6. ВИДЕНИЕТО С ЧЕТВЪРТИЯ ГОСПОДЕН ЛЪЧ И ЗАПАДНИТЕ ПОРТИ НА НЕБЕСНИЯ ЕРУСАЛИМ

“Четвъртият лъч от Мисията Ми е с Образа на Човешки Син, и с него се влиза през западните Порти на Небесния Ерусалим. Портите на Нефталим, Гад и Асир, които са Борбата, Щастието и Радостта. С тези Порти Аз освобождавам угнетените!”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ето, че стигнах до последния, четвърти лъч от божествената мисия на нашия Господ. Въпреки, че исках написването на тази глава да премине без сътресения, тя беше придружена от такъв дяволски натиск, щото сърцето ме заболя до пръсване. И аз знаех, че болката няма да отшуми, докато не износя и последното изречение на тази пророческа книга за “Господната Година”. Понякога си представям, че ето така, докато пиша под вдъхновението на Духа, Господ ще прибере душата ми, за да намеря сетнината си, за която се потрудих. А после се сещам, че Исус никога не започва нещо, което не би се довършило. Така и виденията в тази книга ще бъдат описани, напечатани и подарени на Божието домочадие. Нечестивият ще поскърца яростно със зъбите си, а после ще се стопи и изчезне като полъх и сянка. Нека ти кажа, братко мой, че ако Господ допуска съпротивата на лукавия против сърцата ни, то го прави, за да разберем самите ние от какво сме направени. Виж как на корицата на напечатаната книга скъпоценните камъни се въздигат и летят в Святия Дух, за да изпълнят цялата Господна Година. А след това си спомни как Апостол Петър е написал на всички ни:
“…ако сте опитали, “че Господ е благ;” при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа. Защото е писано в писанието: – “Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; и който вярва в Него, не ще се посрами…” (1 Петрово 2:3-6)
Виждаш ли как същественият изпит за всеки скъпоценен камък е свързан именно с това да не се посрами? Петър имаше защо да напише тези думи в посланието си, защото сам той многократно беше атакуван от Сатана, и неведнъж претърпя срам. Той беше свидетелят на Исус, свързан с Портата на голямата Борба, и него Господ освободи от угнетението, на което беше пленник. Спомни си тук Петровите думи към Исус. Спомни си как рибарят Му рече:
“Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек…” (Лука 5:8) 
А тогава Господ му отговори:
“Не бой се; отсега човеци ще ловиш…” (Лука 5:10) 
Нека ти кажа, мили приятелю, че най-голямата Борба, която ще преживеем в сърцата си, е сблъсъкът между Господната Вяра и дяволските съмнения, яростно раздухвани от Сатана, за да ни поклатят и разколебаят. И голямата планина, на която ще трябва да извикаме “Вдигни се и се хвърли в морето!” е натрупващото се угнетение от човешката слабост, която не иска да се покори на Божията Сила. Тази слабост, която подейства в Петър дори и след Възкресението на Исус. Защото той заяви на останалите:
“Отивам да ловя риба…” (Йоан 21:3) 
Ако можех някак да вляза в Живото Евангелие и Сам Господ да ме върне в онова време, за да стана реален участник на събитията, то със сигурност щях да кажа на Христовия апостол:
“Чакай, братко! Каква риба отиваш да ловиш? Не ти ли каза Исус, че те избра да ловиш човеци? Ще позволиш ли на Симон да оживее вътре в теб, когато призванието от Господ е за камъка Петър?”
Не мисли, че с подобни думи тръгвам да се упражнявам в превъзнасяне, че съм голяма работа. Защото и два живота няма да ми стигнат, за да платя цената за блясъка на Славата, която сега озарява Петър в Небесния Ерусалим. Но задавам тези въпроси, ако не заради теб, то заради другия до теб, и заради всички, които вятърът на съмнението би превърнал в пленници на угнетението. Защото не искам никой да тръгне по морските вълни, за да срещне Спасителя, а след това от силния вятър да отпадне и да започне да потъва. А Господ, прострял ръката Си, да му каже:
“Маловерецо, защо се усъмни?” (Матея 14:31) 
Понеже всички ние трябва да преминем през голямата Борба, и да понесем всички възможни последици за решението си. И така да отворим очите си, щото да виждаме Божия Избор там, където другите биха видели позор или срам. Защото ако отидем в предсмъртния час на Петър, ще видим, че той пожела да бъде разпнат с главата надолу, понеже не се считаше достоен за Славата на Кръста. Но ако и палачите му да мислеха, че от Христовия Апостол говореше позорът, пак Господ от Небето видя в разпятието на слугата Си благодатното свидетелство, че Петър ходеше с нозете си по Небето, за да извърви цялата Господна Година и да премине през всичките Порти на Небесния Ерусалим. А когато ходиш с нозе по Небето, ти винаги си с главата надолу. И искаш или не – ще приемеш, че Образът на Христос вътре в теб, ще претърпи поругание и трънен венец. Биене и хулене, оплюване и опозоряване, коварство и презрение, клюка и одумване. Но ето затова Господ ще ти даде видението със западните Порти на Небесния Ерусалим. За да знаеш какъв е смисълът и сетнината на това да претърпиш цялото възможно гонение заради Името на Исус.
