ГОСПОДНАТА ГОДИНА – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С ВТОРИЯ ГОСПОДЕН ЛЪЧ И ИЗТОЧНИТЕ ПОРТИ НА НЕБЕСНИЯ ЕРУСАЛИМ

“Вторият лъч от Мисията Ми е с образа на лъв, и чрез него се влиза през източните Порти на Небесния Ерусалим. Портите на Йосиф, Вениамин и Манасия, които са Благочестието, Ревността и Прощението. С тези Порти Аз освобождавам пленниците!”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Една голяма скръб притиска сърцето ми и ми струва огромни усилия да я претърпявам – не с дни или седмици, но с месеци и години. Въпреки, че многократно Господ ме е призовавал да се възрадвам в Спасението, което Той върши, пак причините за скръбта се явяват постоянно, сякаш са като води от непресъхващ извор. Било, че искам или не искам, аз всеки ден се сблъсквам с една и съща угнетителна атмосфера, която напълно отразява тежненията и обременеността на поколения българи. Сякаш онези пет века от турско робство все още не са свършили, понеже робската психика остава неизкоренена и продължава да ражда своите бурени в манталитета и националното ни самосъзнание. Да би тръгнал човек да изтръгва тези бурени, то значи да обрече живота си на загубена кауза, понеже ще му трябват не години, а векове. Страхът от високопоставените сякаш, че вече се е превърнал в своеобразен ген, а търпението отдавна не е качество, а малформация, сиреч, тумор в българския дух, който напълно се оглежда в писаното от Апостол Павел:
“Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните; понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето…” (2 Коринтяни 11:19-20)
То бива страх и малодушие, то бива апатия и безразличие, но при нас всичко това е придобило очертанията на черен облак, който има размери от сто и единадесет хиляди квадратни километра. Може ли тогава вторият от божествените лъчи на Христовата Мисия да пробие облака на българския страх, та да намери верни сърца, в които Господ да положи лъвското засеняване на Божията Сила? Колко би ми се искало да отговоря утвърдително на тоя въпрос! И как ревнувам онези три лъва от българския герб да не са празна и бездушна хералдика, но да станат отражение на един народ, който не търпи дяволското насилие, но намира начин да му се противопостави. За съжаление – средният лъв от българския герб върви назад, а не напред. Обърнат е на запад, сиреч, към залеза, а не на изток към изгрева. Наляво, тоест, към по-слабата ръка, а не надясно – към Силата. Кой и как реши символът на българската държавност да изглежда по този начин – това е друг въпрос. Аз просто искам да знаеш, че както в народ от лъвове една овца е изключение, така и в народ от овце един лъв е изключение. Може би и затова си имаме само един лъвски дякон и апостол – Васил Левски. За да си честваме раждането и обесването му в една нито толкова чиста, нито толкова Свята република.
А къде остана във всички тези размишления Господ Исус Христос? Къде остана Божият Син, Чийто Свят Дух ни е дал всичко, потребно за живота и благочестието? Къде остана онзи Небесен Град, построен на Хълм, който не може да се укрие? Защото именно него трябваше да представляват Божиите Светии, които Спасителят нарече “светлина на света”.
Нека ти кажа, мили мой братко, че за последните четиринадесет години сърцето ми не просто се насити, но се пресити от предателства, изменчивост и апатия. То не бяха шепотничества и сплетни, клюки и коварства, хули и злословия. И всичко това – сътворено от човеци, които имаха безумната дързост да се наричат християни. И всичко това – от страхливи религиозни лицемери, които никога нямат мнение или собствена достойна позиция, но като развалени грамофони въртят една и съща протъркана плоча от пасторски клейма върху Стефан Главчев. Дори наскоро една много известна българска певица, харесала поезията ми, която пиша под псевдонима Ясен Ведрин, поиска контакт с мен в Интернет. И когато най-искрено и сърдечно отговорих на поканата й, като й протегнах ръка и споделих, че се казвам Стефан Главчев, ръката ми увисна в празното, понеже отговор не последва никакъв… И как да би последвал, след като въпросната дама е част от хвалението в столична църква, където съм обявен за антихрист. Може би същата още от другия ден “искрено се е покаяла”, че е чела “дяволската” поезия на този Ведрин, и от сърце е отправила благодарност към Бога, че е бил могъщ да я опази от подобен антихрист. Сигурно е много лесно на враговете и злотворците ми да казват “Амин” на опозоряването ми, и да възклицават с “Алелуя”, когато се късат и изгарят книгите ми, щом такава е официалната позиция на официалните църковни съюзи, дирекции, алианси и прочее демонични тресавища. Но кой от опозорителите ми усети онзи дявол с лице на лъв, за който Апостол Петър ни предупреди в посланието си:
“Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света…” (1 Петрово 5:8-9)
И когато един ден всички тези земни черепки застанат пред Святия Трон на Вечния Съдия, то какви оправдания биха изкопчили от изобличените си сърца? Че така им казал техният пастор, който имал американска диплома ли? Или, че са променили ударението на сричката, та вместо Завет с гонение, да си потърсят място на завет без гонение…
Колко удобно! Колко тъжно! Колко гнусно и лицемерно!
