ПОРТИТЕ НА ПРАВДАТА I – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Искрено се надявам тази книга да те намери в благодатното присъствие на Святия Дух, понеже нейното съдържание е ослепителна Светлина от Небесния Ерусалим и възможно най-голямото благоволение, което някога съм получавал от моя Господ Исус Христос. Зная в сърцето си, че откакто пребъдвам в най-вътрешния кръг на Божието Свято Присъствие, Спасителят благоволи да ми даде пророчески видения, които бяха безценни бисери от Скритата Манна и Съвършени откровения от Божията тайнствена премъдрост. И вече със сигурност зная, че колкото повече се приближаваме до мига на грабването, толкова по-осезаемо и реално ще става измерението на Божията Слава. В крайна сметка изпълнението на библейските пророчества напредва с пълна сила. А едно от тях наистина трябва най-много да вълнува сърцата ни. Нека започна именно с това пророчество, изречено от нашия Господ в “Евангелието от Матея”. Когато Петър запита Исус какво ще получат Верните, които са оставили земния си живот, за да последват Небесния Му Път, Божият Син му отговори, казвайки:
“Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи…” (Матея 19:28-30) 
Както и да прочетеш този стих, той не може да не те развълнува до краен предел. Защото в думите на Спасителя става дума за вечна съдба и сетнина, каквато око не е виждало, ухо не е чувало, и на ум не ни е дохождала. Въпреки, че последното твърдение вече можем да оспорим, имайки благодарност към нашия Господ, Който неведнъж ни даваше в пророчески видения да вкусим от бъдещите добрини и да се изпълним със Свята надежда за бъдещето. Но аз сега искам да насоча вниманието ти върху последното изречение от вече цитираните стихове. Защото Исус ясно казва, че “мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи”. Ако размишляваме върху тези думи, имайки типично състезателно отношение към тях, то тогава бихме направили извода, че в подвизаването за Небесното Царство ще се случат предварително пророкувани обрати, а именно – че мнозина първи ще бъдат последни, а пък последните ще станат първи. Всъщност – това е най-лесното обяснение, което идва най-бързо наум. Но дали то обхваща пълната истина и стига до дълбочините на пророческото предупреждение? Толкова ли плитки и лесно обясними ли са думите на Господ? Ами ако Сионовото състезание не се съобразява с принципа за точната даденост на едно поколение в едно време? Защото само за едно поколение в едно време са валидни думите, че последните стават първи, а първите последни. Понеже всички ще стартират в едно и също време, за да отброи Господ на финала както първите места, така и последните. То е като да гледаш състезание по лека атлетика, където всички състезатели тичат в коридорите си и са стартирали заедно в един точно определен миг. Ами ако думите на Исус за първите и последните не касаят финиширането, а само времето, когато те са се появили на света?
Мислил ли си върху това, братко мой? Мислил ли си върху вероятната възможност последното поколение, което ще участва в грабването, да се намери като победител в голямото Сионово състезание, започнало от Възкресението на Христос? Мислил ли си върху абсолютно точната преценка на Исус, че в последните дни беззаконието ще се умножи и времето ще стане многократно по-усилно и угнетително за Божиите чеда? Мислил ли си върху факта, че в дните на идещия на земята Антихрист Злото наистина ще стане тотално, за да приготви света за най-гнусната измама в цялата история на човешката цивилизация? Няма ли тогава последните победители над световните владетели на мрака да бъдат наистина по-напред от древните в Небесния Ерусалим?
Нека да ти помогна още повече в разбирането, като насоча погледа ти към времето на Голямата Скръб, когато от бездната вече ще е излязъл човекът-Антихрист, а Църквата ще е грабната от Христос и ще се намира в Небето. Точно в това време Бог ще подпечата 144 000 Светии от дванадесетте Израилеви племена и те ще бъдат Неговите избрани и изкупени, които няма да се поклонят на звяра, нито ще приемат белега му на челата си и десниците си. Тези Святи и прекрасни помазаници на Отца и Сина, водени от двамата им свидетели Моисей и Илия, ще бъдат духовните победители над Антихриста, негово пълно поражение и прът в колелата на измамата му. А за тях в “Откровението” недвусмислено е записано:
“И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни…” [ (Откровение 14:1-5)]
Виждаш ли, братко мой, че най-последните Божии хора в най-последните дни преди свършека на стария свят, са посочени и избрани за “първи плодове на Бога и на Агнето”?