Братко мой! Приятелю на сърцето ми!
Аз не обичам да се хваля с чужди свидетелства, нито да пия вода от чужди извори или с чужда пита помен да правя. Господ достатъчно много е благословил извора на сърцето ми, и е допуснал злострадание в живота ми, за да знам как да помогна именно на угнетените. Защото не ми беше никак лесно да започна стъпките си по трънливия път на Божието Спасение. За един млад човек, станал глава на семейство и баща на две двойки близнаци, не беше лесно да приеме огромното предизвикателство, че ще се посвети в Делото на Божия Пророчески Дух. Защото в онова време преди седемнадесет години имах само Божието обещание за Хълма Мория и вярата си в Исус. Нищо повече от това! Нито църковна или лидерска подкрепа. Нито известност и приятели в Бога. Нито ясна представа какво ще ми се случи в годините напред. Пристигнали като безработни в Добрич, и вече с втора двойка близнаци, този път момичета, ние трябваше да търсим решения за живота си, понеже отговорността ни към нашите дечица беше голяма.
Какво трябваше да стори в този момент човекът Стефан?
Да си търси работа или да се изпълва със Святия Дух?
Да ходи да се подписва в бюрото за безработни и да чука по вратите на “Социални грижи” или да остави Господ да се подписва с Името Си в книгите които пише за благословение на Църквата? Угнетението ми, братко, беше страшно! Това беше агония от нямане, ужас от нужди, и напор от грижи! Време, в което съмненията жестоко брулеха душата ми, защото мизерията като въже ме стискаше за гърлото! Какво искаше Исус от мен? Защо не ми отваряше врати да започна някъде работа и да осмисля дните си в прехрана на семейството си и отглеждане на децата си? Не си ли давах сметка, че духовното пространство на Спасението отдавна е гъсто и пренаселено от толкова много църкви и деноминации? Не идваше ли угнетителят да шепне в нощите ми гнусните си съмнения:
“Какво си решил да правиш? За какъв се мислиш? Точно теб ли ще избере Господ, неудачнико?”
А когато към всичко това се прибави и клеймото “антихрист”, с което бях анатемосан от една теоложка в местната евангелска църква, то видението ми от Исус за Хълма Мория сякаш се покри с тъмен и тежък капак. Какво щях да правя от този момент нататък в един град, в който християните ме гледат с погнуса и отвращение, сякаш съм възможно най-уродливият изрод? Как щях да понеса тъмницата от религиозно отрицание, с което дяволът реши, че вече е спрял Божия план за живота ми? Можех ли като Петър да си кажа, че отивам да ловя риба, сиреч, да се върна към езическия живот, който познавах до болка, или трябваше да отстоявам Господния Избор, с който Исус ме беше посочил? Разбира се, че избрах второто! И именно то се превърна в печат на живота ми.
