3. ВИДЕНИЕТО С ПЪРВИЯ ГОСПОДЕН ЛЪЧ И СЕВЕРНИТЕ ПОРТИ НА НЕБЕСНИЯ ЕРУСАЛИМ

“Първият лъч от Мисията Ми е с образа на вол, и чрез него се влиза през северните Порти на Небесния Ерусалим! Портите на Рувим, Юда и Левий, които са Смирението, Славословието и Съгласието! С тези Порти Аз благовестявам на сиромасите!”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
При писането на пророчески книги аз винаги осъзнавам възможния риск те да попаднат в грешна почва, да бъдат прочетени от неправилните хора, и в крайна сметка – да довлекат вятър от гонение и омраза против сърцето ми. Това е най-болезнената част от цената, която плащам за привилегията да прогласявам Божията Вечна Правда. Не казвам това, за да се оплаквам или да търся причини за отстъпление, но за да бъде като предупреждение за всички, които общуват със Словото на Божия Пророчески Дух. Книгите в това Слово винаги са като благодатна надстройка върху предишните книги, тъй щото не е възможно човек да разбере това последно пророческо послание, ако преди това Господ Исус Христос не е положил в сърцето му по-ранните Си откровения. Затова тук ще предупредя, че книгата за “Господната Година” е надстройка върху книгите за “Портите на Правдата” и “Тайните на Царството”. И ако някой не е прочел тези две книги – ще усети празнота от незнание, свързано с имената на Ерусалимските Порти, както и с духовния им заряд, свързан с Небесните добродетели на Божия Син. Затова нека никой не се тюхка и да се пита защо Рувим отговаря на Смирението, Юда – на Славословието, или пък Левий на Съгласието, но по-добре да направи правилните стъпки, като прочете самите книги, и чак тогава да пристъпи към прочит на тази книга. В противен случай ще се сбъдне писаното в “Еклесиаст”:
“Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои…” (Еклесиаст 1:15)
Не бъдете недоизпълнени, но гладувайте и жадувайте за Божията Правда, за да спечелите Съвършеното Божие благоволение. Казвам всичко това с цялата сериозност и категоричност, защото бях свидетел през годините как мнозина останаха недоизпълнени, понеже нямаха разум да следват стъпките на Спасителя, а бяха като кокошки на стърнището, които ровят с крака, за да клъвнат я това, я онова. В своята избирателност какво точно да прочетат от книгите на служение “Мория”, те не изпитаха сърцата си, нито стоенето си в Святия Дух. Наместо това заложиха на празно любопитство, досущ като безумци, които искат от майстора да им построи нова къща, но първом да започне от покрива и керемидите, след това да сложи тук-таме бетонна основа, като продължи нататък с някой прозорец и колона. А когато дяволът дойде с дъждовете, реките и ветровете си и събори непостроената къща, бързат да похулят Стефан Главчев, че пишел много странно, неразбираемо и сложно. Истината е, че те не са извървели Пътя от началото до края, а са си направили собствен път от територия на съмнения, предразсъдъци и Вавилонски крепости. И когато нещо от пророческите послания не им изнася – захвърлят го, като търсят друго, което да им хареса. С подобно порочно отношение към Благодатта и Светлината на Спасителя никой никога няма да направи и една стъпка на Вяра в правилната посока. А как тогава да биха извървели целия Път на Енох? Или как да позволят на Исус да събори човешкото, за да съгради божественото? Не затова ли Господ всякога изпълва с ревност сърцето ми, за да изписвам цели страници с изобличения, преди Сам Той да положи скъпоценните Си откровения?
Виждаш ли как в заглавието по-горе се говори за Господен лъч, с който се влиза през Портите на Небесния Ерусалим? Ето този лъч е Божието засеняване, сиреч, Силата на Светлината, с която Исус иска да спаси сърцата ни от мрака на дявола. В божествената мисия на Спасителя има четири такива лъча, а тук ми предстои да ти разкрия първия от тях. Затова нека посланието оттук нататък да продължи с думите, които Исус проговори на духа ми, миг преди да ми даде видението Си. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Възрадвай сърцето си, че си избраният съд, в който твоят Господ излива най-скъпоценните видения от Сион. Защото ако е добро нещо някой да намери изобилие от Бога, то е чудо на чудесата когато слуга получи преизобилието. А Аз ти казвам, че отдавна съм те направил преизобилен за Моята Църква. И за да Ме разбереш, ще те попитам така: Какво е за теб думата “бисер”?”
“О, Исусе! Аз отдавна съм свързал тази дума с едно единствено Небесно значение. Защото за мен “бисер” е всяка Порта от Небесния Град, според както е видял и записал това Твоят Апостол и пророк Йоан в “Откровението”:
“И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер…”  (Откровение 21:21)
“Виж тогава думите Ми в притчата, която ви оставих. Защото тя беше послание за Небесно изобилие. И думите на притчата гласят:
“Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи…” (Матея 13:45-46)
За колко бисера говори притчата Ми, Стефане?”