Досущ като в притчата на Соломон, където е писано:
“Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!” (Притчи 22:13)
Ами стой си тогава вътре, на завет! Но недей дори и да си помисляш, че имаш някакъв дял или участие в Завета Господен! Защото на Своите Господ обеща, че ще бъдат гонени, преследвани и мразени заради Името Му. Но също така Той им даде власт да настъпват на змии, на скорпии, и дори власт над цялата сила на врага. За да се сбъдне писаното, което отново е в “Притчи”:
“Нечестивите бягат без да ги гони някой, а праведните са смели като млад лъв…” (Притчи 28:1) 
Разбираш ли за какво ти говоря, верни ми приятелю? Проумяваш ли скръбта, от която не мога да се отърва? Нека ти кажа, че най-непоносимото за мен не са дяволските стрели, нито реките от религиозна помия, които се изсипаха върху името и делото ми. Не! Страшната и непоносима скръб е да гледам как човеците пречупват гръбнаците си в робски поклони, поради непреодолимия си страх от високопоставените. Някой си се страхувал да не го низвергнат, друг – да не го анатемосат, трети – да не си изгуби затопления стол в събранието, четвърти – да не му излезе лошо име сред човеците, пети – да не стане прицел на чародейни молитви, шести – да не му се прекрати теологическото образование, седми – да не си провали кариерата.
Страх, страх, страх! О, злощастни пленници на страха! С какви думи да ви опиша или с колко още сълзи да ви оплача? Как досега никак не се събудихте, та да се съпротивите на дявола с Вярата на Христос? Как срещу нечестивия лъв от тъмнината не изръмжахте с Гласа на Лъва от Юдовото коляно? Как за изминалото време не се укрепихте с Вярата на Давид, и със стоенето на Даниил? Когато вавилонските наемници обявиха делото ми за нечестиво, то те уплашиха ли моя Господ, та Той разтреперан да ми каже:
“Ех, слуго Мой! Дотук Ми беше водителството, което ти давах! Тази кампания против теб много Ме уплаши и трябва да Си плюя на петите и да избягам в Небето! А пък ти се оправяй както можеш…”
Смути ли се Святият Дух от прелелите води на нечестието, станали причина за личното ми поругание, та да ми каже:
“Тръгвам Си вече, Стефане! Отивам Си! Драго Ми беше да ти говоря и да те употребявам, но тези води на Ефрат са твърде страшни, не мислиш ли?”
Смути ли се, най-сетне, Святият и Всемогъщ Отец на Небето, та да ми каже:
“Защо Ми трябваше така да разбуня духовете с книгите, които ти дадох? А сега какво ще правя? Как да опазя Портите на Ерусалим от бесните пълчища на дявола? Нямам никаква идея и затова съкрушен те напускам!”