Без значение, че бях сам – аз продължих да пиша! Без значение, че целият свят се обърна против Вярата, с която ме дари Исус, аз реших в сърцето си да Му остана Верен! Без значение, че нямах никаква представа как Той ще снабдява нуждите на многолюдното ми семейство, аз Му се доверих! И днес, седемнадесет години по-късно, знам, че изборът ми е бил превъзходен! Защото резултатът от него са сто и осемдесет книги, родени в пет благодатни Божии Присъствия! Книги, които са Дух и Живот! Книги, с които Господ издири разпръснатите Си овце по бърдата и долините на религиозния вавилонски дух, за да ги въздигне в Светлината на Хълма Мория! И нека всичко, което не съм успял да добавя и разкажа, Сам Господ да потвърди в сърцата на Своите Верни. А тук и сега аз ще продължа с думите, които Той проговори на сърцето ми преди видението със западните Порти на Небесния Ерусалим. Ето какво ми каза Исус:
“Слуго Мой! Ти наистина премина през голямата Борба от Портата на Нефталим, за да оставиш свидетелство на Църквата Ми, че си Камък Господен, избран и скъпоценен. По Волята на Отца Ми в живота ти се явиха най-жестоките съпротивления на Сатана, свързани със засеняващата му сила. Къде с демонично, или пък с човешко насилие, дяволът употреби максимума на духовния си натиск, та дано би те отместил от призванието ти. Но ето, че ти стоиш, а лукавият вие от болка с изранените си нокти, защото не може да изброи загубите си.
Казвам ти, Стефане, че ти вече си повече от победител в Името Ми, защото пътят ти беше белязан от най-големите духовни сблъсъци между Божието и сатанинското засеняване. С всяка следваща пророческа книга Аз те правех да ходиш от Слава в Слава, и от Присъствие в Присъствие. Няма началства и власти на нечестието, които Господ да не е поразявал чрез теб с двуострия Меч на устните Си. Няма височина или дълбочина, които да не съм ти давал да видиш и засвидетелстваш на Църквата Ми! И ето в това е Славата за Царството Ми, слуго Мой! Защото Словото, което ти се даде, е живо и деятелно. То обръща съдби и отваря очи. Лекува рани и събаря крепости. Въздига човешките духове в Светлината на Святия Дух, и укрепява сърцата в Божията Вечна Правда. А на това Дело малцина са способни!
Кажи Ми тогава, миг преди да те въздигна до западните Порти на Моя Град, какъв е Образът на Човешкия Син на земята, който се яви в твоя живот?”
“О, Исусе! Скъпоценни и твърде благодатни са думите Ти за мен. Защото ми носят мир и утеха, че усърдието ми за Теб си е струвало всяка секунда от живота ми. Аз познах Твоя Образ на земята като Свято Лице и Глава, окървавена от трънен венец. Аз познах най-страшното противоречие, което трябваше да понеса в сърцето си. Противоречието да ме намразят без причина, и да съм виновен без вина. Аз преживях ужаса да ме нарекат злотворец, без да съм сторил зло на никое от чедата Ти, нито на който и да било от домашните ми. Бях Твоят юнец на Божия Свят Олтар, който никога не дръзна да постави търговска цена върху книгите Ти, но пак това не трогна гонителите ми, които ме нарекоха вълк във вестниците си. Предадох себе си и цялото си семейство за Твоята Свята употреба, а вярната ми съпруга и синът ми Емануил се посветиха в преводи на Твоите Славни пророчески видения, но пак това не трогна поругателите ми, понеже те поляха с помия и хули Святата семейна обич между нас, като сътвориха лъжи, че финансирам Делото на Божия Пророчески Дух със сводничество и проституиране.
Аз, Господи, станах най-чудовищният изверг за всички църкви в България, само защото имах ревността да Те обичам и да слушам единствено Твоя Глас. Главата ми беше стегната в ужасен трънен венец, а проклятията и чародействата валяха върху мен като дъжд из ведро. Книгите ми се изгаряха от пастори пред събранията им, а Делото ми беше заклеймено като зловонно и сатанинско.
Пих дълго Чашата Ти в Гетсимания, Исусе! И много змийска отрова се опита да ме увреди до полудяване и абсолютен ужас. Но ето, че и до днес разсъдъкът ми е здрав, и сърцето ми не спира да тупти. Но аз бих Те излъгал, ако кажа, че не съм уморен, защото последните ми стъпки с Теб ми костват пределни усилия…”
В този миг Господ ме погали с ръката Си, а в очите Му бликнаха сълзи. И Той с притихнал Глас ми проговори, казвайки:
“Знам всичко това, което Ми споделяш, слуго Мой! Защото животът ти пред Мене е като на длан! Но сега ти казвам, че всяко друго развитие на съдбата ти щеше да бъде лъжа. И ти, който вкуси смърт с Господа, за да дадеш Живот на чедата Му, трябваше да се намериш едно в едно с Образа Му! Понеже именно затова най-желателните Порти на Небесния Ерусалим са последните две Порти на Гад и Асир. Портите на Щастието и Радостта. Но кой да би могъл да достигне до тях, ако първом не преживее в Дух и Истина думите Ми, които ви завещах в Евангелието? Не казах ли на всички ви, че:
“Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме…” (Йоан 16:21-22)
Разбираш ли сега скръбта си, слуго Мой? И проумяваш ли, че чрез теб днес раждам поколението на Грабването, което с тази книга ще се изпълни с Духа на Енох? Не бяха ли пророческите книги, които ти дадох, като пет благодатни Кръга в Господната Година? Ето, споделям ти, че преди няколко години в молитвено събрание едно сърце Ме попита:
“Господи, какво е за Теб Делото, което върши слугата Ти Стефан?”
