ГОСПОДНАТА ГОДИНА – II ГЛАВА

2. НЕОБХОДИМИ РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА ГОСПОДНАТА ГОДИНА, БОЖИЕТО ЗАСЕНЯВАНЕ И СИОНОВОТО СЪСТЕЗАНИЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Нека не те изненадва факта, че в последните пророчески книги Господ ми дава да правя препратки към книги, които съм писал в минали години. Смисълът от подобно напомняне е именно този – да се потвърди и препотвърди знанието, което сме получили от Исус, и по този начин да придобием още повече увереност и дръзновение. Иска ми се да вярвам, че духовният път, който аз като слуга Господен извървях през изминалото време, е бил същият, който са извървели и всичките Верни на Христос, въпреки многоразличната Божия Благодат. Защото винаги като краен предел в упражнението на нашата Вяра ще остане Небесният Ерусалим и Портите му. И затова стиховете от Божието Слово казват на всички ни:
“Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…” (Откровение 22:14) 
Аз не искам дори да си помисля за сетнината на човеците, в чиито сърца Господ не е положил копнеж по Небесния Му Дом, но са се извратили да търсят Вавилонски палати и земно благоденствие. Те сега консумират дела си, и той е, който ще им остане. Те сега са усмихнатите и веселите, които пият от широкото на дяволската чаша, докато Божиите чеда преживяват скръбта от всякакво гонение и притеснение за Христос. Но както писах в книгата “Гетсимания” – Господната Чаша е стеснена на земята, а се разширява на небесата, докато дяволската е широка на земята, а става ужасяващо тясна в дълбините на огнения пъкъл. И днес всеки избира от коя чаша да пие, та да определи и съдбата си за Вечността.
Както разбра от прочетеното досега, има една Господна Година, която никак не се вмества в земните и човешки разбирания, защото е духовна и Небесна. По силата на земните календари и способи за измерване на времето всеки човек би ти отговорил, че годината не е нищо друго, освен триста и шестдесет и пет земни дни, за които планетата Земя прави една пълна обиколка около Слънцето. И тук земният ум ще приключи с разбирането си, защото е изчерпал отговора на знанието си. Но ето, че в Евангелието нашият Спасител говори за една “благоприятна Господна Година”, на която е посветил цялата Си божествена Мисия. Ето тук спри и разшири докрай сърцето си, за да влее Святият Дух Небесната Си Светлина в духа ти. Защото ако да би имал на предвид земни години, а не Небесна такава, Исус нямаше да я определи като една Господна Година, но поне като три години и половина, защото толкова време продължи служението Му от река Йордан до Голготския Кръст. Но Господ е казал точно това, което казва:
“…да проглася благоприятната Господна Година…” (Лука 4:19)
И ако изречените думи на Исус са Вечни в съгласие с казаното от Него, че Небе и Земя ще преминат, но думите Му няма да преминат, то тогава и тази “благоприятна Господна Година” ще продължава през цялата човешка история на Спасението с Вяра, докато стигне до Мига на Грабването и до Второто Пришествие. Защото Той се определи в “Откровението на Йоан” като “Началото и Краят”, а това са белези от време, говорещи за “Господна Година”. Ето с такава божествена мъдрост, сиреч, с ума на Духа, всички ще разберем, че под “Година” Исус имаше в предвид Себе Си. И не само Себе Си, но и примерът на древния Енох, който вървя по Бога триста шестдесет и пет земни години, преди Бог Отец да го пресели в Небесния Ерусалим. И ако четем библейските стихове за Енох в Светлината на Святия Дух, то непременно ще забележим и други подробности в писаното, което гласи:
“Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала. А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години. И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе…” (Битие 5:21-24) 
Виждаш ли, че преди Бог да вземе Енох, той “роди синове и дъщери”? Това не иде ли да ти покаже, че Божият праведник е имал плодоносно семе, защото е оставил поколение след себе си? И ако в Святия Дух на тези Небесни откровения ние гледаме на Енох, като на Духа на Грабването, то какво друго да очаква Бог от нас, освен ние също да родим поколението, за което сме призвани? Не обеща ли Отец на всички ни, че преди великия и страшен Ден Господен ще ни изпрати Духа и Силата на Илия? И не беше ли пророк Илия вторият от човеците в древността, който също беше грабнат, без да види тление? Ето това непременно ще ни докаже, че той също извървя цялата Господна Година, а Отец беше Верен и Истинен да му даде сетнината на Енох. И на същия този Илия ангел Господен даде питка хляб и стомна с вода, като му каза:
“Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе…” (3 Царе 19:7)
Кой път беше много дълъг за пророка? Земният или Небесният? Човешкият път на самотен скиталец, който се засели в пещера, а после мина с Елисей през Ветил, Ерихон и Йордан, или онзи Път на Енох, с който Илия да изпълни цялата Господна Година? Разбира се, че вторият! Но това е извисено и твърде Свято знание, което мога да проповядвам само на човеци, които са познали Умът на Духа, защото само Той издирва Божиите дълбочини. За останалите Пътят на Енох ще остане скрит и непонятен. Защото те никога няма да разберат и проумеят, че Господната Година е Божият Син Исус Христос, а всеки от месеците на Тази Година е една от Портите в Небесния Ерусалим, и един от Плодовете на Дървото на Живота.
Можех ли преди две години дори да мечтая, че след прекрасните и помазани видения, свързани с “Портите на Правдата” и “Тайните на Царството” Исус ще ми даде привилегията да Го познавам като Господна Година? Можех ли дори да предполагам колко дълбока е златната стомна със Скритата Манна? Разбира се, че не! Та нали всеки път сърцето ми е като ученик пред Учителя, и като Вартимей пред Изцелителя! Но ето затова, любезни мой братко, приеми това най-чудно знание и Небесно откровение, че Исус е Господната Година. Година, която не преминава в друга, нито може да свърши, защото се намира в измерението на Вечността.
А сега нека да продължа със следващите си размишления, свързани с Божието засеняване. Не е възможно някой да е вървял след пророка Господен поне от последните години на миналия век, и да не направи ясната духовна връзка на тази последна книга с първите книги, които Исус ми даде да напиша и дам на Неговата Църква. Защото в онази далечна 1998 година аз написах четири книги против засеняващите лица на падналия херувим Луцифер. Това бяха книгите за “Златното теле на църквата”, “Златният лъв на църквата”, “Златният орел на църквата” и “Златният човешки образ”. Още в първата книга за златното теле, Господ ме предупреди като ми каза:
“Кажи на братята и сестрите Ми, че последното време е време на битка между образи. Моят Образ срещу образа на звяра.
Истината срещу лъжата.
Божието Помазание срещу сатанинското засеняване…”
В онзи миг сигурно не съм разбирал думите Му с тази пълнота, както ги разбирам днес. Защото не съм знаел, че Исус ме въоръжава с лъчите на божествената Си Мисия, за да съкруши нечестивото сърце на дявола. Но при все това, дори и незнаещ, аз Му се покорих с Вяра и написах тези книги. А след това помазанието ми от Небето нарасна многократно, защото последваха и съкрушителни видения с три Небесни процеса против духовете на Езавел, Корей и Мамон. Какво повече тогава да кажа, освен да изповядам, че животът ми се огледа в прекрасните стихове на псалома, където е писано:
“Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия…” (Псалом 91:1)
Какво беше Покривът на Всевишния? Не беше ли благоволението Му да имам достъп до Дома Му и да давам Небесен Хляб на чедата Му? Какво беше Сянката на Всемогъщия? Не беше ли тя Господ Исус Христос, Славният Засенител на Отца, Който дойде да съсипе делата на дявола? Не действаше ли Тази Сянка в благовестието на Ранната Църква? Не изнасяха ли болни и недъгави пред Пътя на Апостолите, та когато само Сянката от Петър ги докоснеше, да се изцеляват? Ето ти я, братко мой, същинската Божия Слава от сблъсъка между Божието и сатанинското засеняване! И ако ти се върнеш в годините назад, то непременно потърси пророческата книга “От Покрива на Всевишния до Сянката на Всемогъщия”, за да видиш как невръстните врабчета се превръщат в орли на Канарата. А не е ли орелът един от лъчите на Христовата Мисия, свързан с проглеждането на слепите? Нека ти кажа, че на този свят винаги е имало сблъсък между Божието и сатанинското засеняване. Вол се е възправял против теле. Лъв срещу лъв. Орел срещу лешояд. И Образът на Слуга срещу образа на Ирод. Тъжното в годините на моето слугуване за Исус беше това, че пред жестокия сблъсък между Хълма Сион и блудницата Вавилон мнозина християни предпочетоха да останат бездушни зрители. Точно такива зрители каквито имаше при сблъсъка между пророк Илия и лъжепророците на Ваал в подножието на планината Кармил. Те не поискаха да застанат в подкрепа зад Божия слуга, защото нямаха Вяра. Те първом чакаха доказателствата за Божията Сила, и чак тогава да направят избора си.