Подобни диалози със сигурност може да има само в розовите сънища на дявола. Но наяве в битието му има един Ужас и върховен Кошмар! Ужасът и Кошмарът, за които Апостол Йоан написа:
“Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола…” (1 Йоаново 3:8)
Ако някой иска да участва в Победата и Триумфа на Господ Исус Христос – то нека такъв да бъде гладен за повече гонение! И като претърпи гонението – да възвеличи с Христовата Вяра стоенето си в Божията Вечна Правда! Но ако друг иска да си остане религиозен коментатор, та да се възторгва от плъховете, които напускат потъващия кораб, то нека пази “святата” си доктриналност, докато съвсем се обезличи и заприлича на вдъхновителите си. Аз нямам никакви амбиции да тегля към Хълма Господен тълпи, които от колебливост и съмнение се разтягат като свински черва, готови да се пръснат от притеснение. Защото зловонието от такива е неописуемо, а пък страхливата им природа – достойна за отвращение. Но за всички онези Верни, непоколебими, дръзновени и неустрашими мои приятели аз сега ще продължа с видението пред източните Порти на Небесния Ерусалим, което Господ даде на сърцето ми. Ето думите, които Той ми проговори, когато отново се сниши до мен:
“Слуго Мой! Виждам скръбта, която прелива от сърцето ти, и ти казвам, че тя лесно не може да се отмахне от теб. Именно затова Аз ще продължа да те призовавам да се възрадваш в Спасението Ми. Защото състоянието ти всякога ще отговаря на погледа на духа ти. Ако гледаш на горното – ще видиш как в Града на Бога и Отца са радост и веселие, тържество и триумф. Ако гледаш на долното – скръбта ще измества щастието, понеже тя е като вълните на голяма река. И как да бих ти казал, че няма да преживееш скръб, когато Сам бях свидетел на всичкото напускане и предателства, които преживя заради Името Ми? Когато ти въздиша, и Аз въздишах с теб! Когато ти плака, и Аз плаках с теб! Когато ти страдаше, и Аз страдах с теб! Защото бях не отвън, но отвътре – в сърцето ти! И всеки удар против теб, беше удар против Мен! И всеки трън, забит в главата ти, беше част от Моя трънен венец! И всеки гвоздей, който нечестивите забиха в даващите ти ръце, и осветените ти нозе, беше Моята Голгота за духа ти!
Но ето, слуго Мой! Ти живееш по Божието Провидение и Предузнание, а Сатана не е намерил нито един полезен ход против Словото от Хълма Мория, и няма нито едно скроено оръжие против пророка Господен. Нека именно това те утеши и изпълни с Моя Мир! Защото Аз върша Делото Си чрез сърцето ти, и съм могъщ да издиря и осветя човеците, заради които си написал всичките пророчески книги във времето на своето слугуване към Мен.
А сега погледни нагоре, към Небето. Защото Аз отново ще те прегърна с Десницата Си, а с Левицата ще докосна Сърцето Си, за да се яви вторият от лъчите на божествената Ми Мисия…”
След последните Си думи Господ ме прегърна, а от гърдите Му просия бисерен лъч, който се превърна в слънчева пътека. И ние мигновено се въздигнахме по самата пътека, като стигнахме до източните Порти на Небесния Ерусалим. А там, подобно на първото видение, Господ ме постави на място, откъдето виждах и трите Порти. А Сам Той се приближи напред и издигна ръцете Си, като извика:
“Божии ангели на източните Порти! Възлезте пред Небесния Цар и явете за пророка на Сион бисерната Светлина на всемогъщото засеняване от Бога и Отца, което събира Благочестието, Ревността и Прощението в образа на лъв! За да има Моята Църква свидетелството как Аз освобождавам пленниците!”
Дочули Гласа Господен, ангелите възлязоха – всеки пред Портата си. И ето, че първият от тях – ангелът на Йосиф – разпери крилата си. А тогава от тях излязоха бисерни лъчи, в които светеше образ на лъв. И Божието Благочестие изпълни лъва, тъй щото гривата му заблестя като слънчева, а самият той присви предните си лапи, като се прекланяше на Небето. Това накара Господ развълнуван да го посочи и да ми каже:
“Виждаш ли, слуго Мой, как гривата на лъва стана слънчева и блестяща от Присъствието на Святия Дух? Ето, казвам ти, че това е поради Благочестието на Йосиф! Всеки, който иска да бъде помазан като лъв на Небето, трябва да плати цена с благочестивия си живот, без да се плаши от гонение. Защото няма лъв от Небето, който да би бил уплашен от дяволското насилие на земята. Тъкмо обратното – зверовете на лукавия бягат надалеч още щом зърнат осанката на Божия лъв, тъй щото Светлината свети в тъмнината, а тъмнината не може да я схване! Забележи също как слънчевите коси на гривата се спускат от главата, за да направят Свято цялото тяло на лъва. Ето така Благочестието се явява връзка между Мен и Моята Църква! И свещен дълг на всеки благочестив е да пази себе си неопетнен от света, като пригледва сиромасите и вдовиците! Само така великата тайна на Благочестието може да ви направи благородни и готови за Божия употреба!”
