6. ВИДЕНИЕТО С ПОРТАТА НА ИСАХАР
(БИСЕРЪТ НА НАГРАДАТА)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако с цялото си сърце и душа си възлюбил Господ Исус Христос и Неговите Евангелия, то тогава Неговите думи непременно ще бъдат пътеводна Светлина за сърцето ти. Влюбен в тази Светлина, аз извървях дълъг път за моя Господ и Сам Той ми даде изобилен достъп в небесните места. Да се хваля, че животът ми за Бога е преминал без сътресения и трудности, то значи да спестя яростната съпротива, с която дяволът ме угнетяваше и продължава да ме угнетява след всяка написана книга. Но аз непременно ще ти споделя, мили мой братко, че има причина, която ме прави да превъзмогвам над сатанинската съпротива и да довеждам всяко начинание за Бога до успешен край. И тази причина е скрита във факта, че Исус ме утвърди да гледам на бъдещата Награда, а не на привременните несгоди, които съпътстват битието ми. А тази бъдеща Награда е връх, сетнина и блаженство на Небето, а не почести, ръкопляскане и слава на земята.
Отвори Евангелията на Спасителя и виж на колко много места Той говори за награди. Започни да прелистваш скъпоценните страници на Божието Слово и сам ще се убедиш, че думите на Исус за наградите са както насърчителни, така и изобличителни.
Нека започна с изобличителните, за да те въведа в тази най-дълбока и благословена тема. Ето какво казва Спасителят в “Евангелието от Матея”:
“Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата…” (Матея 6:1]
Виждаш ли каква категоричност има в думите на Исус? Как мислиш, братко мой? За каква ли Награда при Отца говори нашият Господ? Не за тази ли Награда, че ще преминем през възможно най-славната Порта в Небесния Ерусалим, каквато е Портата на Исахар?
Но нека не изпреварвам събитията, а да продължа да чета от Христовото Евангелие. Защото след първия стих в шеста глава Господ продължава в следващите стихове отново да говори за онези награди долу, които ни лишават от Наградата горе. Ето думите Му:
“И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти; за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве. И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда…” (Матея 6:2-5]
Аз няма да те убеждавам в какво тотално лицемерие са затънали последните тщеславни църкви, след като собствените им водачи не просто се молят, за да ги виждат човеците, но прибягват и до услугите на микрофон и мощни тонколони, като си вярват, че силата на децибелите им ще впечатли Небесния Ерусалим. Но аз непременно искам да разбереш и проумееш, че тези, които най-много искат да бъдат видими, нямат нищо общо с Корена и Потомъка Давидов. Понеже един корен няма никакво желание да бъде видим. Той се смирява и скрива в почвата на Божието Слово, за да расте и възрастява Младенецът в сърцата на човеците. Но не само за тези мерзостни награди е предупредил Спасителят. Понеже Святият Му Дух е вдъхновил един от Апостолите Му да запише в посланието си:
“Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото. И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва…” [ (1 Петрово 5:2-4)]
Ето, че и Петър също говореше за две награди. Едната – гнусна печалба, пропита от сребролюбие. Втората – Венецът на Славата, който не повяхва. Ти сам прецени, братко мой, точно за каква награда се подвизават днес дипломираните пастири, чийто пример е просмукан от американското тщеславие, а не от първообраза и оригинала на Ранната Христова Църква. Но същевременно приеми в сърцето си, че ако днес очите ти наблюдават царуващата мерзост, то е поради умноженото беззаконие и отстъплението на мнозинството от Завета Господен. А аз нека оттук да продължа с най-скъпоценните награди, които устата Господни прогласиха в Евангелието. Ето тези Христови думи:
“Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи. И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си…”  (Матея 10:41-42) 
Аз не зная кой и как ти е тълкувал тези думи, нито дали ти си истински вдъхновен от тях. Но някои са решили, че като си бръкнат в портмонето и наброят пари на търговеца за някоя книжка на титулувано църковно величие, то непременно се упражняват в приемането на пророк, та да получат и награда на пророк, или в приемането на праведник, за да получат наградата на праведник. Но това всъщност е страшната измама на помрачените им сърца. Защо измама? Ами просто защото са нямали разум да разсъдят, че самите пророци и праведници на Бога, пратени от Него, също се подвизават за Наградата в Небето. Тъй щото и те от своя страна биха сторили всичко, за да не изгубят Божието благоволение. И какъв уникален парадокс се получава в крайна сметка? Ето, виж го:
Измамени християни купуват книгите на измамени християнски величия, тъй щото и едните и другите губят наградите си! Измамените християни губят наградата си, понеже са приели лъжепророк, който с примера си ги лъже, че е пратеник на Христос! Понеже пратениците на Христос не са търговци, а жертвени юнци на Божия Свят Олтар, научени от Бога да дадат не просто книгите си, но и целия си живот като дар на Църквата!
