ПОРТИТЕ НА ПРАВДАТА I – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ПОРТАТА НА РУВИМ
(БИСЕРЪТ НА СМИРЕНИЕТО)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Пристъпвам към първото от чудесните видения, дадени ми от моя Господ, с пълната вяра, че бисерите от тази пророческа книга ще послужат на Званите, Избраните и Верните. На тези, които в мисли, думи и дела искат да бъдат угодни на Исус. И като помня изричното предупреждение на Спасителя, че не трябва да давам онова, което е Свято, на кучетата, нито бисерите Му на свинете, въздигам ръце на благодарност и преклонение пред Бога, защото Той по чуден начин изчисти служение “Мория” от всички фалшиви и неискрени човеци. Защото е по-добре да разчиташ на подкрепата и опората на стотина верни, отколкото да разпиляваш доверието си върху хиляди религиозни паяжини, готови да се разкъсат и при най-слабия полъх на вятъра.
И така, скъпи ми братко, аз продължавах да стоя духом до моя Господ Исус във видението с Небесния Ерусалим и въздигането на Божиите избрани от времето на Голямата Скръб. И докато още гледах как Божият Град тържествуваше от първите плодове на Бога и Агнето, влезли през Портите и тръгнали по златните му улици, Исус проговори на сърцето ми, като казваше:
“Слуго Мой! Сърцето Ми е твърде много развълнувано от нещата, които ще ти покажа. Защото те са пълни с много съдба. Съдба, която не е била проповядвана на Църквата Ми. Съдба, до която са се докосвали само малцина от слугите на Царството. И сега, миг преди да ти покажа Портите на Правдата, и имената, с които те съдбоносно са обвързани, нека те попитам, а ти Ми отговаряй:
Кой е Оня, от Когото води началото си всеки род на небесата и на земята? Кой е Суверенът, Който е силен да запечатва имената с вечна съдба, тъй щото никога името да не избяга от съдбата си?”
“О, Исусе!” – отговорих аз:
“Въпросът Ти извиква в сърцето ми стиховете от посланието на Апостол Павел до Ефесяните, където той написа:
“…затова, прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята, да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота…” (Ефесяни 3:14-19)
“А какво иска слугата Ми Павел да разберете вие заедно с всичките Светии от Небесния Ерусалим? И ако тръгнете да познавате широчината и дължината, височината и дълбочината на Небесния Град, то няма ли първом да се изправите пред Портите му? Понеже може ли някой да влезе в Града от друго място, ако не през Портите му? И ако Църквата Ми не познава Портите на Небесния Ерусалим, то как изобщо би влязла през тях?”
Думите на Господ бяха прекалено мъдри, за да Му отговоря. Но в устните ми все пак се намериха думи, с които Го попитах:
“А слугата Ти, Господи? Как Ти ми даваше да влизам досега в Небесния Ерусалим, без аз изобщо да съм познавал Портите му? Как стигах до Божия Свят Олтар и до Трона на Всемогъщия?”
Господ се усмихна на думите ми, а след това сърдечно се разсмя, казвайки:
“Кой ти е казал, че не познаваш Портите? Напротив, слуго Мой! Вътрешният ти човек, сиреч, духът ти, всякога е познавал Портите на Града. И самите Порти лично те познават като един от могъщите слуги на Царя. А колкото до това, че умът ти не е бил просветен относно самите Порти, то това е само още една причина да продължавам да те употребявам и благославям със Светлината на Царството. Но ти виж как Павел ти казва в посланието си, че от Бог Отец носи името си всеки род на небесата и на земята.
Как мислиш тогава? Случайно ли са хрумнали имената, с които Лия и Рахил са кръстили наследниците на Яков? Не са ли дошли самите имена от Отец, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята?”
“О, скъпоценен мой Господи! Разбира се, че Сам Отец е кръстникът на Израилевите племена!”
“А каква съдба е запечатал Отец Ми в имената на Израилевите потомци, за да станат те имена и на Ерусалимските Порти? Няма ли това да е Вечна съдба, в която прозира Божията тайнствена премъдрост?”