След тези думи на Спасителя, вторият от ангелите – ангелът на Вениамин – разпери крилата си. И ето, че бисерната Светлина отсред него скоро се превърна в огнени пламъци, които влязоха сред лъчите, като скоро изпълниха устата и очите на лъва. И Божията Ревност, по-мощна от когато и да било, накара лъва да отвори славните си челюсти и да изръмжи с цялата си сила. А тогава огнена струя като от горелка възлезе от лъвската паст, а очите му станаха като живи въглени. И с едно прекрасно възклицание Господ извика към мен, казвайки:
“Лъвът изрева; кой не ще се уплаши? Господ Йеова изговори; кой не ще пророкува?…” (Амос 3:8) 
Гледай, слуго Мой! И запиши на книга този славен миг, когато Божията Ревност възлиза като огън от лъвските уста! Защото само така Църквата Ми може да изпълни писаното:
“Ревът им ще бъде като на лъв; те ще реват като млади лъвове; Да! ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, и не ще има кой да го отърве…” (Исайя 5:29) 
Не ви ли направих ловци на човеци, та с Моята Ревност да изтръгвате душите от плена на насилника? Коя тъмница не би се потресла от могъщия рев на Ревността, и кои железни решетки биха устояли на Огъня, чийто Разпалвач е Небесният Отец? Вълк ли ще ви смути, та да бягате от наемници, или мечка ще ви уплаши, та да отпаднете от чародейства? Леопард ли ще ви се озъби, та да ви нападне страх от Антихриста, или тигър ще ви стресне, та да се огънете пред Авадон? Ето, казвам на Моите, че няма звяр или плашило против Лъва от Юдовото коляно, нито тъмница и преграда, където дяволът да държи Сионовите пленници, когато против тях Небето е изпратило огнедишащи лъвове с гриви от Благочестие. Хиляда нечестиви ще бягат от ръмженето на един праведник, и десет хиляди съвсем ще отпаднат от Огъня в устните му!
Бъди ревностна, Моя Църкво! Строши железата на дяволските зандани и върни в Лоното Ми пленниците, които Вавилон озапти!”
Господ едва беше изговорил думите Си, когато и третият – ангелът на Манасия – пристъпи пред Портата си, като разтвори крилата си. Тогава от тях излезе мека бисерна светлина, подобна на постеля, или по-скоро покривало от утеха. А Божието Прощение, което блестеше от покривалото, скоро влезе в предните лапи на лъва, правейки ги меки и пухкави. А там, в присъствието на лъва, се яви и агънце, чието руно беше силно омърсено. Но това никак не ядоса лъва. Тъкмо обратното – вдигнал могъщите си лапи той погали с тях руното на агънцето, тъй щото то заплака от вина в лъвската прегръдка, а от нечистотата му не беше останал и помен. И тогава, със сълзи в очите Си, Господ посочи към лъва, като ми казваше:
“Ето това, Стефане, отличава Божиите лъвове от дяволските! Дяволските всякога превръщат силата в насилие, докато Божиите превръщат Силата си в Прощение! Именно това ги прави да остават благородни, понеже прегръдката им отнема силата на греха и осъждението, и покрива немощните с Благодатта и Мира Ми!
Църкво Моя! Искам лъвовете Си сред тебе! Искам тези заветни слуги, на които да имам основанието да повторя думите, които казах на Апостолите Си:
“Приемете Святия Дух. На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са…” (Йоан 20:22-23) 
Защото само така ще се научите да различавате жертви от палачи, пленници от запленители, плячка от зверове!
На жертвите и пленниците прощавайте греховете, защото имат нужда от Божия Утеха и Прощение! На палачите или запленителите задържайте греховете, защото те са прицел на Божия Яростен Гняв, отдавна посочени на беззаконията си!
И в края на това Свято видение отново ще призова всички да се оставите от малодушието и страха, които са главните съветници на предателството и отстъплението, за да прегърнете безстрашието, смелостта и братолюбието, с които да утвърдите Божието засеняване в сърцата си. За да преминете през Портите на Йосиф, Вениамин и Манасия – с Благочестие, Ревност и Прощение!
Аз, Господната Година и Дървото на Живота, все още говоря и не млъквам! Блажени лъвовете на Небето, които освобождават Сионовите пленници! Те непременно са Дух от Духа и Сила от Силата на Лъва от Юдовото коляно!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s