3. ВИДЕНИЕТО С ПОРТАТА НА СИМЕОН
(БИСЕРЪТ НА ПОСЛУШАНИЕТО)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Сърцето ми тържествува в Спасението на моя Господ и Бог. И въпреки, че заради това Спасение аз трябваше да понеса всички най-страшни съпротивления на Сатана, пак ти казвам, че нищо от сетнината в Небесния Ерусалим не заслужава да се сравни с този привременен и обречен свят. “Не любете света, нито каквото е на света!” – ни написа някога Апостол Йоан, и сериозно предупреди всички ни, казвайки още:
“Ако люби някой света, в него няма любов към Отца…” (1 Иоаново 2:15)
Нека ти споделя, братко мой, че любовта е като отворена врата. На когото я отвориш – него ще обичаш. Ако си я отворил за Бога – и Бог ще отвори Портите Си за тебе. Ако си я отворил за дявола – и дяволът ще отвори портите си за тебе. Изобщо – разбери този ненарушим принцип, че първо ние отваряме вратите на сърцата си, а след това Бог ни отваря Неговите Порти. И точно тук, в този принцип, никой никак няма да излъже Бога къде е сърцето му, и на кого е отворил вратата си. Защото отворените за Исус сърца ще намерят горе отворени Порти, а затворените за Исус сърца ще се сблъскат със затворената Врата още при Грабването на Църквата. Бог изобщо няма да Си позволи лукса да държи затворени Портите на Небесния Ерусалим за нечестивите, просто защото те нямат никакъв шанс да стигнат до тях. Нещо повече – за времето на цялата Божия Вечност стихът от “Откровението” ясно казва за Небесния Ерусалим:
“И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща. И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето…” (Откровение 21:23-27)
Разбираш ли сега колко нужна е Вярата на Исус за сърцето ти? И проумяваш ли, че има една сила, която може да затвори вратата на сърцето ти за Царството, и тази сила е любовта към света?
Хората не искат да разберат това, братко мой! Човеците не искат да проумеят, че този свят е враждебен на Бога и в него Небесните Принципи на Святост и Любов са твърде омразни и неприемливи. А когато църквите са престанали да отстояват Божиите Принципи, то тогава това е равносилно на една декларация, която гласи:
“Слушай сега, Господи! Недей да измъчваш повече сърцата ни с Принципите Си! Докато сме на света – ние ще си любим света, а пък един ден като ни вземеш в Небето – там непременно ще обичаме Тебе!”
Готов ли е Небесният Цар да приеме една такава общоцърковна декларация, след като със Собствената Си кръстна смърт показа на човеците, че Любовта към Отца може и трябва да се отстоява, дори с цената на смърт? И ще мине ли изобщо Небесният Жених под венчило с църкви, които са станали разжегнати блудници? Ще каже ли Христос “Да” на булка, по чиято рокля има петна от мръсотия, блудство и червеи? Няма ли самият дявол и Сатана да има изключителни претенции към подобна булка? Защото той, древният Небесен херувим, падна от Небето поради много голямата си търговия. И едва ли с нещо друго днешните църкви ще изгубят същото това Небе.
Пиша ти всички тези неща, не защото не ги знаеш, а защото като ги знаеш, трябва да ги утвърдиш за щит на сърцето си. Те трябва да станат броненият нагръдник на вярата ти, за да пазят сърцето ти. Защото в сърцето на християнина има място само за Трима – Отец, Сина и Святия Дух! Защото Тези са Тримата, Които могат да ти отворят Портите на Небесния Ерусалим и да приготвят вечния ти дом, за да пребъдваш във Вечна Светлина, Правда и Благодат.
През последните четиринадесет години сърцето на Божия пророк раждаше послания от Тримата, които се оказаха твърде мъчителни за църквите в света. “Не знаем на какъв дух е този писач!” – тръбяха едни. “Ученията му са твърде странни!” – недоволстваха други. “Какъв дух слуша този самозванец!” – роптаеха трети.
Ами аз и до днес не съм мръднал нито на йота от Духа, Който ме води и ще продължи да ме води! Не съм мръднал нито на йота от Волята Му, от Принципите Му, от Примера Му и от Словото Му! И ако някой би тръгнал да ме съди – няма ли сам да осъди себе си? И ако друг би тръгнал да ме хули – няма ли да похули Оня, Който не бива да бъде хулен? И ако трети би копал ров, за да ме бутне и да падна в него, то няма ли от рова да изскочат демони, които да завлекат душата му в ада, който приживе е търсил?