Думите на Господ ме накараха да се почувствам твърде малък и нищожен пред Него. Ето защо съвсем тихо Му проговорих, казвайки:
“Как да отговарям на въпросите Ти, Господи, когато самите Ти думи ме заслепяват? И какво друго да Ти кажа, освен това, че благоговея пред Отца, Сина и Святия Дух?”
В отговор Исус протегна десницата Си и докосна Ключа на Давид в сърцето ми, като казваше:
“Нали не си мислил, че този Ключ ще остане само като лично украшение на сърцето ти? И нали не си решил вътре в себе си, че глътките от Скритата Манна ще послужат само за личната ти жажда?
Аз сега ти казвам, че те превърнах в скъпоценен дар за Църквата Си. Всичкото ти дело, и виденията, с които преизпълних духа ти, са най-изобилният дар, с който Младоженецът е благославял разумните Си девици. А да оставя ли девиците Си без бисерите на Небесния Ерусалим? Да утая ли от тях Светлината на Портите, или отново мощно да те употребя за Славата Си?”
“Употреби ме, Исусе!” – отговорих с вълнение аз. А Господ, прегръщайки ме с ръката Си, съкровено каза:
“И ще го направя, слуго Мой! Тъй че това последно пророчество, за което ще те употребя, ще бъде като Слънце с дванадесет благодатни лъча, които спасително завързват сърцата с въздигаща вяра в Небесния Ерусалим. Защото вече идва мигът на грабването на Църквата Ми. И когато той се случи, всички вие ще преминете през Моите Порти – и то не като чужденци и пришелци, но като съграждани на Светиите, и като членове на Божието семейство. И тогава като видите – всяко сърце Портата си – ще отдадете Слава на Небесния Цар, и благодарение към слугата Му – че приживе и още в живота на земята ви е дал лъчите от Портите, които да управляват и вдъхновяват сърцата ви. А за такова дело наистина си струва да те употребя слуго Мой! Да, наистина си струва! Затова вземи сега от твоя Господ златната Стомна със Скритата Манна и отново отпий от онова Святото, което се намира в нея…”
След последните Си думи Господ бръкна в мантията Си, като извади Стомната и ми я подаде. А аз, надигнал Стомната към устните си, отпих цели дванадесет глътки от Скритата Манна. И тогава вътре в мен настъпи чудно преображение. Защото Светлина с дъх на мед и кориандрово семе изпълни целия ми дух и просвети всичките ми помисли. И онези дванадесет Порти на Небесния Ерусалим започнаха властно да теглят сърцето ми, тъй щото извиках на Исуса:
“Води ме, Господи! Копнеж изгаря духа ми, и ревност пълни сърцето ми, за да премина през Портите на Твоя Град!”
А Спасителят, усмихнат с всичката възможна Благост на Лицето Си, ме прегърна здраво с десницата Си, като ми казваше:
“Първата от Портите на Небесния Ерусалим вече очаква да застанем пред нея. Защото това е Портата на Рувим. Портата на първородния на Израил. Затова нека те заведа до нея…”
Ето, че двамата с Господ полетяхме към Небесния Ерусалим. И драгоценният Божий диамант започна да се увеличава пред сърцето ми, докато накрая изцяло ме покори с неописуемата си красота и блясък. Така ние застанахме пред Портата на Рувим, когато аз наистина се убедих, че тя беше драгоценен бисер, който привличаше неудържимо с лъчите си. И ето, че Исус благодатно ме подкани, казвайки:
“Ако ти като Божий слуга отключи с Ключа на Давид Сърцето на Сина, и Сърцето на Отца, то колко по-сигурно сега ще отключиш тази Порта със същия Ключ?
Хайде, Божий пророко! Вземи Ключа на Давид и го пъхни в отвора на ключалката! Защото тази Порта на Рувим копнее да я отключиш!”