“Господи мой! Става дума само за един бисер…”
“Точно така е! Изобилието отговаря само на един бисер. Толкова скъпоценен, че онзи търговец продаде всичко, що имаше, и го купи. Но ти се върни отново на Моя Небесен Град и виж писаното, че там има дванадесет бисера. Ако един бисер е изобилие, то дванадесет бисера какво биха били за онзи, който ги притежава?”
“Ах, Спасителю мой! Дванадесет бисера непременно отговарят на преизобилие!”
“Прочети тогава насърчителните думи от Апостола Ми Павел в първото му послание към Църквата в Коринт. Виж думите, където Моят пратеник казва:
“Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен…” (1 Коринтяни 15:58)
Как разбираш Апостолската повеля “Преизобилвайте всякога”? Тя на изобилие ли призовава, или на преизобилие?”
“Господи! Павел ме призовава да бъда преизобилен!”
“А защо те призовава към преизобилие?”
– продължи да настоява Исус, понеже очакваше точния отговор от устните ми. И в следващия миг аз го изговорих:
“Павел ме призовава на преизобилие, защото Твоята Воля е да познавам не една от Портите, но всичките дванадесет Порти на Небесния Ерусалим. И като премина през тях – да свидетелствам на Църквата Ти за бисерната им Светлина и скъпоценност…”
Господ се усмихна на думите ми и приятелски ме прегърна. А след това със съкровен Глас продължи да ми говори, като казваше:
“Ти вече не веднъж премина през Портите Ми, слуго Мой! И затова те направих не изобилен, но преизобилен за Божието домочадие. Но сега искам да ти дам още от Скритата Манна, защото тя действа мощно в сърцето ти. Затова сега Ме слушай като Оня, Който е Господната Година и Дървото на Живота. Защото сега ще ти прочета друга от притчите Ми, която гласи:
“А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно…” (Марк 4:20)
Какви са тези цифри, за които говоря след принасянето на Плода? Що ще рече тридесет, шестдесет или стократно?”
Гласът на Исус беше станал загадъчен и тайнствен, тъй щото разбрах, че води сърцето ми към ново и Свято откровение от Скритата Манна. И аз Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Ти Си ми говорил и в други книги за тези цифри – тридесет, шестдесет и стократно. Тъй щото помня от Теб, че тридесет беше в левицата, шестдесет в десницата, и стократно – в сърцето. Но за друго разбиране ще ми е нужна Твоята тайнствена премъдрост…”
“Ами приеми я тогава! Защото глътките от Манната действат мощно в духа ти. И ти трябва само да отвориш устните си, за да ги напълня…”
В този миг бисерна Светлина се въздигна от дълбочините на сърцето ми към езика ми. И аз се чух да казвам:
“Исусе! Тридесет ще рече, че Твоят последовател е преминал през една от Портите, и е родил един от Плодовете на Дървото. Защото тридесет е една дванадесета от Господната Година, а Дървото на Живота ражда Плод всеки месец. Шестдесет ще рече, че Твоят последовател е преминал през две от Портите, за да роди два от Плодовете на Царството. А стократно в Духа на Святото Ти откровение означава, че Твоят последовател е извървял целия Път на Енох, и се е подвизавал в цялата Господна Година, като е преминал през всичките дванадесет Порти на Небесния Ерусалим. И ето това е мощното послание от Скритата Ти Манна!”
Едва бях изговорил думите, когато видях как Господ се развълнува в Духа Си, тъй щото на очите Му бликнаха сълзи. И Той отново започна да ми говори, като казваше:
“От времето на Моите Апостоли Аз копнея да говоря така с чедата Си, както говоря с теб. В онази съвършена пълнота, където Простотата и Чистотата си дават среща с Божията тайнствена премъдрост. И сега ти свидетелствам, че наистина си готов да преминеш с лъчите Ми през Портите на Небесния Ерусалим. Затова нека двамата с теб да се въздигнем горе, за да видиш как през северните Порти преминава първият Ми лъч с лице на вол…”
Едва изговорил думите Си, Господ простря Десницата Си и хвана здраво духа ми, а с Левицата докосна Сърцето Си, тъй щото лъчът на божествената Му Мисия внезапно блесна нагоре, като се разширяваше до бисерна пътека. Така двамата с Исус прелетяхме през тази пътека, която ни отведе до Небесния Град. И ето, че там Господ ме постави на удобно разстояние от северните Порти, за да мога да ги обгърна с погледа си, а Сам Той се приближи напред, като протегна ръцете Си и извика:
“Божии ангели на северните Порти! Възлезте пред Небесния Цар и явете за пророка на Сион бисерната Светлина на Божието всемогъщо засеняване, което събира Смирението, Славословието и Съгласието в образа на вол! За да има Моята Църква свидетелството как Аз благовестявам на сиромасите!”