Защо са първи тези плодове?
Именно защото последните стават първи, според пророчеството на Господа и Спасителя. Но този отговор е твърде лесно обяснение. Дълбокото, помазаното и премъдро обяснение Исус ще ни разкрие във всички страници на тази Свята пророческа книга – за да ни направи да се равняваме именно по Божиите избрани от времето на Голямата Скръб. Защото слугата Господен в никакъв случай не носи напразно Ключа на Давид в сърцето си, нито пък просто ей така е наречен от Исус “благодатен потомък на Елиаким”. Истината е, че след написването на пророческата книга за рода на Елиаким, аз усетих една чудесна промяна в сърцето си. Промяна, свързана с възможността да преживявам две състояния – отключване и проникване. Тези състояния ме накараха още повече да приближа ума и сърцето си до Вечността на Бога, и да проникна до места, където никога не бях прониквал. Така се родиха настоящите пророчески видения за “Портите на Правдата”. Видения, в които Господ Исус ще покаже на всички ни дванадесетте Порти на Небесния Ерусалим, както и съдбоносното им обвързване с имената на дванадесетте Израилеви племена.
Нека обаче преди да пристъпя към всяка от дванадесетте Порти, да ти разкрия видението, с което Спасителят ме призова към написването на тази книга. Ето какви думи проговори Той на сърцето ми:
“Слуго Мой! Ако ти кажа, че идва краят на света – такъв, какъвто го познаваш – то едва ли ще научиш нещо ново от устните Ми. Но ако действително ти потвърдя, че последният Ми род на Елиаким ще се подвизава мощно, за да грабне Венеца на Славата, то тогава сърцето ти наистина трябва да внимава в думите Ми. Защото този Мой последен род има пред себе си пример, който да следва, и жалони, по които да се равнява. И ако ти би Ми казал, че Аз съм Примерът, то няма да сбъркаш. Но ако Аз ти кажа, че в Моя Пример се събират дванадесет Святи примера, утаени досега от Божията тайнствена премъдрост, то тогава непременно трябва да докоснеш с трепет Ключа на Давид в сърцето си. Защото е вярно, че с този Ключ ти отключи Сърцето на Отца, и Сърцето на Сина. Но вярно е още писаното, че 144000 избрани от племената на Израил ще употребяват същия Ключ, за да бъдат наречени “първи плодове на Бога и Агнето”. И ако е вярно, че Аз съм Вратата към Сион, през която преминава спасената Ми Църква, то още по-вярно е, че на Небесния Ерусалим има Порти, през които се влиза в Божия Град.
А какво знаеш ти за тези Порти, слуго Мой?”
Въпросът на моя Господ ме намери неподготвен. Защото аз не знаех за тези Порти нищо повече от писаното за тях в “Откровението”. Ето защо отговорих на Исус, като Му казвах:
“Господи мой! Ти никога не Си откривал нищо на слугата Си за тези Небесни Порти. Тъй, че аз знам за тях само това, което е писано, а именно:
“Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните: откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, и откъм запад три порти…” (Откровение 21:12-13) 
и още:
“И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло…” (Откровение 21:21) 
Господ се усмихна на незнанието, което личеше в учудения ми поглед. А след това, като погали с ръка главата ми, отново започна да ми говори, като казваше:
“Забелязваш ли в стиховете, които Ми цитира, че Портите на Небесния Ерусалим носят имената на дванадесетте Израилеви племена? Не те ли учудва това? И не те ли възхищават думите от стиха по-долу, че всяка порта е един бисер?”