Как изобщо не се научихте да слушате Божия Глас, всички вие неразумни девици? Как изобщо сърцата ви не трепнаха поради угасналите ви светилници, и поради мерзостта, която ви убива? Как не намерихте искра от ревност и капчица от покаяние, за да изхвърлите като зловонни и проклети всички съблазняващи примери, които ви се проповядваха от платени наемници и религиозни връзкари? И ако всички вие не отворихте вратите на сърцата си за моя Господ Исус, (за Когото навсякъде тръбите, че е ваш) то нима мислите, че Той ще отвори Портите на Небесния Ерусалим за вас? Не казва ли Гласът Господен твърде страшни думи в Евангелието:
“Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в Небесното Царство, но който върши Волята на Отца Ми, Който е на небесата…” (Матея 7:21) 
Чухте ли тези думи на Господ, неразумни девици?
О, чухме ги, чухме ги! – ще кажат мнозина. А послушахте ли ги? Понеже едно е да чуваш, а съвсем друго – да послушаш! Платихте ли цената, за да бъдете поколение на Послушанието пред Бога? Застанахте ли на колене пред Всевишния, за да Му кажете:
“Отче наш! Не желаем да викаме “Господи, Господи” на Твоя Възлюбен Син, без Ти да Си потвърдил, че вършим Волята Ти! Яви ни Волята Си, Благодатни Татко! Яви ни Примера, Словото и Образа, които Ти искаш да утвърждаваме!”
И нямаше ли от Своя страна Благодатният Отец да каже на всички ви:
“Както вие Ме нарекохте Благодатен, така и Аз искам да намеря основателни причини, за да ви нарека Благодатни! Защото всичко, което имате или бихте имали, дължите на Моята Благодат! Аз съм Благодатен Бог, на Когото са угодни Благодатните сърца!
Ако речете, че сте Благодатни, то какво търси търговията сред вас? Какви са тези сергии, които сте извадили при входовете на портите си? Има ли сергии при входовете на Моите Порти, за да речете, че от Небето сте взели пример, та да ставате търговци и престъпници? Какви са тези тридесет сребърника, които звънтят в пазвите ви? Има ли сребърници в пазвата на Сина Ми, за да речете, че от Него сте взели пример, та да имате проповедници на заплата, и пророци на трудов договор? Какви са тези варосани гробници, на които сте възложили жаждата си за Вода и Вино, и глада си за Хляб, Масло и Сол? Има ли в Съвета на Светиите Ми варосани гробници, или в събора на първородните религиозни лицемери, та от горе да е слязъл Примерът ви за следване или Образът за утвърждаване? Какъв е този светски кирпич с тези дърва, сено и слама, които сте положили за основи на Храма Ми? Има ли в Небесния Ми Ерусалим дърва, сено и слама, та да речете, че от Сион взехте чертежите на Божията Святост и виденията за Славния Ми Храм?
Тази ли е Благодатта Ми, с която сте Ме познали? И този ли е Духът Ми, Когото сте утвърждавали? Как тогава дръзвате да викате “Господи, Господи” на Моя Син, след като никъде сред вас Очите Ми не съзряха Неговия Пример, Неговото Слово и Неговия Образ?”
Братко мой! Аз не искам да се намеря като един, който ще дочака да чуе в сърцето си гневните думи на Божия Глас. Но съм готов да положа живота си за Истината, че горенаписаното е Дъхът на Всемогъщия, потвърден и подпечатан от Кръвта на Исус, и от помазанието на Святия Дух. Нека ти кажа още и това, че рано или късно всички чуват Божия Глас.
Когато е рано – сърцата ще намерят сетнината си в Небесния Ерусалим. Когато е късно – душите ще пищят в неугасимите пламъци на ада, чакайки с ужас Деня на Страшния Съд и сетнината в огненото езеро. И понеже тази пророческа книга идва рано и навреме – то бъди смирен и ревностен рано да приемеш всичките Небесни бисери, които Исус ти дава в Благодатта Си. Докато е още днес!
А сега нека да продължа със следващото от благодатните видения на моя Господ. Видението с Портата на Симеон. Аз все така продължавах да пребъдвам в Духа с Него, когато Той отново ми проговори, казвайки:
“Последвай Ме, слуго Мой! Защото отново ще излезем от Небесния Ерусалим, за да застанем пред втората от Портите му, която ще отключиш с Ключа на Давид…”
След тези Свои думи Исус отново ме въздигна, тъй щото двамата с Него излязохме от Небесния Ерусалим, а Спасителят вече ме спускаше до втората от Портите. Така, застанал пред Портата, аз преживях в сърцето си удивителното въздействие и от нейния блясък. И ето, че Спасителят отново ми заповяда, казвайки:
“Хайде, пророко Господен! Вземи Ключа на Давид от сърцето си, та отключи втората от Портите на Небесния Град. Защото тя копнее да бъде отключена…”
С голямо благоговение от думите на Исуса, аз застанах пред Портата. И като взех в десницата си Ключа на Давид, пъхнах го в ключалката, като го завъртях. А след това, натиснал дръжката на Портата, понечих да я отворя…
Братко мой! За втори път сърцето ми беше пречудно благословено, понеже от двете колони на Портата заблестяха видения в мека бисерна Светлина. От лявата колона блестеше видението с раждащата Лия, а от дясната колона си яви видението с Божия праведник Симеон, влязъл в Божия Храм и хванал с ръце Святия Младенец Исус. И докато аз още гледах, Светлината от лявата колона се съедини със Светлината от дясната. И в самото преливане на двете Светлини се появи Ангелът на Портата, който ми казваше:
“Аз съм Ангелът на Симеон! Ангелът на Послушанието към Бога! А ти, слуго Господен, сега свидетелствай за бисерната Светлина на втората от Портите на Небесния Ерусалим. И като гледаш на раждащата Лия във видението отляво – чуй името, с което тя кръщава втория си син! И като гледаш на Божия праведник във видението отдясно – чуй думите, които той изговаря на Отца, докато държи в ръцете си Младенеца Исус!”
