! Вземи Ключа на Давид от сърцето си, та отключи тази Порта. Защото тя отдавна те е познала с братолюбието и боголюбието, с които те утвърдих!”
Послушал Гласа Господен, аз взех Ключа на Давид, като го пъхнах в ключалката на Портата, а след това го завъртях, за да я отключа. Така, натиснал дръжката й, вече я отварях…
Мили мой братко! Това беше Портата на едно прекрасно състояние, което за мен беше същинското блаженство. Бисерните лъчи от двете колони на Портата заблестяха от мека и покоряваща Светлина. И в колоната отляво аз съзрях видение с раждащата Лия, а в колоната отдясно – моят Господ и учениците Му. И когато двете видения започнаха да преливат едно в друго, сред Светлината им се яви Ангелът на Портата, който ми казваше:
“Аз съм Ангелът на Завулон! Ангелът на Живеенето Господно! Ангелът на Божието Обиталище!
А ти, слуго Господен, сега свидетелствай за бисерната Светлина на шестата от Портите на Небесния Ерусалим. И като гледаш на раждащата Лия във видението отляво – чуй името, с което тя кръщава шестия си син! И като гледаш на твоя Господ Исус във видението отдясно – чуй думите, които Той ще изговори на учениците Си!”
Покорен от думите на Ангела, аз погледнах към Лия, която вече държеше в ръцете си шестия си син. И ето, че майката на Израилевия потомък с радостно вълнение каза:
“Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова ще наименувам рожбата си с името Завулон…”
Докато още гледах на Лия, Светлината от другото видение могъщо притегли сърцето ми. И ето, че аз чух как Исус казва на учениците Си:
“Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него…” (Йоан 14:23) 
Двете видения вече така се бяха съединили в сърцето ми, щото бисерната Светлина на цялата Порта преизпълни духа ми. И тогава с вълнение проговорих на Ангела, като му казвах:
“Божий вестителю! Благословен да е Господ, че е кръстил тази Порта с името Завулон! Защото сега сърцето ми узна и позна, че Завулон ще рече Живеене! Не просто живеенето на човеците в Божието Присъствие, но Животът на Бога в сърцата на човеците!
Този Живот Исус нарече Обиталище за Троицата!
Този Живот ни задължава в Дух на Съвършено братолюбие и боголюбие, всякога да прислужваме на Отец, Сина и Святия Дух в сърцата на всичките човеци! Защото когато правим това, ние се упражняваме в Живеене! Защото Живеенето е постоянното утвърждаване на Божието Обиталище в сърцата на човеците! И всеки от нас е Завулон, когато е станал Живеене Господно в Живота Господен!”
Докато още говорех на Ангела, сърцето му просия от мантията му. И той, като сви крилата си в поклон пред моя Господ, Му проговори, казвайки:
“Благословено Делото Ти, Господи! Понеже Си утвърдил Своя пророк като Си му дал да носи Ключа на Давид и да пие от Скритата Ти Манна! Защото сега сърцето на слугата Ти позна бисерния блясък на шестата от Портите на Небесния Ерусалим – Портата на Завулон! Портата на Живеенето! Портата на Господното Обиталище!”
Развълнуван повече от всякога, Исус ме прегърна със силните Си ръце. А след това със съкровен и твърде благодатен Глас ми проговори, казвайки:
“Слуго Мой! Малцина са посочените, които ще си направят обиталища в Сърцето на Отца, и в Сърцето на Сина! И ти си един от тях, понеже стана приносител на Ключа на Давид! Но за всички други остава Святото Ми обещание, което прогласих в Евангелието, а именно, че Аз и Отец Ми ще Си направим обиталища в човешките сърца чрез Святия Дух!
Когато всички вие зачитате Нашите обиталища в човешките сърца, то тогава се упражнявате в Живеене и ставате людете Завулон пред Лицето на Отца Ми! И сега ти казвам, че тази е Портата в Небесния Ерусалим, през която преминават всичките Ми малки и скромни! И ако някой иска да бъде велик в Небесното Царство – нека се погрижи за малките и скромните! Защото на такъв Мой слуга, Сам Аз ще кажа:
“Добри Ми и верни слуго! В малкото Ми беше верен, като се грижеше за малките и скромните! Затова над многото ще те поставя! Ела и влез в Радостта на Господаря Си!”
Ето, Църкво Моя! От височините на Небесния Ерусалим ти дадох първата част на твърде скъпоценните откровения за Портите! Направих го, за да можете по Дух на Святост да се приближите до първите плодове на Бога и Агнето! Направих го, защото съм Верен на Завета Си и на обещанията Си към Филаделфийската Църква, която е родът на Елиаким! Направих го, за да се сбъдне чудото в сърцата ви, извършено от Давидовия Ключ! Чудо, което гласи:
“Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми…” (Откровение 3:8 ) 
Направих го, за да се яви пред Престола на Отца Ми поколението на Ерусалимските Порти! Онези Порти, които ще съсипят делата на дявола, а портите на ада няма да им надделеят! И сега в Святия Дух въздигам Гласа Си и викам към всички вас:
“Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на Славата. Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой. Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на Славата. Кой е Тоя Цар на Славата? Господ на Силите, Той е Царят на Славата…” (Псалом 24:7-10) 
Аз, Светлината на Небесния Ерусалим, дадох тези видения на пророка Си! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s