“О, Исусе! Толкова много въпросителни стоят пред сърцето ми! Аз не съм в неведение относно самия духовен смисъл на Портите. Понеже преди години Ти ми даде да пиша за “Портите на Живота и смъртта”. Помня също чудесните Ти думи, казани на Петър, че портите на ада няма да надделеят над Църквата, която градиш върху Себе Си. Но сега сърцето ми застава пред тайни, замълчани от векове, които бих разбрал само със съкровени глътки от Скритата Манна…”
“Точно така е, слуго Мой! Наистина става дума за откровения от Скритата Манна. Но сега ти казвам, че Господ ще има Святите Си основания да нарече Църквата Си Славна и облечена в светъл и чист висон. И тези основания ще станат явни за братята и сестрите Ми чрез свидетелството на Божия пророк, който им е пратен. Защото тези дванадесет Небесни бисера трябва да заблестят в сърцата ви така, както ще блестят в сърцата на Божиите изкупени от времето на Голямата Скръб.
Да, казвам ти! Има един пример, по който искам да се равнява Живата Ми Църква, и в който искам да бъде утвърдено Божието домочадие. И това е примерът на онези, които непременно ще бъдат “първи плодове на Бога и на Агнето”. А където има първи плодове, там няма ли и втори, и трети, и четвърти плодове?
Но ти сега разбери от твоя Господ, че има една единствена причина тези 144000 от времето на Голямата Скръб да са станали “първи плодове”. А ти ще се сетиш ли коя е причината?”
Усмихнатите очи на Исус ме накараха уверено да Му кажа:
“Господи мой! Причината е в Портите на Небесния Ерусалим! Защото изкупените от Израилевите племена ще имат достъп до Божия Град – всяко племе през Портата си. И тази е причината самите Небесни Порти да са утвърдени с имената на Израилевите племена…”
“Ето, че започваш да пристъпваш към дълбокото. А то е не просто дълбоко, но твърде, твърде дълбоко. Защото става дума за Божии бисери. И ако всяка Порта е един бисер, то помисли и Ми кажи, та дори и в земен план:
Къде се намират бисерите? И как човек би се сдобил дори с един единствен бисер?”
“О, Исусе! Бисерите се намират на дъното на морето! И оня, който иска да се сдобие с бисер, трябва да се гмурне и потъне много дълбоко…”
“Как да се гмурне, слуго Мой? Не така ли – като изцяло се изпълни в Святия Ми Дух? Не казва ли Павел за Духа твърде верни и точни думи, а именно, че:
“…на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини…” (1 Коринтяни 2:10) 
Сега разбираш ли защо всяка една от Небесните Порти е един бисер?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че всяка от Портите е изява на Божията тайнствена премъдрост, която ревниво е утаила най-скъпоценните просветления и откровения за свършека на времето…”
След последните ми думи Господ протегна показалеца Си и докосна сърцето ми, като ми казваше:
“Измежду многото духовни благословения, които Аз и Отец Ми ти дадохме от Сион, най-скъпоценен остава Ключът на Давид. И сега ти казвам да хванеш здраво този Ключ, за да Ме последваш във видението, което ще ти дам. Защото е видение от бъдещето, от времето на Голямата Скръб, и касае онези 144000 от племената на Израил, които непременно ще бъдат “първите плодове на Бога и Агнето”…”
След последните Си думи Господ ме прегърна и въздигна духа ми нагоре към Небесния Ерусалим. Но този път ние не влязохме в Града, а се въздигнахме някъде над него в Божията височина. И ето, че градът заблестя пред погледа ми, като някой твърде скъпоценен диамант във формата на идеален куб. А тогава Исус простря десницата Си към земята под Града, като ми казваше:
“Гледай, слуго Господен! И като гледаш, запиши всичко на книга! Защото сега ти давам да видиш света във времето на Голямата Скръб, когато звярът ще излезе от бездната, за да започне телесното унищожение на Божиите изкупени…”
Погледнах към земята, където се появиха две Небесни звезди, от които пламнаха лъчи. И ето, че звездните лъчи започнаха да обхождат земята, тъй щото от действието им се родиха дванадесет пламенни огнища, които започнаха да се разгарят и да въздигат искрите си към Небето. И когато огнищата напълно се бяха разгорели, от бездната под земята се надигна чудовищен черен извор, наобиколен от тъмни и разрушителни вълни. Това накара сърцето ми да се свие от ужас. Защото вълните нападнаха пламенните огнища, като се опитаха да ги погълнат и потушат – тях и двете небесни звезди. И ето, че вълните видимо успяха в намерението си, защото по цялата земя се въздигна дим на разорение и страшно опустошение. Но точно тогава Небесният Ерусалим проблесна твърде силно по всичките си протежения. И Глас от много води разтърси цялата Вселена. А Гласът, извикал към земята, изговори думите:
“Възлезте тука!”