Послушало Ангела сърцето ми се взря в Лия, която вдъхновена от Божия Дух държеше втората си рожба, като казваше:
“Понеже ме послуша Господ, че не съм любима, затова ми даде и този син. И Симеон ще бъде името му…”
А докато гледах на Божията родилка, Светлината от второто видение властно притегли сърцето ми, тъй щото там вече виждах как Божият праведник Симеон, вдигнал в ръцете си Младенеца Исус, изричаше думи на хваление към Бога, казвайки:
“Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; защото видяха очите ми Спасението, което Си приготвил пред всички люде; Светлина да просвещава народите, и слава на Твоите люде Израил…” (Лука 2:29-32) 
Докато още слушах благодатните думи на Симеон, бисерната Светлина на цялата Порта изпълни сърцето ми, тъй че развълнуван казах на Божия Ангел:
“Божий вестителю! Благословен да е Господ на Послушанието, че е кръстил тази Порта с името Симеон! Защото сега сърцето ми узна и позна, че слушането на Божия Глас ни прави очевидци на Младенеца в сърцата ни! Бог послуша Лия и й даде плода на утробата, понеже знаеше, че тя ще Го послуша и ще нарече сина си Симеон! А Божия праведник от другото видение, като послуша и повярва на Божия Глас, че няма да вкуси смърт, докато не види Христа Господен, поради послушанието си към Святия Дух, беше въведен в Храма, и ръцете му докоснаха Младенеца Христос, а устните Му възхвалиха Светлината на народите и Божието Спасение!
И ето това е Портата Симеон – че Бог ще ни послуша, ако ние Го послушаме! Защото ние раждаме Младенеца с Послушание! И слушането с вяра на Гласа Господен непременно ще ни направи да преминем през тази Порта! Така – както Лия роди сина си Симеон! Така – както праведният Симеон не вкуси смърт, докато очите му не видяха Божия Христос!”
Думите ми накараха Ангелът на Симеон да се усмихне. А след това, свил крилата си в поклон, да каже на моя Господ:
“Благословено Делото Ти, Господи! Понеже Си утвърдил Своя пророк като Си му дал да носи Ключа на Давид и да пие от Скритата Ти Манна! Защото сега сърцето на слугата Ти позна бисерния блясък на втората от Портите на Небесния Ерусалим – Портата на Симеон! Портата на Послушанието!”
Слушайки думите на Ангела Си, Исус утвърдително кимна с главата Си. А след това, като ме подкани да премина през Портата, съкровено започна да ми говори, като казваше:
“Измежду многото дарове, които искам да дам на Църквата Си, този бисер на Симеон е твърде скъпоценен. Той е богатството да слушате Гласа Ми! И не просто да го слушате, но да Ме послушате! Защото онзи, който Ме слуша с намерението да Ме послуша, той непременно ще роди Младенеца в сърцето си – така както Лия роди Симеон, или както Симеон Ме държа в благословените си от Духа ръце!
Ето, Църкво Моя – Портата на Симеон вече е разтворена за тебе! Ела при Мен и Ме послушай в Словото, което давам на пророка Си! Защото само Невяста, която слуша Гласа на Възлюбения, ще полети с полета на Гълъбицата! За да премине през Симеоновата Порта – в Славата и Светлината на Небесния Ерусалим! А на теб, слуго Мой, ще кажа, че похвална е пред очите Ми ревността, с която ревнуваш за Гласа Ми и воюваш за чистотата на Делото Ми! Защото така ръцете ти са чисти – за да влезеш в Храма, да вдигнеш Младенеца, и подобно на Симеон, да кажеш на Отца Ми:
“Сега, Владико, отпусни слугата Си в мир!”
Но преди още да те преизпълня с мира, за който положи годините на младостта си, нека те заведа на третата от Портите на Небесния Ерусалим. Защото тя е Портата на Левий!”