О, нещастни и безумни слепци! Не знаете ли, че вашият грях на религиозно лицемерие е по-тежък пред очите на Бога, отколкото грехът на Вааловите лъжепророци? Не сте ли никога прочели от Евангелието как Господ заръча на Своите да се пазят от кваса на фарисеите? И не заквасва ли малко квас цялото тесто? Как е възможно да останете зрители пред сблъсъка между Сион и Вавилон? Как е възможно да оправдавате търговците, кариеристите и доктринерите, а никак да не си дадете сметка, че в една Свещена битка зрители няма и не може да има. “Който не е с Мене, той е против Мене, и който не събира с Мене, разпилява!” (Матея 12:30) – ето това са Святите думи на Исус, които ще ви бъдат присъда и най-страшно изобличение. Защото сте искали да влезете гратис в Царството Божие, без дори една драскотина или минута злострадание за Разпнатия и Възкръсналия. За вас портата на местната ви църква и дежурният стол в събранието всякога са стрували повече от която и да било Порта в Небесния Ерусалим. Но нека ви кажа, че всеки, който би отказал да стане в ръката Господна оръдие на Божието засеняване, отдавна е превърнал сам себе си в напукан камък и пречупен плет, през който без всякаква съпротива прескачат зверовете на лукавия. Тъй щото не друго, но сатанинското засеняване ви е уплашило и съкрушило. Вие не сте възложили на Господа упованието си, за да ви избавя от гибелен мор, и да ви въздига на орлови крила, но като червеи и къртици сте се изпокрили в дупките на земята, и в пръстта на плътското мислене. На вас подхожда името Гиезий, а на пасторите ви – името Саул. Защото се измятате като неверен лък, за да допълните мярката на бащите си.
А на всичките Звани, Избрани и Верни, които и до днес останаха твърда основа, положена от Бога, за да стои, ще кажа:
Мили мои приятели! Останало е още много малко, преди Господ да даде на всички ни Венеца, заради който понесохме тръни, охулвания, предателства, злотворства, коварства, укори, презрения и всякакво гонение! Тогава наистина всички ще бъдем възрадвани в Славата Господна и ще разберем, че си е струвал не просто всеки ден, но всяка минута и секунда от скръбта ни по Бога.
Така стигам и до последното, за което искам да споделя размишленията си в тази книга, а именно – Сионовото състезание. Това състезание, за което Бог даде на Исайя да пророкува за всички нас в книгата си, където е писано:
“Понеже ножът Ми се напи в небесата, затова, ето, ще слезе за съдба върху Едом, да! върху людете, които Аз обрекох на изтребление…” (Исайя 34:5)
“Защото е ден на възмездие от Господа, Година на въздаяния по Сионовото състезание…” (Исайя 34:8)
Нужно ли е да пиша отново кой е тук Едом, за да бъде главният прицел на Божия Гняв? Толкова много съм писал и изговорил за него, че би било непростимо да се забрави, че това е духът на презряното първородство и олицетворява поколението Вавилон, което е отстъпило от Завета Господен. Поколението на Якововия брат Исав, който се отрече от първородството си заради една паница червено вариво. Но по-важно за нас, като Верни на Бога и Отца, е Божието заявление, че изтреблението на Едом е:
“ден на възмездие от Господа”,
“Година на въздаяние по Сионовото състезание”.