А колкото до измамните лъжепророци и лъжехристи, тяхната измама е далеч по-страшна и проклета! Защото лъжейки църквите, че идват в Името на Исус, те всъщност проповядват от самия дявол, понеже нямат Образ на благодатни слуги, но образи на търговци, лицемери и престъпници!
Кой тогава би могъл да напои дори само с една чаша студена вода скромния в Христа младенец? С вода от чистия извор на Святия Дух ли ще бъде пълна чашата, или с мръсните и заразни води на Ефрат? Кой изобщо би могъл да работи за Наградата горе, ако в крайна сметка се напечели и обогати долу? Пратеник ли е такъв на Небесния Цар или е религиозен кариерист, решил с гнусна теология да припечели нещичко от пазарището Вавилон?
Сърцето ми трепери при мисълта колко много ще бъдат измамените и погубените в това последно време. Но всичко това ще се случи, понеже вярващите забравиха да мислят за Наградата горе.
За тях всичко е днес и сега! Днес и сега да се наядат и напият, и да се напируват и натанцуват в тщеславното тържествуване! Днес и сега – да се наиграят на християнство и да покажат на света колко са праведни! Днес и сега – да участват във всичките перверзии на великата блудница, и да споделят сладкия оргазъм на блудствата й.
Тщеславните вече са получили своята награда!
Запомни горното изречение, защото цялото Небе свидетелства за вярността му! Защото не е възможно Небесният Бог да припознае като жертвени юнци и слуги пред Олтара Си онези проклети църковни величия, които по богатствата от бизнеса си превъзхождат който и да е земен търговец и бизнесмен.
Защото не е възможно да вземеш дял и от двата свята!
С единия от световете ще се разделиш завинаги!
Защото когато Господ е говорил в Евангелието, а древните са умирали с привилегията да опазят всяка дума от учението Му, днешните са обърнали всичко на разбойнически вертеп. Всичко им е станало бизнес – от песните и хваленията, до проповедите и книгите, та чак до конкордансите и дисковете. Всичко е бизнес, който търси един единствен прицел:
Църквите да протегнат ръце и да вземат наградите си долу, за да изгубят Наградата горе! За да станат, нито повече, нито по-малко, като богаташа, на който Авраам заяви:
“Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас…” (Лука 16:25-26) 
А когато по Съвършена Божия Милост книгите на Божия пророк преминаха през бездната, та да призоват днешните потомци на богаташа на покаяние и отричане от духа на Мамон, то тогава тези същите потомци казаха в сърцата си:
“Много е странен този драскач? Много са странни идеите му, и виденията, които описва! Какъв е този странен дух, който му говори, за да се изявява като Исус?”
Няма начин да не съм странен за сърцата ви, богаташи! Защото вие вече сте получили своята награда и князът на света е ослепил сърцата ви с пари и блага – за да не виждате по-далеч от земния си живот и оттатък земното ви благоденствие. Моята Награда е далече по-горе от вашата, и аз ще положа всеки удар на сърцето си, и всеки дъх на устните си, за да заслужа един ден правото да я получа! И как изобщо няма да съм странен за вас, след като според верните и истинни думи на Авраам “между нас и вас е утвърдена голяма бездна”, тъй щото живеем в различни крайности. И ако аз четиринадесет години проповядвам от Сион, който е крайността на Святостта, Любовта и Благодатта, то защо още да се чудя, че някой ме намира за странен и пришелец, след като такъв живее в крайността на разврата, мерзостта и поклоните пред дявола? И ако Милостивият и Свят Отец направи чрез слугата Си Мост през бездната, за да може крайността на Сион да се простре до крайността на умноженото беззаконие, то колцина пожелаха да преминат през Този Мост? Колцина видяха и проумяха, че Мостът през бездната до помраченото им и грешно битие беше Самият Христос, Който изпълни с Духа Си и с устните Си пророческите книги на служение “Мория”?
“Не искаме да преминаваме през Този Мост, понеже ще изгубим земните си награди!” – възроптаха не един и двама.
“Не желаем виденията на един побъркан и луд да ни вкарат в конфликт с модерните църковни доктрини!” – изсъскаха други.