С вълнение, което не мога да опиша, аз взех Ключа на Давид от сърцето си. И като го пъхнах в ключалката на Портата, завъртях го, за да я отключа. А след това, хванал дръжката на Портата, я натиснах, за да отворя…
Братко мой! Думите бледнеят в устните ми, за да опиша какво се случи със сърцето ми, когато отворих Портата на Рувим. Защото двете й странични колони заблестяха в мека и пречудна Светлина. От лявата колона на Портата се появи видение с раждащата Лия, а от дясната колона на Портата се появи видение с Христовия Кръст на Голгота. А тогава Светлината от лявата колона се съедини със Светлината от дясната. И в самото преливане на двете Светлини се появи Ангелът на Портата, който ми казваше:
“Аз съм Ангелът на Рувим! Ангелът на Божието Смирение!
А ти, слуго Господен, сега свидетелствай за бисерната Светлина на първата от Портите на Небесния Ерусалим. И като гледаш на раждащата Лия във видението отляво – чуй името, с което тя кръщава първородния си син! И като гледаш на Разпнатия Исус във видението отдясно – чуй думите, които Той изговаря на ученика Си Йоан!”
С огромно внимание погледнах на Лия, която държеше току що родения си син, повит в пелени. И послушала Божия Дух в сърцето си, тя казваше:
“Господ ми рече: Ето син! Затова Рувим ще е името му! Понеже Господ погледна на неволята ми…”
Докато още гледах на първото видение, Светлината от второто видение мощно притегли сърцето ми. А тогава там видях Исус, Който погледна към майка Си, и после към Йоан. А след това й каза:
“Жено, ето син ти!” (Йоан 19:26) 
Точно в този миг бисерната Светлина от цялата Порта преизпълни сърцето ми, тъй щото проговорих на Ангела на Рувим:
“Божий вестителю! Благословен да е Господ на Смирението, че е кръстил тази Порта с името Рувим! Защото сега сърцето ми узна и позна, че първородните на Бога се раждат със Смирение! И както Отец погледна на неволята на смирената Лия, за да й даде сина Рувим, така и Синът погледна от Кръста към смирения Йоан, за да го нарече Рувим!
“Ето син!” – възкликна Лия, държейки младенеца в ръцете си!
“Ето син ти!” – проговори Исус на Мария, гледайки Младенеца Емануил в сърцето на ученика Си Йоан…”
Думите ми накараха Ангелът на Рувим да се усмихне. А след това, свил крилата си в поклон, да каже на моя Господ:
“Благословено Делото Ти, Господи! Понеже Си утвърдил Своя пророк като Си му дал да носи Ключа на Давид и да пие от Скритата Ти Манна! Защото сега сърцето на слугата Ти позна бисерния блясък на първата от Портите на Небесния Ерусалим – Портата на Рувим! Портата на Смирението!”
Чул думите на Ангела на Портата, Исус се усмихна. А след това развълнуван ме прегърна, като ми казваше:
“Тази беше Портата на слугата Ми Йоан! Защото той беше първородният на Божията Благодат в служението Ми на земята! Затова от Кръста Си Аз погледнах към него и произнесох духовното му име Рувим, което ще рече “Ето син!”
И сега какво повече да искам от Църквата Си, освен това – да премине през тази Порта с Ключа на Давид? Какво повече да искам от братята и сестрите Си, освен това – да бъдат кротки и смирени на сърце, както е техният Господ? Какво повече да желая, освен това – да бъдете изпълнители на писаното:
“И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…” (1 Петрово 5:6) 
“Но къде да ни възвиси, Господи?” – ще Ме попитате вие. Ето, казах и ще повторя думите Си пред първата от Портите на Моя Град:
“Смирете се под мощната ръка на Отец Ми, за да ви възвиси до Портата на Рувим! Защото оня, който е смирен, непременно е Рувим, и става първороден от събора на първородните!”
След тези пламенни думи на Исус, двамата с Него преминахме през Портата в самия Град. А Той отново ми проговори, като казваше:
“Ако бисерът от Рувимовата Порта е толкова скъпоценен и ослепителен, то какъв ли ще е бисерът от Портата на Симеон?
Нека те заведа и пред втората от Портите на Небесния Ерусалим. Защото тя също копнее да бъде отключена…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s