А тогава Аз отговорих на това сърце с думите:
“Делото на пророка Ми е двеста години!”
С този отговор исках да засвидетелствам на Вярното Си чедо, че ти вършиш труд, който без умножена Благодат би отнел време от двеста години. Но понеже Господ е усилил Благодатта, скъсил е времето. И ако сега ти би Ме попитал същото, но от позиция на досегашното ти усърдие за Мен и Отца Ми, то знаеш ли какъв ще бъде отговорът Ми? Ето, явявам го, а ти го запомни:
“Делото ти отдавна премина времето от триста шестдесет и пет години!”
Именно затова тази книга за Господната Година викаше в Духа, за да бъде написана. Защото с нея Господ ще събере и всички останали книги, за да каже на Църквата Си, че е време да бъде грабната, без да види тление. Ти мощно се подвизаваше в Сионовото състезание, пророко Господен, и затова Сам Аз те направих явен за Небесните Светии и достопочитаем сред усъвършенстваните праведници. И сега какво друго да сторя, освен отново да те въздигна до Портите на Моя Град?”
След последните Си думи Господ ме прегърна с Десницата Си, а с Левицата докосна Сърцето Си. И тогава от гърдите Му възлезе бисерен лъч, който могъщо просия, като се превърна в слънчева пътека. Така аз и Спасителят преминахме по пътеката, въздигайки се нагоре, докато се намерихме пред западните Порти на Небесния Ерусалим. И там, поставил ме издалеч, Господ се приближи към самите Порти и издигна ръцете Си, като извика:
“Божии ангели на западните Порти на Моя Град!
Възлезте пред Небесния Цар и явете за пророка на Сион бисерната Светлина на всемогъщото засеняване от Бога и Отца, което събира Борбата, Щастието и Радостта в Образа на Човешкия Син! За да има Моята Църква Господното потвърждение как Аз давам свобода на угнетените!”
След тези Славни думи на Господа, Божиите ангели възлязоха, всеки пред Портата си. И ето, че ангелът на Нефталим разпери крилата си, а отсред тях заблестяха бисерни лъчи, в които се яви Образът на Човешкия Син с трънен венец, който стягаше Главата Му. И Божията Борба се яви като сияние върху Образа, тъй щото Той погрозня, а капчици Кръв започнаха да остават дълги бразди по челото, очите, скулите, устните и брадата на Спасителя. А докато аз гледах, Господ ми посочи Себе Си във видението, като казваше:
“Виждаш ли какво стори Божията Борба с Образа на Човешкия Син? Виждаш ли как Отец предаде Сина Си на поругание и най-страшно злострадание, за да се изпълни писаното в “Евреи”, което гласи:
“Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек. Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания начинателя на тяхното спасение…” (Евреи 2:9-10) 
Но отказа ли се Синът да се покори на Отца в страданието, или се закрепи във Вярността Му? Отхвърли ли Синът трънения венец, понеже много повече Му подобаваше корона? И ако всички Мои са повярвали в Начинателя, то нима ще се откажат да се уподобят на Него, за да им стане Той Усъвършител? Няма ли скоро да съберете капките Ми Кръв, за да я превърнете в Сила, с която да изпълните писаното:
“…с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни, не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха…” (Евреи 12:1-4)
Виждаш ли, слуго Мой, как в тази Порта на Нефталим, свързана с голямата Борба, има лъч, който води към Портите на Гад и Асир? Виждат ли Моите този лъч? Виждат ли писаното:
“Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия Престол…”
Светът ще се опита да ви измами, че е срамно да носите трънени венци, без да потърсите сметка на гонителите си. Дяволът ще се опита чрезмерно да ви угнети, че понасяте противоречие от грешните и ще ви предложи да го отхвърлите! Но вие помнете, че имате лъч към следващите две Порти на Небесния Ерусалим! Помнете предстоящата радост, за да издържите Кръста и да презрете срама! Защото ангелите на Гад и Асир ще възлязат едновременно, и заедно ще разперят крилата си. И тогава ще се случи ето това…”