Ами стойте си тогава на местата, и дано моят Господ не ви допусне да мръднете дори на йота от себеправедността, на която толкова се уповавате! Дръжте си земните награди и побързайте добре да се утешите с тях, понеже времето изтича и земният живот е твърде кратък! Яжте, пийте и веселете се! Отдайте се развратно на всякакви гуляи и пиршества, на всякакви тържества и банкети, на всякакви придобивки и подаръци, та да угоите сърцата си за Деня на възмездието! Защото когато изтече допуснатият ви от Бога срок, вие в паника ще се затичате към затворената Врата, и ще удряте по нея, та дано някой би ви отворил! И Сам Господ тогава ще ви рече:
“Истина ви казвам: Не ви познавам! Защото Сърцето Ми познава само Моите, които помнеха и положиха живота си за писаното от Апостола:
“Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа…” (Колосяни 3:23-24)
И ако ти, любезни мой братко, искаш да получиш Наградата горе, бъди ревностен и смирен да последваш Божия пророк в твърде скъпоценното видение, свързано с петата от Портите на Небесния Ерусалим. Защото с духа си аз продължавах да пребъдвам до моя Господ в Святия Му Град. И ето думите, които Той проговори на сърцето ми:
“Слуго Мой! Твърде горчива чаша ти се падна да изпиеш! И не просто да изпиеш, но да понесеш върху сърцето си Моите страдания и изпитни. Но сега ти казвам да запомниш думите Ми, че долу на земята мнозинствата вече получиха наградите си, тъй щото дяволът има твърде силни претенции да ги задържи във властта на червеите си. Те няма да се покаят, нито ще приемат виденията в тази най-свята пророческа книга. Затова за тях никак да не скърбиш, нито с каквато и да било дума да се застъпиш пред Мене, та да ги обръщам и спасявам. Защото Аз ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля! Но вместо това ревнувай, воювай и се застъпвай пред Мене за тези, които осветих, посветих и просветих чрез пророческото слово. Защото те са, които приеха пророк в името на пророк, за да получат Наградата на пророка, и праведник в името на праведник, за да получат Наградата на праведника!
И върху тях ще остане Божието благоволение довека!
А ти сега Ме последвай до една твърде Свята и най-благословена сред Портите на Небесния Ерусалим – Портата на Исахар!”
След последните Си думи Исус отново ме въздигна, тъй щото двамата с Него застанахме пред петата от Портите на Небесния Ерусалим. Самата Порта твърде силно докосна сърцето ми, понеже беше бисер, който събираше в себе си смисъла на всяко слугуване, всяко пожертвувание и всяко иждивяване за Небесното Царство. Самият бисер блестеше така желателно и притеглящо, щото очите ми не можеха да се откъснат от него. И докато аз благоговеех и се възхищавах, Господ ми проговори, като казваше:
“Хайде, приятелю на Душата Ми! Извади Ключа на Давид от сърцето си, та отключи тази Порта! Защото ти я познаваш и тя те познава! И в Мига на Грабването тя непременно ще те изиска с всичката си сила! Да, казвам ти! С всичката си сила!”
Пълен с дълбока и преливаща Любов към моя Господ, аз взех Ключа на Давид в ръката си, като се приближих към Портата, и пъхнах ключа в ключалката, за да я отключа. А след това просто натиснах дръжката, за да я отворя… Мили мой братко! Има мигове, когато Вярата целува Смисъла, а Смисълът целува Вярата! Ето такъв беше мигът при отварянето на петата Порта. Защото мигновено бях облян в бисерна Светлина от двете й колони. И ето, че от лявата колона аз видях раждащата Лия, а от дясната колона – Господ и учениците Му. А когато двете видения започнаха да преливат едно в друго, в бисерната им Светлина се яви Ангелът на Портата, който ми казваше:
“Аз съм Ангелът на Исахар! Ангелът на Наградата! А ти, слуго Господен, сега свидетелствай за бисерната Светлина на петата от Портите на Небесния Ерусалим. И като гледаш на раждащата Лия във видението отляво – чуй името, с което тя кръщава петия си син, и виж във второ видение от утробата й коя беше причината да роди петия си син! И като гледаш на твоя Господ Исус във видението отдясно – чуй думите, които Той ще изговори на учениците Си, и имай Мъдростта на Отца, за да ги свържеш с раждането на Лия…”
С вълнение погледнах към раждащата Лия, която вече държеше младенеца си, като казваше:
“Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си! Затова ще го наименувам Исахар!”