Докато Небето и земята още прокънтяваха от Силата на Гласа, отсред самите Порти на Небесния Ерусалим се спуснаха Съвършени Небесни лъчи, които докоснаха земята. И тогава онези потушени и угасени огнища лумнаха отново като слънца в силата си, а двете Небесни звезди заблестяха пътеводно над тях. И мълнии произлязоха от слънцата, като се стрелнаха по протежението на лъчите, тъй щото слънцата се превърнаха на потоци от Свята Небесна Светлина, която водена от Небесните звезди вече влизаше през Портите на Божия Град…
Дванадесет Святи слънчеви потока преминаха в Небесния Ерусалим – всеки поток през Портата Си. А Небесните звезди се въздигнаха до Божия Свят Престол, заставайки отляво и отдясно на Бога и Отца. И ето, че с голямо вълнение в Гласа Си Господ ме попита:
“Какво видя току що, слуго Мой?”
“О, Исусе! Ти ми показа как от Небесния Ерусалим Отец прати двамата Си свидетели Моисей и Илия, за да пророкуват на Израил и да им дадат Вечното благовестие на Ерусалимските Порти. Именно това бяха двете Небесни звезди, които преминаха с лъчите си по земята. А от тяхното пророкуване, продължило четиридесет и два месеца, се явиха и тези осветени 144000 от племената на Израил. А миг след това се надигна черният чудовищен извор от бездната с всичките вълни на дяволското си нечестие, за да потопи земята в разорение и погибел. Така Антихрист успя да унищожи телесно Божиите избрани и Божиите свидетели, но те го победиха, сломиха и съкрушиха духовно – защото не му се поклониха, нито приеха образа му или числото на името му. А миг след това Бог Отец заповяда Възкресението на изкупените Си, извиквайки от Небето:
“Възлезте тука!”
И ето, че свидетелите Му се върнаха отляво и отдясно като маслини пред Престола Му. А онези 144000 изкупени за първи плодове на Бога и Агнето, преминаха в Небесния Ерусалим – всяко племе през Портата си…”
Докато още отговарях с пламенен глас на Исус, Той вдигна десницата Си и ми проговори, казвайки:
“Сега разбираш ли какво ще ти бъде дадено от Отца и Сина в тази най-свята пророческа книга?
Ето, казвам го на теб и на цялата Си Църква:
Люде Мои! Днес ще дам на пророка Си да ви яви предварително пророкуваното от Божиите свидетели по времето на Голямата Скръб. Защото както Моисей и Илия явиха на Божиите избрани Вечното благовестие на Ерусалимските Порти, та всяко Израилево племе да влезе през Портата си, така днес слугата Ми, който е пророкът на Сион, ще ви даде дванадесет разпечатани пророчества, като дванадесет скъпоценни бисера. За да преминете с вяра през всяка от Ерусалимските Порти и така духовно да се запечатате като родът на Елиаким, като родът на Небесните Ерусалимски жители!
Оня, който вече е получил от Мене Ключа на Давид, ще се наслаждава на Божието Спасение и на Портите на Правдата! Защото като премине през тях, ще задържи в сърцето си бисерния им блясък! Затова призовавам всички вас да Ме последвате с пълна вяра. Защото измежду многото знамения, които сторих чрез слугата Си, давайки му да пие от Скритата Манна – това знамение с тайната на Божиите Порти е Благодатта над всяка благодат, и Славата над всичките Слави!
Аз, Светлостта на Небесния Ерусалим, Неговото Вечно Слънце и Правда, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s