В пълно потвърждение на Господните думи ангелите на Гад и Асир възлязоха заедно напред. И като разпериха крилата си, съединиха в едно бисерните си лъчи. А тогава отсред тях се яви светъл и чист висон, носен от Божии ръце в краищата си, който прелетя към окървавения Образ на Исуса. И самите Отечески ръце, наричани Щастие и Радост се приближиха до Главата на Спасителя, като изтръгнаха бодлите, забити в нея, и вече ги полагаха върху висона. А тогава настъпи чудо. Защото тръненият венец всред светлия висон се превърна в златна халка. А капките Христова кръв, попили в бялото, се преобразиха в могъщо Небесно послание, което гласеше:
“Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите. И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи…” (Откровение 19:7-9) 
Вълнението ми беше толкова голямо, щото паднах на коленете си, и плач задави сърцето ми. А Господ, като се приближи до мен, каза:
“Виждаш ли как Отец Ми простря ръцете Си върху бисерните лъчи от крилата на ангелите, тъй щото взе висона отсред тях, за да положи в него Скръбта и Страданието на Своя Син? И ако тръненият венец се превърна в златна халка, а капките кръв – в сватбено послание за Щастие и Радост, то какво повече да сторят Моите, освен да претърпят поруганието и да превъзмогнат угнетението?
Ето, Църкво Моя, явявам ти последните Си три Порти, и ти казвам да запомниш думите на Своя Младоженец:
Щастието и Радостта ти са в сватбения висон от Портите на Гад и Асир, но пръстенът на Вярността Ти – от Портата на Нефталим! И никой не може да стане радостен и щастлив, преди да е бил намерен за Верен и Истинен в Образа на Човешкия Син…”
След тези последни и най-съкровени думи, Господ ме възправи на нозете ми. А след това отново ми проговори, като казваше:
“Стефане, приятелю Мой!
Въздигни се сега още по-високо с Мен! Над Стените и Портите на Моя Град, за да го погледнеш от Собствения Поглед на Отца Ми! И да видиш не нещо друго, но херувимската Сила в Святия Дух! Защото именно в тази Сила Отец Ми положи Славното Си засеняване, а Синът – лъчите от божествената Си Мисия на земята!”
Господ вече ме въздигаше над Небесния Ерусалим, когато аз го видях като изящно блеснал квадрат. И ето, че върху Стените на Града се явиха могъщи Божии лъчи – на вола, лъва, орела и Образа на Човешкия Син. А Исус, виждайки огромното ми възхищение, отново проговори, казвайки:
“Съвършената Воля на Отец Ми за всеки от скъпоценните камъни на Сион е ето тази:
Както Небесният Ерусалим пази Стените Си чрез Портите, тъй щото Отеческото засеняване поразява дяволските ветрища от север, изток, юг и запад, така и всеки скъпоценен камък трябва да придобие Отеческите лъчи вътре в себе си, за да бъде успешен срещу падналия херувим и всичките му бесове.
Именно така всяка от стените ви ще бъде като всяка от Стените на Моя Град. А това вие можете да придобиете едва тогава, когато извървите Пътя на Енох и платите цената за цялата Господна Година! Защото както е Небесният Ерусалим в Силата Си, така трябва да бъде и всеки от скъпоценните му камъни!
Ето, както ясно говорих на първите Си Апостоли, така ясно говоря чрез пророка Си на последните Ми Звани, Избрани и Верни! Аз ви давам власт над цялата сила на врага! И ако врагът Господен е паднал херувим, то вие бъдете скъпоценни камъни, пълни с херувимската Сила в Святия Дух!
Силата на вола – за да бъдете Моите благовестители!
Силата на лъва – за да бъдете Моите освободители!
Силата на орела – за да бъдете Моите зеници!
Силата на Човешкия Син – за да бъдете Моите свидетели!
Аз, Дървото на Живота и Господната Година, осветих Пътя на Енох за Моята Църква чрез най-святите видения от Небесното Царство, които дадох на слугата Си Стефан!
Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”