Как да разбираме това? Какво е тук Денят? Ето отговорът:
Денят на възмездието непременно ще бъде Второто Пришествие, когато Господ Исус Христос ще срази звяра и войските му в битката при Армагедон!
Следват и други въпроси:
Каква е тази “Година” през Която протича самото “състезание”? Не е ли отново Господната Година, Която е Сам Господ Исус Христос?
Нека ти кажа, мили приятелю, че думата “състезание” не се намира в нито един друг стих на Библията. Отец е благоволил да я изяви само в пророчеството на Исайя, като я е обвързал със Своя Свещен Гняв против рода на Едом. Нужно ли е тогава отново да припомням виденията от книгата за “Тайните на Царството”, където Спасителят разкри на всички ни сблъсъка на четирите дяволски ветрища с Портите на Небесния Ерусалим? Нямаше ли там Божие въздаяние върху всичките демонични пълчища на Сатана? И не бяха ли именно Светиите на Господ Исус Христос онези “състезатели”, които се подвизаваха в доброто войнстване на Вярата? Ето, отново ще напомня думите на Апостол Павел към всички “състезатели”, които искат да се увенчаят с Венеца на Славата:
“Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите…” (1 Коринтяни 9:24)
Вярата в Исус е състезание! Запомнете го! Завинаги!
Човек не може да бъде победител в това състезание! В него побеждава само и единствено Божият Христос (ако сме Го родили и възрастили в сърцата си в мярката и ръста на Неговата пълнота!) Всеки наш отпор срещу Вавилонското нечестие е стъпка от това състезание! Всяка минута, час, ден и седмица от нашата конфронтация с религиозното нечестие на блудницата Вавилон, са стъпки на бягане в самото състезание! Всяка хула, подигравка, ярост, злоба, безчестие и омраза срещу Вярата ни, са допълнителни благодатни сигнали, че тичаме против духа на целия свят, и правим загубите на Сатана неописуеми.
Някой състезател може би ще реши да си каже:
“Аз вече тичах, колкото тичах! Сега ще седна и ще си почивам, а Исус непременно ще зачете тичането ми!”
А кой ти каза, че състезанието е желание да си потичаш малко? Нямат ли всички състезатели “старт” и “финал” за тичането си? И ако стартът започва с Вяра, то няма ли на финала това да е много по-утвърдена Вяра? Ако стартът започва с Младенеца, то няма ли финалът да е с Възкръсналия? Ако началото е с Начинателя, то краят няма ли да е с Усъвършителя? Казвам ти, братко мой, че аз бягам на предела на духовното си изтощение, и все още не е дошъл мигът да изчерпя последната капка от Силата, която ми дава Бог. И даже някой да ме потупа приятелски по рамото и да ми каже:
“Спирай вече, братко! Ти дръпна много напред и няма причина да си даваш зор!”
…то пак на такъв ще кажа:
“Няма да спирам, защото горко ми ако спра, преди да видя финала! Понеже финалът не е в този свят, но е в горния! Там, където е горното от Бога и Отца призвание в Христа Исуса!”
Може да не пиша пророчески книги с онази бързина, с която те се раждаха преди десет години, но аз ще продължавам състезанието – докато дишам, и докато сърцето ми продължава да тупти за Царя на Сион! Понеже в тези трите – Господната Година, Божието засеняване и Сионовото състезание – виждам всичкият възможен смисъл на живота си!
Нека така приключат размишленията ми, а книгата оттук нататък да продължи с лъчите на Христовата Мисия и Портите на Небесния Ерусалим. За да явя на Божиите чеда благословения Път на Енох! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s