След призива на Исус пред всяка от Портите се яви ангелът й. И ето, че първият, ангелът на Рувим, разпери крилата си, а от тях излязоха бисерни лъчи, в които светеше образ на вол. И Божието Смирение изпълни образа на вола впрегнат на рало, тъй щото той се наведе над чернозема, в който стъпваха нозете му. И като напъна с голямата си Сила, започна да оре с ралото, докато от Светлината падаха семена в изораното. И Сам Исус посочи с Десницата Си към вола, като ми казваше:
“За да благовестяват Моите волове на сиромасите, те трябва да се изпълнят със Смирението на Рувим. Защото Смирението е, което притиска вола към чернозема, за да бъде успешен трудът му…”
Докато Исус изговаряше думите Си, ангелът на Юда разпери крилата си, тъй щото от тях също блеснаха бисерни лъчи към светещия образ на вола. И Божието Славословие изпълни образа му, тъй щото волът вече не само ореше, докато Светлината сееше, но благоухание се въздигна отсред устата му, и той хвалеше и славеше Небесния Отец за привилегията, която му е дадена в Господното Спасение. И тогава Исус отново посочи с Десницата Си към вола, като ми казваше:
“Моето благовестие за сиромасите става толкова по-спасително, колкото по-голямо е Славословието на воловете Ми. Защото да славиш Отец Ми на небесата, въпреки голямата отговорност, с която те е натоварил, то значи да придадеш Моята Вяра на сиромасите Ми, и да ги направиш усърдни и непоколебими!”
Ето, че и ангелът на Левий разтвори крилата си, тъй щото бисерната му Светлина прибави лъчите си към образа на вола. И тогава до вола се появи втори вол, а Божието Съгласие изпълни образите им, и съедини сърцата им в едно сърце, в един ум, и в една Небесна Воля. А тогава воловете мигновено увеличиха бързината си, а буците чернозем ставаха все по-големи, защото ралото на Господното благовестие се заби в по-дълбоки пластове. А Господ развълнуван ми посочи двойката волове, като ми казваше:
“Няма друга Сила, която да прави по-успешни Моите волове от Силата на Съгласието. Те наистина станаха едно сърце, един Дух, една Воля, един прицел, едно призвание. И каквото и да биха поискали от Мене и Отца Ми, непременно ще го получат. И колкото по-дълбоко орат с Небесната Сила на Отца в пластовете на Моето Слово, толкова по-изобилна ще бъде жетвата им!”
След последните Си думи Исус се приближи до мен. И като ме хвана за ръката, заведе ме до самите волове, орещи чернозема във видението, с бисерната Светлина от три Небесни Порти в сърцата си, които бяха като едно сърце в благодатен впряг. И като погали с ръката Си Своите верни слуги, Господ отново ми проговори, казвайки:
“Виж тези волове, Стефане, и свидетелствай за тях на Моята Църква. Защото Смирението е, което ги е притиснало към чернозема, за да вършат Господното Спасение със Силата, която им дава Святият Дух. Те никога няма да изменят на призванието и избирането си от Небето, нито ще се поклатят или отместят от златните телета на сатанинския просперитет, защото всякога помнят лъча Исус Христов, че са помазани да благовестяват на сиромаси, а не на богаташи. Те никога няма да се съблазнят от земно злато и сребро, защото знаят колко голяма е наградата им на Небето, и Славословието в устните им ги доказва като Верни и Истинни. Те всякак ще превъзмогнат над изкусителя и съблазнителя, защото всякога помнят и никога не забравят, че няма никакво споразумение между Бога и Мамона, нито между Христос и Велиала! Затова казвам на всички ви:
Църкво Моя! Искам да видя в теб воловете Си! Искам Небесното Си благовестие към сиромасите, които са богати с Моята Вяра! Искам слуги със Смирението на Рувим, със Славословието на Юда и със Съгласието на Левий! Искам онова Небесно изобилие в Храма Си, с което всички да сбъднете писаното:
“Когато воловете ни бъдат добре натоварени; когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, нито вик по нашите улици; тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!” (Псалом 144:14-15)
А ти слуго Мой, очаквай следващото видение, с което ще те посетя! Защото след Северните Порти на Моя Град ще те заведа при Източните, за да видиш колко превъзходни са бисерите на Йосиф, Вениамин и Манасия. Аз, Дървото на Живота и Господната Година, все още говоря и не млъквам! Блажени людете, които познаят месеците Ми, и родят Плодовете Ми!”