И когато майката вече изговори думите си, отсред утробата й се яви Божия Светлина, тъй щото в нея виждах как първородният й син Рувим държи мандрагорови ябълки в ръцете си! И ето, че самите мандрагорови ябълки заблестяха като звезди и докоснаха с Божии благословения утробата на Лия! Докато още се възхищавах на ябълките, Светлината от дясното видение могъщо ме притегли към себе си. И тогава в самото видение видях как моят Господ казва на учениците Си:
“Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи…” (Матея 10:41) 
Но ето, че удивлението ми твърде много нарасна, защото докато Исус изговаряше думите Си, от устните Му се явиха същите мандрагорови ябълки. И в Святия Дух на обещанието Му ябълките свидетелстваха именно върху думите “пророк” и “праведник”. Тъй щото двете ябълки от устните на Исус бяха същинската причина за двете Награди. А тогава Мъдростта на Отца не просто напълни, но преизпълни сърцето ми, тъй щото с голямо и неописуемо вълнение проговорих на Ангела, като му казвах:
“Божий вестителю! Благословен да е Господ, че е кръстил тази Порта с името Исахар! Защото сега сърцето ми узна и позна, че Сам Христос е Наградата в сърцето на оня, който Го приема! И ето, Мъдростта на Отца изпълва устните ми, за да проглася, че мандрагоровите ябълки в Святия Дух на Христовото обещание, са пророците и праведниците, които Той изпраща на земята с Плода от Дървото на Живота! И както Лия беше благословена в утробата си с мандрагоровите ябълки, донесени от сина й Рувим, така и всяко сърце на земята се благославя от Бога, когато приеме пророк в името на пророк, и праведник в името на праведник! Понеже тогава Христос, Който е Святият Плод от Дървото на Живота, изпълва сърцето, и става най-благословената Награда в Божието Царство!
И ако Рувим в Святия Дух е Смирението в Божието Царство, то това е още една изявена тайна от Божията Мъдрост, че само смирените ще приемат пророк в името на пророк, и праведник в името на праведник, за да получат и Наградата им! Благословен да е Господ, Плодът от Дървото на Живота! Благословена да е Мъдростта Му, която изпраща пророците и праведниците Му по земята, за да благословят с Наградата утробите на всичките Звани, Избрани и Верни! Благословена да е Портата Исахар, пълна с всичката Божия Мъдрост и Благодат!”
В отговор на думите ми Ангелът на Портата пристъпи към мен. И като взе Исусовите ябълки във видението отдясно, положи ги в сърцето ми и лицето му просия в запленяваща слънчева усмивка. А след това, свил крилата си в поклон пред Господа, Му проговори, казвайки:
“Благословено Делото Ти, Господи! Понеже Си утвърдил Своя пророк като Си му дал да носи Ключа на Давид и да пие от Скритата Ти Манна! Защото сега сърцето на слугата Ти в Дух и Истина беше потвърдено като приносител на Плода от Дървото на Живота! И пророкът ти позна бисерния блясък на петата от Портите на Небесния Ерусалим – Портата на Исахар! Портата на Наградата!”
След думите на Ангела Исус развълнуван ме прегърна като ми казваше:
“Какво друго да искам от теб, слуго Мой, освен да явяваш мандрагоровите ябълки на сърцата, които са гладни за Правдата? И каква друга Невяста да люби Сърцето Ми, ако не тази, която Ме прославя с думите на Мъдростта и Ми прошепва стиховете, които копнея да чуя:
“Мандрагоровите ябълки издават благоухание; и върху вратата ни има всякакви изрядни плодове, нови и стари, които съм запазила за Тебе, възлюбени мой…” (Песен на песните 7:13 ) 
Ето, Църкво Моя! Напълних слугата Си със Свят Дух, и слугуването му с благоухание! Приеми пророка в името на пророк, защото Аз съм Наградата ти! Приеми праведника в името на Праведник, защото Аз съм Наградата Ти! Приеми Плода от Дървото на Живота, за да бъдеш записана в Книгата на Живота!
Защото през тази най-благословена Порта на Исахар ще преминат тези, които приеха мандрагоровите ябълки на слугата Ми, за да станат плодоносни утробите им! И ако някой люби пророка Ми, Мене е възлюбил и Наградата е получил! Но ако друг мрази пророка Ми и презира Ключа на Давид от сърцето му, то такъв непременно ще бъде сполетян от проклятието на Михала, която презираше слугуването на Давид – да остане ялов довека!
Ето, Портата на Исахар ви призовава да я потърсите! И като я потърсите – да я намерите! И като я намерите – да я отключите, като станете мъже и жени по Сърцето на Бога!
А на теб, слуго Мой, казвам:
Крепи се, защото голяма е Наградата ти сред Светиите! Защото Господ ще те утеши относно всичкото зло и относно страшната и черна неблагодарност, на която те предадоха сърцата на всичките ялови човеци! А като ти дам и следващото видение с Портата на Завулон, ще призова Моя Верен остатък в подкрепа за делото на Божия Пророк! Защото виденията с останалите шест Порти ще му дам в нова книга, след като ви проверя и утвърдя в първите шест!
Аз, Наградата на Божието Царство, днес ви призовах от Святостта Си!”